Често използвам празниците като оправдание да остана насаме със себе си - 1-2 часа за проверка на реалността и ровичкане из съзнанието. Предългият уикенд покрай Деня на независимостта отново ми даде тази възможност
Разбира се, след като пообиколих из онова, което е останало от (прилично) младия ми мозък, се загледах и навън - как драгите ни съотечественици гледат на Независимостта, на поредния момент да напомнят, че са българи, носещи завета на "велики предци". Иииии... изпаднах в културен шок, нямаше как.
Първо, по време на разходката в Копривщица отделих по няколко минути да разгледам книгите за гости в различните къщи-музеи. Излишно е да казвам, че 70% от оставените послания подчертаваха колко голям повод за гордост е това да си роден в България, да си наследник на Любен Каравелов, на Тодор Каблешков, на Димчо Дебелянов. Е, нямаше нищо за това какво самите пишещи правят за страната си, но пък тук-таме се изказваше съжаление как такава велика нация като българската слугува на "американци и прочее". Как точно - не става ясно...
Някъде по калдъръмените улички на наистина страхотното възрожденско градче ми се наложи да прочета коментар на стената си във Facebook, според който всички българи в чужбина са що-годе страхливи тъпанари, които нямат право да гласуват, защото са избягали. Да си гласуват там, където са, защото какво-ни-избират-кой-да-ни-управлява-нас-като-няма-да-са-тук-да-теглят-от-скапаните-управници-които-са-ни-избрали-самите-те. Логика не видях, не ми бе и показана. Остана само поредният културен шок как няколко километра разстояние могат да означават светлинни години разлика в начина на мислене.
Повод за онлайн дискусията беше предстоящият референдум за електронното гласуване. "Дискусия" в случая не се получи, но успях за пореден път да прочета няколко от онези митове, които ще слушаме през следващия един месец от страна на противниците на е-вота (и които Краси Гаджоков оборва по доста подробен начин). Апропо, най-много инициативни комитети "Против" има от Видин и Враца - защо и как най-бедните райони в страната изведнъж скочиха срещу гласуването по електронен път не мога да си обясня. Може би има някаква връзка между "немотия" и "зависимост", водеща до по-лесно събиране на подписи на масов принцип и без никаква прозрачност. А може би просто някой от Видин с медия и/или НПО има нужда от онези 40 хил. лева субсидия за медийни участия, полагащи се на всеки регистриран от ЦИК инициативен комитет. Наистина не знам.
Общо взето, българските размисли или страсти относно независимостта са насочени изцяло в посока "назад" - търсене на поводи за гордост далеко в историята, отказване от технологичния напредък "защото така", нежелание да погледнем напред и да помислим за нещо повече от утрешния ден. Напомня ми точно за описанието, което гръцкият публицист Никос Диму дава на своите сънародници в „Нещастието да си грък“.
И като споменах гърците, през уикенда те отново направиха крачка към независимостта си (според техните собствени разбирания вероятно), потвърждавайки желанието си да следват курса на прокъсаната-СИ-РИЗА, която се оказа достатъчно здрава, за да спечели изборите. Какво очаква южните ни съседи, предстои да видим, макар покрай Ципрас каквото и да било планиране е обречено да бъде предпоследно.