Показват се публикациите с етикет места. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет места. Показване на всички публикации

05 януари 2009

Новогодишният купон – начин на употреба

Ето сега един бегъл и частичен поглед към един новогодишен купон. Кое е истина и кое - фикция, оставям да откриеш самостоятелно. Ако не си сред присъстващите - ползвай жокер "Обади се на приятел". За онова, което е трябвало да спестя, а не съм - сори! За спестеното - моля! ;)

Какво е нужно, за да се получи най-добрият новогодишен купон, на който приятелите ти са били? Освен всички кулинарни умения на гаджето ти, най-вкусния магарешки суджук и коледна премия, трябва да можеш да си осигуриш и най-веселата компания. Това е мястото, където първите три неща идват на помощ, за да бъде набавено и четвъртото. А с тях идва и последното – невероятно преживяване за посрещане на Нова година.

В ранната сутрин на 31 декември зимната картина не обезкуражава никого. Иван става рано, за да разчисти всичко от снощното предпарти. Той е един от онези отявлени купонджии, за които празнуването с приятели е просто начин на живот. Поводи? Те винаги се намират. За пръв път от много време насам никой от среднощните герои не е останал да спи у домакина. Прибрали са се, за да отпочинат за голямата нощ. 

Голямата маса бързо се разчиства, столовете се връщат по местата им, а паркетът лесно се забърсва с препарат от 4.50. Иван обикновено ползва български продукти, но преди новогодишното парти трябва да се мине с Mr. Proper. Ето, че и гаджето звъни на вратата. Купила е продуктите за голямата салата. Много скоро пък домакинът ще запали колата, за да напълни багажника и след това хладилника с алкохол, мезета и сладки изкушения за 50 души. Признава, че в чистоновия апартамент е истински грях да се правят подобни вакханалии. Но пък и наемът от 1000 лв. на месец покрива евентуалните поражения, за които хазяинът ще трябва да се погрижи.

След неуморната 8-часова подготовка пристигат и първите гости. Остават броени часове до идването на Нова година, а настроението започва да се покачва. Групата бързо се разраства и в 9 купонджиите са вече 20. Само три часа преди новогодишната реч на президента има хора, които със сигурност няма да разберат нищо от нея. Телевизорът самотно показва новогодишната програма на Нова. Точно в 23.50 обаче той ще се включи автоматично на БНТ1, за да проследи традиционното обръщение на българския държавен глава.

Пристига и атракцията на вечерта – магарешкият суджук по уникална сунгурларска рецепта. Оказва се, че Петър не е осигурил от известната ракия от родното си място. За сметка на това се е погрижил магарето да стигне за всички 50 гости. Иван бърза да го смъкне на земята, запознавайки го със суровата истина: на купона в този момент има над 60 човека. Тристайният апартамент се пръска по шевовете, а всичките 110 квадрата се използват максимално разионално.

Петър запрята ръкавите. Никой не може да ми реже суджука, казва той на първата мераклийка да му изземе скъпоценната функция на „главен кръчмар”. И наистина, той реже все още неузрелите щафети с изключителна прецизност. Съвсем скоро всички забравят вкуса на „купешката” луканка. Само няколко млади дами не искат да имат нищо общо със „село”. И всъщност ще пропуснат най-вкусното мезе в живота си.

Ето че телевизорът се включва сам. Последвано от силни викове „Гоце, Гоце!” и „Айде, наш’те, ловът започва!”. Всъщност между тези 60 младежи на купона има достатъчно, които са способни да променята съдбата на своята страна. Именно затова с викове изразяват неодобрението си към слабия според тях политик. Броят на онези, които няма да запомнят нищо от речта на Първанов, се е увеличила чувствително. А все още трезвите обсъждат как слушат най-незапомнящия се новогодишен поздрав в демократичните години на България.

Веднага щом часовниците отброяват 00.00 на 1 януари 2009 г., бутилките с шампанско гръмват. Всеки поздравява най-близките си на купона. Двойките се радват на възможността да отбележат заедно идването на новата година. Чуват се няколко приятелски „Обичам те!”. Баницата с късмети влиза в действие. Всеки тегли късметче, а скоро листчетата с уникално подбрани пожелания и орисвания привършват. Оказва се, че купонът е по-голям, отколкото домакинът е очаквал.

В този момент на външната врата се звъни. Оказва се, че не е Дядо Мраз, а поредната група ентусиасти. Електронната покана в онлайн мрежата Facebook е достигнала до стотици потенциални купонджии. И много от тях наистина са решили да се отзоват.

Всичко нататък се оказва част от златната история на един апартамент. И няколко разфасовки латекс...
Прочети

27 август 2008

Да бъдем ексхибиционисти...

Let's go to the park
I wanna kiss u underneath the stars
Maybe we'll go too far
We just don't care, We just don't care, We just don't

Let's make love
let's go somewhere they might discover us.
Let's get lost in lies
We just don't care, We just don't care, We just don't care


Прочети

20 юни 2008

Some golf, Player? Yes, please!

Докато правехме регатата, бях на път да усетя тръпката от голфа, докато наблизо откриваха голфигрище. Но правехме регата. И затова си изтеглих голф симулация за Macbook-а. Следващата стъпка е офис-голф, а като стана голям - може и да се докосна до истински стик.
Реално обаче нещата стоят малко по-различно. От известно време България е обхваната от голф-мания, състояща се в ревностно строене на голф игрища, издаване на нови и нови списания, свързани с поредните голф-магнати на родината. И разбира се - шумни маркетингови кампании за развитие на туризма чрез голф и спа.
Лятото ми започна по северното Черноморие. Яхти, мидени ферми, курортни комплекси, строящи и откриващи се поляни за голф. И реклама. Много реклама. С едно голямо лого - средновековен рицарски шлем и надпис Gary Player Design. Кой обаче е въпросният Гери Плейър? Доста аматьорски въпрос за един запален голфър.
Оказва се, че Плейър е един истински "играч", който дори на 72 години успява да печели адски много пари от името и славата си. Човек-марка, както биха се изразили специалистите по маркетинг. Със 163 победи в професионални голфтурнири по целия свят, Гери със сигурност е заслужил това право. Какво имаме от Player - фондация, занимаваща се с образованието на деца в Африка (и най-вече в родината на играча - ЮАР), компания, занимаваща се с издателска и продуцентска дейност, фирма за недвижими имоти и инвестиции, винарна. Всичко това е под шапката на Black Knight International - мащабният проект на голфъра, когото всички наричат Черния рицар. (Другите му прякори са Г-н Фитнес и Посланникът на голфа). Като допълнение идва Player TV, излъчваща специализирани предавания за голф и други подобни зелени развлечения, както и списанието Player Magazine. Един вид, той е като Краси Гергов, само че нашето момче има още много да се учи.
Най-важното - Gary Player е може би най-известният голф-архитект в света. Направил е проекти за над 300 игрища в 35 страни по целия свят, като едно от тях е споменатото горе пряснооткрито черноморско Black Sea Rama, намиращо се на няколко минути път от апарт комплекса Калиакрия. Блексирама отвори "дупки" в началото на юли и събра доста запалени голфъри на първите няколко открити игри. За подготовката на един подобен проект Плейър казва: "Създаването на дизайн за едно голф игрище е много по-сложен процес, отколкото хората си мислят - изисква не само отлично познаване на спецификите на играта, но и добри визуални способности и умело планиране."
Хубаво е, че в спорта винаги има философия. Особено когато тя се развива и след прекратяване на активната кариера. Да си спомним само десетките големи играчи, които имат свои марки за спортни стоки, школи и т.н. и по някакъв начин инвестират в младите поколения. Именно затова хора като Черния рицар, колкото и комерсиално да действат, заслужават адмирации.
Прочети

13 юни 2008

Моренце. Пак

Регатата свърши. Победители, победени... Шампанско и вълни, както находчиво отбеляза Камен Алипиев. После дойде ред и на официалното откриване на Калиакрия. Комплексът вече беше скрил шапката на журналистите, така че след купона-регата, беше време за купона-...купон.
6 часа път на отиване си струваха. Спряхме през Стражица, където нямаше кой знае какво интересно, но пък си починахме. Искаше ми се да покажа на приятелите си някой нов бизнесцентър или мол, но такива там просто няма. За сметка на това имаше доста завистливи погледи. На тена, който бях хванал предишната седмица.
Стигнахме бързо. Трудното влизане в комплекса веднага компенсира със завладяващото чувство на извънземност. И как да е иначе - всичко в Калиакрия започва от небето и свършва в морето. Комплексът е построен до Каварна, в местността Топола и стои някак неестествено на фона на обширното поле в района. Но и това предстои да се промени - с постоянно строящите се голф игрища и апарт комплекси от подобен тип. Покрай Калиакрия са три. Можеш всеки ден да разцъкваш голф на различна ливада, както се казва.
Но пък влезеш ли веднъж вътре, излизането изглежда мираж. Или поне ти се желае да е така. Kloster & Notenson от Марбея. Точка. Тия момчета (момче и момиче, ако трябва да бъдем точни) явно не си поплюват и идейният проект, който са направили за Калиакрия, направо изстрелва в космоса. Или поне някъде по Средиземно море. Самата Дебора Нотенсон не изглежда зле и би стояла чудесно около басейна. А той е специален - свършва в морето. Или в небето - зависи откъде гледа човек. Двамата от Марбея обаче добре са се постарали да поглезят окото. Приятни извивки, стройна архитектура, която не дразни окото с натрапваща екстравагантност. Типчиен черноморски стил с истински средиземноморски привкус.
Kaliakria обаче си има едно малко бижу. Нямах предвид точно симпатичните мацки от персонала на комплекса, но щом го спомена. Става въпрос за бара. Totally Romantic Kaliakria Pool Bar. Дълго име. И дълги балдахини покрай шезлонгите. Мохитото може да не е от най-добрите, които съм пил, но поне го има. Предния път в "любимото" ми Infinity в Студентски град им беше свършил "джодженът". Така и не стъпих повече там.
В Калиакрия обаче ми се иска да се върна. Обичам краката ми да висят към морето, а слънцето да проблясва в поляризираните стъкла на очилата Oakley Jouliet.
Знаеш, че ми е скъпичко. Не съм от тези, дето се захласват по непостижими в разумен период от време неща, така че... дано ме поканят пак. Иначе просто ще си се радвам на спомена от хубавия комплекс. И най-вече от DJ Eva Gardner, която в най-горещата част от партито опита да ме вкара в басейна направо с дрехите, пускайки Here I Am, на David Morales с вокалите на Тамра Кийнан. Kaskade ремикс, разбира се. Денс!
Прочети

29 май 2008

There Will Be Champaign

И ще има едни лодки, едно шампанско, едни калиакрии...
Прочети

25 март 2008

Синьо или тъжно?

Ами то все е Blue. И дори без Гери Мур може да бъде красиво. Днес искам да се усмихваш повече от вчера. А утре - повече от днес. Ако не става, изгледай това:

Прочети

09 март 2008

Нов дом, нови надежди

"Елис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял този остров.
Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...

Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти опитват да напомнят на народа си откъде произхожда. Или поне да не позволят на някои да забравят откъде са дошли. Във филма "Хитч" Алекс (Уил Смит) води проекто-любимата си Сара Милас (Ева Мендес) с джет до музея, който се помещава в момента в сградата на Имигрантската гара. Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата).
Самият Музей на имигрантите Елис Айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи - какво по-хубаво място за двама млади "американци" с корени от различни европейски държави от това да се оженят на това символично за преселниците място.

За нас този остров е просто поредната забележителност на Ню Йорк. За туристите и студентите, почиващи си след дългата и изморителна бригада, е още едно място за шумна фотосесия. За американците това е историята. Една малко чужда история.
Прочети