Показват се публикациите с етикет медии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет медии. Показване на всички публикации

неделя, 3 януари 2021 г.

Какво научих от Боб Айгър и неговия Masterclass

 




Преди няколко месеца с колега, когото много уважавам - Марк Ралев от бранд дизайн студио Ralev.com - си поделихме абонамент за MasterClass. Така най-накрая успях да се мотивирам да изгледам доста от бизнес лекциите, които си бях набелязал още от стартирането на платформата. Вероятно ползвам акаунта най-малко от целия екип на BookMark и реших тази неделя да наваксам, започвайки с лекциите на бившия изпълнителен директор на The Walt Disney Company Боб Айгър.


Записът е правен в последните месеци преди Айгър да бъде наследен на поста си от Боб Чапек, но за сметка на това дава много задълбочен и определено любопитен поглед върху развитието на Disney през последните 15 години.

Подозирам, че част от причините мастъркласът на Боб Айгър да ми хареса толкова се дължат на голямата доза лични пристрастия към част от тезите. Много от нещата, които той споделя, са мои принципи от доста време, особено що се отнася до бизнеса:

  • Стремежът към перфекционизъм ни спасява от посредствеността.
  • Фокусът е ключов елемент от всяка стратегия. 
  • Грешките трябва да се толерират само ако са направени "искрено", не и при немарливост или недостатъчно вложени усилия.
  • Изграждането на личен контакт може да е ключово за успешното партньорство и сключването на сделки.

Други обаче винаги имат нужда от препотвърждаване, защото, колкото и пъти да ги прочетеш в книгите, е доста различно да ги чуеш лично от човек с гигантски опит на подобно ниво. Много от тези съвети са свързани с личните качества на лидера, без значение от нивото и размера на организацията, затова са чудесна отправна точка. Като например това:
    Успешните преговори са плод не само на това да оставиш егото си на заден план, но и да накараш всеки да се чувства победител накрая.
    Ето и още от посоките, в които през 2021-а определено ще се съсредоточа:

    • Неизменна част от добрата стратегия е правилната ѝ комуникация с всеки един по веригата - мениджъри, служители, клиенти.
    • Когато искаш екипът ти да гледа напред в бъдещето, задай конкретен времеви хоризонт.
    • По-добре е да се провалиш гръмко, но след това да научиш урока си, отколкото да действаш страхливо и консервативно.
    • Често се налага да предвиждаш какво биха искали твоите клиенти, затова е добре да си максимално готов да създаваш техните нужди.

    Някои от диамантите сред отделните лекции са case study-тата за придобиването на Pixar и Marvel, както и за появата на Disney Plus. Ето и много кратко обобщение на най-ценния за мен сегмент: Принципите на успеха според Боб Айгър.


    Гледали ли сте нещо в Masterclass? Ще се радвам да споделите в коментарите опита си с платформата, а защо не и съвети какво да гледам скоро.

    Прочети

    четвъртък, 2 март 2017 г.

    Още един урок по медийна грамотност: Кажи НЕ на фалшивите новини


    Има няколко начина да познаеш кога една публикация има за цел да привлече задължително аудиторията и най-вероятно да я заблуди - тя или започва с гръмко определение като "Шок", "Бомба", "Скандално", "Ексклузивно" (подкрепено със задоволително количество удивителни), или дава почти невероятна теория, свързана с известна личност, а понякога дори обещава информация, която ще промени живота ти.

    Разбира се, това в 99,9% от случаите тази промяна не се случва, а
    този маниер се нарича "clickbait" - 
    похват, който да те накара да кликнеш на линк, който води към почти непознат сайт (понякога препраща и към втори, трети, четвърти...), генериращ пари от реклама от твоето посещение. Вече това обаче се ползва за нещо още по-вредно - създаването и разпространяването на "фалшиви новини". Същите тези новини, които обясняват как зловредни НПО-та променят историята ни, мегакомпании изнасят златото ни, алчни родоотстъпници предават децата ни на чужда пропаганда... А истината е, че точно това е част от същата тази пропагандна машина, която линчува хора, (опитва да) проваля животи, заличава постижения.

    И ако заглавие като горното ще е трудно да видиш (поне докато не стана депутат и не се преборя наистина за въвеждането на медийната грамостност в училище - тогава ще ги заболи), то
    всекидневно подобни заглавия подвеждат стотици хиляди читатели
    Ефектът е липса на критично мислене, вяра в неверни твърдения, разделяне на обществото по често липсващи проблеми, отвличане на вниманието от важните теми от деня.

    Тъй като вече съм писал за това, а в Читалище.то проведохме цяла серия от събития, посветена на медийната грамотност, не мога да не подкрепя страхотната идея на Mediapool да даде още малко популярност и яснота за това какво са фалшивите новини и как се отразяват на живота на всеки един от нас. Това е фалшивият вестник "Жълтъ байракъ", чиято мисия е да бори фалшивите новини.


    Посланията са тези, зад които и аз заставам от години - фалшивите новини водят до живот в заблуждение, а оттам - и до взимане на грешни решения и избори. Така че можеш да започнеш от днес борбата срещу тях. Кажи НЕ на фалшивите новини - не ги споделяй, но споделяй информацията за това колко вредни са.

    И не забравяй - ти си това, което четеш.



    Прочети

    неделя, 21 февруари 2016 г.

    #TED2016: Година на изненади и мечти

    Photo: Bret Hartman / TED 
    Всичко започна като изненада. "Освободи си вторник вечер, ще те заведа на едно място, ще ти хареса". Разбира се, нямаше нужда да питам. Изчаках. А във вторник вечер просто седнах в киносалона и се насладих. Откриването на глобалната конференция TED във Ванкувър на живо. Основна тема: DREAM.

    Седем чудесни лекции, които тепърва ще бъдат показани на широката аудитория, извън онези щастливци, които гледаха на живо в залата и в десетки киносалони в цял свят. Началото бе дадено от 10-годишната Ишита Катиял с едно просто послание към родителите - не отнемайте детството от своите деца. След това разговори за Космоса, за ДНК, един джемсешън на автора на музиката в "Беднякът милионер" АР Рахман, който приспа половината зала (окей, така е, макар аз да му симпатизирам още откакто с магьосника Дейв Стюарт създадоха супергрупата Superheavy).

    После обаче влезе тежката артилерия - един от кураторите на TED, Дан Палота, разказа как мечтае всички да можем да живеем със страховете си, като се изправяме срещу тях всеки ден. Смела мечта, която се е реализирала - да може да се омъжи за своя партньор.
    "Време е да започнем да живеем в няколко измерения. Едновременно".

    Сега, това е Шонда. Шонда бе представена като "най-влиятелната жена в съвременната телевизия" и това се дължи на един прост факт - тя е създател на някои от най-популярните и успешни ТВ сериали от последните години - "Анатомията на Грей", "Частна практика", "Скандал" и новият "Как да ни се размине за убийство?". Титанът Шонда Раймс говори за това какво е да произвеждаш 70 часа първокласно телевизионно време и все пак да останеш верен на себе си. И на Жуженето.

    Страхотно подредено представяне, многократно репетирано, но изпипано до милисекундата. С точния ритъм и пресеченост на говоренето, със страстта и историята - как можеш да погледнеш себе си, да видиш къде какво изпускаш и да се вземеш отново в ръце. Подреждайки приоритетите си правилно, оставяйки си време за малките неща и най-вече за важните неща - децата и близките си. Защото няма по-страшен звук от този, в който не чуваш Жуженето.



    И накрая 64-годишният-с-тяло-като-на-десетокласник Бил Джоунс, истинска икона на танците, разказа 4 (добре, де, 5) истории само в 21 пози. Да, и тук имаше много мрънкане и пуфтене в салона, напълно незаслужено. За съжаление, видеото още не е качено, но самото изпълнение бе красиво в еднообразието си от движения и многообразието от комбинации между тях. И наистина внушително излъчване.

    П.П. Самата конференция продължи в рамките на 5 дни и приключи в петък, като в паузите на отделните сесии бяха показани 33 кратки филма на различни теми. Ето за десерт един от най-впечатляващите - "Откритият космос" на Сандер ван дер Берг с кадри от мисиите Cassini и Voyager и музика от "That Home" на The Cinematic Orchestra.

    Прочети

    вторник, 26 януари 2016 г.

    Какво е да си един от "40 до 40"

    Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

    Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

    Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

    Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.




    Credit: Creative Visual Solutions
    Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016
    Прочети

    четвъртък, 14 януари 2016 г.

    Време е за изучаване на медийна грамотност в училище


    Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

    А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

    Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

    Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

    През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.
    Прочети

    понеделник, 17 ноември 2014 г.

    За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

    Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
    Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
    Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
    Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

    Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

    Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

    Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

    Снимка: Някъде из Facebook

    3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

    Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

    В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

    Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

    Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

    Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

    За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

    Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

    P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:
    * Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.
    Прочети

    понеделник, 15 септември 2014 г.

    Печеливши винаги са аргументите, подкрепени с факти


    Един пасквил, един текст в отговор, много спорове на онлайн агората - всеки със собствения си висок глас и собствен дневен ред. Все едно нищо не се е променило през последната 1 година...

    Всъщност, много неща не са се променили от 14 юни 2013 насам - и тогава искахме прозрачност в работата на държавата, и тогава говорехме за зависимите медии и превръщането на журналисти в жертви на нечии корпоративни интереси, и тогава искахме гласът на инакомислещите да има къде да се чува. Отношението към говоренето за тези неща обаче сега сякаш е различно - желанието за яснота около "Южен поток" се принизява до "работа в полза на чужди господари", журналисти от претендиращи за независимост медии работят повече с теории отколкото с факти, а желанието за право на отговор към откровено манипулативен текст се счита за намеса в нечия редакционна политика и едва ли не физическо нападение срещу журналист.

    И като споменах правото на отговор, подскачането срещу тази практика на качествената преса сякаш прави Етичния кодекс на българските медии излишен. А не трябва ли да е това библията на журналистиката? Най-важните медийни правила, под които всеки уважаващ себе си журналист трябва да се подписва? Нещата явно не стоят така, както са ме учили в университета - коректност, проверка на фактите, по възможност независимост и лоялност на гилдията.

    Иначе не съм сигурен надигащият се медиен фронт в защита на журналист, срещу чийто текст е поискано право на отговор, дали е плод на подобна лоялност на гилдията. Прилича ми обаче на местен шовинизъм, при който нямат значение истината и "правотата", а само принадлежността - няма значение сгрешил и е журналистът, важното е, че работи в медия, и това е достатъчно, за да бъдат забравени много други неща.

    И още нещо са ме учили в журналистическия факултет (а и след това, и то много от хората, с които днес сме на различна вълна) - в спора и медийния анализ печеливши са винаги аргументите, подкрепени с факти. Реалността може би сочи друго. А аз продължавам да (не) си спомням защо се отказах от тази професия...
    Прочети

    сряда, 2 април 2014 г.

    Има един правилен начин за правене на журналистика - без страх

    Тук можеше да има снимка на плачещата Генка сред втория пореден палеж над автомобила й. На снимката обаче тя се усмихва, точно както трябва да се усмихва всеки професионалист, когато е свършил добре работата си. И то трябва да се случва без никакъв страх
    Мечтаех да стана журналист от малък - търсиш истината, често решаваш проблеми, имаш по-лесен достъп до други светове, които можеш да показваш. Поради редица причини, сега достъпът ми до голямата журналистика се изразява в приятелство с чудесни и пробивни професионалисти от бранша и работа с тях на ежедневна база като PR практик, но желанието ми да виждам правенето на качествена журналистика не е станало нито пункт по-малко.

    За тези 7 години, откакто смених мечтаната професия, България падна от 51-во до 87-мо място в индекса за свобода на медиите на "Репортери без граници". Журналистите не правят по-слаби материали, макар болшинството от репортерстващите в различните медии да не заслужават докрай названието "журналист", но пък зависимостта им расте постоянно. На този фон през последните години се случваха и нападения над личността на водещи журналисти - побои, взривявания и подпалвания на автомобилите им, а заплахите за саморазправа често се случват вече дори пред камера.

    Тази нощ Генка Шикерова стана жертва на палеж за втори път в рамките на около половин година. Дали това е сплашване от поръчител от политическия или престъпния свят (ако приемем, че това са два отделни свята), едва ли ще разберем, след като още нямаме арестувани за случая с първия палеж.

    Разкриха ли кой взриви колата на Сашо Диков? Разкриха ли кой запали автомобила на Генка през есента? Разкриха ли кой преби с метални прътове Огнян Стефанов? Отговорът е не. Симптомът обаче е следният: безнаказаност - докато полиция липсва, докато държава липсва, медиите ще бъдат подлагани на натиск от подобен тип. Достойните журналисти обаче, сигурен съм, ще продължат да си вършат добре работата по единствения правилен начин - без страх.

    И понеже редовно си плащам данъците и съм свикнал да съм взискателен гражданин, когато някой държавен чиновник не си върши работата, държа да си поеме последствията:
    Другарю вътрешен министър, ще си подадете ли най-накрая оставката?

    Прочети

    четвъртък, 21 ноември 2013 г.

    Наръчник за четене на жълта преса



    Преди известно време ми попадна текст на английски, превод от статията "Манипулативни тактики към народа в плуралистична медийна среда" на някой си Пьотр Давиденко, оказал се част от екипа за създаване на пропагандни тактики на КГБ. Текстът е писан в последните месеци от съществуването на СССР, като не е ясно човекът колко важна фигура в стратегиите на репресивния апарат на Съюза е бил и дали "тактиките" са били предназначени за вътрешнодържавно ползване или за изнасяне в преки и косвени сателити (като България, например).

    Понеже достигнах до текста в научен архив през няколко препратки, вече ми е трудно да го открия. Пазя обаче записките си, които ще нахвърлям набързо - можете да ги приемате като наръчник за четене на жълта преса (или на медии бухалки, в общия случай е едно и също):
    • Внимавайте кои факти липсват в даден материал - често използван похват от жълтите медии, когато се дели злепоставянето на някого, е да се постави лицето в даден контекст. Той обаче никога не е изчерпателен - винаги внимавайте кои факти точно липсват от съответния контекст и какви биха могли да са причините за "тактичното" им пропускане
    • Внимавайте кои имена липсват в даден материал - също както при пропускането на факти, обикновено при злепоставяне на някого се пропускат и имената на основните му противници, сред които обикновено са и поръчителите на текста
    • Следете средната възраст на хората, за които пише на конкретната страница - ако тя е много различна от вашата, значи вероятно не сте изобщо търсена аудитория от редакторите на изданието. Сменете го с някой по-нормален
    • Мислете защо в този момент четете точно тази тема - често се случва жълтите медии да подменят обществения дневен ред с вторични теми, които да изместват вниманието от сериозните проблеми 
    • Не се хващайте на номера с обективната журналистика - такова чудо няма. Дори начинът на подреждане на фактите в една новина е начин за субективизирането й, което не е задължително лошо. Често прас-прес медиите закачат съвсем леко някои теми само и само за да се наложи да дадат думата на "другата страна", която в общия случай се оказва правилната страна
    В крайна сметка, винаги имайте едно наум за нещата, които четете. Особено в медии, които така и не успяват да спечелят трайно доверието ви.

    P.S. И докато си пишем мистификации за пропагандата, в България все пак има достойни журналисти!

    Снимка: blog.radikal.com.tr
    Прочети

    вторник, 17 септември 2013 г.

    5W на българската политика

    В медиите има едно правило, по което се построява журналистическият текст. По света е познато като 5W (понякога и "5W+H", ако става въпрос за аналитични текстове), а у нас - като 5К+3.


    Приема се, че ако текстът отговаря на тези 5-6 основни въпроса - Кой? Какво? Кога? Къде? Защо? Как? - читателят/зрителят/слушателят би трябвало да е що-годе информиран след края му. Конструкциите може да са различни според случая и търсеното внушение, това в случая не е от значение, но на практика всеки качествен журналистически текст трябва да отговаря на тези въпроси.

    И когато се прави интервю от актуален тип ("проблемно"), тези въпроси винаги се задават. До откат, ако не получават отговори.

    Понеже напоследък управляващите много сериозно държат да учат медиите как да си вършат работата (че и техните марионетки - "контрапротестиращите", които настояват властта да учи медиите как да функционират), с риск да бъда зачеркнат и да полетят камъни върху ми, предлагам този бърз справочник на това какви въпроси трябва да бъдат задавани на властта от медиите. Всеки ден. При всяко тяхно медийно участие.
    1. Кой предложи Пеевски? 
    2. Какво толкова правите (или все още подготвяте), че стискате кокала на всяка цена?
    3. Кога това правителство ще си подаде оставката?
    4. Къде е достойнството Ви, с което да се изправите пред хората, които искат да си тръгнете, а не да бягате като мишка през боклуджийските изходи?
    5. Защо Ви е страх толкова много да си признаете, че правите грешка след грешка, че чак сте впрегнали пропагандната машина да чисти след Вас?
    6. Как спите нощем, господа?
    Прочети

    сряда, 24 август 2011 г.

    Каква е причината за черните хроники?

    20-годишни се стрелят в час-пик в центъра заради момиче, 16-годишни колят по-малките си приятели... Хрониките не са черни - те са направо в някакъв отрицателен цвят, цветови вакуум.

    Стоиш по средата на платното, върху пешеходна пътека, а колите връхлитат около теб; някакви хора пушат, плюят и си изхвърлят боклука по улиците (обикновено са различни, но има такива, които правят и трите неща); когато влезеш в заведение или магазин вместо като към клиент, се отнасят с теб все едно идваш да им взимаш от къщата; хората поемат ангажименти, които почти никога не спазват навреме... Мен това ме вбесява, а минавам за спокоен човек. Представям си какво се случва в главите на хората с по-сериозна емоционална обремененост...

    Цялата тази агресия се насъбира отнякъде и не ми се иска да мисля, че народът просто е озверял от цялата мизерия и отчуждението и безхаберието на всички... Въпреки че вероятно просто е така
    Прочети

    петък, 9 юли 2010 г.

    In the Debate: Медии ли са блоговете?

    Докато съм на SocialMediaMasterclass на Майкъл Лиандер, в Интерактив-секцията на Капитал тече втора част на дебата "Медии ли са блоговете?". Общо взето, подозирам, че "видните блогъри" (устойчив израз за Топ 50 в BG блогосферата), които защитават "Не"-тезата, се страхуват техния статут да не им донесе опашка от ГДБОП и евентуално натиск + цензура.



    Коментарите под публикациите на сайта на Капитал отправят дебата в малко грешна насока - дали един блог трябва да бъде възприеман като голяма медия по начина, по който разбираме традиционните медии днес. Хората търсят определение за медия, което обаче е дадено много отдавна...

    Тезата ми е изразена в "Да"-секцията ("защитавам" Иво Инджев, който направи сериозен процент през изминалите 7 дни). А другия петък се включва и Нели Огнянова в ролята си на експерта (неведнъж съм казвал,ч е четеш този блог, благодарение на нея).

    Интересно ми обаче какво мислиш ти: Медии ли са блоговете?
    Прочети

    сряда, 20 януари 2010 г.

    Написах първата си е-книга

    Ами това е. Седнах си на задните части и направих наръчник за оптимизирано ползване на най-голямата социална мрежа за професионалисти в света LinkedIn.
    Книгата е съобразена с характеристиките на българския пазар и със степента на онлайн представеност на бизнеса у нас. Засега не планирам офлайн представяне, но да кажем, че обмислям дали да не направя още 2 подобни издания и да ги издам в печатен вариант.

    Прочетете LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса на специалния сайт.
    Прочети

    събота, 12 септември 2009 г.

    Кой излъга Вивател-БТК?

    Тази седмица беше направо революционна за българския комуникационен пазар - и за телекомуникациите, и за масовата комуникация, изразена в ребрандинга на една компания. И в двата случая поводът е преименуването на Вивател-БТК и 2Be в новата телекомуникационна компания Виваком (Vivacom).
    Когато БТК и Вивател се сляха през миналата година, новото лого на общата компания изглеждаше прилично добре, запазвайки серизна част от елементите в предишните лога.
    Не така обаче стоят нещата в момента. Въпреки пищното дълго обявявано откриващо събитие по стените на телефонната палата в София, вниманието на хората се насочи по-скоро в една друга насока. За това "Кой излъга БТК-Вивател?".
    Защо да ги е лъгал, ще попиташ. Фактически, имаме за пореден път в България случай на скъпоплащащ клиент, който получава недобра от много гледни точки услуга. Дали от недоглеждане, дали от непрофесионализъм, новата корпоративна идентичност на обединението между бившия държавен телеком и сателитните му фирми вероятно ще донесе повече негативни последици за новата марка.

    Кой излъга Вивател-БТК за новото име?

    Този въпрос е доста сложен, но вероятно отговорът му носи най-много загуби на компанията. Въпреки че подобно недоглеждане едва ли ще се отрази особено от финансова гледна точка в България, може да стане повод за недоразумения на международно ниво. Просто защото Vivacom S.r.l. е базирана в Милано компания, която се занимава с онлайн приложения, е-маркетинг и уебдизайн.
    Оказа се, че във Варна и Петрич има регистрирани две ЕООД със същото име: "ВИВАКОМ" ЕООД (ЕИК 101742607) и "ВИВАКОМ" ЕООД (ЕИК 148116282). Ясно, че едното от старите имена трябва да отпадне от новия търговски регистър, но чак да не се провери дали съществува там такова име?
    Кой излъга Вивател-БТК за новото лого?

    Според публикацията в днешния Капитал, логото е дело на Publicis MARC. Дали обаче те са си спестили брейнсторминга или просто копирането на чуждата марка е по-лесно, няма да коментирам. Въпрос на преценка, но и на недобре свършена работа. В този ред на мисли, цялата публикация не е срещу безспорно неглижираността, показана от създателите на новата идентичност на Виваком, а в съчувствие на компанията, дала много пари за чужда корпоративна идентичност.
    Логото на новата телекомуникационна компания е най-голямата издънка на българския маркетинг. Представлява нещо средно между логото на италианската Vivacom и логото на... финландския гигант Nokia.

    Едва ли дизайнерът Ерик Спикерман ще остане доволен от приликата с логото, което е изработил за Nokia и което е донесло милиарди на телекомуникационния гигант.

    Кой излъга Вивател-БТК за новия слоган?

    Комбинацията 3 в 1 за корпоративната идентичност на Виваком е ясна - логото на италианската Vivacom с приблизително шрифтовете на Nokia и леко попроменен слоган на финландците: Свързва хората (Nokia) > Всичко, което ни свързва (Виваком). Браво обаче, че са се сетили да сменят слогана на английски - иначе много странен и нелогичен маркетингов ход - United Communications (на български: Обединени комуникации) ще стигне много по-трудно до Nokia от Everything that connects us.
    Само че тук си имаме Nokia Bulgaria, ще очакваме с нетърпение тяхната реакция.

    Кой излъга българските потребители?

    В коментарите под публикацията в Капитал много правилно бе отбелязано, че никоя от медиите не обръща внимание на тези странности - Виваком е един от водещите рекламодатели у нас. Жалко за българските медии. Жалко и за българските читатели и зрители въобще.
    Колкото и пари да са дали Виваком за новата си крадена идентичност, цената ще бъде платена от българските потребители - наследството от БТК се равнява на 95% стационарна телефония. Което означава, че краденото лого и копираният слоган ще бъдат плащани от нас.
    И тъй като също ще плащам, нека да предложа своя вариант:


    Update: Информираха ме, че Vivacom ще бъде просто името на бранда, а не на самата компания. Да кажем, че можеха да се постараят малко по-добре в разгласата на това какво точно сменят.

    В блога на Иво Илиев се вижда добре как новото лого е направено с "текст с безплатния шрифт „Earth“, от който само едното „V“ е обърнато на обратно за да заприлича на „А“." В това няма нищо лошо, но можеше поне шрифтът да е дизайнерски.
    По-рано през седмицата пък Пейо предложи в Twitter доста симпатично име за новата марка: БеВиваТелКомТеКа.
    Прочети

    неделя, 21 юни 2009 г.

    Дали блогърите са журналисти (по време на избори)?

    Сериозно място в дипломната си работа съм отделил на въпроса "Журналисти ли са блогърите?". Тъй като тя е посветена на политическите блогове в изборен период, е много важно да имаме представа за това как политиците се отнасят към блогърите - като журналисти или като обикновени избиратели.
    И в крайна сметка дойде време да разберем как стоят нещата на родна почва. Арбитър този път ще е пресцентърът на външно министерство, който раздава журналистическите акредитации за изборите.Изпратих попълнена регистрационна форма и обясних, че акредитирането на журналисти е практика в "белите" държави кто САЩ, Германия, Великобритания. После Христо допълни, че още по-ефектно би било да им кажа, че, ако не ми дадат акредитация, ще са все едно в Ирак и Иран.
    Това не е просто експеримент! Време е политическите кабинети и администрацията да покажат, че наистина има свобода на словото в България. Защото при положение, че 70% от медиите у нас са собственост на дамата Ирена Кръстева, въпросната свобода няма как да съществува през традиционните източници на информация.
    Прочети

    вторник, 28 април 2009 г.

    VIP личностите в "българския" интернет

    Няма толкова голяма изненада - вчера в сутрешния блок на Нова ТВ са говорили за "VIP личностите в "българския" интернет", че даже са ме наредили сред тях. Супер, отчели са каузата на "Аз чета", даже си личи, че са обиколили всичките ми блогове, защото има снимки, взети и от Големия тандем, и от блога за Брюксел.

    Само дето не мисля, че съм от най-ВИП-овете в нета у нас :)

    Ето и клипчето:

    Прочети

    четвъртък, 18 декември 2008 г.

    Реалити ужас: "Страх" официално вече и в България

    Преди малко попаднах на това прессъобщение, разпространено от Нова ТВ чрез медиашопа Argenta. Не съм докрай сигурен кой ще продуцира предаването, но по мейла може да съдим, че е вътрешна продукция:

    Нова телевизия продуцира български вариант на „Страх”

    В средата на януари започват снимките на световния формат „Страх”, който ще бъде излъчен по „Нова телевизия” в началото на пролетта на 2009 г. Авантюристи, смелчаци, хора без предразсъдъци и готови на всичко ще имат най-голям шанс да попаднат в първия сезон на риалити шоуто, където да проверят границите както на физическата, така и на психическата си издръжливост, а също и да спечелят голяма парична награда.
    Във всеки епизод три жени и трима мъже ще преминават през различни екстремни изпитания, които имат една цел - да ги предизвикат да се изправят срещу най-големите си страхове и да ги докарат до ръба на физически и психически възможното.
    Според правилата всеки участник би могъл да напусне играта във всеки един етап, а третият кръг е определящ за победителя. Първият и последният кръг ще подлагат на изпитание физическата издръжливост на играчите, а във вторият, който е с най-голяма заслуга шоуто да се превърне в световен феномен, ще бъде подложена на изпитания тяхната психическата устойчивост. Именно във втория кръг са прословутите задачи, където смелчаците се срещат прекалено отблизо с всяващи страх и погнуса животни като хлебарки, огромни паяци, плъхове и змии. Понякога дори ще им се налага да поглъщат тези животни или части от тях...
    Всички, които вярват в себе си, могат да изпращат кандидатурите си за участие на адрес strah@ntv.bg или на телефон 02/94 333 47.

    Ето и видеото от Нова.



    P.S. Всъщност, онзи ден си говорехме за това с един приятел и съм сигурен, че най-ужасяващото изпитание за състезателите би било да ги карат да ядат хлебарки от Студентски град. Росице, Зорнице, на кого ни оставяте? Но поне можете да станете звезди ;)
    Прочети

    сряда, 3 декември 2008 г.

    Миналата седмица ми дойде редът да правя седмичния блогърски коментар в "Булевард България". Ето какво си говорихме с Иван Бедров и Янко Янков.


    Хиля се. Ужас. Иначе кавам едно-две смислени неща.
    Прочети

    сряда, 29 октомври 2008 г.

    Някои неща не се променят

    Прочети

    петък, 5 септември 2008 г.

    Enjoy your new "fame" on the Mario blog

    Днес в блога на гуруто на графичния дизайн на медии Марио Гарсия излезе публикация за новия безплатен всекидневник 19 Минути. С малко моя помощ.



    Публикацията е тук.
    Прочети