Показват се публикациите с етикет власт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет власт. Показване на всички публикации

16 август 2013

Болно общество, болна държава. Болен ден

Болна ли е тази държава? Има ли тя нужда от доктор? Ама не такъв, който всички чакат на следващите избори и той все не идва, защото вместо специалист кардиолог, който да излекува всичките сърдечни болки на хората, се оказва ветеринар, който ги третира като животни...

Не, на България не й трябва лекар, а ценности.


Такива ценности, заради които хора няма да си затварят очите за престъпления, които се случват пред очите им, понеже са си дали гласа за някого преди броени седмици и не искат да си признаят, че той ги лъже за пореден път, a те явно са будали (турският е актуален днес, анадънму).

Такива ценности, които да не позволяват на полицая да ми говори как и той искал да яде като мен хайвер и омари, ама можел да си позволи само домати и сирене, и как му било интересно дали всички сме взимали по 50 лева.

Такива ценности, които няма да позволят и на най-бедния циганин да бъде използван в мръсни политически игри срещу 30 лева и екскурзия до "Софията".

Такива ценности, според които една прочетена книга е (поне) една взета поука, а не чужд извървян път.

Такива ценности, в които поредната "журналистка" в купена медия няма да си позволява да се упражнява по оста "София-провинция", самата тя живееща в София от доста години, но все пак дошла от провинцията.

Такива ценности, които не ти дават да изправиш подопечния си с палка и щит в ръка срещу младежи и майки.

Такива ценности, през които 1 милиард лева не са равни на 1 милиард причини да си нагъл.

Такива ценности като... чест и достойнство. И още много, много други.

"Какви ценности, бе, брат ми, ние нямаме какво да ядем", ще кажеш (може би на турски или цигански). Хайде сега, помисли си дали тези ценности не бяха изтръгвани от ТВОЕТО общество насила през последните десетилетия, в комбинация с глада и повсеместното затъпяване. И утре, на следващия протест, пак си стой вкъщи пред клавиатурата.

 
P.S. И понеже "Кради, кради" е най-добрата музикална илюстрация към този текст, материалът с Ицо Хазарта в съботния "Капитал" е Завършекът.
Прочети

16 юни 2013

Защото сме сплотенисти

Жал ми е за приятелите ми социалисти, били част от тях и само Fb-приятели, които две поредни вечери са принудени да слушат наистина обидното "Червени боклуци", докато са част от същата тази крещяща общност (тълпа е друго) пред Министерския съвет. Жал ми е, че са там заради идеите и идеалите си, които в петък сутрин бяха напълно потъпкани. Жал ми е, че част от техните приятели и другари избраха да потъпчат собствените си разбирания в името на... неясно какво.

И в същото време съм горд с приятелите си социалисти - че вече три дни не спират да търсят обяснение от същите ОНЕЗИ хора, които са обърнали гръб на всичко свято (а има ли по-свято от идеалите?), за да си осигурят още 4 години във властта. Те няма да имат и още 4 дни.



Срещу тях, ОНЕЗИ, всички ние сме там, навън. А на тях едва ли вече им стиска.

Да, всички ОНЕЗИ идват от една хранилка. Да, никой не им вярва, че докато се карат пред камерите, не се събират тайно вечер да си редят заедно пасиансите. Да, никой вече не ги иска. Да, дори и на хората, които не са гладни и бедни, вече им писна и излязоха да им го кажат.

Разбира се, не в очите. Защото ОНЕЗИ нямат очи - имат само зле овладени техники за поведение пред камера... А камерата е там, където някой трябва да се чувства дискомфортно. Е, някои камери са там, където някой трябва да НЕ се чувства дискомфортно, но пък тях ги замерят с...

Пропуснах снощи, но ще се видим довечера, с чадър в ръка! И ще викаме срещу ОНЕЗИ, "Всякакви боклуци"
Прочети

05 октомври 2011

"А-аз сам си избрах..."

Ако не познаеш от коя песен е заглавието, няма смисъл да четеш надолу :)

Утре съм на блогърска среща с Росен Плевнелиев и ми е кеф. Освен всичко, това е човек, когото наистина харесвам - достатъчно, за да няма значение дали зад него има партия или не. Последните дни гледам наляво-надясно сърдити (на политици) млади хора, които обаче не могат да канализират сърденето си и то хвърчи в някаква бясна какафония на омразата преди избори... Така че ще блогна, няма как.

Може би защото знам какъв президент искам да стои начело на България. Такъв, който да символизира живота, към който се стремя, и точно такъв, който би работил за това повече хора да имат такъв живот.

Нямам нужда от президент, който трие арт-инсталации само защото са върху някакви криворазбрани символи на едно не много добро минало. Имам нужда от президент, който е доказал, че може да бъде лидер и да прави чудеса. И да разпознава чудесата, които правят другите.

Нямам нужда от президент, който да има ракета носител изкуствено поддържани звездни лица, а такъв, който сам може да бъде ракета носител на една нация. Да показва, че България може да отглежда успели хора, и да бута изпълнителната власт към създаването на подходяща за това среда.

Нямам нужда от президент-хейтър, който да облича безпомощността си в постоянни нападки за щяло и нещяло, а такъв, който да носи добрата новина със себе си. И който преди това е търсил в страната си, за да я открие и да я покаже на света. И да я изговори на човешки език, с нужните медиатори като за 21-ви век.

На всички избори за президент досега съм гласувал за личности и сега се радвам, че поне този, който харесвам, има шанс да спечели. И вероятно ще. Вярвам, че няма да ме разочарова.
Прочети

01 ноември 2010

Какво казахме на комисар Кристалина Георгиева

Тази сутрин излязох от нас адски изтощен, с огромното желание да се заредя докато пътувам към среща с един от най-важните хора в Европа в момента - еврокомисар Кристалина Георгиева. Среща с политически топблогъри, уредена преди няколко седмици и изпълваща ме с интерес към какъв проект или кауза ще ни предложат да се включим. Вече имам опит с тази част от комуникационната стратегия на Европейската комисия и знам колко много се залага на лидерите на мнение сред младите за прокарването на проевропейската идея. Изненадите обаче тепърва предстояха...

The hidden agenda така и не се появи - комисар Георгиева през по-голямата част от времето се държеше с нас като журналист - опитваше да разбере дневния ни ред, който се предполага да бъде алтернатива на дневния ред на медиите. Никой не се опита да ни наложи възгледите си, никой не опита да ни привлече към дадена политическа идея - една жена, подготвена, явно решена да опознае държавата, която представлява и която вече вероятно не познава толкова добре, задаваше съвсем човешки и преки въпроси. 

Разбира се, едва ли някой от присъстващите 10-тина блогъри (наистина топ - Комитата, Стойчо, Longanlon, Иво Инджев, Пейо, Акулката, Градинко, не-точно-блогващата Маги Малеева и аз, барабар Алексчо с мъжете) си е помислял, че еврокомисарят ни е неподготвен и казваме кой знае колко нови неща, но тя наистина слушаше и реагираше на разговора напълно адекватно със свое собствено мнение. Ето, че и българските политици можели да правят такива неща.

И точно защото се оказа, че и българските политик може да се вслушва в хората ние опитахме да дадем своята "експертна" версия за това как тя да достига по-лесно до гражданите на Европейския съюз... 

Моят съвет:

- Блог на български, с домейн, различен от официалните домейни на ЕК - ако системата позволява да се изказва лично мнение, на драго сърце бих чел позицията на български над-държавник за това, което се случва у нас. И бих се радвал да се завърне да прави политика у нас, каквото не успя да се случи миналата година.

Комитата е обобщил това, което препоръчаха другите. (Снимката горе вляво е негова.)

Доволен съм, че Кристалина Георгиева отговори по напълно приятен начин на възмущението ми от начина, по който последното правителство се държи с чуждестранните инвеститори. И е права - когато си горе, рядко ти казват че грешиш. А има и вариант да си просто некомпетентен. За настоящия премиер на РъБъ аз избирам втория вариант.

И пак ще го помоля да започне да си върши работата, че куфара не искам да го ползвам... Защото, честно казано, чуждестранните инвеститори са ми в пъти по-мили от ББ... (видях през уийкенда по телевизията изцепката на Борисов с това, че чужденците му били мили, но българите му били по-мили - явно се повтаря, защото е говорил същото и през май...)
Прочети

03 юли 2009

Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин

Току-що публикувах в блога на другаря Ивайло Калфин коментар, насочен срещу наглото му и обидно поведение през последните няколко дни и най-вече срещу тази публикация.


"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).

С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"

И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:

Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?

Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.

Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.

P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".

Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.

Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:

  1. Ivailo Kalfin Says:

    Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.

След дъжд - качулка, г-н Калфин!
Прочети

23 октомври 2008



Барак Обама започва съвсем настъпателно да се запътва към Белия дом. След десетките звезди, които пяха и се изказваха в негова подкрепа. Кампанията заприличва на истинско шоу, а аз все по-малко вярвам, че въпреки страхотната подкрепа за Барак, американците няма да допуснат чернокож президент.

Обама обаче е истински шоумен. Прави се добре на Мартин Лутър Кинг мл. в речите си, а сега му се отдаде възможност да бъде и като... Тодор Живков. Както Ъпсурт ползват аудиоцитати от речи на Тато, така и Usher ползва извадки от речта на Барак Обама по време на Националния конгрес на Демократическата партия в Денвър в края на август.

Парчето е много хубаво, а гласът на кандидатпреидентът се включва много добре в мелодията и текста на Usher, който пее за американската мечта и останалите американски утопии, върху които се гради нациолното им самочувствие.

От New Hits Music.
Прочети

Счупена новина: ЕП прие на първо четене проектобюджет 2009 на ЕС в размер на 136 милиарда евро

Прочети

21 септември 2007

Журналистите търсят правата си?

По света журналистите ценят своята свобода. Но и навсякъде по света свободата на словото е тъпкана.
Това ни показва разразилият се с нови сили скандал с американския ТВ водещ Дан Радър. Вчeра Радър, който водеше предаването "60 минути" по CBS и е смятан за един от еталоните в разследващата журналистика, заяви, че ще съди CBS за 70 милиона долара, след като бе уволнен за изнесените през септември 2004 разкрития за военната кариера на Джордж Буш и опитите му за "скатаване" по време на войната във Виетнам. През март 2005 Дан Радър бе свален от ефир и като водещ на вечерните емисии на американката телевизия.
Искът на водещия е за 20 милиона за нанесени щети и пропуснати ползи и още 50 милиона, с които ще може да създаде "най-големия прецедент в американската история". Днес в шоуто на Лари Кинг по CNN, Дан Радър заяви, че е осъзнал ,че "Някой най-накрая трябва да се изправи и да каже, че демокрацията не може да оцелее под натиска на правителството и намесата му за сплашване на новините", и неговият иск е плод именно на това прозрение.

Моментът е хубав да си спомним, че Иво Инджев бе отстранен от поста си след подобен скандал. Водещият пусна в предаването си "В десетката" по бТВ непроверена информация за имоти на президента Първанов малко преди изборите и веднага бе смъкнат от ефир. По неговият случай обаче все още няма кой знае какво развитие.
Дали не е време и Вие, г-н Инджев, да потърсите правата си от медиата, чийто рейтинг държахте нависоко доста време?
Прочети

21 юли 2007

Аз НЕ искам!

Не искам да живея в полицейска държава.

Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в момента не съм! Дори никой не може да ме убеди, че Държавна сигурност не съществува и в момента.

Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата довечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна.

Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.


И понеже сам си чета "Хайку-то за вълци", пускам този текст за втори път и то с големи букви.
Прочети

17 юли 2007

Краят на фарса?


Преди няколко часа в медиите изтече информацията, че либийският ВСС заменя смъртните присъди с доживотен затвор. Сега ще последват множество коментари и анализи кой какво не е свършил и как сестрите да бъдат прибрани в България, където да бъдат смекчени по някакъв начин присъдите. Казва се, че решението не е от най-розовите, но, хей, какво трябваше да очакваме - че след продължил почти десет години фарс ще последва развързване на случая за 10 дни? Просто няма как да стане. Дори и не си мисля, че всичко е свършило.
Какво обаче ме притеснява? След произнасянето на последната съдебна инстанция през миналата седмица почти всички бяха убедени, че ВСС ще отмени присъдите, защото процесът в крайна сметка се превръща в политически. И защо, по дяволите, д**едавците, наречени български управници, не се сетиха по-рано, че това в крайна сметка ще се случи?!? И ако са се сетили, защо беше всичкото това мълчание и "дипломатичност".
Ивайло Калфин казва: "Голяма крачка в положителна посока.". Аз казвам: Крачка, която можеше да е факт много по-рано. Само някой трябваше да почне да симулира активност преди няколко години. Един политически натиск, задействан няколко години по-рано, би спестил доста мъки и на сестрите, и на целия български народ. Така или иначе всички са знаели, че думата на ВСС ще бъде крайна. Ние обаче "вярвахме в справедливостта на либийската правна система".

* сн. Ал Джазира
Прочети

10 юни 2007

Да ударим по едно Johnnie Walker за Мr. Georgie Walker


Нямах намерение да слагам точно тази графика, но е наистина подходяща. Защото София е поредния мост от завоевателния поход на президента Джордж У. Буш. За щастие руините, дупките и строежите из цялата столица не се дължат на неговата военна политика. (По-лошото е, че се дължат на некадърността на управляващите ни.)

Хубаво е, че два дни ще имаме визита от Human Being №1 (освен ако не смяташ, че тази титла отива повече на другаря Путин). Не е хубаво, че за пореден път цяла София ще бъде парализирана за 3 дни.
Хубаво е, че България отново ще блесне на световната политическа карта. Не е хубаво, че ще спре да блести броени мигове след като Air Force 1 напусне родното въздушно пространство.
Хубаво би било, ако помолим Мъстър Президънт да отмени визите за български граждани на американска територия и молбата ни вземе че бъде изпълнена, колкото и това да не зависи от него. Не би било хубаво, защото при евентуално развитие на един подобен утопичен сценарий и без това дълбоко разцепеното правителство на България веднага би забравило хан Аспарух и Светите братя и би обсипало с паметници на американския президент цялата ни страна. Нямаме визи - имаме нов светец!
Хубави би било, ако Буш не забрави всички обещания, направине през тези два дни, които прекара у нас. Не би било хубаво, ако те се окажат само част от опияняващата му мания за величие.

Keep walking, Mr. President. Cheers!
Прочети

13 март 2007

Дейвид Френд за "Vanity Fair': Едно от любимите търсения на Дик Чейни в Google е "saddam "al qaeda" bulgaria"

Малко повече от седмица след скандала със статията за Бойко Борисов в Кънгрешънъл Куотърли и няколко дни след изказването му, че заради нея вече е евентуална мишена на Ал Кайда, имаме нов удар по българската държавност (преформулирам изказване на президента Първанов).
Оказа се, че съм пропуснал нещо важно, докато съм чел януарския брой на Vanity Fair. Току-що попаднах на една много интересна закачка с американския вицепрезидент Ричард "Дик" Чейни - че едно от нещата, които най-често търси в Google, е връзка между България, "Ал Кайда" и Саддам Хюсеин. Материалът е тук, а аз този път ще си спестя коментара.

Само ще напомня една основна моя теза - че във всяка шега има голяма доза истина. Сега остава да открием извора на конкретната закачка.
Прочети

18 февруари 2007

Няма кой да събира боклука

Оказва се, че в скоро време ще се налага сами да си събираме и извозваме боклука до сметището. (Което май липсва така или иначе.)
Това стана ясно, след като Бойко Борисов заяви, че ще изгони Вълка от София. Сега я втасахме, както се казва. Единственият човек, който извозваше боклука със суперлуксозни автомобили (Румен Гайтански е първият човек в България, закупил лично Mercedes SLR F1 McLarren), вече няма да ни помага да се отървавяме от ненужните си вещи.
А като е толкова силен, трябва да се попитаме дали може да ни отърве от някои други боклуци. Същото важи и за Бат' Бойко, който явно има такова намерение.
Прочети

10 февруари 2007

Любовта между Буш и Блеър




Джордж Буш и Тони Блеър заформиха прекрасно дуо по време на мандатите си. Техният край обаче наближава, така че и двамата имат върху какво да помислят. Не съм сигурен дали са се обрекли един на друг на "Вечна любов", но клипчето е монтирано невероятно добре. И определено дава много материал за размисъл на съгражданите на двамата "изпълнители". И най-важното е, че Блеър е жената в случая. Дали му харесва?*

* Звукът в материала е част от песента "Endless Love", изпълнена в оригинал от Дайана Рос и Лайънъл Ричи.
Прочети

09 февруари 2007

Протест или трагедия

Отдавна в 9.30 петък сутрин по цариградско шосе не е било толкова пусто. Едното платно е почти празно - движат се само автобуси от градския транспорт. От другата страна на движението пък отчкъслечно преминават автомобили.



Причината е една:

Протест на таксиметрови шофьори е блокирал една от най-важните пътни артерии в столицата. Свободният достъп на повече от половин милион души до работните им места и не само до тях е спрян след убийството на 51-годишен таксиджия в "Люлин" 5 тази нощ. Стотици таксита са спрени около Народното събрание, храм-паметника "Св. Александър Невски" и в района на Орлов мост.

Синдикатът на шофьорите на жълти автомобили отново показа зъбите си и светкавично реагира с ранно събиране на недоволни и разярени мъже, готови да смъкнат от власт "тези, за които са гласували". Точно това каза по-късно един от шофьорите, участващи в блокирането на Орлов мост*.
Никой от таксиметровите шофьори не смяташе, че нарушава правата на останалите граждани, а че всъщност им помагат. На друго мнение обаче беше вбесена столичанка*, която явно закъсняваше за работа, решила в тази ведра (но само откъм атмосферни условия) сутрин да ползва личния си автомобил. И естествено си навлече гнева на протестиращите пред безразличния поглед на полицаите, които предпочитаха да гледат без дори да се намесват, т.е. да следят за спазването на реда.
Така в ден, в който движението така или иначе ще бъде блокирано следобед, заради шествието в подкрепа на медиците ни в Либия, цялата столица осъмна без възможност за адекватно придвижване до работното място и без градски транспорт.
А амбициите на някои хора са денят да приключи със сваляне на правителството!


Не съм сигурен доколко това ще помогне нещо в тази държава да се оправи. Вярно, че в момента е по-голяма възможността едно правителство да падне от власт при спонтатен бунт, отколкото при дълго подготвяна акция. И все пак това е съвсем слабо вероятно.

По-лошото в случая е, че се пречи на стотици хиляди да се придържат към нормалния си график и начин на живот. ДА!, таксиметровите шофьори имат право да протестират след трагедията, сполетяла техен колега. Но НЕ, те нямат право да нарушават правата на други хора. Защото за гражданско неподчинение следва да се изтърпят съответните санкции - нещо, което в България много рядко се случва. И именно затова днес солидарността и организаността в действията е само едностранна. Както е и всеки път, когато има протести.

*Звуковият материал не е монтиран по обективни причини. Тук са всички снимки, които успях да нправя днес.

Прочети

30 януари 2007

За КАТ и Australian open*


Ако героите на отминалата седмица в областта на тениса безспорно се казват Серина Уилямс и Роже Федерер, тук виждаш двама достойни техни наследници. "Неидентифицирани чакалещи обекти", както служителите на КАТ (поне у нас) са известни сред шофьорите, се забавляват явно изключително много от това си свое занимание. Най верояно и съжаляват, че по време на квалификациите за първия турнир от Големия шлем са били... дежурни.
Същността на проблема не е в това, че момчетата се развличат с игра на тенис, а след това спират поредната невинна жертва. Лошото е, че те меко казано обругават едни от най-ярките символи на властта - униформата и стоп-палката, както и в това, че го правят по време на дежурство. И въпреки че случката не се развива в България, обществена тайна е, че и у нас нещата не стоят много по-различно. Все още няма документални кадри (или поне на мен не са ми известни), които да удостоверяват с какво си запълват свободното време между две жертви родните пазители на сигурността по пътищата, но... не е трудно да разгадаем.

Да видим какви са предложенията:
1. Събират се два екипа и си правят гонка по автомагистрала "Хемус", а техни колеги от друга патрулка засичат с радара максималната скорост.
2. Нормалното занимание за студените зимни нощи - 66, Сантасе или просто Белот** - три имена за една и съща игра. А пък ако са изкарали и някой лев отгоре, защо да не стане по-напечено с игра "на вързано"?
3. Вземат се две сигнали електриковозелени жилетки и се обличат като пелерината на някой супергерой от комиксите. И понеже обикновено в патрулната кола са един офицер и един старшина, първият може да бъде КАТман, а вторият - Робин. Пускат се сирените и светлините на автомобила и се чака първият "злодей", който да бъде заловен. И когато той се появи, или го гонят с КАТмобила, или просто го спират и му казват: "Ей, Джокер, давай бързо документите за проверка!".

Сега сериозно: Искрено се радвам, че хората от видеото на са български граждани и държавни служители. Защото наистина не искам да вярвам, че данъците, които моите родители плащат, отиват за заплати на подобни лица.

P.S. Извинявам се, че ползвам услугите на YouTube, въпреки че съм обещал да ползвам родни източници, но просто нямах избор. Надявам се останалите пуристи и националисти да ми простят.


* Видеоматериалът е предоставен с любезното (полуспам) съдействие на Нели.
** Понеже на другото запознатите му викат Бридж белот. Не се бъркам.
Прочети

26 януари 2007

Виц

Кое е обратното на "онеправдан"?
- Ванко 1.















Снимка: Reuters
Прочети