Показват се публикациите с етикет (не)равносметка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет (не)равносметка. Показване на всички публикации

10 септември 2011

Think Positive

Позитивното мислене не е онова, което се опитват да те убедят - че ще ти донесе несметни богатства и преблаги бъднини. Цъ, цъ и цъ! То е начинът на съществуване, който ти помага да се радваш на живота такъв, какъвто си го направиш.

И понеже напоследък всички си прекарват дните в хейтене (явно ни е стигнало дотам дереджето, не че е за хвалба), днес ще разкажа наколко позитивни неща, които си мисля в последните дни и нощи:

1. Предесенна съботна София е изключително красива и предразполагаща към разходки с добри приятели, с които да си говорите за нещата, които обичате. И още по-прекрасна, когато серията от срещи продължи с любов. Една добра причина да обичаш града, в който живееш, въпреки че не особено много "съграждани" ги е грижа за него.

2. Хората все още не са забравили да се усмихват. Това те топли и те кара да се усмихваш също. Не съм сигурен дали има нещо по-заразно от усмивката (дължи се на огледалните неврони - питайте Митко, който пише дипломна работа за тях (освен positive viber според мен той е и dreamreader), или просто прочетете при Мартин Линдстрьом).

3. Лятото наистина зарежда - виждам много приятели и познати, които се връщат от почивка с мегасилни идеи и силно амбицирани да ги реализират. Мисля, че ни чака много интересна есен.

Тези три неща не само че ме карат да се усмихвам още по-силно, но и ме правят оптимист. Обичам да ми е позитивно, защото ме зарежда.

А ти?

P. S. Чакам да ми поръчате бейзболна шапка с хубав надпис, като например "Позитивно мислещ" - така и така е рядко срещано, поне да се знае, че съществуват и такива хора ;)
Прочети

30 август 2011

Цената на образованието

Добре, някои от най-великите хора на света не са завършили образованието си (Джобс, Гейтс, десетки други). Други готини хора завършват "висше" на по 30-40, защото по някаква странна причина у нас е срамно вече да си само със средно образование.


И покрай всичко това се питам - каква е цената на образованието? Струва ли си да инвестирам дни и седмици в четене на дадени ми от някого заглавия, в заучаване на някакъв материал само за един изпит, в писане на дипломна работа, която едва ли би имала някакъв практически смисъл?

Или просто мога да влагам времето си в смислени каузи, в усъвършенстване на работните си умения по моите си начини, в променянето на света.

Е?
Прочети

26 декември 2009

Завършекът на една хиперуспешна година

Хехе, този път няма да правя ретроспекции за годината. Ще ти спястя и Топ Х на любимите си албуми за тази година.
Ще завърша 2010 година с новината, която осмисли цялата жертвана есен:

The first award is for overall impact on the TH!NK2: Climate Change platform itself, and that award is going to Lucy Setian!

Да, смятам това признание и за свой личен успех. И го нареждам към това, което успяхме да направим заедно с Люси и останалите с "Аз чета"...

Успешна 2010 година и на теб!
Прочети

13 ноември 2009

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.
Прочети

08 май 2008

Кое е най-важното чувство...?!

Имало едно време... много, много отдавна... А може би не чак толкова, може би и до днес го има... Но все пак...
Имало едно време един млад мъж на име Габриел - красив и много чувствителен. Сърцето и душата му били толкова големи, че в тях той побирал всички чувства. Той познавал и изпитвал всички борещи се в него емоции и понякога това го обърквало...
Един ден той силно си пожелал да успее да разбере кое е най-важното чувство. И толкова силно го искал, че самите чувства решили да му дадат отговор и започнали да го напускат, за да му покажат кое е най-важното чувство.
Първо го напуснал Егоизмът.
-Защо си отиваш...?
-За да бъдеш по-всеотдаен към хората - отговорил Егоизмът.
След това си тръгнала и Суетата.
-И ти ли не си най-силното чувство - попитал Габриел.
-Не съм! Аз ти помагах да видиш красивото в себе си, но често ти пречех да откриеш красотата в другите...
След Суетата си тръгнала и Глупостта.
-А ти ,защо си отиваш...!?
-За да остане Познанието и Любопитството да търсиш и опознаеш всичко ново и важно в света.
Тъгата трудно се решила да напусне сърцето на младия мъж, но го сторила, защото трябвало да направи място на най-силното и красиво чувство.
-Защо си отиваш ,Тъга...?!
-За да не чувстваш Болка и Самота. Ако остана, никога няма да разбереш кое е най-важното чувство...
Тогава младият мъж си помислил, че най-силното чувство е Щастието. Но точно в този момент и то го напуснало. Габриел бил смутен:
-Почакай ,Щастие! Когато Тъгата ме напусна, бях сигурен, че ти си най-святото чувство. Защо и ти ме напускаш, защо си отиваш. Какво остава след теб?!
-Отивам си, защото най-силното чувство ще ти даде повече щастие, отколкото дори аз бих могло да ти дам.
Мъжът се почувствал объркан. Започнал да търси в душата и сърцето си. Чувствал се празен, не откривал нищо. Всички чувства си били отишли. Точно когато щял да се откаже да търси най-силното чувство в едно тайно малко местенце в сърцето си открил нещо непознато.
-Какво си ти-попитал плахо
-Аз съм най-важното и силно чувство.
-Как се казваш?!
-Казвам се ЛЮБОВ!!!
-А защо се криеш тук?!
-Чаках да ме откриеш...!
-Винаги ли си била тук?
-Да! Понякога те натъжавах, понякога те правех щастлив. Но в добри и в лоши времена винаги бях тук... до теб и със теб,защото само обичащият е способен да разбере колко велика е ЛЮБОВТА...!!!

Магдалена Иванова, 8 май 2008 г.
Прочети

31 декември 2007

2008 + 1

Днес няма да има равносметка. Струва ми се, че подобни пресмятания ни завъртат в един порочен кръг и ни пречат да се отърсим от случилото се преди. Днес ще гледаме в бъдещето и ще имаме само пожелания. Орис го наречи, ако искаш...

Ето три неща, които те съветвам да правиш през 2008-а година.

1. Казвай по-често "Обичам те!". Но само на хората, за които наистина го чувстваш, под каквато и да било форма. И не прекалявай, защото боли.
2. Обръщай повече внимание на малките неща. Те дават повече, а когато правиш за някого нещо малко, но той се почувства наистина по-добре, удовлетворението е двойно.
3. Слушай сърцето си - ако разумът те кара да скачаш срещу себе си, не му се давай. Никой не е станал по-щастлив от това, че е изневерил на вътрешните си пориви. Сърцето е, което има значение.

P.S. Не забравяй, че 2008 ти дава един ден повече да се наслаждаваш на живота. На 29 февруари направи нещо велико или нещо малко, което да изглежда велико - нещо за себе си, за любимия човек, за някой непознат. Направи си подарък. Изживей този бонус-ден, както само ти можеш. Мисли позитивно...
Прочети