Показват се публикациите с етикет живот. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет живот. Показване на всички публикации

01 януари 2015

Продължаваме напред - новото национално мото на българина

Бас държа, че тази нощ, по време на новогодишните наздравици, във всяка втора къща някой е казал едно полушеговито "Продължаваме напред" като пожелание. Макар обикновено да го ползваме иронично, това словосъчетание сякаш се превърна в новото национално мото.

Когато преди месец и половина Кубрат Пулев загуби от видимо превъзхождащия го Владимир Кличко в битката за световната титла по бокс, той вместо да признае загубата, започна да говори за корупция в бокса, за конспирации срещу малката ни страна и т.н.


Разбира се, всеки нормално мислещ човек ще прости на Кобрата изказаните в постнокаутово състояние патриотични и прочие недомислици. Но няма как да не признаем и безспорното попадение "Продължаваме напред", придружено от "Не съм доволен от себе си" - на практика доста ясно очертание на мотото, което всеки спортист трябва да има. (Разбира се, заради комбинацията с изреченията в стил kleta majka balgariq "българите сме велика нация" и това, че Кличко просто е имал късмет, изказването стана повод за доста споделяни меми като този долу)


Да продължаваме напред обаче е точно това, от което имаме нужда. Вероятно затова и влагаме солидна доза искреност при пожелаването му и го правим все по-често. След две слели се и общо взето изгубени политически и икономически години, е крайно време да си кажем "не сме доволни", да си седнем на задниците и да тръгнем по продължаваме-напред-пътя.

Имаме нужда да "равносмятаме" малко по-различни неща в края на всяка година - не колко последователи сме натрупали в социалните мрежи, а на колко души сме казали "Обичам те" по празниците; не колко скъп телефон или кола сме си купили, а колко нови култури и народи сме опознали; не колко са ни повишили заплатата, а колко клиенти сме направили по-доволни и щастливи през последните 12 месеца.

Имаме нужда да си подредим къщичката, да засилим бизнесите си, да се отдадем на малко повече култура, да бъдем една идея по-активни обществено, да направим поне едно голямо откритие. Ей така, като нация.

Хайде, тази ще е по-добра от предишните 2!

P.S. И да е жив и здрав Кобрата, да потренира още малко и след 2 години - пак на бой като претендент за световна титла.
Прочети

23 октомври 2014

Годината на новите начала


Не знам какво мислят по въпроса Венера, Марс и ретроспективният Меркурий, но 2014-та определено е годината на новите начала. Давам само няколко примера:

Поне дузина мои познати, някои от които много близки приятели и роднини, официално поеха по пътя на щастливия брак. Че и аз покрай тях :)

Още толкова разбраха, че ще стават родители, а други дори успяха да станат.

Няколко дори смениха работните си места с изгледи това да е повече от правилно решение.

Ами - смело напред, през 2015-та ще жънем посятото!

P.S. Е, нали не си мислеше, че ще пропусна големите начала от тази година след падането на Орешарски и класирането на мегаотбора на републиката в Шампионската лига :)

Прочети

16 юни 2014

Да се ожениш за 60 секунди


Подготовката за една сватба вероятно е редно да продължи между половин и една година. Ние се спряхме на втория вариант. А след 1 година подготовки, следва обричане за цял живот, което продължава 60 секунди. Усещането, както има шанс да знаеш, е невероятно.

Обаче никой досега на успя да опише всичко от събота вечер, както го направи майка:



А най-добрата фотография в реално време, струва ми се, е от Роско (тази горе е другият ми фаворит засега - от Ив Атанасова). В очакане сме и на официалната фотография :)

Прочети

06 февруари 2010

Шоколад

Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.

Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.

Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...

Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.

Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.

Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.

Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.

Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.

Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.

Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...

Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!
Прочети

18 юни 2009

Секс дестинация: София

Какво вижда всеки пътник, докато чака багажа си на трета лента на Терминал 2 на софийското летище? Не знаеш? Казвам: три ултраголеми билборда, рекламиращи стриптийз барове. Краси Гергов е захвърлил голфа и е почнал да търгува с женска плът, ще си кажеш. Ами не, за нещастие, Краси явно не знае какво се случва там, защото съм абсолютно сигурен, че би направил наистина сериозен бизнес от това: София като секс-дестинация.
Нека даваме примери. Ще дам най-добрия, всъщност. А кой е най-добрият пример за добър маркетинг на населено място, който обхваща всеки един елемент от града? Именно, Амстердам. Амстердам с неговите три хиксчета, които са символ на трите бедствия, сполетявали града (наводнения, пожари и чума). Амстердам с неговия Red Light District. Амстердам, където през няколко метра можеш да влезеш в кофишоп-а и да си попушиш наволя. Амстердам, който вече близо 9 века е сред най-важните градове в Европа.Та същият този Амстердам е обсипан навсякъде с едни симпатични кръстчета - ХХХ. Символ са на спонатите вече бедствия, на сърдечните целувки или на порно-филмите. Помисли си сега как всичко това се връзва с картичката, която ти донесе Влади (или Наско, или Митко, или Жоро, избирай...) с наведена гола блондинка, погледната отзад, на която пише "Иска ми се да си тук". И ми кажи дали няма да е първото място, на което да поискаш да идеш.Така де, защо само Сандански да е добра секс-дестинация у нас? Нека такава стане и София. И без това всяка вечер патрулка на жандармерията пази проститутките на кръстовището между Витошка и Пенчо Славейков. Тя едната си е истинско културно съкровище - близо 150 килограма. А ощо по-голяма атракция са и публичните домове в близост до Ларгото - излизаш си от бардака и срещаш президента или премиера, които току-що са пристигнали на работа.
Разбира се, разликата между София и Амстердам е гигантска. При нас билетчето за метрото и автобуса е левче, а там - 7 (3,50 евро). Те си имат закони, които легализират проституцията и марихуаната, ние нямаме. След последните избори им забраниха халюциногенните гъби, а ние ходим за гъби баш по избори (и затова после 4 години сърбаме кофти гъбена каша).
Идеята за София като секс-дестинация хич не е лоша. На повечето амстердамци този имидж им идва много добре, особено в бизнес-отношение. А и това е хубав начин емигрантите ни да се приберат у нас (особено момичетата, който сливенските Йоско и Кондьо засилват ежеседмично към Нидерландия и Белгия). Туристите така или иначе по цяло лято пият евтино по морето, поне да идват през зимата да чукат евтино в столицата.
Бойко, взимай се в ръце. Иначе всички ще го караме на една голяма чекия.
Прочети

09 май 2009

Броим Дните.. на свободното слово


Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.
Прочети

01 януари 2009

За новата...

Тази публикация ще влезе в сила точно в първата минута на 2009 г. Не е от значение колко по-рано я пиша, но посланията са си едни и същи.

През 2009 бъди егоист!

Бъди егоист в опитите си да задоволиш желанията и мечтите на другите, ако това ще те направи по-истински и по-щастлив човек.
Бъди егоист, защото идва най-голямата криза, която вероятно ти се е случвало да преживееш. Събирай възможно повече за себе си, за да можеш в най-трудния момент да го споделиш с всички, които са ти важни.
Бъди егоист и живей собствения си живот без да се съобразяваш с другите. За да има после с какво да се гордееш и да имат внуците ти какво да наследят като емоция и спомени.
Бъди егоист и не се задоволявай с нищо освен с най-доброто. Защото само така ще можеш да раздаваш с пълни шепи на останалите.

И запомни: най-доброто тепърва предстои! Ако не ми вярваш, слушай Франк.


Прочети

06 декември 2008

Моето "Приключение Starbucks"

Въпреки цялостното ми отношение към комерсиалните кафетерии, снощи с Малинката ходихме да ударим по едно кафено питие в Starbucks. Да си кажа... май това ми беше ;)
Прочети

30 ноември 2008

Битката за сутрешната чаша кафе

Както предполагам знаеш, не съм особен фен на кафето. Половината от мацките (които доскоро бяха) около мен обаче са ненормално луди на тема "първото кафе". И голяма част от пичовете. А когато стане дума за някоя известна марка, хората просто полудяват. Доскоро всички се радваха на Onda и Costa Cafe, други пийваха в Dunkin' Donuts, въпреки че у нас те залагат предимно на поничките. И така - всички за скъпото уж гурме кафе. Този материал не цели да прави никакъв пиар - нито бял, още по-малко черен - на никого. Просто е експресия на дълго държаните ми впечатления за един огромен по размери бизнес, който спокойно мога да сравнявам с търговията с цигари и наркотици (и почти с търговията с оръжия).
Голямата новина от този месец е, че Starbucks стъпи и у нас. На много хора ще липсва Pizza Hut на ъгъла срещу ДАМС, но много повече ще се редят всяка сутрин за чашка
 златно (и буквално) кафе в зелената кафетерия. И въпреки че в световен мащаб компанията отбеляза 97% загуба за последното тримесечие спрямо същия период през миналата година - $5 млн. печалба в периода юли-септември 2008 срещу $159 млн. за юли-септември 2007 г., от които 105 млн. за ремонти - и ще се наложи да затвори над 600 магазина в САЩ, заради кризата, веригата намери партньор, който да отвори заведение в България.
И докато новата обслужваща рекламна агенция на 
Starbucks за САЩ BBDO 
посъветва своите клиенти да поощрява всички гласували на изборите с безплатна чашка кафе, на българските им рекламисти ще им по-леко с налагането на марка-световен лидер, но много по-трудно да привикнат потребителя с високите цени на зелените чашки. Разбира се, тук никой няма да се притеснява от начина, по който мултинационалната компания се отнася с фермерите, от които изкупува кафето си, нито от директните атаки на Dunkin' Donuts срещу кафето на Starbucks. (Когато излезе тази кампания се допитах до Нели Огнянова и тя ми каза, че подобна сравнителна по вида си реклама е съвсем нормална за САЩ.) Така че, както казват братят руснаци, "Поживём - увидем".

P.S. Не обичам особено много Onda, защото мразя изкуствено надутите цени. В Dunkin' ходя много рядко - предимно когато искам да се натровя със сладко. Снощи опитахме да влезем в новата кафетерия на Starbucks, но опашката от над 50 чакащи за кафен хаджилък ни изплаши. После отидохме в Coffee Heaven и се размазахме. Но това е без значение. 

Ако искаш да кажеш на приятел, че кафето на Dunkin' е по-добро от това на Starbucks, влез тук, но ако не ти се занимава с глупости, спокойно можеш да се върнеш към работа. Желая ти хубав и безкофеинов ден. Аз пък ще си привърша Хемингуей и май ще започна "Приключението Старбъкс", подарък ми от Васи, която вече я беше чела. Току-виж съм се превърнал в любимия ти бариста.
Прочети

24 ноември 2008

Подаръци ще има...

Ето това получих тази сутрин от бюлетина на единия от сайтовете за работа:

Дядо Коледа
Описание и
Изисквания
Парти агенция набира актъори за Дядо Коледа за посещение по домовете, детски градини и др.
Осигурени участия.
С предимство са актъори, хора с опит и със собствен транспорт.
Крата автобиография и снимка изпращайте на e-mail: maria100v@yahoo.com
Категория Изкуство и Забавление
Тип Работа Непълен Работен Ден,
Временна/Договор/Проект
Ниво Студенти,
Неквалифициран персонал,
Експертен персонал без ръководни функции
Населено Място София / Област София - град / България
ДатаПолучер19.11.2008
ТипFree
Заплата от 30 до 40 BGN на Час

Спомняш ли си кой е най-подходящият за тази позиция?

Прочети

16 ноември 2008

Какво е да участваш в Биг Брадър

Всъщност, нямам никаква идея какво е да участваш в Биг Брадър. Просто защото през последната седмица действията ми не са следени от камери. Иначе всичко друго е същото като в риелити шоуто: заедно с още 19 души на съвсем чуждо място, 2 бани и половина, 1 тоалетна, 2 спални и безброй много наблюдатели, които умират да променят развоя на събитията, но някак не им се получава. Ей, Нико, ех, Тупарев, няма начин да не си включен по някакъв начин в цялата история.
Това че съм израснал в и покрай казармата, не променя особено факта, че не съм бил войник и не съм обучаван да издържам на полеви условия. За пореден път ми се наложи да го направя, но, както знаеш, не съм от мрънкащите. Няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че носенето на тежкия багаж на дама е признак на любезност и че 'gender equality'-то е някаква фемипростотия (особено когато куфарът е 3 пъти колкото собственото сти тегло).  
И въпреки че по време на целия престой хапвахме предимно сандвичи, осигурени ни от любезните домакини на "Къщата" (Чудничко, но някои дори напълняха), нищо не ни попречи да бъдем себе си (особено онова магаре, което през цялото време спа в женската спалня) и да си изкараме добре. Нямаше лагери и тайни мисии, нямаше номинирани за изгонване (дори и спящото магаре бе изтърпяно предоволно). Имаше само много разходки, болка в краката и среднощно хъркане.
Съвсем скоро ще се наложи да върнем едноседмичния риелити-жест. Абсолютно сигурен съм, че в началото на март организацията на нашето "шоу" ще го изстреля директно в графата VIP Brother. Просто защото знаем какво трябва да покажем на "съквартирантите"-чужденци много по-добре отколкото те явно искаха да ни покажат от своята "къща".
Прочети

20 октомври 2008

Културата днес*

Винаги съм свързвал културата с 3 неща – музика, кино и литература. Което означава, че общо взето в моето съзнание тя е неразривно свързана с изкуството. Защото именно то е свързано с определена куптира на поведение, култура на избор на ежеднението, култура на отношение към заобикалящата среда.
Вземам си много култура, всеки ден култура, предимно култура. Културата е навсякъде около мен. Имам страхотно отношение към културата днес. Познавам и пича, който прави блога за книги Литературата днес. Имам най-големия блог за книги у нас – Аз чета. Общо взето, всичките ми приятели се интересуват от култура. И то не в тесния смисъл, който ще опиша тук, а в най-широкия. За съжаление, хората като мен и моите приятели не са достатъчно. Аз не съм представителна извадка, те също.
Как обаче човек показва, че е културен днес. Обикновено се блъска да ходи на концерти, изпълнителите в които е чувал веднъж-два пъти, води жена си и двете си деца на театър (хубава инициатива, евентуално децата някога ще започнат да ценят изкуството) и не можеш да си намериш билети за 2-3 месеца напред. Има и такива, които се правят, че изхвърлят разделно боклука си. Браво на тях. Може би обаче не знаят, че има едни още по-културни, които събират същия този разделен боклук на едно място и го струпват с останалите нерециклируеми отпадъци. Май затова дори няма значение, че всички опаковки, които не можем да изхвърлим в липсващите кошчета за боклук, слагаме в джобовете си. Останалите така или иначе са хвърлили достатъчно по улицата.
Някога вероятно са свързвали културата с мъдростта, възрастта и образованието. Общо взето, най-често тези неща са свързани, но днес не виждам това правило да е особено вярно. Най-обичам, когато някоя бойна бабичка ме ръгне в ребрата, за да влезе в претъпкания така или иначе автобус. Мен, който почти винаги ставам прав, ако наоколо има млада дама, за да може да седне. Правя се на културен най-вероятно. Или просто се опитвам да си внуша, че трябва да имам уважение към представителите на другия пол, който така или иначе смятам за по-силен. Дали не е време да премина към действие и да стана като героя на онзи виц, който казва: “А-а-а, бабче – не позна. Ти явно като малка си ставала на по-възрастните в автобуса и веж сега докъде си се докарала.” Обикновено на бабите, които се правят на хирурзи и опитват да ми избият бъбреците гледам с чувство за хумор. Черен хумор от рода на: “Бре, нямат време да стигнат до другата спирка, но се ръчкат все едно са маратонци.” Или пък “Хм, накъде ли са се запътили, че бързат толкова много? Сигурно към гробищата.”
И ако тези изказвания са горе-долу в стила на екс-носителя на наградата “Черноризец Храбър” за изгряващ автор Калин Руменов, те отразяват много добре културата днес, разглеждана сред младите хора в България. Днес е модно да си вулгарен, да плюеш наляво-надясно (в пряк и преносен смисъл) различните и да опитваш да натрапваш своето мнение над позицията на останалите. Но така е – запътили сме се към Европа, трябва да умеем да отстояваме своето. Само дето вече в Европа сме официално, а тя така и не иска да приеме това за факт. Ние сме държава с хилядолетна култура? Мдам, и сега имаме страшно много маски и златни накити. Изкарваме си ги с КУРтоазия и търговия с наркотици. И лошото е, че когато Албания, където има също толкова проститутки и дилъри, влезе в Европейския съюз, първия надпис няма да е на български, а на албански (всички надписи в официалните документи и институции на ЕС на 23-те официални езика са подредени по азбучен ред). Което означава, че никой няма и да си прави труда да ни обръща внимание.
Та за Калинчо – един от силните символи на културата днес. Той излезе от същото място, от което излязоха и феномени като Волен, Бойко (а, не Бойко Пенчев, той разбира от култура) и Васко Педераста, познат на всички като Азис. И от което ще излязат още десетки, малко по-малко известни. Мястото е толкова тайно, че всички го знаят. Хората там се възпитават от учебниците, написани от Тошо Тошев и компания, и си мечтаят да се хранят в McDonald's, защото е малко по-американско. И без това една баничка вече струва колкото хамбургер в Мак, дай да ги стигнем най-накрая, мамка му. Те четат Руменов, който дръзна да бръкне в здравето именно на Тошевите и да им прибере наградата. После пък се появи някакъв пикльо, който им взе парите и каза: те са кални, но ще идат за благотворителност. Аз? Да!
Културата обаче не е на това дередже от днес. Министърът доста отдавна пише сбогом със “з”, а от лятото вече може и да “збира”. Но пък често можем да го видим на “културни мероприятия” - да открива и да нагъва. Аз лично много се надявам да го срещна отново – разбрал съм се с една мацка, че известно време ще се виждаме само именно на “културни мероприятия”, за да сменим малко обстановката. В крайна сметка, висенето по градинки в четене на книги не е максимално културно. Те и самите градинки вече не са особено културни. Целите са пълни с отъпкани шорткъти. “Е, не съм тъпкал аз, то вече беше стъпкано, като минах.” Да, бе, сладурче, ама нали всичките културни идиоти, които са тъпкали преди теб, ще кажат същото. Тогава да намерим първия, който е минал от там, да му счупим краката и да му лепнем бележка “Не-Културен”.
Култура. Клаксон. Онзи ден в Брюксел някакъв пич едва не се блъсна в пътния знак, понеже спря, за да ми направи път на пешеходната пътека. А аз дори бях на 3 метра от платното. Ей, приятел, я да влизаш в правия път – да ти таковам и белгийската култура. В България за некултурната наглост само да си помисля да пресека пред някоя кола си смъкват акумулаторите от бибиткане, а майка ми почва да киха от това колко много я споменават. Аз пък за сметка на това обичам да им плюя по стъклата и да им скачам по капаците. Нали и аз съм тръгнал да ставам Coolтурен.
Как така ще съм Coolтурен ли? Като продължавам да си тегля пиратски филми и музика ще си развивам културата на добрия интернет потребител. Като с всяка заплата си купувам по една книга от български автор – култура на четене и уважение към съвременната българска литература. Като ходя на театър поне веднъж месечно – вече съм бил 3 пъти на “Дон Жуан” и все са ме водили хубави мацки, което си е култура на впечатляване на Боби, за когото ебането е признак на висок социален статус (простак е, но понеже е като мен, го обичам). Като продължавам да ставам в автобуса, щом се приближи симпатична правостояща млада дама – култура на превръщане от Дон Жуан в нравствено извисен рицар и култура на обучаване на жените, че лошите момчета са тъпаци.
Като значение ще кажа, че размерът има значение. Може да няма общо и да не е много културно, ама противното твърдят онези, на които не им достига (култура).

* Есенце, реализирано като задача по "Култура и медии" в любммия ми Факултет.
Прочети

05 октомври 2008

In search of sunrise

In search of sunrise е името на турнето на един от тримата диджеи, които се борят за титлата "DJ №1 с света" Тиесто (Другите двама са Армин ван Бюрен и Пол фан Дюк). Точно така се чувствам и аз през последния месец, в който се мъча да си намеря музиката, която да ме кара да я слушам 24/7. А знаеш колко ми е важно да се появи нещо подобно, за да допълва останалата прекрасна част от ежедневнието.
Просто постепенно започнах да изпитвам нужда да чуя албум, който да е написан за мен. Тази година това веднъж вече се случи - с '3 Doors Down' на 3 Doors Down по-рано през годината. Трябваше ми обаче и още нещо - няколкото сингъла не бяха достатъчни да запълнят дупката.
Опитах с Metallica - Death Magnetic. Доста време го слушах, но не беше докрай подходящ. Опитах и с Deadmau5. Малко се оказа прекалено тупца-тупца за мен, въпреки че е адски хитов напоследък. Опитах и с новия албум на Gary Moore - не е като предния, съжалявам.

И тогава: нова тава от The Rasmus. Е, Лори Илйонен и компания със сигурност са записвали 11-те песни за мен. Статистиката: 40 завъртания за 3 дни на Макчо (Около 30 часа), още толкова на iRosko. Нямам думи просто. И слух от интернет - The Rasmus идват в България на 29 октомри за безплатен концерт на "Александър Първи". Няма такова подмокряне...
Дори и да не се случи, вече знам кой е основният съперник на ония американски сладури за мой "Албум на 2008". Пифчовци, пускайте нещо, че ще ви вземат задължителната награда!

Прочети

19 юли 2008

Закони на привличането

Нали съм яко блонди в дъното на душата си. Та именно затова се радвам на сълзливи "хамерикано" блокбъстъри. И така с филма тази сутрин. Предупреждавам те - не съм се идентифицирал чак толкова с героя, колкото ще звучи! ;)
Той е супергерой. Самотен. Накрая разбира, че има още някой като него. Някой, с когото са създадени един за друг. Някой, който отслабва силите му. Някой, с когото не може да бъде. И така - през цялото време между двамата тече някакъв ток, силно биополе, което ги свързва. Телепатия? - разбира се. Споменах ли вече, че са създадени един за друг?
Закони на привличането май му се викаше на това. И съм абсолютно сигурен, че неведнъж ти се е случвало да гледаш човека срещу себе си и да усещаш, че мислите за едно и също, че си комуникирате само през очите. (Не говорех за любов в случая.) Но то оттам започва всичко. Накрая се оказва, че между един от всички "телепати", с които е осъществен контакт, е човекът, с когото делите страданието заедно - понасяте общата болка, когато единият е ранен - кърви и другият, накрая умирате заедно.
На Хенкок му се получава точно така - има своя половинка, чиято близост го прави слаб. Дяволски слаб. Нещастно!
P.S. За филма - как се прави PR на супергерой-пияндурник. И как Уил Смит за пореден път е страхотен. Може и да те заведа...
Прочети

18 юли 2008

Хайку за бебенце

То разгръщаше тефтер
в бебешката си количка.
Майка му се усмихваше.
Прочети

03 юли 2008

Обществен експеримент: порно в нормален киносалон


Киносалон. Обикновено тук се прожектират европейски филми, правени по конвенционалните методи. Тази вечер прожекцията е селекция от късометражни филми за порното в изкуството и за изкуството в порното. Водя М, защото вярвам, че ще й е ако не интересно, то поне отчасти забавно. Може би съм сгрешил.
"Без ограничения" е един експеримент от 7 части с кросграничното виждане за човешкото отношение към секса и порнографията на 7 различни автори. Или най-кратко казано, "кой къде как чука". Всъщност този филм се оказва истински обществен експеримент. Най-интересното от вечерта няма да бъдат различните празнини (в изкуството), които трябва да бъдат запълнени, а начините, по които хората ще реагират на видяното.
Разбира се, голяма част от публиката е изненадана от откровеното порно, което излъчва проекторът. Явно само аз съм отишъл да гледам "легално порно". (Съвет: продължавай да си теглиш от торент-тракерите, да си плащаш няма смисъл. Или най-добре иди си намери партньор и си практикувайте.). Странното обаче е не начинът, по който публиката (не) реагира на откровено заблуждаващите и раждащи предразсъдъци визии за сексуалността на балканските народи (където жените са с по една вежда, мъжете - с малки пишки, а децата - с лица, намазани с... не искам и да си спомням), изпращани от филма на... сръбкиня. По-интересен се оказва епизодът с мастурбиращ на средата на пустинята мъж, на когото му пада 4 пъти, докато опитва да свърши. И накрая симулира. За да получи овациите на цялата зала. Всъщност не цялата - точно по средата на тази част от експеримента няколко групички не издържат и си тръгват. Жалко, не останаха за хардкор-частта.
В крайна сметка филмчетата си имат градация в порно-елементите и последната миниатюра представля откровен порноепизод. Къде е изкуството тук ли? Просто изпълненият с подробности акт е сниман от екрана на телевизор.
Експериментът свършва. Минават финалните надписи, които са доста интересни - има си човек, който да прави мониторинг за кадрите за порноколажа, човек, който да търси място за пича, който в последствие се превръща в пустинен чекиджия. И още 100-тина имена като участници в гореспоменатия порноколаж. Я, не е свършило още! Показва се черен пенис. Спаднал. Лека нощ.

"Destricted" е с участие в официалната програма на пет престижни европейски кинофестивала през 2006 година. Официалният сайт е на www.destricted.com. Можеш да изтеглиш филма на торент от тук.
Прочети

29 юни 2008

Почти без пари

Представям ти най-новия модел от Zenith - El Primero Zero-G.


"El Primero Zero-G made by elite watchmaker Zenith is now available. The starting price is €350,000."

Без пари, дето се вика. Според мен за толкова пари (1-2 яхти са си това) гравитацията около Zero-G трябва да спира. Според Тоди с него би трябвало да можеш да летиш. Той каза също, че бил силно лимитирана серия, така че побързай с поръчката. Знаеш на какъв адрес трябва да ми го пратят. Благодаря.
Прочети

07 юни 2008

Университетско всекидневие


Ставам сутрин и си измивам лицето. Очаква ме поредният страхотен ден. Няколко безсмислени лекцийки, няколко комплексирани преподаватели и досадни колеги. Идилия. И как да не си плаща човек с удоволствие високата такса за университета, за да получи така жадуваното и още по-ненужно образование. “Учи, мама, да станиш инжинерчи!”. Е, така, де, ама само прости като рибена чорба преподаватели-нереализирани практици не могат да ме научат на занаят. И все пак си слагам малко гел за фасон и след като съм нарамил пълната с ненужни вещи раница, се запътвам към спирката.

Мамка му, някой пак е оповръщал целия вход. Не стига, че шибaният асансьор не спира на моя етаж и постоянно трябва да слизам един етаж по-надолу, ами и сега всичко вони на джибри и стомашни сокове. Чак на мен ми се доповръща. Само дето не съм изпил огромното количество долнопробен алкохол с преналепени бандероли, като злощастния пич (ами ако е било пичка?!?), чиято десета водка е излязла да го види що за човек е.

“Идва 280, да се кача дали ще мога”. Тананикам си не особено весело, след като половин час вече чакам на претъпканата спирка. Който пее, зле не мисли ли? Я да посмее оня льохман с грозната цайсата приятелка да ме настъпи още веднъж, пък да видим кой ще е по-грозният от тях двамата. Брех, най-накрая идва скапаният автобус. 94, разбира се, на кого да му е гадно. Айде, ще се кача. Само дето ще трябва да сляза още на Спортната палата, че иначе има да се влачим със скоростта на костенурка до следващата спирка. Айде, бе, бате Бойко, направи метрото, че ми писна да пътувам по 2 часа на ден. Изчетох всички книги на света, докато пътувам 4 години от Студентски град до центъра. Нали въртиш света, една инфраструктура в София ли не можеш да оправиш? Пу, да е...

Лекцийка? Страхотно. Не стига, че даскалицата се бави всяка седмица с по половин час, и Киро пак не се е къпал, че вони от 100 метра, ами и за днес имаме някакво контролно. Ама кой да прочете в блога на курса, вместо да седи в скайпа. Заеби, добре, че съм умен, че поне да скалъпим там четворче. Що ли ми трябваше да се набутвам в тия семейни общежития с Копелето, че сега да треперя като девствена осмокласничка над по-малката си сестра в мъжка гимназия за бала в края на годината. И поне да се бях записал на спорт, че щеше малко да повдигне успеха.

Айде, мина и това. Даже не се наложи да я гърмя – каза, че й е противно да ни гледа, все едно сме рецидивисти и си излезе. Та всички почнаха с рецидивите – листа, джиесеми, пищови. А, бе, идиоти, що не седнете малко да почетете, а? Нищо, на есен има пак сесия, псправителна. До ликвидация няма да го докарате – слаб (4) пак е хубава оценка.

По дяволите, какво пък иска сега шефката. Мда, иди тук, иди там. Ми хубаво, нали съм момче, защо да не съм момче за всичко. Ама идва края на месеца-а-а, бонусчето ще си е бонусче. И онзи ден така си обиколих половината село София, щото в офиса нямаше от любимите сладки на най-големия ни клиент. Иначе си е изискан пичът – тия ореховки ги продават само в два магазина в Софето. Единият е до нас и беше затворен. Познай – другият е чак в Обеля, да му се не види. Собственикът му явно е гений – да ти имам предприемчивостта в това да забуташ магазин за редки стоки в най-умрялата част на града. Сигурно живее в Овча купел , а централният офис е в Младост 4. Поне да съм сигурен, че е наистина толкова тъп, колкото изглежда.

Така. 6 часа, отдавна трябваше да съм се измел. Я, пристига още работа. Чудесно. Дали да не поискам да ми купят служебен ноутбук, че да си нося работа и вкъщи? Ама поне ще мога да ползвам свестен компютър. Този път е ОК, мога да остана до 8, 'щото проектчето си струва. Ама пък и стилно го направих. Айде сега, гарата. Пък и позакъсняването си е оферта – идва с утехата, че задръстването е понамаляло и освен ако шофьорът не е пълен олигофрен и не се появят двама-трима малоумни контрольори, пътуването към Щутгарт може и да не е чак толкова зле. Не познах. Ама да го духате, вчера чаках половин час на опашката пред бюрото на шибаната ви компания за градски транспорт и си извадих карта.

Ало, да, как си, Копеле? Освен хляб и краставици друго искаш и? А, бе, казах ти да спреш с тия консерванти. Не, и вино няма да ти взема. Тая вечер ще доизпием водката, дето стои от 3 месеца под масата, че е срамота. В манастира не може да е чак толкова зле. Айде, като се прибереш ще цъкнем някоя и друга игра на карти, звъннал съм на Митака да взема мацката и да правим четворка.

И що така ми се спи, бе, мамицата му. Вярно, че не си е работа да седиш до 3 всяка нощ и да ставаш в 7, ама това е: Студентски живот, ах, сладък живот. Той и университетският си е все същият – пълен буламач. Образованието ни е такова, какъвто ни е и алкохолът – и без това най-големите потрeбители са студентите. Ама и на нас скоро ще започнат да ни пишат фалшиви книжки вместо фалшив бандероли. Нали ще станем менте-професионалисти.

ОК, стига толкова за днес, че съмна. Щото за утре е ясно – ставане, баня, даскало, работа, поркане. Университетско всекидневие.

Прочети

08 май 2008

Кое е най-важното чувство...?!

Имало едно време... много, много отдавна... А може би не чак толкова, може би и до днес го има... Но все пак...
Имало едно време един млад мъж на име Габриел - красив и много чувствителен. Сърцето и душата му били толкова големи, че в тях той побирал всички чувства. Той познавал и изпитвал всички борещи се в него емоции и понякога това го обърквало...
Един ден той силно си пожелал да успее да разбере кое е най-важното чувство. И толкова силно го искал, че самите чувства решили да му дадат отговор и започнали да го напускат, за да му покажат кое е най-важното чувство.
Първо го напуснал Егоизмът.
-Защо си отиваш...?
-За да бъдеш по-всеотдаен към хората - отговорил Егоизмът.
След това си тръгнала и Суетата.
-И ти ли не си най-силното чувство - попитал Габриел.
-Не съм! Аз ти помагах да видиш красивото в себе си, но често ти пречех да откриеш красотата в другите...
След Суетата си тръгнала и Глупостта.
-А ти ,защо си отиваш...!?
-За да остане Познанието и Любопитството да търсиш и опознаеш всичко ново и важно в света.
Тъгата трудно се решила да напусне сърцето на младия мъж, но го сторила, защото трябвало да направи място на най-силното и красиво чувство.
-Защо си отиваш ,Тъга...?!
-За да не чувстваш Болка и Самота. Ако остана, никога няма да разбереш кое е най-важното чувство...
Тогава младият мъж си помислил, че най-силното чувство е Щастието. Но точно в този момент и то го напуснало. Габриел бил смутен:
-Почакай ,Щастие! Когато Тъгата ме напусна, бях сигурен, че ти си най-святото чувство. Защо и ти ме напускаш, защо си отиваш. Какво остава след теб?!
-Отивам си, защото най-силното чувство ще ти даде повече щастие, отколкото дори аз бих могло да ти дам.
Мъжът се почувствал объркан. Започнал да търси в душата и сърцето си. Чувствал се празен, не откривал нищо. Всички чувства си били отишли. Точно когато щял да се откаже да търси най-силното чувство в едно тайно малко местенце в сърцето си открил нещо непознато.
-Какво си ти-попитал плахо
-Аз съм най-важното и силно чувство.
-Как се казваш?!
-Казвам се ЛЮБОВ!!!
-А защо се криеш тук?!
-Чаках да ме откриеш...!
-Винаги ли си била тук?
-Да! Понякога те натъжавах, понякога те правех щастлив. Но в добри и в лоши времена винаги бях тук... до теб и със теб,защото само обичащият е способен да разбере колко велика е ЛЮБОВТА...!!!

Магдалена Иванова, 8 май 2008 г.
Прочети

15 март 2008

ЧРД, Тоди!

Чакаш ли тортичката?

А ние с братовчедка ти чакаме да почеприш :D

Муц!
Прочети