Живот под прицел или един аспект на войната

Новинарските емисии по целия свят всеки ден са изпълнени с току-що получени сведения за нови жертви на войната в Ирак. Някои организации пък се занимават с изчисляването на това колко струва въпросната война на бедния американски данъкоплатец. Истинското лице на сраженията обаче сякаш остава скрито зад безбройните данни и статистики.
Тук идва мястото да се намесят журналистите от мястото на събитието. По-големите медии могат да си позволят да пратят в горещите точки на събитията стрингъри (журналисти, които пътуват по мисии с войсковите части, след като са преминали специално обучение наравно с останалите войници). За малките обаче остават само кадрите от видеообмена, защото подготовката на един такъв специален пратеник и издръжката на екипа е доста солидна.
Постепенно обаче се появяват нов тип фрийленсъри, които работят сами - само с цифрова камера, лаптоп и интернет връзка (в повечето случаи чрез сателитен телефон в съответната военна база). Пращайки съвсем кратък текст и видео от порядъка на няколко минути, те показват пълните възможности на one-man журналистиката.

Сега ще ти разкажа за един такъв човек. Преди е бил мениджър и агент в Холивуд. Занимавал се е с делата на Стивън Содърбърг и Джордж Клуни. Днес обаче можем спокойно да го наречем журналист. В по-широкият смисъл на думата, разбира се. Журналистическото в неговата работа е това, че показва една нова точка от войната. Филмите му не са просто документи, а представят историята в реално време.

Това е Патрик Долард. От известно време неговите документални филми за войната в Ирак предизвикват обществото отвъд Океана, а и по целия свят. Често е обвиняван от левите политици в щатите, че с документалните си серии "Младите американци" прокламира про-военно отношение.

Днес "Vanity Fair" пуснаха за свободно гледане поредната проция от работите на Долард. Филмът е озаглавен "Living With Snipers" и проследява ежедневието на няколко американси военни в Ирак. Те са снайперисти и всекидневно трябва да се справят с опасностите, идващи от противниковите мерници. Това е една прекрасна картинка за местата, където американците (а и не само те) пращат своите деца - разбити от РПГ стени, полуразбити бронирани прозорци, постоянно профучаващи снаряди и куршуми. Гледката е наистина внушителна. А когато снаряд се взривява само на метри от камерата, всичко сякаш замръзва.

Войната в Ирак обаче скоро няма да бъде замразена. Не и докато GWB и неговият "пудел" демонстрират, че държат структурната сила.