Годината на новите начала

Не знам какво мислят по въпроса Венера, Марс и ретроспективният Меркурий, но 2014-та определено е годината на новите начала. Давам само няколко примера:

Поне дузина мои познати, някои от които много близки приятели и роднини, официално поеха по пътя на щастливия брак. Че и аз покрай тях :)

Още толкова разбраха, че ще стават родители, а други дори успяха да станат.

Няколко дори смениха работните си места с изгледи това да е повече от правилно решение.

Ами - смело напред, през 2015-та ще жънем посятото!

P.S. Е, нали не си мислеше, че ще пропусна големите начала от тази година след падането на Орешарски и класирането на мегаотбора на републиката в Шампионската лига :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Година в линкове

Мисля, че това ще ти каже доста повече за това, което успях да свърша, отколкото няколко абзаца с текст. Ето пет линка, които ще ти разкажат за моята 2010-та...

Аз чета - най-големият сайт (портал, общност или както искаш го наречи) за книги в България

PRoPR Агенция - най-добрата PR агенция у нас; ако искаш да ти го докажем, you're welcome :)

Литературен клуб "Аз чета" - защото говоренето за книги вече не е същото

Книгата ми "LinkedIn - социалните контакти в полза на бизнеса", донесла ми не само награда, но и адски много нови познати и партнори

Аз слушам - все по-нови и нечувани от другите неща и с все по-внимателно ухо

И един линк off-the record:

Защото някъде около Деня 234 истинската любов най-накрая дойде!

Пропускам ли нещо? Добави...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Равносметка... все пак, блогърска

Явно, че няма да си спазя обещанието от онзи ден и ще направя равносметка на годината и тук. Пускам ти видеото от участието ми в сутрешния блок на БНТ1 "Денят започва" заедно с Иван Бедров и Георги Николов.

Като за последно тази година май е добре. Забележи какви са прогнозите за събитие на 2010 обаче :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

VIP личностите в "българския" интернет

Няма толкова голяма изненада - вчера в сутрешния блок на Нова ТВ са говорили за "VIP личностите в "българския" интернет", че даже са ме наредили сред тях. Супер, отчели са каузата на "Аз чета", даже си личи, че са обиколили всичките ми блогове, защото има снимки, взети и от Големия тандем, и от блога за Брюксел.

Само дето не мисля, че съм от най-ВИП-овете в нета у нас :)

Ето и клипчето:

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Когато порасна...

Прибрах се вкъщи за първи път от близо половин година. За да открия нещо скъпоценно, което яврвам, че е променило живота ми и ще го променя все повече.
Това е прототипът на най-големия блог за книги в България “Аз чета”. Представлява тетрадка от около 20 страници, а на етикета отпред пише “Читателски дневник на Александър Кръстев, V “в” клас”. Вътре има кратко описание на 22 книги – никакъв текст, само подробности за автора и книжното издание. Годината е 1997, а някоя от учителките ми явно здраво е решила да затегне примката с четенето на задължителната литература. (Нещо, което преподавателката ми по литература така и не успя да направи в гимназията. Сега едва ли ще ми повярва, като кажа какво представлява “Аз чета”.).
За разлика от дневниците на другите, моят имаше скала с 5 нива, с които давах оценка на прочетените току-що книги – от “Прочетете я непременно!” до “Не си струва времето”. Още тогава си личи опитът да насърчавам другите да четат, препоръчвайки им заглавия, които са ми допаднали. За щастие един от най-добрите ми приятели от детството беше също толкова влюбен в четенето и прекарвахме дълги часове в разлистване на пожълтели вече страници на класически произведения (предимно приключенски).
Малката зелена тетрадка със схематично инфо за двайсетина приключенски книги се е превърнала в мащабен интернет-блог с повече от 50 автори и над 300 публикации. Досега не се бях замислял, че от тези пет реда, на които самоуверено съм изредил петте степени на харесване на книгите, всъщност се създаде една микрообщност на влюбени в четенето хора. И искрено вярвам, че зелената тетрадка направи много хора щастливи – сега ще прозвучи много странно – давайки им шанса да се докоснат до нови сенки на незнанието, но изпълваща ги с жажда да прогонят тези сенки, прочитайки още неколкостотин страници.
Къде обаче съм 12 години по-късно?!? Предстоят ми няколко изключително тежки и съдбоносни месеци, с които очаквам да се сборя с нетърпение. Налага ми се да “работя” на 4 места - едно истинско и 3, които смятам за лично мои проекти като будала, въпреки че знам, че са абсолютно нерентабилни и контрапродуктивни. Те обаче ме правят щастлив и чрез тях аз правя други хора щастливи.
Къде са всички останали 12 години по-късно?!? Управляват ни някакви самозабравили се наглеци, които харчат и крадат парите на хората, игнорирайки напълно обществения натиск отвътре и извън държавата. Страната ни е вероятно едно от най-опасните места с мирен статут на света. Младите хора вижеят в абсолютна апатия, възрастните – в безпомощност да променят каквото и да било. Всички опитват да избягат.
Аз не обичам да бягам. Аз се изправям очи в очи с проблема и го преборвам. Или той ме преборва. Обичам да се сблъсквам с реалността. През цялото останало време “Аз чета”.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да участваш в Биг Брадър

Всъщност, нямам никаква идея какво е да участваш в Биг Брадър. Просто защото през последната седмица действията ми не са следени от камери. Иначе всичко друго е същото като в риелити шоуто: заедно с още 19 души на съвсем чуждо място, 2 бани и половина, 1 тоалетна, 2 спални и безброй много наблюдатели, които умират да променят развоя на събитията, но някак не им се получава. Ей, Нико, ех, Тупарев, няма начин да не си включен по някакъв начин в цялата история.

Това че съм израснал в и покрай казармата, не променя особено факта, че не съм бил войник и не съм обучаван да издържам на полеви условия. За пореден път ми се наложи да го направя, но, както знаеш, не съм от мрънкащите. Няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че носенето на тежкия багаж на дама е признак на любезност и че 'gender equality'-то е някаква фемипростотия (особено когато куфарът е 3 пъти колкото собственото сти тегло).  

И въпреки че по време на целия престой хапвахме предимно сандвичи, осигурени ни от любезните домакини на "Къщата" (Чудничко, но някои дори напълняха), нищо не ни попречи да бъдем себе си (особено онова магаре, което през цялото време спа в женската спалня) и да си изкараме добре. Нямаше лагери и тайни мисии, нямаше номинирани за изгонване (дори и спящото магаре бе изтърпяно предоволно). Имаше само много разходки, болка в краката и среднощно хъркане.

Съвсем скоро ще се наложи да върнем едноседмичния риелити-жест. Абсолютно сигурен съм, че в началото на март организацията на нашето "шоу" ще го изстреля директно в графата VIP Brother. Просто защото знаем какво трябва да покажем на "съквартирантите"-чужденци много по-добре отколкото те явно искаха да ни покажат от своята "къща".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

От рийдъра

Прекалено дългата почивка ми се отрази много добре. Починах, поработих сравнително успешно върху няколко странични проекта, резултатите от които съвсем скоро ще станат ясни. И въпреки че това лято имам само 5 дни на море (без да се брои работният престой в началото на сезона), ваканцията ми беше наистина прекалено дълга и именно затова прекарах последната седмица... на работа - в офиса.

Всъщност, подготвям си новия работен сезон. Освен че се аклиматизирам в така или иначе стилната обстановка, събирам информация и още източници за работния процес (когато отново се включа на МАХХХ, както се казва). Отново почнах да обръщам внимание на RSS-четеца си, който беше позахвърлен за около 2-3 месеца по обективни причини. Отново там са всички възможни български медии (чиято информация не е "златна" и може да бъде четена от "простосмъртни" през фийд), много специализирани сайтове за международна политика и икономика, блогове и портали за маркетинг и комуникация и т.н.
Реших от новия сезон да направя и лека промяна в дизайна на блога. Няма да сменям темплейта, но ще подменя леко банерите отстрани и почти напълно начина, по който изглеждат публикациите. Вече ще ползвам графични акценти като онзи горе, за по-приятно четене. Сложих и джаджа за споделяне на фийд-новини в страничното меню. Така ще можеш да хвърляш по едно око на най-интересните неща, на които съм се натъкнал в мрежата. Вече ще го наричам "Информационно хайку", за да се вписва в цялостната концепция на Блогчо.

Публикациите от сега нататък така или иначе ще бъдат по-дълги заради акцентите, просто прехвърляш страницата надолу и намираш последните 10 най-интересни неща, които съм споделил.

Всъщност тази (полу)програмна публикация излиза днес, защото довечера заминаваме за Слънчев бряг за участието на АТВ на 30-ти - Васи, Генади, Росен и аз. Прекрасен край на лятото с подарък за именния ми ден. А като си помисля какво ни чака за "сбора" - Тиесто. След рок-началото идва и транс-краят. Компанията е обещаваща, а както се казва, купонът е такъв, какъвто си го направиш!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Писмо за Америка

Обещаната дълга серия "Писмо от Америка" всъщност се оказа само в две части. Нищо, ти разбираш кореспондентите, които все пак са били в "Страната на неограничените възможности" не за да пишат за Блогчо, а аз да изкарат някой друг лев, да видят малко свят и всякакви такива причини... След първата част, предизвикала сериозна дискусия, дойде време и за обобщителния материал на Краска. Отново не редактирам. няма и смисъл от редакция, когато някой е искрен. Другото е само фалш. Всъщност, едно нещо не ми хареса и си позволих да го редактирам, надявам се да ме извиниш - Чочи беше написано с малка буква. ;) (Тодор не е Тоди, а Тодор Божинов - един от най-усърдните коментатори на първия материал от поредицата).
Следва един искрен монолог за живота далеко от родината, за макдоналдса и специалното меню за кучета-баровци, за порноиндустрията и бирата с ниско съдържание на алкохол. 100% Краска, наслади й се:

Чочи, нищо особено не се случи... Не превзехме Белия дом, не видяхме Britney Spears, въпреки че доста писаха за нея и за това колко е съсипана... И все още на JFK в Ню Йорк ще ти събуят обувките преди да ти видят лицето... Нищо не е такова, каквото не е... Това е Америка 2007 г. И кажи на Тодор, че американците не само че предпочитат да се хранят в Macdonald`s... Те наистина lovе it… Не защото е бързо, не защото е евтино... А, защото, тук е много прав, на тях не им пука, че се хранят нездравословно... А когато ние отидем там, и на нас не ни пука... Започва да ни пука след като се завърнем с 10 килограма по-тежки, защото, за щастие или не, тукашните мъже всъщност им пука, когато приятелката им заприличва на буренце. Чаровно до някаква степен, ама...
Като ти писах, че американците са кухи, нямах намерение да споделям някаква негативна теория за тях... Никога не съм преценявала хората така... Американците са готини по свой начин, но между нас и тях зее огромна дупка и честно казано, в много отношения вече сме ги стигнали, даже сме напред... Просто не са щастливи..., ако за теб щастието е постижима категория, защото за мен е. Скучно им е. Поне на средностатистическия американец... Нямам наблюдения върху другите.. Тодор може повече да ти говори за тях. Аз общувах с обикновени хора. Вярно, че карат по две коли още на 19 години (не звучи особено като за обикновени хора) и още по-вярно – не само, че могат да си позволят да не завършат образованието си, по-лесното и по-логичното е никога да не го започват... Е, какво от това? Хемингуей не е завършил някакво специално образование, но е гений. Да, ама Хемингуей е четял по 12 часа на ден.
Струва ми се обаче, че образованието не е най-същественото ни различие. То е априори зададено като следствие от икономическите ни различия, историческите, а дори и от факта, че живеем на различни континенти... Другото просто се усеща от тези, които имат чувствителността да го усетят. Може би аз съм една от тях.. Минута време едва ли е достатъчна, за да опознаеш някого, ала ако този някой „минава през теб” по три пъти (сутрин, обед и вечер, та понякога и през нощта) на ден, в продължение на 4 месеца... Това са 720 минути. Има две основни преимущества на работата на Drive-thru: упражняваш си английския език и другото, то не знам доколко е преимущество – ставаш свидетел на неща, които не би могъл да видиш в нормална ситуация. Американците са самотни... Затова имат толкова много домашни любимци, затова именно и ги обличат в човешки дрешки... Видях куче в детска количка, друго носеше очила и терлички. Говорят им като на бебета, поръчват им special order, защото, за разлика от хората, животните (особено кучетата) имат вроден усет към опасната храна. Няма лошо в любовта към косматите четириноги. Аз ги обожавам. Имала съм три кучета в живота си, смятам да имам още... При американците сякаш обаче тази привързаност е странна.. Не я харесвам, но я разбирам.
Що се отнася до любовта между хората... Тя не зависи от време и пространство... И все пак... Да си на 22 години, да си два пъти развеждан, да имаш дете от последния си брак, да чакаш второ от мъжа, с когото живееш сега и всъщност, за когото не възнамеряваш да се омъжваш..., си е истински латиноамерикански сериал. Имах възможността да „изгледам” дори и края му. Не е happy end.
И още нещо... Не знаех, че Америка е люлката на порното. Благодари на Тодор за информацията. Трябва ли да значи това, че хората са „задоволени”? Все още си мисля, че порното е привилегия на самотните и на мъжете (защото те не обичат, или по-скоро не могат да бъдат самотни), а не на онези с постоянен и разнообразен интимен свят. Освен всичко друго не става въпрос само за сексуална незадоволеност... Липсата на всякакъв род емоции също може да те кара да се чувстваш незадоволен...
А да живееш хубаво... Знам защо съм го написала, Чочи... То няма нищо общо с американците, нито с Америка... И – да, сантименталност е. Когато си толкова далече от вкъщи, когато толкова много хора ти липсват, когато имаш една половинка ден почивка, когато пиеш биричка, макар и само 3 %, тогава именно си даваш сметка колко ти е било хубаво и колко малко ти трябва, за да бъдеш щастлив, след като се прибереш...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Излъгах, признавам си...

Лъгах те. И то доста време. Тук ти показах нещо, но то се оказа лъжа. Прости ми!
;)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Kакво се случи със сестрите?

Коментарите у нас как всъщност се развиха събитията и преговорите за освобождаването на сестрите от либийския затвор са разнопосочни, на моменти дори напълно противоположни. В блога си Александър Божков е публикувал видео от дискусия във Франция.
Материалът е от броя от 24 юли на предаването "Дебатът" на френския 24-часов информационен канал "France 24" с водеща Андреа Сенке, работила и за CNN. Дебатът е озаглавен "Тайните на едно освобождаване" и е с двойна българска следа - френският адвокат с български произход Антоан Алексиев от "Адвокати без граници" е гост в студиото, а Георги Готев, говорител на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и бивш зам.-главен редактор на вестник "Стандарт" се включва с телевръзка директно от Брюксел.
В студиото са още председателят на фондация "Робер Шуман" Жан-Доминик Жулиани и Жан-Пиер Милилие, експерт по близкоизточните въпроси и професор в парижкия Университет за политически науки, а отново по сателит се включва и Рийд Броуди от "Human Rights Watch".

Има доста неща, върху които човек може да се замисли, най-малкото откъм плурализъм на мненията и не-сервилничене на властта. Приятно гледане!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Аз НЕ искам!

Не искам да живея в полицейска държава.

Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в момента не съм! Дори никой не може да ме убеди, че Държавна сигурност не съществува и в момента.

Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата довечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна.

Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.


И понеже сам си чета "Хайку-то за вълци", пускам този текст за втори път и то с големи букви.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Поканка

P.S. Автентичен х4о-дизайн. Именно затова се надявам още по-силно да те видя на представянето.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Удоволствието от работата

Понякога ти омръзва да работиш за онзи, дето духа. Но пък когато ти покажат, че ценят това, което правиш, ти става някак по-хубаво.

Обичам работата си. Всяка сутрин отивам с усмивка в офиса, защото знам, че ми е приятно и ще правя нещо, което ми харесва. Вярно, че не е на таванска стая с ламперия и прозорче към небето, като мястото, където работи Estrellita, но пък е дизайнерски аранжиран и го показват в почти всички офис списания. Все пак, атмосферата е предразполагаща.
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Мъдрост (на)родна

"По-добре да обичаш този, който те пита "Обичаш ли ме?", отколкото този, който постоянно ти повтаря, че те обича."

Ани Чолашка

"По-добре да си благодарен за пътите, в които си благодарил, отколкото за пътите, когато са ти благодарили."

Александър Кръстев

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

www.alexanderkrastev.blogspot.com на 1 година!

Днес блогчо има рожден ден. Става на една годинка.
Парчето е само едно, защото е специално за теб, който и където и да си в момента.
Аз няма да му се насладя. Защото се наслаждавам достатъчно, докато се занимавам с този блог. Защото го правя за теб. Защото го правя за себе си.

Сега ще ти кажа каква е равносметката:
За една година пуснах 96 поста (това е 97-ят, няма да го включвам), на които се "отзоваха" 112 коментара. Каунтърът показва, че средно на ден има по 9 уникални посещения, а на 26 януари тази година цели 62ма души са се прежалили да хвърлят едно око на този блог. Според GoogleAnalytics пък очи мятат чак от Лос Анджелис и Лондон.
Но стига толкова празни цифри. Такава е истинската равносметка: за тази една година чрез блога опознах с много хора. Ти си един от тях. С някои завързахме професионални отношения, с други подсилихме вече съществуващото приятелство. Най-значимото - много живи срещи. Важното е, че се забавлявахме. Имаше критики, имаше и похвали. И така нататък...

Няма да продължавам с баналниченето, но ще заявя, че продължавам да работя по www.alexanderkrastev.blogspot.com със същото голямо желание. Отново ще говоря само когато имам какво да кажа, отново ще казвам това, което мисля. Отново личното мнение ще бъде подкрепено с името. Защото име се гради най-вече с добре построено и аргументирано лично мнение.

Благодаря ти, че стана част от моя свят. Честит рожден ден!

P.S. Наистина ли се просълзих?!?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Re: Петте неща, които не знаехте за мен

Съвсем кратък преамблюл: има вероятност да си чувал част от тези неща. Аз обаче държа да ги уточня. Все пак, правим го и за да има и самопознавателен елемент, нали...

1. Почвам с нещо, което много хора смятат за недостатък. На мен пък често ми е служело като предимство и то сериозно - егоцентрик съм. Голям. На моменти това граничи с егоизъм, но гледам да не прекрачвам границата особено. Една от любимите ми фрази по повода е "Правя го за себе си". (Другата е "'Щото съм пич!"). Понякога говоря за себе си в трето лице за х4о, което съм си аз отвсякъде, но всеки си има и Alterego.

2. Държа страшно много на приятелите си. Понякога имам чувството, че, ако не ги видя повече от ден-два, просто ще откача. И ми се се случвало, вярвай ми. Обичам да ходя на гости, повече обичам да ми идват на гости. Забавлявам се най-добре в компанията на близките си хора.

3. Имам страшно добър нюх за хората. Наследил съм го от баща ми. Достатъчен ми е 10-тина-минутен разговор, за да разбера що за човек е личността срещу мен. И когато тази персона загуби доверието ми още при първия по-сериозен контакт, връщане назад няма, вярвай ми. Игнорирането е пълно, дори на моменти грубо.

4. Обичам да правя красиви подаръци. Напоследък се оказва, че всичко, което подаря (а това за съжаление става рядко, защото съм перфекционист на тази тема, просто трябва да съм го почувствал), има зашеметяващ ефект. Но понякога не го оценяват правилните хора. Добре, че има и такива, които се радват повече от необходимото!

5. Никога не ме е било страх от Смъртта. Предполагам, че няма да започне скоро да ме плаши. Това би било признак, че остарявам - бъзро и безвъзвратно. По този повод мама ми казваше "Ако ти е писано да те отрепе тухла, падаща от строеж, няма да те блъсне кола.". Единственоте ми опасения са свързани със Самотата. Ама стига толкова екзистенция.

Challenged by Невена Гюрова.


Не съм чак толкова лош човек. Нали...?!? O:-)


И судокото отива при...: Росен Цветков, Георги Грънчаров, Девора Джамбова, Симион Патеев и Марияна Кръстева.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Годината на www.AlexanderKrastev.blogspot.com

1. Осъзнах, че не ми отиват женски дрехи. По-късно ми го казаха и дуги хора.



2. Разбрах, че все още не сме готови за Европейския съюз.




3. Почувствах, че големият град ме е променил.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: