Показват се публикациите с етикет общество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет общество. Показване на всички публикации

14 януари 2016

Време е за изучаване на медийна грамотност в училище


Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.
Прочети

16 август 2013

Болно общество, болна държава. Болен ден

Болна ли е тази държава? Има ли тя нужда от доктор? Ама не такъв, който всички чакат на следващите избори и той все не идва, защото вместо специалист кардиолог, който да излекува всичките сърдечни болки на хората, се оказва ветеринар, който ги третира като животни...

Не, на България не й трябва лекар, а ценности.


Такива ценности, заради които хора няма да си затварят очите за престъпления, които се случват пред очите им, понеже са си дали гласа за някого преди броени седмици и не искат да си признаят, че той ги лъже за пореден път, a те явно са будали (турският е актуален днес, анадънму).

Такива ценности, които да не позволяват на полицая да ми говори как и той искал да яде като мен хайвер и омари, ама можел да си позволи само домати и сирене, и как му било интересно дали всички сме взимали по 50 лева.

Такива ценности, които няма да позволят и на най-бедния циганин да бъде използван в мръсни политически игри срещу 30 лева и екскурзия до "Софията".

Такива ценности, според които една прочетена книга е (поне) една взета поука, а не чужд извървян път.

Такива ценности, в които поредната "журналистка" в купена медия няма да си позволява да се упражнява по оста "София-провинция", самата тя живееща в София от доста години, но все пак дошла от провинцията.

Такива ценности, които не ти дават да изправиш подопечния си с палка и щит в ръка срещу младежи и майки.

Такива ценности, през които 1 милиард лева не са равни на 1 милиард причини да си нагъл.

Такива ценности като... чест и достойнство. И още много, много други.

"Какви ценности, бе, брат ми, ние нямаме какво да ядем", ще кажеш (може би на турски или цигански). Хайде сега, помисли си дали тези ценности не бяха изтръгвани от ТВОЕТО общество насила през последните десетилетия, в комбинация с глада и повсеместното затъпяване. И утре, на следващия протест, пак си стой вкъщи пред клавиатурата.

 
P.S. И понеже "Кради, кради" е най-добрата музикална илюстрация към този текст, материалът с Ицо Хазарта в съботния "Капитал" е Завършекът.
Прочети

20 юни 2013

Как спрях да съм мълчалив

Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимателно какво ми говорят и не обичам да говоря, когато няма какво да кажа. Слушам, гледам, внимавам - за да знам кога трябва да реагирам.

От петък насам всяка вечер (с изключение на събота, простете!) не съм мълчалив, а крещя. Но не от безпомощност, както това се случваше с много хора преди 3-4 месеца (простете и сега за цинизма, но реалността е такава и не е лошо), а от добре канализиран гняв, който мога да аргументирам с часове. Спрях да съм мълчалив, защото прагът ми на търпение отдавна е сведен до минимум и съм все по-горд с това. И така - всеки ден в 18.30 на уреченото място, заедно с хиляди други като мен.

Обичам да се откроявам, но се чувствам повече от щастлив като равна част от тази общност - хора със скъпи костюми, връщащи се може би от затварянето на сделки за милиони, хора на изкуството, хора на науката, десни и леви хора, дори обикновени хора, които са протестирали и през февруари. Те обаче ме вдигат сантиметри над земята, с цялата синергия и позитивизъм.

Креативният протест, както го нарече БНТ, изненадва всяка вечер и вдига все по-високо летвата за онези, които отдавна не са достойни да ни управляват (да, тези 7 дни за тях би трябвало да са цяла вечност!). Всеки ден нови и нови забавни, но умни лозунги, нови идеи да покажем превъзходството си над самозабравиилте се.


Радвам се, че спрях да съм мълчалив (и буквално - с участията по БНТ и "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР). Радвам се, че спряха да са мълчаливи всички мои приятели (не че сме били политически пасивни досега, напротив!) - по време на шествията, да спра за 2-3 секунди, и ме застига нов и нов познат, много от които не съм виждал с месеци и години - каква по щастлива среща от това?!

С Мирена, по позитивния начин

Последните дни обаче въпросът не е "Ще ги свалим ли?", а "Какво ще правим, като ги свалим?". Да си го кажем - каузата не е това да паднат БСП и ДПС от власт и да се върне ГЕРБ. Не, по дяволите!

Аз лично искам достойните и заслужаващи доверието хора да спрат да се гнусят от думата "политика" и да влязат там с двата крака. Служебното правителство го доказа! (Disclaimer: работил съм и за него, и за президента и не ме е срам от това, а най-хубавото е, че нямам и причини). Познавам поне 10-ма, които биха се справили чудесно на висши ръководни функции, и още няколко десетки, които биха били прекрасни висши експерти и съветници по министерствата. И те не са на по 50, с провалени бизнес кариери и агентурно минало, като болшинството сегашни народни представители.

И започвам да убеждавам всеки, че това трябва да се случи. Който желае и би искал да поеме риска. Защото наглостта вече преминава всякакви граници... Тази политическа класа е "бита карта". Време е да си приберем "ръката". И да раздадем новото тесте.

Имам да кажа това:
Майната ви, тъпанари, излизайте да #ДАНСwithme и после си отивайте!

Програмата за тази вечер:
- сега - тръгвам към пл. Независимост
- 19 ч. - ще пляскам цяла минута на президента, защото той показа, че го заслужава
- 19.30 ч. ще тръгна към пл. Народно събрание, за да пожелая много здраве на обитателите на Парламента
- след това - каквото сабя покаже...

Тази публикация е вече седмица пазена в главата ми като причина, но поводът да се роди сега е поканата от Крис Георгиев. Нататък да се включват с размисли и блянове Илия Марков, Руслан Трад и Христо Блажев.
Прочети

22 октомври 2011

Какви ги измислих преди първи тур на изборите

Както няколко пъти отбелязах, а и виаги съм го правил - няма да гласувам "Против", а "ЗА". (Уважавам протеста на всички, които ще застанат зад Светльо Витков, но там гласуване "За" няма, така че не е моята бира.)

За Президент: 
Казах си го тук, във Facebook, още на 4-ти септември следобед - Росен Плевнелиев ще е. Предния път гласувах "против" Първанов на първия и "против" Волен на втория тур. Искам президент-визионер и този път, за щастие, имам избор "За". За Ламбо няма как да гласувам (той е титулярният кандидат за мен, не плюещият Калфин, който не беше добър външен министър в моите очи), защото също не си свърши работата като министър, а Кунева, ако си беше задържала инерцията, вместо да хленчи как някой я саботира (особено пък във Facebook), можеше и да има шанс.

За кмет на София:
Някак не успях да обера много от предизборните послания на кандидат-кметовете, освен да гледам на живо по live streaming-канала на БТА презентацията на Каролев. По същия начин гледах и дебата на Сула и Асен Генов (евала на момчетата!), където оживяха хората от билбордовете и ме разочароваха - меко говорещият-мънкащ Пехливанов, другият мънкащ Кадиев (пак ли?), прекалено увереният Каролев и онеправдания от ГЕРБ досегашен кмет на Лозенец Прошков.
Май изборът е за Прошко, защото познавам доволни от него хора, които живеят в Лозенец. Да кажем, че и той с мънкането си ме убеди, че кратерите в неговия квартал са заради липсата на бюджет от страна на герберския СОС.

За общински съветници:
Днес гледах половин час всички списъци - пълно с анонимници. Допреди месец щяха да са Зелените, но пък те не спряха да пускат чужди компромати и да играят подмолно. На предните избори за кмет са подкрепили човека на Трактора - не, мерси. Познатите ми там са на прекалено задни позиции, както и хората, които създадоха тази партия на протестите - няма начин.
Тук ще е НДСВ, където има 3-4 познати имена в предните места и може гласът ми да не отиде нахалост.

Ами това е - просто иди да гласуваш утре, за да не избират вместо теб.

P.S. Нито един от тези избори не е заради работата ми или личните ми странични проекти, а си е съвсем съзнателен. За щастие :)
Прочети

19 септември 2010

John Legend & The Roots говорят пред Billboard за съвместния си албум Wake Up!

След като в AzSlusham.com ти пуснах албума Wake Up!, съвместен проект на Джон Леджънд и Дъ Руутс, чуй какво казват Джон и Куестлов специално за списание Billboard за социалната насоченост на тавата.

Прочети

04 март 2010

Милиционерският флашмоб

Цветанов е много симпатичен бивш младеж.
  • Първо започна тайна операция срещу "Наглите".
  • После обяви в ефира на БНТ1, че в момента тече операция "Факирите".
  • Сега направо си ги предупреждава: "Министърът на вътрешните Цветан Цветанов обяви операция "Октопод 2", която ще бъде проведена из страната.", гласи цитатът в днешния "Дневник".
Честно казано, акциите на МВР вече започнаха да стават все по-нелепи и да заприличват на провалени флашмобове: от "Аха-аха да го направим след малко, спецчастите - тръгвайте натам." до "Пичове, гответе се - утре идваме да ви приберем."

А преди просто дребните ченгета доносничеха на бандитите. Сега го прави ченге №1 (тук не в ДС-смисъла на думата, въпреки че не е крайно грешно).
Прочети

13 ноември 2009

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.
Прочети

21 юни 2009

Дали блогърите са журналисти (по време на избори)?

Сериозно място в дипломната си работа съм отделил на въпроса "Журналисти ли са блогърите?". Тъй като тя е посветена на политическите блогове в изборен период, е много важно да имаме представа за това как политиците се отнасят към блогърите - като журналисти или като обикновени избиратели.
И в крайна сметка дойде време да разберем как стоят нещата на родна почва. Арбитър този път ще е пресцентърът на външно министерство, който раздава журналистическите акредитации за изборите.Изпратих попълнена регистрационна форма и обясних, че акредитирането на журналисти е практика в "белите" държави кто САЩ, Германия, Великобритания. После Христо допълни, че още по-ефектно би било да им кажа, че, ако не ми дадат акредитация, ще са все едно в Ирак и Иран.
Това не е просто експеримент! Време е политическите кабинети и администрацията да покажат, че наистина има свобода на словото в България. Защото при положение, че 70% от медиите у нас са собственост на дамата Ирена Кръстева, въпросната свобода няма как да съществува през традиционните източници на информация.
Прочети

15 май 2009

Бомбардират сайта на Нова Зора?

Преди малко в блога на Dzver видях, че има сложена бомбичка за сайта на Нова Зора. Пичове от Варна вероятно, ако се съди по адреса на сайта, са направили автоматично пренасочваща се през 2 секунди заявка към BoyKostov.org. Така вероятно се опитват да претоварят сървъра и да го изкарат от строя.



Струва ми се нелошо като идея. Още повече, че интернет потребителите се очаква масово да гласуат за Синята коалиция и се очаква доста компютри да стоят включени към сайта.

Да видим какво ще се случи.
Прочети

09 май 2009

Броим Дните.. на свободното слово


Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.
Прочети

16 януари 2009

Tbox - Кради свободно!

"Чудите се къде да прекарате празника на влюбените? Пред компютъра, гледайки романтични клипчета във Vbox7? Неее, по-добре на почивка с Tbox7." Грозна работа, но все пак...



Sveti valentin - оферти за празника
Нова секция на туристическия портал Специално за празничнaта вечер.
Изберете сега от най-атрактивните оферти.
Поздрави от екип tbox7!
tbox7.com

Плагиатство, а? Да живей.

P.S. Никаква идея да те карам да последваш слогана от първите 2 реда нямам. Просто се възмущавам от спама, който се трупа-трупа и доста силно грози вече и родното интернет пространство. Този портал е някак китайски - като маратонките Reabok, Adibas, Ruma. И т.н. Ужас някакъв...
Прочети

30 декември 2008

Едно неполитическо пожелание от политическото говорене

Тук в България сме свикнали да слушаме едно и също политическо говорене вече 20 години. Да не говорим за официалната пропаганда преди това - не ми се мисли просто. Ето обаче как американците се справят с проблема: Това е коледната картичка на аденция Brew Creative, които са взели откъси от най-малоумните речи по време на кандидатпрезидентската кампания и са сглобили оптимистично послание за 2009 г. 

Our Message of Hope

При нас изборната година предстои. Да видим дали през декември ще имаме желание да правим подобни видеоколажи.
Прочети

30 ноември 2008

Битката за сутрешната чаша кафе

Както предполагам знаеш, не съм особен фен на кафето. Половината от мацките (които доскоро бяха) около мен обаче са ненормално луди на тема "първото кафе". И голяма част от пичовете. А когато стане дума за някоя известна марка, хората просто полудяват. Доскоро всички се радваха на Onda и Costa Cafe, други пийваха в Dunkin' Donuts, въпреки че у нас те залагат предимно на поничките. И така - всички за скъпото уж гурме кафе. Този материал не цели да прави никакъв пиар - нито бял, още по-малко черен - на никого. Просто е експресия на дълго държаните ми впечатления за един огромен по размери бизнес, който спокойно мога да сравнявам с търговията с цигари и наркотици (и почти с търговията с оръжия).
Голямата новина от този месец е, че Starbucks стъпи и у нас. На много хора ще липсва Pizza Hut на ъгъла срещу ДАМС, но много повече ще се редят всяка сутрин за чашка
 златно (и буквално) кафе в зелената кафетерия. И въпреки че в световен мащаб компанията отбеляза 97% загуба за последното тримесечие спрямо същия период през миналата година - $5 млн. печалба в периода юли-септември 2008 срещу $159 млн. за юли-септември 2007 г., от които 105 млн. за ремонти - и ще се наложи да затвори над 600 магазина в САЩ, заради кризата, веригата намери партньор, който да отвори заведение в България.
И докато новата обслужваща рекламна агенция на 
Starbucks за САЩ BBDO 
посъветва своите клиенти да поощрява всички гласували на изборите с безплатна чашка кафе, на българските им рекламисти ще им по-леко с налагането на марка-световен лидер, но много по-трудно да привикнат потребителя с високите цени на зелените чашки. Разбира се, тук никой няма да се притеснява от начина, по който мултинационалната компания се отнася с фермерите, от които изкупува кафето си, нито от директните атаки на Dunkin' Donuts срещу кафето на Starbucks. (Когато излезе тази кампания се допитах до Нели Огнянова и тя ми каза, че подобна сравнителна по вида си реклама е съвсем нормална за САЩ.) Така че, както казват братят руснаци, "Поживём - увидем".

P.S. Не обичам особено много Onda, защото мразя изкуствено надутите цени. В Dunkin' ходя много рядко - предимно когато искам да се натровя със сладко. Снощи опитахме да влезем в новата кафетерия на Starbucks, но опашката от над 50 чакащи за кафен хаджилък ни изплаши. После отидохме в Coffee Heaven и се размазахме. Но това е без значение. 

Ако искаш да кажеш на приятел, че кафето на Dunkin' е по-добро от това на Starbucks, влез тук, но ако не ти се занимава с глупости, спокойно можеш да се върнеш към работа. Желая ти хубав и безкофеинов ден. Аз пък ще си привърша Хемингуей и май ще започна "Приключението Старбъкс", подарък ми от Васи, която вече я беше чела. Току-виж съм се превърнал в любимия ти бариста.
Прочети

23 октомври 2008



Барак Обама започва съвсем настъпателно да се запътва към Белия дом. След десетките звезди, които пяха и се изказваха в негова подкрепа. Кампанията заприличва на истинско шоу, а аз все по-малко вярвам, че въпреки страхотната подкрепа за Барак, американците няма да допуснат чернокож президент.

Обама обаче е истински шоумен. Прави се добре на Мартин Лутър Кинг мл. в речите си, а сега му се отдаде възможност да бъде и като... Тодор Живков. Както Ъпсурт ползват аудиоцитати от речи на Тато, така и Usher ползва извадки от речта на Барак Обама по време на Националния конгрес на Демократическата партия в Денвър в края на август.

Парчето е много хубаво, а гласът на кандидатпреидентът се включва много добре в мелодията и текста на Usher, който пее за американската мечта и останалите американски утопии, върху които се гради нациолното им самочувствие.

От New Hits Music.
Прочети

20 октомври 2008

Културата днес*

Винаги съм свързвал културата с 3 неща – музика, кино и литература. Което означава, че общо взето в моето съзнание тя е неразривно свързана с изкуството. Защото именно то е свързано с определена куптира на поведение, култура на избор на ежеднението, култура на отношение към заобикалящата среда.
Вземам си много култура, всеки ден култура, предимно култура. Културата е навсякъде около мен. Имам страхотно отношение към културата днес. Познавам и пича, който прави блога за книги Литературата днес. Имам най-големия блог за книги у нас – Аз чета. Общо взето, всичките ми приятели се интересуват от култура. И то не в тесния смисъл, който ще опиша тук, а в най-широкия. За съжаление, хората като мен и моите приятели не са достатъчно. Аз не съм представителна извадка, те също.
Как обаче човек показва, че е културен днес. Обикновено се блъска да ходи на концерти, изпълнителите в които е чувал веднъж-два пъти, води жена си и двете си деца на театър (хубава инициатива, евентуално децата някога ще започнат да ценят изкуството) и не можеш да си намериш билети за 2-3 месеца напред. Има и такива, които се правят, че изхвърлят разделно боклука си. Браво на тях. Може би обаче не знаят, че има едни още по-културни, които събират същия този разделен боклук на едно място и го струпват с останалите нерециклируеми отпадъци. Май затова дори няма значение, че всички опаковки, които не можем да изхвърлим в липсващите кошчета за боклук, слагаме в джобовете си. Останалите така или иначе са хвърлили достатъчно по улицата.
Някога вероятно са свързвали културата с мъдростта, възрастта и образованието. Общо взето, най-често тези неща са свързани, но днес не виждам това правило да е особено вярно. Най-обичам, когато някоя бойна бабичка ме ръгне в ребрата, за да влезе в претъпкания така или иначе автобус. Мен, който почти винаги ставам прав, ако наоколо има млада дама, за да може да седне. Правя се на културен най-вероятно. Или просто се опитвам да си внуша, че трябва да имам уважение към представителите на другия пол, който така или иначе смятам за по-силен. Дали не е време да премина към действие и да стана като героя на онзи виц, който казва: “А-а-а, бабче – не позна. Ти явно като малка си ставала на по-възрастните в автобуса и веж сега докъде си се докарала.” Обикновено на бабите, които се правят на хирурзи и опитват да ми избият бъбреците гледам с чувство за хумор. Черен хумор от рода на: “Бре, нямат време да стигнат до другата спирка, но се ръчкат все едно са маратонци.” Или пък “Хм, накъде ли са се запътили, че бързат толкова много? Сигурно към гробищата.”
И ако тези изказвания са горе-долу в стила на екс-носителя на наградата “Черноризец Храбър” за изгряващ автор Калин Руменов, те отразяват много добре културата днес, разглеждана сред младите хора в България. Днес е модно да си вулгарен, да плюеш наляво-надясно (в пряк и преносен смисъл) различните и да опитваш да натрапваш своето мнение над позицията на останалите. Но така е – запътили сме се към Европа, трябва да умеем да отстояваме своето. Само дето вече в Европа сме официално, а тя така и не иска да приеме това за факт. Ние сме държава с хилядолетна култура? Мдам, и сега имаме страшно много маски и златни накити. Изкарваме си ги с КУРтоазия и търговия с наркотици. И лошото е, че когато Албания, където има също толкова проститутки и дилъри, влезе в Европейския съюз, първия надпис няма да е на български, а на албански (всички надписи в официалните документи и институции на ЕС на 23-те официални езика са подредени по азбучен ред). Което означава, че никой няма и да си прави труда да ни обръща внимание.
Та за Калинчо – един от силните символи на културата днес. Той излезе от същото място, от което излязоха и феномени като Волен, Бойко (а, не Бойко Пенчев, той разбира от култура) и Васко Педераста, познат на всички като Азис. И от което ще излязат още десетки, малко по-малко известни. Мястото е толкова тайно, че всички го знаят. Хората там се възпитават от учебниците, написани от Тошо Тошев и компания, и си мечтаят да се хранят в McDonald's, защото е малко по-американско. И без това една баничка вече струва колкото хамбургер в Мак, дай да ги стигнем най-накрая, мамка му. Те четат Руменов, който дръзна да бръкне в здравето именно на Тошевите и да им прибере наградата. После пък се появи някакъв пикльо, който им взе парите и каза: те са кални, но ще идат за благотворителност. Аз? Да!
Културата обаче не е на това дередже от днес. Министърът доста отдавна пише сбогом със “з”, а от лятото вече може и да “збира”. Но пък често можем да го видим на “културни мероприятия” - да открива и да нагъва. Аз лично много се надявам да го срещна отново – разбрал съм се с една мацка, че известно време ще се виждаме само именно на “културни мероприятия”, за да сменим малко обстановката. В крайна сметка, висенето по градинки в четене на книги не е максимално културно. Те и самите градинки вече не са особено културни. Целите са пълни с отъпкани шорткъти. “Е, не съм тъпкал аз, то вече беше стъпкано, като минах.” Да, бе, сладурче, ама нали всичките културни идиоти, които са тъпкали преди теб, ще кажат същото. Тогава да намерим първия, който е минал от там, да му счупим краката и да му лепнем бележка “Не-Културен”.
Култура. Клаксон. Онзи ден в Брюксел някакъв пич едва не се блъсна в пътния знак, понеже спря, за да ми направи път на пешеходната пътека. А аз дори бях на 3 метра от платното. Ей, приятел, я да влизаш в правия път – да ти таковам и белгийската култура. В България за некултурната наглост само да си помисля да пресека пред някоя кола си смъкват акумулаторите от бибиткане, а майка ми почва да киха от това колко много я споменават. Аз пък за сметка на това обичам да им плюя по стъклата и да им скачам по капаците. Нали и аз съм тръгнал да ставам Coolтурен.
Как така ще съм Coolтурен ли? Като продължавам да си тегля пиратски филми и музика ще си развивам културата на добрия интернет потребител. Като с всяка заплата си купувам по една книга от български автор – култура на четене и уважение към съвременната българска литература. Като ходя на театър поне веднъж месечно – вече съм бил 3 пъти на “Дон Жуан” и все са ме водили хубави мацки, което си е култура на впечатляване на Боби, за когото ебането е признак на висок социален статус (простак е, но понеже е като мен, го обичам). Като продължавам да ставам в автобуса, щом се приближи симпатична правостояща млада дама – култура на превръщане от Дон Жуан в нравствено извисен рицар и култура на обучаване на жените, че лошите момчета са тъпаци.
Като значение ще кажа, че размерът има значение. Може да няма общо и да не е много културно, ама противното твърдят онези, на които не им достига (култура).

* Есенце, реализирано като задача по "Култура и медии" в любммия ми Факултет.
Прочети

06 септември 2008

Да! или Не! на анонимността в интернет

нанимъс" синдромът в интернет е много любим на всички, които казват уж важни и силни думи, а всъщност ги е страх да се легитимират като техни автори. Аз лично предпочитам да използвам псевдонимчето Al-x4o, но пък никак не е трудно да се открие кой стои зад него. Anonymous коментарите ги мразя адски много и винаги се извинявам, ако случайно пусна такъв.
В момента има две паралелни инициативи - Не на анонимността в интернет (от Лъчо Ангелов и Марто Линков) и Да на анонимността в интернет, започната от Румен Дамянов. Аз заставам някъде по средата - пишеш, каквото си искаш, подписваш се отдолу и си търпиш последствията после. (Няма да напомням какво ми се случи след публикацията за стипендията миналия месец.)


Въпреки че анонимните послания в нета са адски дразнещи, никой няма право да гони потребителите заради информацията, която разпространяват. Нещо, което обаче ДАНС си позволява да прави. Тия дни пак е имало случай, подобен на онзи с Мишел, спрели са онова безсмислено нещо, наречено Опасните.Нет (линкът вече не е активен, затова препратката е само кеш). Обаче отново имаме ПРИВИКВАНЕ И ПИСАНЕ НА САМОПРИЗНАНИЯ.


Пичове, айде да спрем, а? Комунизмът си отиде. И е време да го запомните. Лошото е, че много от агентите в ДанС са млади момчета, но дали в Симеоново, дали "батковците" им, са ги приучили на старите номера.
Прочети

03 септември 2008

Автоматът в електронната поща

Много си говорим за спама и май други неща, свързани с електронната поща, остават недоизказани.
Днес например шефката ми изпрати напомнящ линк, че въпреки наличието на електронен подпис на мейла, човек е хубаво да се подпише след дежурното "Поздрави," най-малкото с името си.



Току-що обаче получих и много забавен auto-reply от Pressekretariat i vruzki s obshtestvenostta на sdrujenie "NACIONALNO OBEDINENIE SUHRANI BULGARSKOTO", след като учтиво ги бях помолил да спрат да ми изпращат спам за подписката за проекта "Севтополис" на 3 пощи по 7 пъти на ден:

Blagodarim Vi za pismoto. To shte bude razgledano v srok ot 48 chasa, ako e pristignalo blagopoluchno.
Въпросче: Каква е вероятността да получа автоматичен отговор, ако писмото не е "pristignalo blagopoluchno".

Трябва да мислим малко повече понякога. Или просто да мислим въобще.
Прочети

01 септември 2008

Безплатен всекидневник - да видим

От днес хората из София ще се разхождат рано сутрин с А4 вестник "без пари". 19 минути е заглавието на новата медия, която се оказа, че се издава от групата "Слава", собственост на АБ ООД. Групировката, която досега издаваше блудкавото жълто списание "Слава" (според мен с таргет - 12-18 и 55-70 години) и има няколко рекламни проекта с браншови организации, най-вече в сферата на туризма и инвестициите, вече е решила да се прехвърли към масовия сегмент и то с доста амбициозен проект като безплатна медия.



Предстои да видим дали ще излезе нещо смислено, но всъщност се оказа, че Слава печелят спора между Вестникарска група "България" и Икономедия за безплатно издание. Пазарът у нас е под дълбока лупа за информационни безплатни медии в последните 3 години, но досега никой не се решаваше на най-важната стъпка - пускането на подобен вестник.
Хората на Иво Прокопиев пуснаха ZaGrada.bg, което се сочеше за основна прелюдия към безплатен инфовестник, но българските ВАЦ-ови издания контрираха със заплахи да пуснат конкурентно издание, което не само да конкурира, а да възпрепятства издаването на подобен род медии у нас. И така се почна голямата българска издателска война - докато основните играчи се заплашваха директно, някои по периферията плюеха безплатните издания като цяло. Вече обче имаме първата безплатна информационна медия, остава да видим как ще потръгне и как ще се задействат останалите на пазара.
В същото време тенденциите по цял свят са към намаляване на тиражите, но поява на все повече безплатни печатни медии - в бум в Лондон в края на 2006 и сега в Лос Анджелис.
Прочети

26 август 2008

Колко само е прав Любето

Вчера видях при Любето, че е пуснал целия текст на "История славяноболгарская". Стана ми тъжно и пуснах един коментар отдолу.


Нещата обаче се влошиха днес, когато прочетох и реалното му обяснение за публикацията, малко след моя коментар: и на него му станало мъчно. А на мен ми стана още по-тъжно.

Та въпросът: нещо сбъркахме ли, та самите ние не си вярваме, че сме хора?

Уж се уважаваме като народ, принципно сме горди с историята си, но май не се уважавае един друг. Конкретен пример няма, както вероятно няма и съвсем конкретен повод за публикацията на Любе. Уж сме най-гостоприемните, а все се гледаме кръвнишки с непознатия, да не ни изяде десерта.
Прочети

03 юли 2008

Обществен експеримент: порно в нормален киносалон


Киносалон. Обикновено тук се прожектират европейски филми, правени по конвенционалните методи. Тази вечер прожекцията е селекция от късометражни филми за порното в изкуството и за изкуството в порното. Водя М, защото вярвам, че ще й е ако не интересно, то поне отчасти забавно. Може би съм сгрешил.
"Без ограничения" е един експеримент от 7 части с кросграничното виждане за човешкото отношение към секса и порнографията на 7 различни автори. Или най-кратко казано, "кой къде как чука". Всъщност този филм се оказва истински обществен експеримент. Най-интересното от вечерта няма да бъдат различните празнини (в изкуството), които трябва да бъдат запълнени, а начините, по които хората ще реагират на видяното.
Разбира се, голяма част от публиката е изненадана от откровеното порно, което излъчва проекторът. Явно само аз съм отишъл да гледам "легално порно". (Съвет: продължавай да си теглиш от торент-тракерите, да си плащаш няма смисъл. Или най-добре иди си намери партньор и си практикувайте.). Странното обаче е не начинът, по който публиката (не) реагира на откровено заблуждаващите и раждащи предразсъдъци визии за сексуалността на балканските народи (където жените са с по една вежда, мъжете - с малки пишки, а децата - с лица, намазани с... не искам и да си спомням), изпращани от филма на... сръбкиня. По-интересен се оказва епизодът с мастурбиращ на средата на пустинята мъж, на когото му пада 4 пъти, докато опитва да свърши. И накрая симулира. За да получи овациите на цялата зала. Всъщност не цялата - точно по средата на тази част от експеримента няколко групички не издържат и си тръгват. Жалко, не останаха за хардкор-частта.
В крайна сметка филмчетата си имат градация в порно-елементите и последната миниатюра представля откровен порноепизод. Къде е изкуството тук ли? Просто изпълненият с подробности акт е сниман от екрана на телевизор.
Експериментът свършва. Минават финалните надписи, които са доста интересни - има си човек, който да прави мониторинг за кадрите за порноколажа, човек, който да търси място за пича, който в последствие се превръща в пустинен чекиджия. И още 100-тина имена като участници в гореспоменатия порноколаж. Я, не е свършило още! Показва се черен пенис. Спаднал. Лека нощ.

"Destricted" е с участие в официалната програма на пет престижни европейски кинофестивала през 2006 година. Официалният сайт е на www.destricted.com. Можеш да изтеглиш филма на торент от тук.
Прочети