Следва един искрен монолог за живота далеко от родината, за макдоналдса и специалното меню за кучета-баровци, за порноиндустрията и бирата с ниско съдържание на алкохол. 100% Краска, наслади й се:
Чочи, нищо особено не се случи... Не превзехме Белия дом, не видяхме Britney Spears, въпреки че доста писаха за нея и за това колко е съсипана... И все още на JFK в Ню Йорк ще ти събуят обувките преди да ти видят лицето... Нищо не е такова, каквото не е... Това е Америка 2007 г. И кажи на Тодор, че американците не само че предпочитат да се хранят в Macdonald`s... Те наистина lovе it… Не защото е бързо, не защото е евтино... А, защото, тук е много прав, на тях не им пука, че се хранят нездравословно... А когато ние отидем там, и на нас не ни пука... Започва да ни пука след като се завърнем с 10 килограма по-тежки, защото, за щастие или не, тукашните мъже всъщност им пука, когато приятелката им заприличва на буренце. Чаровно до някаква степен, ама...
Като ти писах, че американците са кухи, нямах намерение да споделям някаква негативна теория за тях... Никога не съм преценявала хората така... Американците са готини по свой начин, но между нас и тях зее огромна дупка и честно казано, в много отношения вече сме ги стигнали, даже сме напред... Просто не са щастливи..., ако за теб щастието е постижима категория, защото за мен е. Скучно им е. Поне на средностатистическия американец... Нямам наблюдения върху другите.. Тодор може повече да ти говори за тях. Аз общувах с обикновени хора. Вярно, че карат по две коли още на 19 години (не звучи особено като за обикновени хора) и още по-вярно – не само, че могат да си позволят да не завършат образованието си, по-лесното и по-логичното е никога да не го започват... Е, какво от това? Хемингуей не е завършил някакво специално образование, но е гений. Да, ама Хемингуей е четял по 12 часа на ден.
Струва ми се обаче, че образованието не е най-същественото ни различие. То е априори зададено като следствие от икономическите ни различия, историческите, а дори и от факта, че живеем на различни континенти... Другото просто се усеща от тези, които имат чувствителността да го усетят. Може би аз съм една от тях.. Минута време едва ли е достатъчна, за да опознаеш някого, ала ако този някой „минава през теб” по три пъти (сутрин, обед и вечер, та понякога и през нощта) на ден, в продължение на 4 месеца... Това са 720 минути. Има две основни преимущества на работата на Drive-thru: упражняваш си английския език и другото, то не знам доколко е преимущество – ставаш свидетел на неща, които не би могъл да видиш в нормална ситуация. Американците са самотни... Затова имат толкова много домашни любимци, затова именно и ги обличат в човешки дрешки... Видях куче в детска количка, друго носеше очила и терлички. Говорят им като на бебета, поръчват им special order, защото, за разлика от хората, животните (особено кучетата) имат вроден усет към опасната храна. Няма лошо в любовта към косматите четириноги. Аз ги обожавам. Имала съм три кучета в живота си, смятам да имам още... При американците сякаш обаче тази привързаност е странна.. Не я харесвам, но я разбирам.
Що се отнася до любовта между хората... Тя не зависи от време и пространство... И все пак... Да си на 22 години, да си два пъти развеждан, да имаш дете от последния си брак, да чакаш второ от мъжа, с когото живееш сега и всъщност, за когото не възнамеряваш да се омъжваш..., си е истински латиноамерикански сериал. Имах възможността да „изгледам” дори и края му. Не е happy end.
И още нещо... Не знаех, че Америка е люлката на порното. Благодари на Тодор за информацията. Трябва ли да значи това, че хората са „задоволени”? Все още си мисля, че порното е привилегия на самотните и на мъжете (защото те не обичат, или по-скоро не могат да бъдат самотни), а не на онези с постоянен и разнообразен интимен свят. Освен всичко друго не става въпрос само за сексуална незадоволеност... Липсата на всякакъв род емоции също може да те кара да се чувстваш незадоволен...
А да живееш хубаво... Знам защо съм го написала, Чочи... То няма нищо общо с американците, нито с Америка... И – да, сантименталност е. Когато си толкова далече от вкъщи, когато толкова много хора ти липсват, когато имаш една половинка ден почивка, когато пиеш биричка, макар и само 3 %, тогава именно си даваш сметка колко ти е било хубаво и колко малко ти трябва, за да бъдеш щастлив, след като се прибереш...
Като ти писах, че американците са кухи, нямах намерение да споделям някаква негативна теория за тях... Никога не съм преценявала хората така... Американците са готини по свой начин, но между нас и тях зее огромна дупка и честно казано, в много отношения вече сме ги стигнали, даже сме напред... Просто не са щастливи..., ако за теб щастието е постижима категория, защото за мен е. Скучно им е. Поне на средностатистическия американец... Нямам наблюдения върху другите.. Тодор може повече да ти говори за тях. Аз общувах с обикновени хора. Вярно, че карат по две коли още на 19 години (не звучи особено като за обикновени хора) и още по-вярно – не само, че могат да си позволят да не завършат образованието си, по-лесното и по-логичното е никога да не го започват... Е, какво от това? Хемингуей не е завършил някакво специално образование, но е гений. Да, ама Хемингуей е четял по 12 часа на ден.
Струва ми се обаче, че образованието не е най-същественото ни различие. То е априори зададено като следствие от икономическите ни различия, историческите, а дори и от факта, че живеем на различни континенти... Другото просто се усеща от тези, които имат чувствителността да го усетят. Може би аз съм една от тях.. Минута време едва ли е достатъчна, за да опознаеш някого, ала ако този някой „минава през теб” по три пъти (сутрин, обед и вечер, та понякога и през нощта) на ден, в продължение на 4 месеца... Това са 720 минути. Има две основни преимущества на работата на Drive-thru: упражняваш си английския език и другото, то не знам доколко е преимущество – ставаш свидетел на неща, които не би могъл да видиш в нормална ситуация. Американците са самотни... Затова имат толкова много домашни любимци, затова именно и ги обличат в човешки дрешки... Видях куче в детска количка, друго носеше очила и терлички. Говорят им като на бебета, поръчват им special order, защото, за разлика от хората, животните (особено кучетата) имат вроден усет към опасната храна. Няма лошо в любовта към косматите четириноги. Аз ги обожавам. Имала съм три кучета в живота си, смятам да имам още... При американците сякаш обаче тази привързаност е странна.. Не я харесвам, но я разбирам.
Що се отнася до любовта между хората... Тя не зависи от време и пространство... И все пак... Да си на 22 години, да си два пъти развеждан, да имаш дете от последния си брак, да чакаш второ от мъжа, с когото живееш сега и всъщност, за когото не възнамеряваш да се омъжваш..., си е истински латиноамерикански сериал. Имах възможността да „изгледам” дори и края му. Не е happy end.
И още нещо... Не знаех, че Америка е люлката на порното. Благодари на Тодор за информацията. Трябва ли да значи това, че хората са „задоволени”? Все още си мисля, че порното е привилегия на самотните и на мъжете (защото те не обичат, или по-скоро не могат да бъдат самотни), а не на онези с постоянен и разнообразен интимен свят. Освен всичко друго не става въпрос само за сексуална незадоволеност... Липсата на всякакъв род емоции също може да те кара да се чувстваш незадоволен...
А да живееш хубаво... Знам защо съм го написала, Чочи... То няма нищо общо с американците, нито с Америка... И – да, сантименталност е. Когато си толкова далече от вкъщи, когато толкова много хора ти липсват, когато имаш една половинка ден почивка, когато пиеш биричка, макар и само 3 %, тогава именно си даваш сметка колко ти е било хубаво и колко малко ти трябва, за да бъдеш щастлив, след като се прибереш...
todor.bojinov said:
ОтговорИзтриванеКраске, обичам те!
A, не! Да си ги нямаме такива!!!
ОтговорИзтриванеТова да не ви е Сладур.ком???
(rofl)