Какво научих от Боб Айгър и неговия Masterclass

 

Преди няколко месеца с колега, когото много уважавам - Марк Ралев от бранд дизайн студио Ralev.com - си поделихме абонамент за MasterClass. Така най-накрая успях да се мотивирам да изгледам доста от бизнес лекциите, които си бях набелязал още от стартирането на платформата. Вероятно ползвам акаунта най-малко от целия екип на BookMark и реших тази неделя да наваксам, започвайки с лекциите на бившия изпълнителен директор на The Walt Disney Company Боб Айгър.

Записът е правен в последните месеци преди Айгър да бъде наследен на поста си от Боб Чапек, но за сметка на това дава много задълбочен и определено любопитен поглед върху развитието на Disney през последните 15 години.

Подозирам, че част от причините мастъркласът на Боб Айгър да ми хареса толкова се дължат на голямата доза лични пристрастия към част от тезите. Много от нещата, които той споделя, са мои принципи от доста време, особено що се отнася до бизнеса:

• Стремежът към перфекционизъм ни спасява от посредствеността.
• Фокусът е ключов елемент от всяка стратегия. 
• Грешките трябва да се толерират само ако са направени "искрено", не и при немарливост или недостатъчно вложени усилия.
• Изграждането на личен контакт може да е ключово за успешното партньорство и сключването на сделки.

Други обаче винаги имат нужда от препотвърждаване, защото, колкото и пъти да ги прочетеш в книгите, е доста различно да ги чуеш лично от човек с гигантски опит на подобно ниво. Много от тези съвети са свързани с личните качества на лидера, без значение от нивото и размера на организацията, затова са чудесна отправна точка. Като например това:

Успешните преговори са плод не само на това да оставиш егото си на заден план, но и да накараш всеки да се чувства победител накрая.

Ето и още от посоките, в които през 2021-а определено ще се съсредоточа:

• Неизменна част от добрата стратегия е правилната ѝ комуникация с всеки един по веригата - мениджъри, служители, клиенти.
• Когато искаш екипът ти да гледа напред в бъдещето, задай конкретен времеви хоризонт.
• По-добре е да се провалиш гръмко, но след това да научиш урока си, отколкото да действаш страхливо и консервативно.
• Често се налага да предвиждаш какво биха искали твоите клиенти, затова е добре да си максимално готов да създаваш техните нужди.

Някои от диамантите сред отделните лекции са case study-тата за придобиването на Pixar и Marvel, както и за появата на Disney Plus. Ето и много кратко обобщение на най-ценния за мен сегмент: Принципите на успеха според Боб Айгър.

Гледали ли сте нещо в Masterclass? Ще се радвам да споделите в коментарите опита си с платформата, а защо не и съвети какво да гледам скоро.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Още един урок по медийна грамотност: Кажи НЕ на фалшивите новини

Има няколко начина да познаеш кога една публикация има за цел да привлече задължително аудиторията и най-вероятно да я заблуди - тя или започва с гръмко определение като "Шок", "Бомба", "Скандално", "Ексклузивно" (подкрепено със задоволително количество удивителни), или дава почти невероятна теория, свързана с известна личност, а понякога дори обещава информация, която ще промени живота ти.

Разбира се, това в 99,9% от случаите тази промяна не се случва, а

този маниер се нарича "clickbait" - 

похват, който да те накара да кликнеш на линк, който води към почти непознат сайт (понякога препраща и към втори, трети, четвърти...), генериращ пари от реклама от твоето посещение. Вече това обаче се ползва за нещо още по-вредно - създаването и разпространяването на "фалшиви новини". Същите тези новини, които обясняват как зловредни НПО-та променят историята ни, мегакомпании изнасят златото ни, алчни родоотстъпници предават децата ни на чужда пропаганда... А истината е, че точно това е част от същата тази пропагандна машина, която линчува хора, (опитва да) проваля животи, заличава постижения.

И ако заглавие като горното ще е трудно да видиш (поне докато не стана депутат и не се преборя наистина за въвеждането на медийната грамостност в училище - тогава ще ги заболи), то

всекидневно подобни заглавия подвеждат стотици хиляди читатели. 

Ефектът е липса на критично мислене, вяра в неверни твърдения, разделяне на обществото по често липсващи проблеми, отвличане на вниманието от важните теми от деня.

Тъй като вече съм писал за това, а в Читалище.то проведохме цяла серия от събития, посветена на медийната грамотност, не мога да не подкрепя страхотната идея на Mediapool да даде още малко популярност и яснота за това какво са фалшивите новини и как се отразяват на живота на всеки един от нас. Това е фалшивият вестник "Жълтъ байракъ", чиято мисия е да бори фалшивите новини.

Посланията са тези, зад които и аз заставам от години - фалшивите новини водят до живот в заблуждение, а оттам - и до взимане на грешни решения и избори. Така че можеш да започнеш от днес борбата срещу тях. Кажи НЕ на фалшивите новини - не ги споделяй, но споделяй информацията за това колко вредни са.

И не забравяй - ти си това, което четеш.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#TED2016: Година на изненади и мечти

Photo: Bret Hartman / TED 

Всичко започна като изненада. "Освободи си вторник вечер, ще те заведа на едно място, ще ти хареса". Разбира се, нямаше нужда да питам. Изчаках. А във вторник вечер просто седнах в киносалона и се насладих. Откриването на глобалната конференция TED във Ванкувър на живо. Основна тема: DREAM.

Седем чудесни лекции, които тепърва ще бъдат показани на широката аудитория, извън онези щастливци, които гледаха на живо в залата и в десетки киносалони в цял свят. Началото бе дадено от 10-годишната Ишита Катиял с едно просто послание към родителите - не отнемайте детството от своите деца. След това разговори за Космоса, за ДНК, един джемсешън на автора на музиката в "Беднякът милионер" АР Рахман, който приспа половината зала (окей, така е, макар аз да му симпатизирам още откакто с магьосника Дейв Стюарт създадоха супергрупата Superheavy).

После обаче влезе тежката артилерия - един от кураторите на TED, Дан Палота, разказа как мечтае всички да можем да живеем със страховете си, като се изправяме срещу тях всеки ден. Смела мечта, която се е реализирала - да може да се омъжи за своя партньор.

"Време е да започнем да живеем в няколко измерения. Едновременно".

Сега, това е Шонда. Шонда бе представена като "най-влиятелната жена в съвременната телевизия" и това се дължи на един прост факт - тя е създател на някои от най-популярните и успешни ТВ сериали от последните години - "Анатомията на Грей", "Частна практика", "Скандал" и новият "Как да ни се размине за убийство?". Титанът Шонда Раймс говори за това какво е да произвеждаш 70 часа първокласно телевизионно време и все пак да останеш верен на себе си. И на Жуженето.

Страхотно подредено представяне, многократно репетирано, но изпипано до милисекундата. С точния ритъм и пресеченост на говоренето, със страстта и историята - как можеш да погледнеш себе си, да видиш къде какво изпускаш и да се вземеш отново в ръце. Подреждайки приоритетите си правилно, оставяйки си време за малките неща и най-вече за важните неща - децата и близките си. Защото няма по-страшен звук от този, в който не чуваш Жуженето.

И накрая 64-годишният-с-тяло-като-на-десетокласник Бил Джоунс, истинска икона на танците, разказа 4 (добре, де, 5) истории само в 21 пози. Да, и тук имаше много мрънкане и пуфтене в салона, напълно незаслужено. За съжаление, видеото още не е качено, но самото изпълнение бе красиво в еднообразието си от движения и многообразието от комбинации между тях. И наистина внушително излъчване.

П.П. Самата конференция продължи в рамките на 5 дни и приключи в петък, като в паузите на отделните сесии бяха показани 33 кратки филма на различни теми. Ето за десерт един от най-впечатляващите - "Откритият космос" на Сандер ван дер Берг с кадри от мисиите Cassini и Voyager и музика от "That Home" на The Cinematic Orchestra.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да си един от "40 до 40"

Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.

Credit: Creative Visual Solutions
Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Време е за изучаване на медийна грамотност в училище

Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

Снимка: Някъде из Facebook

3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:

Зависимостта на вестниците от Лафка не идва от рекламите, а от контрола на разпространението, за който само Капитал пише. Нас не ни мислете
— Капитал (@CapitalBg) November 17, 2014

* Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: