Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации

23 септември 2015

Независимост в бяло, зелено и червено


Често използвам празниците като оправдание да остана насаме със себе си - 1-2 часа за проверка на реалността и ровичкане из съзнанието. Предългият уикенд покрай Деня на независимостта отново ми даде тази възможност

Разбира се, след като пообиколих из онова, което е останало от (прилично) младия ми мозък, се загледах и навън - как драгите ни съотечественици гледат на Независимостта, на поредния момент да напомнят, че са българи, носещи завета на "велики предци". Иииии... изпаднах в културен шок, нямаше как.

Първо, по време на разходката в Копривщица отделих по няколко минути да разгледам книгите за гости в различните къщи-музеи. Излишно е да казвам, че 70% от оставените послания подчертаваха колко голям повод за гордост е това да си роден в България, да си наследник на Любен Каравелов, на Тодор Каблешков, на Димчо Дебелянов. Е, нямаше нищо за това какво самите пишещи правят за страната си, но пък тук-таме се изказваше съжаление как такава велика нация като българската слугува на "американци и прочее". Как точно - не става ясно...

Някъде по калдъръмените улички на наистина страхотното възрожденско градче ми се наложи да прочета коментар на стената си във Facebook, според който всички българи в чужбина са що-годе страхливи тъпанари, които нямат право да гласуват, защото са избягали. Да си гласуват там, където са, защото какво-ни-избират-кой-да-ни-управлява-нас-като-няма-да-са-тук-да-теглят-от-скапаните-управници-които-са-ни-избрали-самите-те. Логика не видях, не ми бе и показана. Остана само поредният културен шок как няколко километра разстояние могат да означават светлинни години разлика в начина на мислене.

Повод за онлайн дискусията беше предстоящият референдум за електронното гласуване. "Дискусия" в случая не се получи, но успях за пореден път да прочета няколко от онези митове, които ще слушаме през следващия един месец от страна на противниците на е-вота (и които Краси Гаджоков оборва по доста подробен начин). Апропо, най-много инициативни комитети "Против" има от Видин и Враца - защо и как най-бедните райони в страната изведнъж скочиха срещу гласуването по електронен път не мога да си обясня. Може би има някаква връзка между "немотия" и "зависимост", водеща до по-лесно събиране на подписи на масов принцип и без никаква прозрачност. А може би просто някой от Видин с медия и/или НПО има нужда от онези 40 хил. лева субсидия за медийни участия, полагащи се на всеки регистриран от ЦИК инициативен комитет. Наистина не знам.

Общо взето, българските размисли или страсти относно независимостта са насочени изцяло в посока "назад" - търсене на поводи за гордост далеко в историята, отказване от технологичния напредък "защото така", нежелание да погледнем напред и да помислим за нещо повече от утрешния ден. Напомня ми точно за описанието, което гръцкият публицист Никос Диму дава на своите сънародници в „Нещастието да си грък“.

И като споменах гърците, през уикенда те отново направиха крачка към независимостта си (според техните собствени разбирания вероятно), потвърждавайки желанието си да следват курса на прокъсаната-СИ-РИЗА, която се оказа достатъчно здрава, за да спечели изборите. Какво очаква южните ни съседи, предстои да видим, макар покрай Ципрас каквото и да било планиране е обречено да бъде предпоследно.
Прочети

05 януари 2015

Подари на детето си библиотека

Днес с приятна изненада видях, че малко преди Нова година зам.-министърът на младежда и спорта Калин Каменов ме е "предизвикал" в своя блог да споделя своята гледна точка по темата за подаряването на книги за Коледа и други празници.

Разбира се, ще го направя с най-голямо удоволствие, макар и кратко:

Книгата е най-добрият подарък за всеки, не само за децата. Подарената книга е инвестиция в бъдещето. И всъщност, ако искаш наистина да подариш на детето си бъдеще, подари му библиотека! Заведи го още днес в местната библиотека и му направете абонаментна карта за цялата година. И след това ходете заедно поне веднъж в месеца. Вярвай ми, ще те заобича още повече.

P.S. Преди близо 6 години пожелах и друго - Подари книга на любимата си библиотека

Снимка: Аз чета
Прочети

23 април 2010

234: Нещо за книгите…

Това е публикация, част от блогмийма "234: Нещо за книгите…" в рамките на кампанията "Денят 234".

Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Блогът за книги на Алекс, което ми е... блог за книги... Карай, ще го пусна и на двете места :)
Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към "Две, три, четири" на фенстраницата на кампанията "Денят 234" във Facebook).
Сега, нещо за книгите... Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че "Аз чета" вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима...
И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234... четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им...
Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!
Прочети

01 януари 2010

Айде, ЧНГ вече :)

Няма страшно, тази ще е още по-добра!

Прочети

19 май 2009

Транс събитието на годината - ASOT400

Съвсем скоро транс-предаването на един от най-големите на световната клубна сцена Armin van Buuren, стана на точно 400 предавания. Специално за A State of Trance - Episode 400 Армин и неговите хора бяха направили уникален 72-часов маратон между 16 и 18 април в 3 клуба в 3 различни държави. След като изслушах повече от 50 пъти сета на Arnej от клуб Butan във Вупертал, Германия (това са си над 50 часа слушане нон-стоп), сега е време да споделя това удоволствие с вас. Понеже по време на цялото шоу имаше и видеопокритие на специална секция в сайта, сега можете да видите събрано в 8 минути най-доброто от тези 72 часа.

Прочети

10 май 2009

Аз съм спокоен


... защото те обичам, както никой друг на света не е обичал друг човек.

Честит празик, Буба!
Прочети

05 януари 2009

Новогодишният купон – начин на употреба

Ето сега един бегъл и частичен поглед към един новогодишен купон. Кое е истина и кое - фикция, оставям да откриеш самостоятелно. Ако не си сред присъстващите - ползвай жокер "Обади се на приятел". За онова, което е трябвало да спестя, а не съм - сори! За спестеното - моля! ;)

Какво е нужно, за да се получи най-добрият новогодишен купон, на който приятелите ти са били? Освен всички кулинарни умения на гаджето ти, най-вкусния магарешки суджук и коледна премия, трябва да можеш да си осигуриш и най-веселата компания. Това е мястото, където първите три неща идват на помощ, за да бъде набавено и четвъртото. А с тях идва и последното – невероятно преживяване за посрещане на Нова година.

В ранната сутрин на 31 декември зимната картина не обезкуражава никого. Иван става рано, за да разчисти всичко от снощното предпарти. Той е един от онези отявлени купонджии, за които празнуването с приятели е просто начин на живот. Поводи? Те винаги се намират. За пръв път от много време насам никой от среднощните герои не е останал да спи у домакина. Прибрали са се, за да отпочинат за голямата нощ. 

Голямата маса бързо се разчиства, столовете се връщат по местата им, а паркетът лесно се забърсва с препарат от 4.50. Иван обикновено ползва български продукти, но преди новогодишното парти трябва да се мине с Mr. Proper. Ето, че и гаджето звъни на вратата. Купила е продуктите за голямата салата. Много скоро пък домакинът ще запали колата, за да напълни багажника и след това хладилника с алкохол, мезета и сладки изкушения за 50 души. Признава, че в чистоновия апартамент е истински грях да се правят подобни вакханалии. Но пък и наемът от 1000 лв. на месец покрива евентуалните поражения, за които хазяинът ще трябва да се погрижи.

След неуморната 8-часова подготовка пристигат и първите гости. Остават броени часове до идването на Нова година, а настроението започва да се покачва. Групата бързо се разраства и в 9 купонджиите са вече 20. Само три часа преди новогодишната реч на президента има хора, които със сигурност няма да разберат нищо от нея. Телевизорът самотно показва новогодишната програма на Нова. Точно в 23.50 обаче той ще се включи автоматично на БНТ1, за да проследи традиционното обръщение на българския държавен глава.

Пристига и атракцията на вечерта – магарешкият суджук по уникална сунгурларска рецепта. Оказва се, че Петър не е осигурил от известната ракия от родното си място. За сметка на това се е погрижил магарето да стигне за всички 50 гости. Иван бърза да го смъкне на земята, запознавайки го със суровата истина: на купона в този момент има над 60 човека. Тристайният апартамент се пръска по шевовете, а всичките 110 квадрата се използват максимално разионално.

Петър запрята ръкавите. Никой не може да ми реже суджука, казва той на първата мераклийка да му изземе скъпоценната функция на „главен кръчмар”. И наистина, той реже все още неузрелите щафети с изключителна прецизност. Съвсем скоро всички забравят вкуса на „купешката” луканка. Само няколко млади дами не искат да имат нищо общо със „село”. И всъщност ще пропуснат най-вкусното мезе в живота си.

Ето че телевизорът се включва сам. Последвано от силни викове „Гоце, Гоце!” и „Айде, наш’те, ловът започва!”. Всъщност между тези 60 младежи на купона има достатъчно, които са способни да променята съдбата на своята страна. Именно затова с викове изразяват неодобрението си към слабия според тях политик. Броят на онези, които няма да запомнят нищо от речта на Първанов, се е увеличила чувствително. А все още трезвите обсъждат как слушат най-незапомнящия се новогодишен поздрав в демократичните години на България.

Веднага щом часовниците отброяват 00.00 на 1 януари 2009 г., бутилките с шампанско гръмват. Всеки поздравява най-близките си на купона. Двойките се радват на възможността да отбележат заедно идването на новата година. Чуват се няколко приятелски „Обичам те!”. Баницата с късмети влиза в действие. Всеки тегли късметче, а скоро листчетата с уникално подбрани пожелания и орисвания привършват. Оказва се, че купонът е по-голям, отколкото домакинът е очаквал.

В този момент на външната врата се звъни. Оказва се, че не е Дядо Мраз, а поредната група ентусиасти. Електронната покана в онлайн мрежата Facebook е достигнала до стотици потенциални купонджии. И много от тях наистина са решили да се отзоват.

Всичко нататък се оказва част от златната история на един апартамент. И няколко разфасовки латекс...
Прочети

25 декември 2008

№300: Весели празници

Прочети

18 декември 2008

Франчайз


Вальо Топлото може да има добри адвокати и да е давал пари на разни партии, но определено е загубил от това, че няма договор за франчайз с х4о Мраз, какъвто Дядо Мраз например. Сещате се къде е той сега.



Картинката е благодарение на Пепо.
Прочети

25 ноември 2008

Някой?


Ето какво са приготвили джуджетата на Дядо Коледа. Тъй като с белобрадия старец сключихме договор за франчайзинг, трябва да пращаш писмото до мен - х4о Мраз. Знаеш адреса, а аз знам дали послушанието е било твоя отличителна черта тази година. И внимавай какво си пожелаваш, че аз каквото си пожелах миналата Нова година, виж как хубаво ми се случи.
Прочети

24 ноември 2008

Подаръци ще има...

Ето това получих тази сутрин от бюлетина на единия от сайтовете за работа:

Дядо Коледа
Описание и
Изисквания
Парти агенция набира актъори за Дядо Коледа за посещение по домовете, детски градини и др.
Осигурени участия.
С предимство са актъори, хора с опит и със собствен транспорт.
Крата автобиография и снимка изпращайте на e-mail: maria100v@yahoo.com
Категория Изкуство и Забавление
Тип Работа Непълен Работен Ден,
Временна/Договор/Проект
Ниво Студенти,
Неквалифициран персонал,
Експертен персонал без ръководни функции
Населено Място София / Област София - град / България
ДатаПолучер19.11.2008
ТипFree
Заплата от 30 до 40 BGN на Час

Спомняш ли си кой е най-подходящият за тази позиция?

Прочети

23 септември 2008

1!



Той днес става на 1! И ще продължава да бъде най-хубавото бебе на света, преди да се родят моите 3.

Цунки, Бебчогрег. И браво на татко ти. И на майка ти.
Прочети

18 септември 2008

Блогчо иска торта! Блогчо иска торта!

Блогчо: Искам торта!
Аз: Няма!


За щастие на Малинката майка й е направила тортичка.
Прочети

15 септември 2008

"Just Desserts" - втора серия

След първия "шедьовър" от серията 'Just Desserts' (пресъздаден в по-голям мащаб за РД-то на Тоди), беше време да се появи и негов наследник. Представяме ти "Жабешка торта".


Аз, както предния път, не опитах творението си. Следващият път. А кога ще е той? Няма да обещавам, но... може би ще спретнем един римейк за старта на кампанията "Не ми подарявай книга за рождения ден".
Прочети

25 август 2008

Тим Бъртън - Разказвачът на приказки

Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън.
Човекът, който се превърна в съвременен събирателен образ на Братя Грим, е най-добрия разказвач на приказки, раждал се напоследък. След Уолт Дисни, разбира се (всъщност и стипендиант на Дисни за Калифорнийският институт по изкуствата във Валенсия). Известен е в целия свят под името Тим Бъртън и със своята ексцентричност още в ранна възраст се превръща в христоматиен пример за уникален стил в режисурата.
Бъртън се ражда на 25 август 1958 г. в калифорнийското градче Бърбанк, близо до Лос Анджелис. От почти всички филми в кариерата му си личи именно усещането за малкия град и свирепите окови, които той поставя във въображението на едно малко момче. Всъщност повечето персонажи в лентите на режисьора идват от мрачни предградия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното.
За разлика от своите герои, Тим е изключително твърд по време на режисьорската с работа. По време на снимките на доста от филмите си той напуска снимачната площадка и не се връща, докато изискванията му не бъдат спазени. Често отказва покани, ако знае, че съществува дори минимална вероятност снимките да не протекат в изцяло негов ритъм. Още от ранните години на дейността си изгражда облик и превръща някои елементи в запазена марка - усещането за приказност, мрачните пейзажи, изобилстващи от пушещи комини, мъртвешки бледите лица, черно-бялото райе, името Ед/Едуард и т.н. Занимавал се дълго време с анимация, режисьорът отделя голямо внимание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик.
След любимците на Бъртън са Майкъл Кийтън, Уинона Райдър, Хелена Бонъм–Картър, с която живее в момента, и не на последно място Джони Деп. Музиката за повечето от филмите му пък е писана от бившия фронтмен на американската ню-уейв банда "Oingo Boingo" Дани Елфман.
Джони Деп е кръстник на двете деца на режисьора и със сходната си визия дели с него челните места по ексцентричност в Холивуд. Съвместната работа между двамата започва с култовия "Едуард с ръцете-ножици" и продължава с "Ед ууд", "Слийпи Холоу", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Булката труп" и "Суини Тод: Демонът Бръснар от Флийт Стрийт". Обективно погледнато, освен филмите на Бъртън и трите части на "Карибски пирати", Деп избягва да приема други роли.И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.

Трейлърът към един от най-"Бъртъновските" филми - "Булката труп":



Снимки: Yahoo.com, celebuzz.com, blogger.com, facebook.com
Прочети

10 юли 2008

Червен Мишкен Ден!

Прочети

08 април 2008

Жени...

Без значение къде ще поставиш ударенето - жени или Жени, поздравявам те с тази песничка... Изпята с недостатъчно развит талант, но с много желание.




Прочети

20 март 2008

Двата избора - като на шахматна дъска

Сега ще ти прочета една историйка, която се разпространява по електронен път между познати. В нея става въпрос за изборите които правим и за това, че оптимизмът съвсем не е лошо нещо. 
Предполагам, че освен начин да покажеш на някого, че ти липсва и че мислиш за него, е и закачлива усмивка към хората, които понякога съжаляват за грешките си post factum.
Прати ми я Диди, а тя я е получила от Ива. И понеже има доста хора, на които бих искал да я пратя и ти си между тях най-вероятно, слагам ти я тук. Приятно слушане.


ДВА ИЗБОРА

Имаш два избора!
Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... И тръгнали с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен през целия ден, всеки ден... как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна".
"Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", отвърна Джери, "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея." А не те ли беше страх, попитах го. "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв."
Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

Избирай! Май не е чак толкова трудно да направиш правилния избор понякога...
Прочети

15 март 2008

ЧРД, Тоди!

Чакаш ли тортичката?

А ние с братовчедка ти чакаме да почеприш :D

Муц!
Прочети

10 март 2008

Като първото (Ой)Сашко парти второ няма!

Оп. О-о-ой, Сашко, сладуранко Сашко, и забавен Сашко, и красавец Сашко. Умножено по 2. Айде, че свършиха!

Не виждаш нищо, нали! Ами да, те не са за гледане, направо да ги схрускаш!

Е, те са за две конкретно направени тез Сашко, но... въпрос на избор, спорно е кой губи от факта, че ги няма всъщност наоколо.

Следващото Сашко-парти ще е с платен вход. Записването - знаеш къде!
Прочети