Сериозно място в дипломната си работа съм отделил на въпроса "Журналисти ли са блогърите?". Тъй като тя е посветена на политическите блогове в изборен период, е много важно да имаме представа за това как политиците се отнасят към блогърите - като журналисти или като обикновени избиратели.
И в крайна сметка дойде време да разберем как стоят нещата на родна почва. Арбитър този път ще е пресцентърът на външно министерство, който раздава
журналистическите акредитации за изборите.

Изпратих попълнена регистрационна форма и обясних, че акредитирането на журналисти е практика в "белите" държави кто САЩ, Германия, Великобритания. После
Христо допълни, че още по-ефектно би било да им кажа, че, ако не ми дадат акредитация, ще са все едно в Ирак и Иран.
Това не е просто експеримент! Време е политическите кабинети и администрацията да покажат, че наистина има свобода на словото в България. Защото при положение, че 70% от медиите у нас са собственост на дамата Ирена Кръстева, въпросната свобода няма как да съществува през традиционните източници на информация.
Приятелю, по твоята логика следва, че всеки, който има блог, може да се акредитира. Би ли опитал с тази логика в пресцентъра на НАТО, Европейския съюз, за изборите във Франция например? Тогава ще ми е интересно да си споделиш мнението...
ОтговорИзтриванеИначе си прав - темата "журналист ли е блогърът" и изобщо свободното слово в Интернет е нещо, което наистина си струва да се изясни.
Светла (не е анонимно - можеш да ме намериш на ICQ 119421587, сега нямам време за регистрации l google)
Здравей, Светла,
ОтговорИзтриванеДалеч съм от идеята, че всеки с блог е журналист. Защото НЕ ВСЕКИ С БЛОГ Е БЛОГЪР!
На въпроса ти: Гарантрам, че пресцентъра на ЕП щеше да ми даде акредитация за евроизборите. по безброй много причини. Най-вече, те имат изградена политика на уважение към гражданите и гражданската журналистика.
И все пак мен ме акредитираха за НДК следващата неделя. Една от основните причини да не ми откажат е, че винаги опитвам да аргументирам своето мнение, било то и пристрастно - няма нищо лошо в плурализма, а и не съм анонимен - лесно е да се види кога какво къде съм писал.
Но пък се радвам, че българските институции уважават труда на блогърите.
Поздрави,
Алекс