Показват се публикациите с етикет СУ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СУ. Показване на всички публикации

26 октомври 2013

Окупация? Университетът е само и единствено ваш, на студентите


"Не знам как по-ясно да ви го напиша", колегa (много гадна дума, винаги съм я мразел) - излезте от черупката си. Неаргументираният вой срещу окупацията на СУ е "най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите". Защото отговорът на тезата "Университетът не е само ваш" е "Университетът е само и единствено ваш, на студентите"

Ето няколко обяснения за неща, които може би не разбирате:
  1. Университетът не е място, където човек стои на един чин и записва. Това е мястото, където да се среща с правилните хора, да обсъжда своите идеи (и о, шок, да приема понякога чуждите), да краде от опита на останалите, за да се подготвя сам за живота. Е, нещо такова се случва в момента в Ректората и окупираните зали в разпръснатите из цяла София факултети.
  2. "единственият начин да се освободим от мрака, обгърнал обществото ни" е като избягаме от клишетата, най-вече от клишето да смятаме, че всичко ни се дава даром, че се полага на всички по равно и че надигането на глава е нещо много лошо.
  3. Има нещо по-важно от науката - това да си способен да поставиш под съмнение всичко, което ти е наложено като даденост. Извинявам се, това Е науката.
  4. Политиката и партийната принадлежност не са равнозначни. Изказването на мнение по важните теми обикновено е политика, но определено не трябва да плаши никого. Политическата, партийната агитация обаче е различна - за нейната роля тук, малко по-долу.
И няколко предложения за неща, които може би трябва да направите, за да защитите настоящата си позиция:
  1. Ползвайте студентската си книжка и влезте в Ректората, за да прочетете какво пише на дъската в Зала 272 (помагам: без политическа агитация). Постойте половин-един час - ако чуете партийна пропаганда, съм готов да се извиня.
  2. Идете при колегите си в окупираната зала 13 на ФЖМК и измислете начин да накарате преподавателите си да идват на лекции
  3. Напишете писмо на всеки един от преподавателите си, с чиито политически възгласи не сте съгласен, и му обяснете, че имате нещо против партийната му принадлежност. Изчакайте резултата. Сигурен съм, че той ще е изразен не в скъсване на следващия изпит, а в обяснение какво и защо - просто защото да си преподавател не е политическо назначение. Не и в моя свят
  4. Опитайте да организирате "контраокупация" на ФЖМК, повикайте "журналистите" Петър Волгин и Велислава Дърева да Ви изнесат лекции. Сигурен съм също, че много други "журналисти" ще дойдат да ви подкрепят на следващата сутрин, както се случи вчера. А може би греша?
Снимка: Дневник
Прочети

08 юни 2010

Официално е: дипломиран бакалавър по журналистика!


Общо звето, най-близките ми хора в моя курс. Всички до един - истински звезди!
Прочети

09 май 2009

Броим Дните.. на свободното слово


Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.
Прочети

07 юни 2008

Университетско всекидневие


Ставам сутрин и си измивам лицето. Очаква ме поредният страхотен ден. Няколко безсмислени лекцийки, няколко комплексирани преподаватели и досадни колеги. Идилия. И как да не си плаща човек с удоволствие високата такса за университета, за да получи така жадуваното и още по-ненужно образование. “Учи, мама, да станиш инжинерчи!”. Е, така, де, ама само прости като рибена чорба преподаватели-нереализирани практици не могат да ме научат на занаят. И все пак си слагам малко гел за фасон и след като съм нарамил пълната с ненужни вещи раница, се запътвам към спирката.

Мамка му, някой пак е оповръщал целия вход. Не стига, че шибaният асансьор не спира на моя етаж и постоянно трябва да слизам един етаж по-надолу, ами и сега всичко вони на джибри и стомашни сокове. Чак на мен ми се доповръща. Само дето не съм изпил огромното количество долнопробен алкохол с преналепени бандероли, като злощастния пич (ами ако е било пичка?!?), чиято десета водка е излязла да го види що за човек е.

“Идва 280, да се кача дали ще мога”. Тананикам си не особено весело, след като половин час вече чакам на претъпканата спирка. Който пее, зле не мисли ли? Я да посмее оня льохман с грозната цайсата приятелка да ме настъпи още веднъж, пък да видим кой ще е по-грозният от тях двамата. Брех, най-накрая идва скапаният автобус. 94, разбира се, на кого да му е гадно. Айде, ще се кача. Само дето ще трябва да сляза още на Спортната палата, че иначе има да се влачим със скоростта на костенурка до следващата спирка. Айде, бе, бате Бойко, направи метрото, че ми писна да пътувам по 2 часа на ден. Изчетох всички книги на света, докато пътувам 4 години от Студентски град до центъра. Нали въртиш света, една инфраструктура в София ли не можеш да оправиш? Пу, да е...

Лекцийка? Страхотно. Не стига, че даскалицата се бави всяка седмица с по половин час, и Киро пак не се е къпал, че вони от 100 метра, ами и за днес имаме някакво контролно. Ама кой да прочете в блога на курса, вместо да седи в скайпа. Заеби, добре, че съм умен, че поне да скалъпим там четворче. Що ли ми трябваше да се набутвам в тия семейни общежития с Копелето, че сега да треперя като девствена осмокласничка над по-малката си сестра в мъжка гимназия за бала в края на годината. И поне да се бях записал на спорт, че щеше малко да повдигне успеха.

Айде, мина и това. Даже не се наложи да я гърмя – каза, че й е противно да ни гледа, все едно сме рецидивисти и си излезе. Та всички почнаха с рецидивите – листа, джиесеми, пищови. А, бе, идиоти, що не седнете малко да почетете, а? Нищо, на есен има пак сесия, псправителна. До ликвидация няма да го докарате – слаб (4) пак е хубава оценка.

По дяволите, какво пък иска сега шефката. Мда, иди тук, иди там. Ми хубаво, нали съм момче, защо да не съм момче за всичко. Ама идва края на месеца-а-а, бонусчето ще си е бонусче. И онзи ден така си обиколих половината село София, щото в офиса нямаше от любимите сладки на най-големия ни клиент. Иначе си е изискан пичът – тия ореховки ги продават само в два магазина в Софето. Единият е до нас и беше затворен. Познай – другият е чак в Обеля, да му се не види. Собственикът му явно е гений – да ти имам предприемчивостта в това да забуташ магазин за редки стоки в най-умрялата част на града. Сигурно живее в Овча купел , а централният офис е в Младост 4. Поне да съм сигурен, че е наистина толкова тъп, колкото изглежда.

Така. 6 часа, отдавна трябваше да съм се измел. Я, пристига още работа. Чудесно. Дали да не поискам да ми купят служебен ноутбук, че да си нося работа и вкъщи? Ама поне ще мога да ползвам свестен компютър. Този път е ОК, мога да остана до 8, 'щото проектчето си струва. Ама пък и стилно го направих. Айде сега, гарата. Пък и позакъсняването си е оферта – идва с утехата, че задръстването е понамаляло и освен ако шофьорът не е пълен олигофрен и не се появят двама-трима малоумни контрольори, пътуването към Щутгарт може и да не е чак толкова зле. Не познах. Ама да го духате, вчера чаках половин час на опашката пред бюрото на шибаната ви компания за градски транспорт и си извадих карта.

Ало, да, как си, Копеле? Освен хляб и краставици друго искаш и? А, бе, казах ти да спреш с тия консерванти. Не, и вино няма да ти взема. Тая вечер ще доизпием водката, дето стои от 3 месеца под масата, че е срамота. В манастира не може да е чак толкова зле. Айде, като се прибереш ще цъкнем някоя и друга игра на карти, звъннал съм на Митака да взема мацката и да правим четворка.

И що така ми се спи, бе, мамицата му. Вярно, че не си е работа да седиш до 3 всяка нощ и да ставаш в 7, ама това е: Студентски живот, ах, сладък живот. Той и университетският си е все същият – пълен буламач. Образованието ни е такова, какъвто ни е и алкохолът – и без това най-големите потрeбители са студентите. Ама и на нас скоро ще започнат да ни пишат фалшиви книжки вместо фалшив бандероли. Нали ще станем менте-професионалисти.

ОК, стига толкова за днес, че съмна. Щото за утре е ясно – ставане, баня, даскало, работа, поркане. Университетско всекидневие.

Прочети

06 май 2008

Ще дойдеш ли с мен?

Прочети

11 април 2008

Фотосъстезание

Slikaj!, както биха казали братята сърби.
Прочети

14 юни 2007

Поканка

P.S. Автентичен х4о-дизайн. Именно затова се надявам още по-силно да те видя на представянето.
Прочети

27 февруари 2007

Карбовски с рулетка във ФЖМК

Мартин Карбовски започна малката си революция по промяната на статуквото в българската журналистика. И то срещу 1.40 лв. на час. Даден бе стартът на лекционния му курс "Теория на рамката" във Факултета по журналистика и масова комуникация. Той пристигна доста преди началото на занятието (не са особено много преподавателите във Ф-то, които го правят), изчака културно да се съберат хора и... остана изненадан от изключително ниската посещаемост.
Карбовски обаче показа професионализъм. Набързо представи себе си исвоите цели с този курс и започна да запознава студентите с материала. Изненадващо заяви, че ще държи на академичната обстановка и официалността на отношенията, поне в часовете. За почивките обеща разговорите и отношенията да са на "ти", понеже и за него било по-лесно така. (Това обаче не му пречеше да изпсува на няколко пъти и да си бъде вулгарен. Ще видим.)
Интересна ми бе мотивацията му да започне един вид преподаване във ФЖМК, след поредицата му изказвания за Факултета и хората, които излизат от него. (Както знаеш, това ми е болна тема и я следя сравнително отблизо.) Заявките са, че си търси съмишленици и че иска да немери обратна връзка с нормални хора. Е, може и да не му се вярва, имайки предвид горния линк, но най-вероятно именно във ФЖМК ще намери хора, с които да сподели и осъществи търсенията си.

P.S. Моментът, в който по средата на лекцията Карбовски започна да си играе с една рулетка, бе изключително симпатичен, но нямаше начин да го снимам. Затова и материалът е без картинка. Пусни въображението си в действие.
Прочети

25 януари 2007

СУ се грижи за своите студенти!?!


Снимката, която виждате, е едно от малкото доказателства, че Софийският университет се грижи за своите студенти. В случая - за студентите си със затруднено придвижване. След като бе изграден паркинг, най-голямата ползва от който е разбуждането на дремещи студенти, щом алармата на някой от многото паркирани в двора автомобили се задейства, "СУ" явно се е сетил, че и студентите му имат нужда от удобства. А някои просто имат Нужди.


Та именно за тези Нуждаещи се е изградена тази рампа за инвалидни колички. Тя се намира в коридорчето на Университетската книжарница и както се вижда, е сравнително лесна за ползване - просто трябва да се премести вляво и количката на студента да бъде качена на горното ниво. Това обаче при положение, че има придружител.
Тук поне можем да сме спокойи - за разлика от ръководството на Университета, студентите в СУ са интелигентни и отговорни млади хора и на драго сърце биха помогнали на свой колега в неравностойно физическо положение. Край на дискриминацията!
Прочети