Вчера видях при Любето, че е пуснал целия текст на "История славяноболгарская". Стана ми тъжно и пуснах един коментар отдолу.
Нещата обаче се влошиха днес, когато прочетох и реалното му обяснение за публикацията, малко след моя коментар: и на него му станало мъчно. А на мен ми стана още по-тъжно.
Та въпросът: нещо сбъркахме ли, та самите ние не си вярваме, че сме хора?
Уж се уважаваме като народ, принципно сме горди с историята си, но май не се уважавае един друг. Конкретен пример няма, както вероятно няма и съвсем конкретен повод за публикацията на Любе. Уж сме най-гостоприемните, а все се гледаме кръвнишки с непознатия, да не ни изяде десерта.
0 коменара:
Публикуване на коментар