Дамата,
което ще ти представя, е Марияна Кръстева, председател на УС на фондация "СПАСЕНИЕ-97" - гр. Стражица. Най-големите два триумфа се казват Калоян и Александър. Те обаче отдавна са излезли от нейната юрисдикция (или само така си мислят), за да се появи нов успешен "проект" - поредното за България НПО, но неповторимо за ареала, в който действа. Фондация "СПАСЕНИЕ-97" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Стражица за последните две десетилетия.
Въпреки че е на 10 години,
Фондацията
започва работа в по-големи мащаби едва през 2001 година, когато с решение на Общинския съвет за председател на Управителния съвет е избрана Марияна Кръстева. Тя предприема подготовка за сериозни проекти с няколко обучения, които посещава, за да се запознае с реалностите в неправителствения сектор в този период. От там идват и първите контакти, започва и търсенето на външно финансиране, осъществяват се връзки с потенциални партньори по бъдещи проекти. "Фондацията е като логото си, казва Марияна, тя е чадър за хората с потребности"
Веднага си проличава и усетът на Кръстева към
мениджмънта.
За една година към Фондацията се присъединяват трима доброволци - млади хора с познания в различни области и най-важното - с огромен потенциал, който планират да се развие именно в работата им за организацията. "Доброволците в моята организация са по-скоро доброзорци", допълва марияна, подсказвайки за огромните изисквания, които има към хората, с които работи. За неч обаче те трябва да са високи, колкото амбициите за постигане на успех във всяко начинание.
Какво би следвало да направи един разумен мениджър, след като е успял с HR ходовете си - да инвестира в новите си помощници. Следват обучения за доброволците в лидерство, подготовка и осъществяване на проекти. Същевременно новоусвоените познания се реализират под формата на изпълнение на акции и кампании с по-тесен обхват, насочени към основните целеви групи - малцинствените общности в района и хората в риск.
"С малки стъпки..."
Първите програми с външно финансиране са насочени към безработните и младежите със завършено средно образование, които трудно могат да си намерят работа в момент, в който Община Стражица е с едно от най-високите нива на безработица в страната. Постепенно се натрупва портфолио от осъществени проекти, което по-лесно "развръзва кесиите" на донорите и спомага за по-бързото намиране на финанси, благодарение на постоянно увеличаваните контакти. Така "С малки стъпки към върха" (както се казва и един от осъществените проекти) се набавят средстава за закупуването на техника и осигуряването на офис. Съвсем в реда на нещата идва и участието на Фондацията като съучредител в Асоциацията на неправителствените организации от малките населени места.
След последвало краткотрайно затишие се стига до
поредния голям проект,
финансиран от Фонд “Социална отговорност на Първа инвестиционна банка”. “ДОВДЛРГ* - наша обща отговорност” е на стойност над 6000 лева, което е голяма сума за мащабите на Община Стражица. "За мен този проект е по-скоро полезен, отколкото голям. Но е наистина важен".
И тук е поредното откритие на Кръстева - контролът от страна на донорите (както и спечелването на тяхното доверие за нови съвместни проекти) би могъл да бъде осъществяван най-добре с редовни доклади под формата на... публикации в
блог.
След като заедно със своите доброволци през годините е развивала познанията си за медиите и силата на онлайн пространството, тя е улавя точния момент, в който да използва силата на разрастващата се блогосфера. Така се ражда и официалната страница на проекта, където могат да бъдат проследени всички дейности по изпълнението му. Всъщност, ако знаех и малко английски, блогът и другите неща щяха да са върха, завършва Марияна Кръстева. И с усмивка на уста уверява, че през лятото ще се захване сериозно с този чуждоезичен пропуск.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
* ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи
Веднъж един човек отишъл на пазара да продава коза. Минавали хората, оглеждали я... Някой попитал дава ли мляко - "цъ", бил отговора, "най-много едно канче". Друг попитал - "по колко ярета кози?", стопанина отвърнал "а-а, лани едно, ама тая годин'се изялови", а за капак на всичко била и с един счупен рог. И така, не се намирали купувачи...
ОтговорИзтриванеДо него друг човек продавал варени киселици - нищо стока, ама се трупали хората...
Гледал той нашия човек, слушал го и накрая не издържал - "дай тука добичето и гледай сега какво става!"
Минала възрастна селянка - "госпожа, яла да ти продам коза, у млеко да се видиш, че и на комшиите да продаваш, па гъсто, па вкусно, леле-леле, гледай да я не изпущиш. А яренца - по три сека година, а еднаж четири, айде зимай я, нема да се пишманиш".
И все в тоя дух с всеки поспрял се...Веднъж, дваж, три пъти, и като отишъл нашия човек при него и му вика "Абе това всичкото моята коза ли?" "Твоята, ами",рекъл другият. "А-а-а, не се продава! Тя щом е толкоз добра, аз ще си я водя в къщи, за мене да е млякото, за мене ярета".
Аз от PR не разбирам, ама всъщност това ли му е целта?
Майтап, бе, Уили.
Благодаря.