Показват се публикациите с етикет интернет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет интернет. Показване на всички публикации

30 януари 2015

Ползваш ли още добрите стари RSS емисии?




Пуснах този статус във Facebook днес, след като попаднах на поредния обновен сайт с редовно публикувани материали, който няма RSS емисия. Истината е, че почиствам събираните в продължение на близо 9 години RSS-и, докато още се възстановявам от шока от закриването на Google Reader през 2013 г.

Още от създаването на този блог през 2006 г. и активното писане, комбинирано с четене на различни информационни източници, RSS емисиите са мой основен канал за информация. Дори повече от останалите социални канали - Facebook, Twitter и т.н. Затова си представи 9 години на събиране на източници, нужни за поддържането на голям сайт за книги, блог за нова музика, блог за LinkedIn, професионална информираност за PR и маркетинг, и още и още...

Казвам "шок", защото през 2013-та "осиротях" с наследство от 1200 емисии, прилично добре каталогизирани и подредени. И понеже опитах няколко заместителя за Google Reader, с които така и не успяхме да се разберем, накрая финиширах при The Old Reader, следващ общо взето същата философия и имащ добро търсене.

Сега, заради freemium модела на The Old Reader, се налага да намаля броя на абонаментите до 500 (бяха 800 след последното прочистване, но има толкова неактивни, че няма смисъл да плащам двойно повече, затова - оптимизация). И знаеш ли какво - хич не ми е трудно.

Оказва се, че много сайтове, включително и на информационни медии (!!!), продължават да не поддържат RSS емисии, макар че това не би трябвало да изисква каквато и да било допълнителна инвестиция. Най-популярните отворени CSM платформи като WordPress и Joomla имат автоматично генериране на RSS емисиите, което вероятно означава, че технологията далеч не е остаряла. Аз нямам обяснение - а ти?

Може би съм останал старомоден, може би е нещо друго, но не мога да не те запитам - ти ползваш ли още добрите стари RSS емисии?
Прочети

26 юни 2014

Защо грешната комуникация с блогърите може да Ви навреди?

Днес получих доста интересен имейл на пощата си в AzCheta.com - от издател, който (смята, че) е доста активен в комуникирането на новите си книги, но е озадачен как така не е получил нужното внимание от екипа на нашия сайт.
Като изключим чисто комуникационната абсурдност на един подобен имейл от човек, който всъщност с това си вади хляба (припомням - книгата е най-старата медия), поставянето на начало на разговор с когото и да било в подобен тон означава само едно - нулева вероятност за положителен изход. И гледаме на това чисто човешки, нали така!
Всъщност, проблемът се състои в това, че често компаниите/мениджърите смятат, че блогърите се ласкаят от всеки осъществен контакт и, бидейки на седмото небе, веднага започват да пишат хвалебствени материали в блоговете си. Да, ама не, както би казал всеки средностатистически потребител на Wordpress. Това разбиране, характерно за първото десетилетие на века, може да доведе до много негативни последици.
Ето и причините:
  • Блогърите са докачливи - всеки от тях е човек-медия и държи да получава нужното внимание и уважение. Ако то липсва, блогърът също може да покаже неуважение - най-вече в Twitter и Facebook, ако сте започнали зле, блогът му/й дълго ще е затворен за Вас;
  • Доказалите се блогъри се радват на постоянния контакт от брандовете, така че със сигурност някой Ви е изпреварил. Затова и първото впечатление трябва да е добро, иначе отивате далеч на опашката;
  • Блогърите не обичат да им говорят за пари - ако го направите още в първия разговор, може да ги отблъснете. Те имат блога си като кауза и смятат, че дължат на читателите си обективност и безпристрастност. (Е, това в общия случай не би трябвало да е така, защото обективността на медиите е нещо като мит, а един блог трябва да е всичко друго, но не и безпристрастен - нали все пак списващият го блогър има лично мнение). Ако пък случайно намекнете, че съдържанието им е платено, краят на света е близо!
  • Блогърите са задружна общност, мафия дори. Ако се държите зле с един от тях, срещу вас може да се обърне цялата блогосфера. Ако подходите лошо с блогър и той сподели в социалните мрежи, с останалите ще Ви е далеч по-трудно.
На много компании им се налагат да се справят с миникризи, причинени от оплаквания или изказвания на блогъри. Най-доброто справяне с кризата обаче е превенцията. Така че - бъдете дружелюбни с блогърите и не им правете нищо, което не бихте искали някой да направи на Вас.
Успех!
Прочети

22 април 2012

Това - да, това - не

Напоследък много си говорим за copy-paste-а. За това, че медиите (дори и печатните) са се превърнали в "информационни агенции", които само препубликуват взети от други места материали; че често наградите за журналистика отиват именно при такива медии/журналисти, може би като стимул да продължават в същия дух; че хората до такава степен са влезли в това русло и предпочитат да четат/споделят/коментират само изпразнено от собствен облик "съдържание" - мъдри мисли, приписвани на имена от историята, котенца/кученца, четящи книжки бебенца...

И в тези условия се налага да правиш избор...

Ако си доставчик на съдържание за медиите (да кажем, че правиш нечии връзки с тях), можеш да се надяваш, че ще новината ти ще мине непроменена сред всички останали копипейстнати текстове и да се радваш. Ако не стане и те пренасочат към рекламния отдел, без значение от значимостта - следващия път...

Ако си доставчик на съдържание за аудиторията (което напоследък невинаги е равно на медия в журналистическия смисъл на думата, за съжаление), пак можеш да избираш - да пускаш всичко 1:1 с намеса по най-малката допирателна, лишавайки се от собствен почерк, или да избираш най-интересното за твоята аудитория, да го персонализираш (буквално) спрямо нейните разбирания и очаквания и да я пазиш от... хм, плявата.

Винаги съм предпочитал да действам на принципа "Това - да, това - не". Да, прави медията ти по-малко четена и с по-малко налична информация. Но пък я превръща в източник, на който хората вярват и се доверяват. Винаги съм съветвал хората, с които работя, да не спират да влагат себе си в своите материали, дори да рискуват да ги направят прекалено лични - подписват се под своите текстове, все пак. А и усилието си струва.

Всеки обаче може да прави избор сам за себе си. Ти какво избираш?
Прочети

22 октомври 2011

Какви ги измислих преди първи тур на изборите

Както няколко пъти отбелязах, а и виаги съм го правил - няма да гласувам "Против", а "ЗА". (Уважавам протеста на всички, които ще застанат зад Светльо Витков, но там гласуване "За" няма, така че не е моята бира.)

За Президент: 
Казах си го тук, във Facebook, още на 4-ти септември следобед - Росен Плевнелиев ще е. Предния път гласувах "против" Първанов на първия и "против" Волен на втория тур. Искам президент-визионер и този път, за щастие, имам избор "За". За Ламбо няма как да гласувам (той е титулярният кандидат за мен, не плюещият Калфин, който не беше добър външен министър в моите очи), защото също не си свърши работата като министър, а Кунева, ако си беше задържала инерцията, вместо да хленчи как някой я саботира (особено пък във Facebook), можеше и да има шанс.

За кмет на София:
Някак не успях да обера много от предизборните послания на кандидат-кметовете, освен да гледам на живо по live streaming-канала на БТА презентацията на Каролев. По същия начин гледах и дебата на Сула и Асен Генов (евала на момчетата!), където оживяха хората от билбордовете и ме разочароваха - меко говорещият-мънкащ Пехливанов, другият мънкащ Кадиев (пак ли?), прекалено увереният Каролев и онеправдания от ГЕРБ досегашен кмет на Лозенец Прошков.
Май изборът е за Прошко, защото познавам доволни от него хора, които живеят в Лозенец. Да кажем, че и той с мънкането си ме убеди, че кратерите в неговия квартал са заради липсата на бюджет от страна на герберския СОС.

За общински съветници:
Днес гледах половин час всички списъци - пълно с анонимници. Допреди месец щяха да са Зелените, но пък те не спряха да пускат чужди компромати и да играят подмолно. На предните избори за кмет са подкрепили човека на Трактора - не, мерси. Познатите ми там са на прекалено задни позиции, както и хората, които създадоха тази партия на протестите - няма начин.
Тук ще е НДСВ, където има 3-4 познати имена в предните места и може гласът ми да не отиде нахалост.

Ами това е - просто иди да гласуваш утре, за да не избират вместо теб.

P.S. Нито един от тези избори не е заради работата ми или личните ми странични проекти, а си е съвсем съзнателен. За щастие :)
Прочети

18 декември 2010

Как интернет променя музикалната индустрия: днес вече е след 5 години

Разговорът е воден доста пъти - по света още преди големите промени да започнат (там хората мислят с няколко години напред), у нас нещата също са ясни, но май липсват предпоставки и форуми за дискусия.


Истината е, че пиратството няма шанс. Съвсем скоро няма да има и причина да съществува. Свалям достатъчно често "изтекли" в интернет версии на песни и дори албуми. От известно време обаче дори няма нужда да го правя - албумите се качват за свободно слушане в мрежата седмица-две преди официалното си пускане в продажба.

И аз така... изслушвам си албума и преценявам дали да си го купя. Случи ми се вече с последното от  Джон Леджънд - не си го купих, защото не беше моята музика. Сега си го "причинявам" с Джейми Фокс и неговия Best Night Of My Life, който излиза на 21 декември. Това нямаше как да се случи допреди 1-2 години, сега е световна практика. Няма да се случва често у нас скоро, докато мисленето не се промени.*

Може би не знаеш, но сензации като Джъстин Бийбър, Лейди Гага и Сюзан Бойл дължат кариерата си на YouTube и на милионите гледания на безплатно качените си там изпълнения. Интернет днес създава култура, ловът на вещици вече не е нужен.

Обичам да мисля 5 години напред. И предпочитам да прилагам измисленото за след 5 години днес. Един приятел прави страхотна музика и добре знае, че този тип промоция вече е най-печеливш. Остава вълната да стане още по-голяма.

* Когато P.I.F. пуснаха през 2006-а за безплатно теглене от сайта си третия си албум Passion In Fact, това им гарантира препълнени клубове при всяко живо участие. След това май подобна практика у нас е рядкост за утвърдените изпълнители.
Прочети

27 август 2010

Zoho - страхотен онлайн инструмент за вашия бизнес

Докато се ровичках току-що в интернет ми се наложи да открия начин да разгледам няколко презентации, качени на сървър, без да тегля всяка от тях.

Разбира се, първото, което направих, беше да гугълна "view ppt online". Доверих се на първия резултат (Zoho Viewer) и всъщност попаднах на доста амбициозен проект - Zoho, дело на индиеца Сридхар Вембу.



Както виждате, освен гледането на PPT презентции, Zoho ви дава възможност да създавате и обработвате всякакъв вид документи онлайн, да поддържате база данни, да ползвате като обща работна станция за управление на виртуални екипи, да организирате онлайн конферентни разговори и много други.

Наистина, един страхотен нлайн инструмент за вашия бизнес, който се надявам да предоставя достатъчно сигурност на операциите и да се развива добре. Вече има няколко международни награди така че очаквам да стане по-известен и у нас.
Прочети

07 февруари 2010

P.S. Шоколад

P.S. Шоколад. Стои в дъното на най-добрата вирусна кампания за 14 февруари тази година. Ако не коментирате, то гласувайте за моя любим шоколад: I Сърце Lucy.

Прочети

20 януари 2010

Написах първата си е-книга

Ами това е. Седнах си на задните части и направих наръчник за оптимизирано ползване на най-голямата социална мрежа за професионалисти в света LinkedIn.
Книгата е съобразена с характеристиките на българския пазар и със степента на онлайн представеност на бизнеса у нас. Засега не планирам офлайн представяне, но да кажем, че обмислям дали да не направя още 2 подобни издания и да ги издам в печатен вариант.

Прочетете LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса на специалния сайт.
Прочети

04 ноември 2009

Какво е да си блогър?

Много пъти съм отговарял на въпроси, свързани с блоговете. От "Журналисти ли са блогърите?" през "Какво правят блогърите?" (от тази сутрин) до това дали блогърите и техните блогове могат да бъдат ползвани като средство за набиране на гласоподаватели по време на избори... Май не ми се е случвало обаче да отговарям на въпроса "Какво е да си блогър?" в точно тази формулировка. Айде, първи опит...
Да си блогър означава да бъдеш себе си. В личния блог няма поза (не би трябвало), има една единствена личност, около която се върти целият свят. Ако си пич - харесват те и те четат. Често малко хора, но по много пъти. Ако си кофти, ти се дразнят и ти пишат кофти коментари. И пат може да те четат по много.
Да си блогър е да си друг тип комуникатор. Никой не очаква от теб да правиш сензации, но всички те четат заради самия теб и защото пишеш страхотно и увлекателно. Пишеш за всички онези неща, които скапаните традиционни медии все пропускат, защото рекламодателите няма да плащат, ако са там.
Да си блогър означава да работиш в PR агенция и да можеш да си позволиш да пишеш срещу водещите медии. И на работното ти място да те ценят точно заради тази смелост.
Да си блогър е като да си шофьор на влакчето в метрото. През блога ти минават десетки, стотици, хиляди хора. А ти трябва да бъдеш добър с всеки един от тях.
Да, знам, че честичко наминаваш, очаквайки да съм написал нещо, което да осветли деня ти малко. Но това е да си блогър - да пишеш, когато имаш какво да кажеш. И когато някой има нужда от теб, винаги да има нещо от теб, което да му дадеш в блога си и не само.
Да си блогър е да пишеш с постоянство и отговорност. И постепенно да се превръщаш в блогър като Боян, Еленко, Комитата и Лонганлон, които просто ги четат всички. Е, питай тях какво е да си блогър! Аз не съм докрай сигурен дали знам...
Прочети

27 октомври 2009

U2 на живо по целия свят

Тия неща се случват веднъж в живота...

Прочети

27 юли 2009

Блоговете като средство за печелене на избори - за дипломната защита

Прочети

26 юли 2009

За ефективността на политическите блогове на изборите през 2009 г.

Прочети

03 юли 2009

Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин

Току-що публикувах в блога на другаря Ивайло Калфин коментар, насочен срещу наглото му и обидно поведение през последните няколко дни и най-вече срещу тази публикация.


"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).

С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"

И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:

Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?

Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.

Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.

P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".

Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.

Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:

  1. Ivailo Kalfin Says:

    Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.

След дъжд - качулка, г-н Калфин!
Прочети

01 юли 2009

Човекът Костов

Излиза, че агитирам за Синята коалиция, но всъщност се радвам на техните онлайн-решения. Вижте човека с брадвата Иван Костов на видеоблога му "Отговори". Ето така се чисти имидж - с усмивка (може би неискрена) и смелост за разговор очи-в-очи.

P.S. Вицът ми от онзи ден: Добре, де, Костов докато го е правел с Балкан, Елена къде е блеяла?
Прочети

27 юни 2009

В нощта на изборите...

... ще бъдат изречени доста празни приказки, ще се направят и много празни обещания. Аз ще съм там и ще се смея. И ще свърша малко работа като блогър.

Ето обаче как се справят някои с изборите. Предполагам, помниш как Обама спечели всички с личното отношение към избирателите и с подкрепата на хората на изкуството и най-вече от underground-средите. Сега "Зелените" май също се справят незле, предвид ограничения им бюджет.

Прочети

17 май 2009

Нещо се губиш напоследък

В последните дни нямам особено много време за писане по блогове, а се очертава да става все по-малко и по-малко. Така и обаче не мога да се преборя с тази дипломна работа и това си е. Въпреки че пописвам малко, има още какво да се желае.
И за да не е проблем, че откъм съдържание не са добре нещата, мога да се похваля, че в последните дни много оправих формата. Сега ще ти покажа три "чисто нови" проекта. Добре, де, два блога с ново развитие и един чисто нов.

Добре дошли на www.alexanderkrastev.com!

Блогът "Хайку за вълци" вече заслужено е с нов дизайн и нов адрес. Малко ми списна да обяснявам, че личният ми блог е в Blogger и просто си купих домейн, носещ моето име. Същевременно, след близо 3 години с един и същ дизайн, смених и темплейта. Минах през лятно-морски (който така или иначе в един момент просто се "счупи") и финално в напъно тематичен - с виещ вълк. Тук не обичам да вия, знаеш, но няма лошо от време на време да се казват някои по-вълчни неща, както неведнъж съм правил. Махнал съм и досадните банери и вместо тях съм сложил линкове в хоризонталното меню горе. Не ми харесва, че е тъмен, но пък се вписва супер в нощната вълча визия, в която си живеем всички тук последните години.

Намери любимата си книга на www.azcheta.com!

Блогът за книги "Аз чета" също вече е с нов дизайн. Покарах го малко по-дизайнерско и сложих приятна тема с орнаменти, която напомня папирус и определено е достатъчно арт, за да прави четенето на публикациите вътре по-приятно. Малко напомня и кафенце, което си е доста приятна компания за хубава книжка.
Книжка-блогът е и от няколко дни със сериозно присъствие във Facebook. След като направихме група "Аз чета", където да публикуваме ревютата на книги от блога и да правим дискусии около тях, направих и профил на блога, за да мога по-лесно да се свързвам с нови любители на книги и да обменяме идеи. Държа да кажа, че това не е мой личен профил и държа да не получавам там лични съобщения, които не са свързани с книгите и четенето. За всичко друго има... не, не е MasterCard, а електронна поща, която е на най-десния бутон горе. :)

Щастлив на работното си място: Корпоративният блог на агенция PRoPR!

И най-накрая сбъднах мечтата си отпреди 2 години. Още в първия момент, в който започнах да чета корпоративни блогове, знаех, че трябва и нашата агенция да има такъв. А в момент, в който имаме адски много работа, за което просто не мога да не съм щастлив, е истинско съкровище да имаш подобен инструмент за комуникация. Все още не сме развили пълната му функционалност, но поне в екипа има блогъри и не-блогъри, които пишат добре и интересно. Набързо направих контакт с останалите компании с подобен тип корпоративна медия и се надявам разгласяването да продължи добре.
Колкото и налудничаво да звучи, съм си поставил амбицията да направим такава оптимизация, че при написване на "PR агенция" в търсачката на Google да се появява първо адресът на блогът на PR агенция PRoPR. Има още какво да уча за SEO, но пък и има от кого да го науча. Въпреки че Dzver не вярва особено много в корпоративните блогове, успях да го убедя, че блог на PR агенция трябва се списва добре и не можем да си позволим това да не е така, и той го включи в класацията TopBlogLog. Дано нещата се получат, а това ще стане само с редовно писане.
Прочети

15 май 2009

Бомбардират сайта на Нова Зора?

Преди малко в блога на Dzver видях, че има сложена бомбичка за сайта на Нова Зора. Пичове от Варна вероятно, ако се съди по адреса на сайта, са направили автоматично пренасочваща се през 2 секунди заявка към BoyKostov.org. Така вероятно се опитват да претоварят сървъра и да го изкарат от строя.



Струва ми се нелошо като идея. Още повече, че интернет потребителите се очаква масово да гласуат за Синята коалиция и се очаква доста компютри да стоят включени към сайта.

Да видим какво ще се случи.
Прочети

09 май 2009

Броим Дните.. на свободното слово


Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.
Прочети

25 април 2009

"На P2P Конференцията съм"

И така. Сега съм в любимото ми Велико Търново, където се провежда петата P2P конференция, организирана от Бого Шопов и компания.

Следобед имам лекция на тема "Има ли обратна връзка между политика и избирателя?", която е посветена на политическите блогове у нас. Заглавието е странно, но се надвам да е интересно. После обещавам да я кача :) Ето сега малък тийзър.

Прочети

05 януари 2009

Новогодишният купон – начин на употреба

Ето сега един бегъл и частичен поглед към един новогодишен купон. Кое е истина и кое - фикция, оставям да откриеш самостоятелно. Ако не си сред присъстващите - ползвай жокер "Обади се на приятел". За онова, което е трябвало да спестя, а не съм - сори! За спестеното - моля! ;)

Какво е нужно, за да се получи най-добрият новогодишен купон, на който приятелите ти са били? Освен всички кулинарни умения на гаджето ти, най-вкусния магарешки суджук и коледна премия, трябва да можеш да си осигуриш и най-веселата компания. Това е мястото, където първите три неща идват на помощ, за да бъде набавено и четвъртото. А с тях идва и последното – невероятно преживяване за посрещане на Нова година.

В ранната сутрин на 31 декември зимната картина не обезкуражава никого. Иван става рано, за да разчисти всичко от снощното предпарти. Той е един от онези отявлени купонджии, за които празнуването с приятели е просто начин на живот. Поводи? Те винаги се намират. За пръв път от много време насам никой от среднощните герои не е останал да спи у домакина. Прибрали са се, за да отпочинат за голямата нощ. 

Голямата маса бързо се разчиства, столовете се връщат по местата им, а паркетът лесно се забърсва с препарат от 4.50. Иван обикновено ползва български продукти, но преди новогодишното парти трябва да се мине с Mr. Proper. Ето, че и гаджето звъни на вратата. Купила е продуктите за голямата салата. Много скоро пък домакинът ще запали колата, за да напълни багажника и след това хладилника с алкохол, мезета и сладки изкушения за 50 души. Признава, че в чистоновия апартамент е истински грях да се правят подобни вакханалии. Но пък и наемът от 1000 лв. на месец покрива евентуалните поражения, за които хазяинът ще трябва да се погрижи.

След неуморната 8-часова подготовка пристигат и първите гости. Остават броени часове до идването на Нова година, а настроението започва да се покачва. Групата бързо се разраства и в 9 купонджиите са вече 20. Само три часа преди новогодишната реч на президента има хора, които със сигурност няма да разберат нищо от нея. Телевизорът самотно показва новогодишната програма на Нова. Точно в 23.50 обаче той ще се включи автоматично на БНТ1, за да проследи традиционното обръщение на българския държавен глава.

Пристига и атракцията на вечерта – магарешкият суджук по уникална сунгурларска рецепта. Оказва се, че Петър не е осигурил от известната ракия от родното си място. За сметка на това се е погрижил магарето да стигне за всички 50 гости. Иван бърза да го смъкне на земята, запознавайки го със суровата истина: на купона в този момент има над 60 човека. Тристайният апартамент се пръска по шевовете, а всичките 110 квадрата се използват максимално разионално.

Петър запрята ръкавите. Никой не може да ми реже суджука, казва той на първата мераклийка да му изземе скъпоценната функция на „главен кръчмар”. И наистина, той реже все още неузрелите щафети с изключителна прецизност. Съвсем скоро всички забравят вкуса на „купешката” луканка. Само няколко млади дами не искат да имат нищо общо със „село”. И всъщност ще пропуснат най-вкусното мезе в живота си.

Ето че телевизорът се включва сам. Последвано от силни викове „Гоце, Гоце!” и „Айде, наш’те, ловът започва!”. Всъщност между тези 60 младежи на купона има достатъчно, които са способни да променята съдбата на своята страна. Именно затова с викове изразяват неодобрението си към слабия според тях политик. Броят на онези, които няма да запомнят нищо от речта на Първанов, се е увеличила чувствително. А все още трезвите обсъждат как слушат най-незапомнящия се новогодишен поздрав в демократичните години на България.

Веднага щом часовниците отброяват 00.00 на 1 януари 2009 г., бутилките с шампанско гръмват. Всеки поздравява най-близките си на купона. Двойките се радват на възможността да отбележат заедно идването на новата година. Чуват се няколко приятелски „Обичам те!”. Баницата с късмети влиза в действие. Всеки тегли късметче, а скоро листчетата с уникално подбрани пожелания и орисвания привършват. Оказва се, че купонът е по-голям, отколкото домакинът е очаквал.

В този момент на външната врата се звъни. Оказва се, че не е Дядо Мраз, а поредната група ентусиасти. Електронната покана в онлайн мрежата Facebook е достигнала до стотици потенциални купонджии. И много от тях наистина са решили да се отзоват.

Всичко нататък се оказва част от златната история на един апартамент. И няколко разфасовки латекс...
Прочети