06 февруари 2010

Шоколад

Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.

Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.

Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...

Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.

Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.

Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.

Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.

Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.

Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.

Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...

Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

33 коментара:

  1. много тъжно, но и хубаво
    свежнат си ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Браво! :) А това с Джони Деп ме уби, честно!

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления! Много ми хареса!

    ОтговорИзтриване
  4. Много хубаво написано. Но много тъжно и много истинско. Понякога дори и шоколада горчи. Успех в надпреварата.

    ОтговорИзтриване
  5. Браво! Поздравления и успех в Blog Challenge! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ви. Надявам се да не ви натъжава.

    ОтговорИзтриване
  7. хубаво е. Понякога много малко може да обърне каручката.. и асоциацията с горчивия шоколад много ми допадна ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Браво, много истинско! Сякаш си писал цял живот подобни неща, много е хубаво!

    ОтговорИзтриване
  9. Потопих се в атмосферата и в техните детски мечти. Страхотно!

    ОтговорИзтриване
  10. Историята наистина е тъжна, но и хубава....

    Имаш разказвачески талант, така че със сигурност и занапред ще се срещаме на ринга на BLOG CHALLENGE!;-)

    ОтговорИзтриване
  11. Алекс, шоколадът винаги докосва душата. Понякога там има тъга, друг път радост, но винаги е страшно шоколадено. А както се казва между любовта и омразата има само една крачка.

    ОтговорИзтриване
  12. Бройте и моя глас "ЗА" :)

    ОтговорИзтриване
  13. Супер! Имаме още един разказвач. :)

    ОтговорИзтриване
  14. Много е миличко :) печелиш и коментарче от мен ... и един син млечен шоколад като се прибера ;)

    ОтговорИзтриване
  15. Браво! Много ми хареса историята макар и малко тъжна :) Пожелавам ти успех!

    ОтговорИзтриване
  16. Актуална история разказана по чудесен начин. Поздравления

    ОтговорИзтриване
  17. Тъжна история - хубавият шоколад горчи. Успех, Алекс!

    ОтговорИзтриване
  18. ох!
    успех!
    хубаво, тъжно, смислено, бездънно - като шоколада и детството. а - и любовта.

    ОтговорИзтриване
  19. Много гадно. Развали ми се деня. Тъжно и гадно.

    ОтговорИзтриване
  20. Много истинско и добре написано. Браво!!! успех

    ОтговорИзтриване
  21. Страхотен разказ! Браво, много ми хареса и макар да е тъжен, мен ме стопли идеята за чистота на чувствата! Поздравления! Определено, това е моя фаворит в състезанието! Ако решиш да се запознеш с моето творение по темата, ще се радвам!

    ОтговорИзтриване
  22. дояде ми се шоколад, от тоя най-горчивия, дето чак нагарча.. понякога имаш нужда да настръхнеш, за да оцениш сладостта на живота. Поздрави

    ОтговорИзтриване
  23. Поздравления, разказът е достатъчно горчив, за да ти донесе сладката победа! Успех

    ОтговорИзтриване
  24. Не бих казала, че това е "вкусна темичка" - умалителното в темичката някак се опитва да намали факта, че историята е тъжна, ама така и не успява... Беше ми интересно във всеки случай.

    Кристина Паскалева

    ОтговорИзтриване
  25. това наистина най-много ме грабна...

    ОтговорИзтриване