Снощи се прибирах от офиса и се почувствах много странно. Замисляйки се за разговорите с приятели за виждане след 8 часа и с други приятели, които в 8 все още не са свършили работа, се усетих, че съм от онези проактивни типове, които не уважават термина "работно време". И вероятно това е нещото, което ми казва, че обичам работата си.
Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант. Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева
PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.
Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от
Васи покана за блогмийма на
Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".
Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.
Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за
"Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко.
"С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като
изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на
Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на
Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от
интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на
сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха
Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".
Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се,
половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога -
Утрехт и
Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.
Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.
P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)
Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)