Кажи "Здравей" на новата Студена война

Чувството ми, че страната ни е просто една проекция на нещо, което се случва някъде далеко, става все по-силно. Толкова време гледахме пасиво какво се случва на Запад и на Изток, че постепенно мантрата "те са платени" стана национален манталитет за тесногръдието на хората и оправдание за разделението на две: вече никой не мисли кое е правилно (морално, етично, логично, закономерно, човешко), а за това кой е първоизточникът - дали е про- или анти- Русия или САЩ.

Така само в рамките на няколко месеца - след като протестиращите у нас бяха наричани "к*рви на Бойко" и "соросоиди" и се появи контрапротест (подплатен с назначения, нали не сме забравили?), после пък дойдоха бунтовете в Киев и всички поддръжници на Путин изведнъж се оказаха долни окупатори и убийци - сякаш спряха да имат значение мотивите и аргументите: няма значение кой праща войски в Украйна или в Ирак, важното е, че "Десен сектор" са фашисти, а всички, които оказват съпротива срещу щатски войски - терористи.

Обаче нито черното е изцяло черно, нито бялото е просто бяло. Нито "фашагите" са се появили случайно, нито пък винаги "протестиращите" са 100% представителна извадка (особено когато се опитват да прогонят бежанци или етнически малцинства). Точно в такива моменти толерантността става нулева, става "Розова". Точно в такива моменти започва поредната Студена война - на тихите фронтове, с натискане и изнудване.

Да, когато годината е 2014-та, не е задължително битката да се води с оръжия. Но и наличието на "свободния глас" на социалните медии не я прави много по-трудна за водене - отново е важно кой вика по-силно, кой ще изкрещи първи, кой ще украси тезите си по-лъскаво. Понеже именно заради социалните медии информационният шум е в пъти по-голям, масата продължава да вярва на "една жена каза по телевизора", а резонирането по собствени канали става още по-лесно. И точно в тази битка ние ще си останем просто едно оръжие.

Новата Студена война няма как да бъде спечелена, особено в малкото ни българско семейство от две сирачета - квазиляво и квазидясно. Разделението, което и без това е достатъчно голямо, вече ще става много, ама много фрапантно. Винаги си мислим, че няма как да стане по-страшно (както и аз през миналия август), а то взима, че става...

Ако има печеливши, то те ще са тези, които са успели да унищожат останалите. Да. А най-малко унищожени ще са онези, които са съумявали да четат между редовете.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

In the Debate: Медии ли са блоговете?

Докато съм на SocialMediaMasterclass на Майкъл Лиандер, в Интерактив-секцията на Капитал тече втора част на дебата "Медии ли са блоговете?". Общо взето, подозирам, че "видните блогъри" (устойчив израз за Топ 50 в BG блогосферата), които защитават "Не"-тезата, се страхуват техния статут да не им донесе опашка от ГДБОП и евентуално натиск + цензура.

Коментарите под публикациите на сайта на Капитал отправят дебата в малко грешна насока - дали един блог трябва да бъде възприеман като голяма медия по начина, по който разбираме традиционните медии днес. Хората търсят определение за медия, което обаче е дадено много отдавна...

Тезата ми е изразена в "Да"-секцията ("защитавам" Иво Инджев, който направи сериозен процент през изминалите 7 дни). А другия петък се включва и Нели Огнянова в ролята си на експерта (неведнъж съм казвал,ч е четеш този блог, благодарение на нея).

Интересно ми обаче какво мислиш ти: Медии ли са блоговете?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Война е - който издържи

Точно така! Силно подкрепям премиера Борисов в тези му думи. Само че този път няма да си говорим за него, а за една глобална бизнесвойна.
Вече писах в блога на PR агенцията за войната на Apple и Microsoft, но моите любимци с ябълката вече имат нов опонент. И това е Adobe, създателите на Flash, срещу които Стийв Джобс пусна открито писмо преди няколко дни.
Ето как отговориха Adobe:

И днес вече имаме отговора от Apple:

Няма да коментирам излишно. Но цялата история е много сладка. А като се замислиш, става въпрос за милиарди долари, нищо, че изглежда елементарно като детска игра... Viva la Creative!


P.S. Благодарности на Влади от Банерджийница, който retwееt-на ракламата на Apple преди малко.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин

Току-що публикувах в блога на другаря Ивайло Калфин коментар, насочен срещу наглото му и обидно поведение през последните няколко дни и най-вече срещу тази публикация.


"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).

С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"

И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:

Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?

Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.

Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.

P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".

Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.

Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:

1. Ivailo Kalfin Says:
   юли 9th, 2009 at 13:44

   Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.

След дъжд - качулка, г-н Калфин!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Живот под прицел или един аспект на войната

Новинарските емисии по целия свят всеки ден са изпълнени с току-що получени сведения за нови жертви на войната в Ирак. Някои организации пък се занимават с изчисляването на това колко струва въпросната война на бедния американски данъкоплатец. Истинското лице на сраженията обаче сякаш остава скрито зад безбройните данни и статистики.
Тук идва мястото да се намесят журналистите от мястото на събитието. По-големите медии могат да си позволят да пратят в горещите точки на събитията стрингъри (журналисти, които пътуват по мисии с войсковите части, след като са преминали специално обучение наравно с останалите войници). За малките обаче остават само кадрите от видеообмена, защото подготовката на един такъв специален пратеник и издръжката на екипа е доста солидна.
Постепенно обаче се появяват нов тип фрийленсъри, които работят сами - само с цифрова камера, лаптоп и интернет връзка (в повечето случаи чрез сателитен телефон в съответната военна база). Пращайки съвсем кратък текст и видео от порядъка на няколко минути, те показват пълните възможности на one-man журналистиката.

Сега ще ти разкажа за един такъв човек. Преди е бил мениджър и агент в Холивуд. Занимавал се е с делата на Стивън Содърбърг и Джордж Клуни. Днес обаче можем спокойно да го наречем журналист. В по-широкият смисъл на думата, разбира се. Журналистическото в неговата работа е това, че показва една нова точка от войната. Филмите му не са просто документи, а представят историята в реално време.

Това е Патрик Долард. От известно време неговите документални филми за войната в Ирак предизвикват обществото отвъд Океана, а и по целия свят. Често е обвиняван от левите политици в щатите, че с документалните си серии "Младите американци" прокламира про-военно отношение.

Днес "Vanity Fair" пуснаха за свободно гледане поредната проция от работите на Долард. Филмът е озаглавен "Living With Snipers" и проследява ежедневието на няколко американси военни в Ирак. Те са снайперисти и всекидневно трябва да се справят с опасностите, идващи от противниковите мерници. Това е една прекрасна картинка за местата, където американците (а и не само те) пращат своите деца - разбити от РПГ стени, полуразбити бронирани прозорци, постоянно профучаващи снаряди и куршуми. Гледката е наистина внушителна. А когато снаряд се взривява само на метри от камерата, всичко сякаш замръзва.

Войната в Ирак обаче скоро няма да бъде замразена. Не и докато GWB и неговият "пудел" демонстрират, че държат структурната сила.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: