Показват се публикациите с етикет звезди. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет звезди. Показване на всички публикации

09 юли 2010

In the Debate: Медии ли са блоговете?

Докато съм на SocialMediaMasterclass на Майкъл Лиандер, в Интерактив-секцията на Капитал тече втора част на дебата "Медии ли са блоговете?". Общо взето, подозирам, че "видните блогъри" (устойчив израз за Топ 50 в BG блогосферата), които защитават "Не"-тезата, се страхуват техния статут да не им донесе опашка от ГДБОП и евентуално натиск + цензура.



Коментарите под публикациите на сайта на Капитал отправят дебата в малко грешна насока - дали един блог трябва да бъде възприеман като голяма медия по начина, по който разбираме традиционните медии днес. Хората търсят определение за медия, което обаче е дадено много отдавна...

Тезата ми е изразена в "Да"-секцията ("защитавам" Иво Инджев, който направи сериозен процент през изминалите 7 дни). А другия петък се включва и Нели Огнянова в ролята си на експерта (неведнъж съм казвал,ч е четеш този блог, благодарение на нея).

Интересно ми обаче какво мислиш ти: Медии ли са блоговете?
Прочети

26 декември 2009

Завършекът на една хиперуспешна година

Хехе, този път няма да правя ретроспекции за годината. Ще ти спястя и Топ Х на любимите си албуми за тази година.
Ще завърша 2010 година с новината, която осмисли цялата жертвана есен:

The first award is for overall impact on the TH!NK2: Climate Change platform itself, and that award is going to Lucy Setian!

Да, смятам това признание и за свой личен успех. И го нареждам към това, което успяхме да направим заедно с Люси и останалите с "Аз чета"...

Успешна 2010 година и на теб!
Прочети

02 януари 2009

...урвенски работи

Следновогодишна София. Кръстовището на бул. Витоша и бул. Славейков. Проститутка крещи на друга проститутка:
- Е-е-е, иба са, иба са... та са скъса!
- И ко?
- Ам нищу. А, за мноу години, ма, курво! Де одиш...
Прочети

20 ноември 2008

Бързо и яростно лято

"Каде се фее?", казваше едната от нидерландските мацки след първите си няколко "урока" по български. И аз извиках преди малко същото. Ето защо:




Как да кажа... Вин Дизъл, Пол Уокър, Мишел Родригез... Само Ева Мендес ми липсва, но ще го преживея. Ще трябва да се чака до 19 юни. Уоу, все едно чакам за концерта на Лени Кравиц - повече от половин година...
Прочети

25 август 2008

Тим Бъртън - Разказвачът на приказки

Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън.
Човекът, който се превърна в съвременен събирателен образ на Братя Грим, е най-добрия разказвач на приказки, раждал се напоследък. След Уолт Дисни, разбира се (всъщност и стипендиант на Дисни за Калифорнийският институт по изкуствата във Валенсия). Известен е в целия свят под името Тим Бъртън и със своята ексцентричност още в ранна възраст се превръща в христоматиен пример за уникален стил в режисурата.
Бъртън се ражда на 25 август 1958 г. в калифорнийското градче Бърбанк, близо до Лос Анджелис. От почти всички филми в кариерата му си личи именно усещането за малкия град и свирепите окови, които той поставя във въображението на едно малко момче. Всъщност повечето персонажи в лентите на режисьора идват от мрачни предградия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното.
За разлика от своите герои, Тим е изключително твърд по време на режисьорската с работа. По време на снимките на доста от филмите си той напуска снимачната площадка и не се връща, докато изискванията му не бъдат спазени. Често отказва покани, ако знае, че съществува дори минимална вероятност снимките да не протекат в изцяло негов ритъм. Още от ранните години на дейността си изгражда облик и превръща някои елементи в запазена марка - усещането за приказност, мрачните пейзажи, изобилстващи от пушещи комини, мъртвешки бледите лица, черно-бялото райе, името Ед/Едуард и т.н. Занимавал се дълго време с анимация, режисьорът отделя голямо внимание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик.
След любимците на Бъртън са Майкъл Кийтън, Уинона Райдър, Хелена Бонъм–Картър, с която живее в момента, и не на последно място Джони Деп. Музиката за повечето от филмите му пък е писана от бившия фронтмен на американската ню-уейв банда "Oingo Boingo" Дани Елфман.
Джони Деп е кръстник на двете деца на режисьора и със сходната си визия дели с него челните места по ексцентричност в Холивуд. Съвместната работа между двамата започва с култовия "Едуард с ръцете-ножици" и продължава с "Ед ууд", "Слийпи Холоу", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Булката труп" и "Суини Тод: Демонът Бръснар от Флийт Стрийт". Обективно погледнато, освен филмите на Бъртън и трите части на "Карибски пирати", Деп избягва да приема други роли.И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.

Трейлърът към един от най-"Бъртъновските" филми - "Булката труп":



Снимки: Yahoo.com, celebuzz.com, blogger.com, facebook.com
Прочети

20 август 2008

Цената на мъжествеността!

Заповядай! И продължавай да бъдеш образец за мъж!
Прочети

10 юли 2008

Червен Мишкен Ден!

Прочети

19 май 2008

Кака ти и леля ти

Моите каки ги познаваш. Снощи обаче отидох да видя леля ти. Леля ти Кайли. Нещо не бях особено ентусиазиран, а и най-малкото ми желание се изпари в събота вечер, след като в просъница успях да извъртя веднъж и половина последния й албум "Х". Бях почти напълно сигурен, че ако изпее повече от 5 песни от него, ще се тръшна на тревата.
Не стана. Кайлито май изпя 7 нови парчета, но 4 от тях ми бяха поносими. Ей-толкова ми остана, както се казва. Но пък със Зорничка такива танци му ударихме - нито Мирко от Каризма, нито Деси Тенекеджиева, нито Владимир Каролев успяха да скрият усмивката от лицата си. Ама и аз бих се усмихвал - ако някой ми беше казал 2-3 часа по-рано, че ще се забавлявам така - цъ, нямаше да му повярвам грам.
Оказа се, че на кака също не й е харесало чак толкова. Как да стане - първият половин час не успя да се усмихне нито веднъж. После била "засияла", но как да е иначе - 25 хиляди, които я чакат 20 години вече, да крещят "Kylie, Kylie" не е малко. Накрая каза (изпя), че трябвало да бъде много "лъки", ама не й личеше нещо. Да се усмихва малко повечко на хората, не трябва с лошо. Едно е да си звезда, друго е да се мислиш за звезда, но и трябва да можеш да задържаш хората до себе си.
Леля ти още е хубава. Моите каки обаче са по-хубави - усмихват се по-често и обичат по явно. Кайли да се учи от тях и като реши пак да ни пее на стадионче, да се обади.
Прочети

16 март 2008

Красотата на класическата музика

В събота у нас ще гостува Младежкият оркестър на Европейския съюз, който ще изнесе обеден концерт в зала "България" от 11 ч. Под диригентството на маестро Владимир Ашкенази ще свирят над 110 млади таланти от цяла Европа, между които и две българки.
Солист на концерта ще бъде набиращата все повече популярност немска цигуларка с китайски корени Арабела Щайнбахер. Концертът е под почетния патронаж на президента Първанов и премиера Станишев и ще бъде излъчен по БНТ.

Тук можеш да видиш изпълнение на красивата Арабела Щайнбахер, интерепретираща по атрактивен начин пиеса от белгийския цигулар и композитор Йожен Изаи.

Прочети

08 февруари 2008

Pic of the day: Двама пичове поздравяват един друг пич за рождения му ден

Двама от най-горещите секссимволи, които светът някога е познавал, поздравиха Блогчо за рождения му ден и за настоящата публикация, която е под номер 200.

Снимка: в. 24 часа
Прочети

29 ноември 2007

A Foreign(er) Impression

Музика. Звезди. Foreigner. Тълпа. Герои. Музикална кутия. Тъмнина. Звезди. Синьо. Очи. Звезди. Герой. Джубокс. Сърца. Туп-туп. Китара. Звезда. Кафяво. Очи. Тъмнина. Далечина. Герой. Самота...

"He's a JukeBox Hero
Got stars in his eyes!"
Прочети

08 септември 2007

Гери Мур изправи на крака Зала 1

Пълна Зала 1 на Националния дворец на културата. Един велик музикант. Няколко китари. Близо 4000 освирепели фенове. Едно изпълнение (само интрото, но то е достатъчно завладяващо):

Това е Гери Мур. Мъжът, който изправи на крака Зала 1, както никой скоро не го беше правил. Сред зрителите имаше 15-тина годишни младежи, придружавани от своите бащи и дори дядовци. И всички те пееха с Гери великото "I Still Got The Blues". Защото след тази песен концертът вече не беше същият.
Музикантът започна с част от парчетата от новия си албум "Close As You Get", а когато тълпата чу зашеметяващото соло от "I Had A Dream", всички станаха на крака. Неусетно оркестрината се напълни с хора - те танцуваха и се разтапяха под звуците на китарите на Мур. Без никакви инциденти - просто преразпределение на разположението на момчетата от VIP Security и всичко продължи като на наистина голям концерт.
Последваха 2 биса. Дори самият китарист се учуди как тази публика, която при първите няколко песни се държеше по-скоро резервирано, може да покаже подобна любов към неговата музика. "You were such a great audience tonight. Thank You!".
И накрая - почти 10-минутно изпълнение на "Parisienne Walkways". Мисля, че коментарите са излишни.
Прочети

27 май 2007

Пощипване по ушенцето

Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.
И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.

*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.
Прочети

19 май 2007

"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."

Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."
Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".
Прочети

19 април 2007

Success story

Не пиша този пост, за да ми завидиш. Пиша го, защото времето му отдавна е дошло. Приеми появата му чак сега като изчакване на истинския звезден момент. Това е публикация за начина, по който изобретателните и идейни хора могат да надскочат себе си, да надскочат и решетките, с които ги обгражда малкият град, да игнорират всички пречки, за да изпълняват бавно, но сигурно целите, които някога са си поставили. На твоя блог едва ли би се появил материал за успехите на майка ти. В моя свят обаче има герои.

Дамата,

което ще ти представя, е Марияна Кръстева, председател на УС на фондация "СПАСЕНИЕ-97" - гр. Стражица. Най-големите два триумфа се казват Калоян и Александър. Те обаче отдавна са излезли от нейната юрисдикция (или само така си мислят), за да се появи нов успешен "проект" - поредното за България НПО, но неповторимо за ареала, в който действа. Фондация "СПАСЕНИЕ-97" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Стражица за последните две десетилетия.
Въпреки че е на 10 години,

Фондацията

започва работа в по-големи мащаби едва през 2001 година, когато с решение на Общинския съвет за председател на Управителния съвет е избрана Марияна Кръстева. Тя предприема подготовка за сериозни проекти с няколко обучения, които посещава, за да се запознае с реалностите в неправителствения сектор в този период. От там идват и първите контакти, започва и търсенето на външно финансиране, осъществяват се връзки с потенциални партньори по бъдещи проекти. "Фондацията е като логото си, казва Марияна, тя е чадър за хората с потребности"
Веднага си проличава и усетът на Кръстева към

мениджмънта.

За една година към Фондацията се присъединяват трима доброволци - млади хора с познания в различни области и най-важното - с огромен потенциал, който планират да се развие именно в работата им за организацията. "Доброволците в моята организация са по-скоро доброзорци", допълва марияна, подсказвайки за огромните изисквания, които има към хората, с които работи. За неч обаче те трябва да са високи, колкото амбициите за постигане на успех във всяко начинание.
Какво би следвало да направи един разумен мениджър, след като е успял с HR ходовете си - да инвестира в новите си помощници. Следват обучения за доброволците в лидерство, подготовка и осъществяване на проекти. Същевременно новоусвоените познания се реализират под формата на изпълнение на акции и кампании с по-тесен обхват, насочени към основните целеви групи - малцинствените общности в района и хората в риск.

"С малки стъпки..."

Първите програми с външно финансиране са насочени към безработните и младежите със завършено средно образование, които трудно могат да си намерят работа в момент, в който Община Стражица е с едно от най-високите нива на безработица в страната. Постепенно се натрупва портфолио от осъществени проекти, което по-лесно "развръзва кесиите" на донорите и спомага за по-бързото намиране на финанси, благодарение на постоянно увеличаваните контакти. Така "С малки стъпки към върха" (както се казва и един от осъществените проекти) се набавят средстава за закупуването на техника и осигуряването на офис. Съвсем в реда на нещата идва и участието на Фондацията като съучредител в Асоциацията на неправителствените организации от малките населени места.
След последвало краткотрайно затишие се стига до

поредния голям проект,

финансиран от Фонд “Социална отговорност на Първа инвестиционна банка”. “ДОВДЛРГ* - наша обща отговорност” е на стойност над 6000 лева, което е голяма сума за мащабите на Община Стражица. "За мен този проект е по-скоро полезен, отколкото голям. Но е наистина важен".
И тук е поредното откритие на Кръстева - контролът от страна на донорите (както и спечелването на тяхното доверие за нови съвместни проекти) би могъл да бъде осъществяван най-добре с редовни доклади под формата на... публикации в

блог.

След като заедно със своите доброволци през годините е развивала познанията си за медиите и силата на онлайн пространството, тя е улавя точния момент, в който да използва силата на разрастващата се блогосфера. Така се ражда и официалната страница на проекта, където могат да бъдат проследени всички дейности по изпълнението му. Всъщност, ако знаех и малко английски, блогът и другите неща щяха да са върха, завършва Марияна Кръстева. И с усмивка на уста уверява, че през лятото ще се захване сериозно с този чуждоезичен пропуск.


-----------------------------------------------------------------------------------------------
* ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи
Прочети

21 март 2007

Професионалната и зрителскaта гледна точка за едно представление

Al-x4o (12:17 сутринта):Аз днес бях на театър
Марти-Вн (12:18 сутринта):kakvo gleda?
Al-x4o (12:19 сутринта):Лазарица
Al-x4o (12:19 сутринта):Раздвоен съм
Марти-Вн (12:20 сутринта):why?
Al-x4o (12:20 сутринта):Малин Кръстев - играе куче, много сладък и импулсивен. Куче-непукист, но с таланти. И строго...
Al-x4o (12:21 сутринта):Валентин Танев - в началото почти слаб, на моменти много скучен. В края обаче се развилнява. Много силно и вълнуващо
Марти-Вн (12:22 сутринта):mhm
Марти-Вн (12:22 сутринта):to4no taka
Al-x4o (12:22 сутринта):Сцената бе подредена наистина ефектно - една композиция в центъра и всичко се върти около нея
Марти-Вн (12:23 сутринта):da :-) az sym go gledala
Марти-Вн (12:23 сутринта):predi 2 godini
Марти-Вн (12:23 сутринта):no syshtototо, sys syshtite aktiori
Марти-Вн (12:23 сутринта):MALIN TOGAVA MN MI HARESA
Марти-Вн (12:23 сутринта):AZ DO TOZI MOMENT IZOBSHTO NE GO HARESVAH KATO AKTIOR
Al-x4o (12:23 сутринта):Вальо Танев наистина полудява накрая. И става много раздиращ в самотата си
Марти-Вн (12:24 сутринта):A VALENTIN MI NAPRAVI TOLKOVA SKU4NO PREDSTAVLENIETO,4E.....
Марти-Вн (12:24 сутринта):NE SI GO SPOMNQM V KRAQ KAK GO NAPRAVI
Марти-Вн (12:24 сутринта):KATO CQLO SE SESHTAM,4E BESHE MN PRITQJNO
Марти-Вн (12:24 сутринта):DOBRE 4E BESHE MALIN
Марти-Вн (12:25 сутринта):NO VSYSHTNOST USESHTANETO MI KATO SI POMISLQ ZA TOVA E PRIQTNO
Марти-Вн (12:26 сутринта):AMI TOI RADI4KOV
Марти-Вн (12:26 сутринта):I TOI NE PRAVI MN LESNA ZADA4ATA NA AKTIORITE
Марти-Вн (12:26 сутринта):MN E TRUDEN DA GO ULOVISH ,DYLBOK E NO NA PRYV POGLED E TRUDEN ZA GLEDANE
Al-x4o (12:27 сутринта):Все пак, става дума за монолог. А пред полупразна зала това съвсем не е лека задача.
Al-x4o (12:28 сутринта):Tрябва да се признае обаче, че двамата вече са сработени много добре. И това си проличава в онези моменти, в които сработката е от ключово значение за конкретния ефект
Марти-Вн (12:29 сутринта):MDAM
Марти-Вн (12:29 сутринта):NO I REJISIORA MN E POMOGNAL NA VALIO TANEV
Al-x4o (12:29 сутринта):E, Kрикор Азарян...
Марти-Вн (12:29 сутринта):ZASHTOTO PREDSTAVLENIETO MOJE DA SE IZIGRAE I BEZ VTORI 4OVEK
Al-x4o (12:29 сутринта):Tи като актриса знаеш, че фигурата на режисьора и като цяло неговото виждане изгражда почти всичко
Марти-Вн (12:29 сутринта):SEGA ZRITELQT SE RAZNOOBRAZQVA
.......................................................................
Al-x4o (12:31 сутринта): Току-що написахме първия си съвместен материал

Постановката "Лазарица" по Йордан Радичков можете да гледате в програмата на НДТ "Сълза и смях" под режисурата на проф. Крикор Азарян.
Прочети

17 март 2007

Трагедия

Поредната жертва от автовойната по родните пътища (колкото и клиширан да е вече този израз), бе дадена тази сутрин по "Цариградско шосе". Кембъла загина при инцидент, който според първоначалните сведения е причинил сам. Жалко, че ни напусна може би единственият човек, който напоследък успяваше да ме разсмее искрено от телевизионния екран.

Тук е инфото от DarikNews и от Агенция "Фокус".
Прочети

08 март 2007

Дафовска се отказа с чест

Най-голямата българска биатлонистка за всички времена - олимпийската шампионка от Индивидуалния старт на 15 км. от Олимпийските игри в Нагано'98 Екатерина Дафовска обяви днес пред радио "Гонг", че слага край на състезателната си кариера.
Така една от малкото ни радости в зимните спортове приключи с достойнство дългия си път на бялата писта и огневия рубеж. Тя обаче оставя след себе си една голяма основа за развитие на млади таланти и спортна слава за страната ни.
След олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенствa, Катето ще се отдаде на бизнеса си, който започна да развива през последните години, когато бе преследвана от множество контузии.

Можем само да й пожелаем успехите й като мениджър да са също толкова големи, колкото и тези на бялата писта.

P.S. Оказа се, че Дафовска е издала автобиографична книга, написана от журналистите Гено Бахчевански и Емил Милев. Тя обаче няма да се продава в книжарниците, а ще бъде подарявана от олимпийската ни шампионка при специални случаи.
Прочети

27 февруари 2007

Карбовски с рулетка във ФЖМК

Мартин Карбовски започна малката си революция по промяната на статуквото в българската журналистика. И то срещу 1.40 лв. на час. Даден бе стартът на лекционния му курс "Теория на рамката" във Факултета по журналистика и масова комуникация. Той пристигна доста преди началото на занятието (не са особено много преподавателите във Ф-то, които го правят), изчака културно да се съберат хора и... остана изненадан от изключително ниската посещаемост.
Карбовски обаче показа професионализъм. Набързо представи себе си исвоите цели с този курс и започна да запознава студентите с материала. Изненадващо заяви, че ще държи на академичната обстановка и официалността на отношенията, поне в часовете. За почивките обеща разговорите и отношенията да са на "ти", понеже и за него било по-лесно така. (Това обаче не му пречеше да изпсува на няколко пъти и да си бъде вулгарен. Ще видим.)
Интересна ми бе мотивацията му да започне един вид преподаване във ФЖМК, след поредицата му изказвания за Факултета и хората, които излизат от него. (Както знаеш, това ми е болна тема и я следя сравнително отблизо.) Заявките са, че си търси съмишленици и че иска да немери обратна връзка с нормални хора. Е, може и да не му се вярва, имайки предвид горния линк, но най-вероятно именно във ФЖМК ще намери хора, с които да сподели и осъществи търсенията си.

P.S. Моментът, в който по средата на лекцията Карбовски започна да си играе с една рулетка, бе изключително симпатичен, но нямаше начин да го снимам. Затова и материалът е без картинка. Пусни въображението си в действие.
Прочети

24 февруари 2007

Тапийка

След като не успях да се покажа 100% загубен, а изкарах някакви смешни 37%, дойде време да направим нещо за "ентеуегентност". И се получи това:
Прочети