Показват се публикациите с етикет общество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет общество. Показване на всички публикации

29 юни 2008

Почти без пари

Представям ти най-новия модел от Zenith - El Primero Zero-G.


"El Primero Zero-G made by elite watchmaker Zenith is now available. The starting price is €350,000."

Без пари, дето се вика. Според мен за толкова пари (1-2 яхти са си това) гравитацията около Zero-G трябва да спира. Според Тоди с него би трябвало да можеш да летиш. Той каза също, че бил силно лимитирана серия, така че побързай с поръчката. Знаеш на какъв адрес трябва да ми го пратят. Благодаря.
Прочети

06 май 2008

Ще дойдеш ли с мен?

Прочети

05 март 2008

OбщуваMето по телефона

Напоследък си задавам много често един въпрос: Защо след като сме достатъчно културна нация и уж все повече напредваме в това отношение, още не сме се научили да контактуваме правилно по телефона. Много често в градския транспорт или когато сами се обаждаме на някого, чуваме прекрасната фраза "Кажи!". Да, хората са измислили "Моля" или поне "Ало", но за някои и "Какво?" върши работа.

Добре, въпрос на лична култура е. Когато не успееш да се свържеш с някого и той не ти се обади обратно, нямаш право да се сърдиш. Най-вероятно има причина, въпреки че обикновено става въпрос просто за нетактичност или недостатъчна толерантност при провеждането на телефонна комуникация. А когато не можеш да говориш, или затвори или изчакай телефона да спре да звъни. Но после върни обаждането! Особено ако имаш 2 или 3 поредни пропуснати повиквания. Изглежда като спешен случай.

Какво обаче правим, когато вдигането на телефона е професионално задължение? Случвало ли ти се е някой да се обади, да търси някого и нито да се представи, нито да каже по какъв въпрос се обажда? Да? В 80% от случаите! Друго си е да чуеш приятен женски глас да ти прошепне (но ясно и отчетливо) в слушалката "Здравейте, казвам се Надежда Димитрова от Сънрайз пропъртиз и търся арх. Тодоров във връзка с новия проект на нашата компания." например. Чак да ти стане хубаво да работиш с интелигентни хора.

Разбира се, съществува и вариантът да не желаеш да разговаряш с някого. Тогава просто показваш колко си пич, пращайки СМС, че не можеш да разговаряш в момента. Или може просто да игнорираш обаждането напълно. Важното е по някакъв начин да покажеш отношението си, било то и негативно.

Защото общуването по телефона е комуникация. Двустранна при това. И изисква взаимно уважение.

Е, ще ми върнеш ли обаждането следващия път? Благодаря.
Прочети

05 февруари 2008

Подари книга на любимата си библиотека

В началото на зимата Георги Господинов започна "лична" кампания "Подари книга за Коледа", под която отдалеко прозират комерсиалните причини. Сега и аз ще се комерсиализирам. Вчера си взех един много интересен сборник - "Лобиране и лобистки практики". В 3 екземпляра. На път за Института за икономическа политика се замислих колко празен всъщност е разделът за масова комуникация в Университетската библиотека. Затова взех един екземпляр и за там.
Днес отидх в библиотеката, подарих сборника и изрично подчертах, че книгата трябва да отиде в раздела за журналистика и масова комуникация. Надявам се, че ще ме послушат и повече хора ще имат възможност да се запознаят със същността на лобирането, което по света е често практикуван политически похват.

Ето какво ти предлагам сега:
На рождения си ден не прави подарък на себе си, а на любимата си библиотека - подари й любимата си книга, за да могат останалите като теб да й се наслаждават. И не само на рождения си ден, не само любимото си заглавие. Ако искаш, още сега излез и купи онази книга, която не е имало, когато ти е трябвала. Струва си, нали!?!
Прочети

01 февруари 2008

Скандално: Обуха софийския Пикльо

София, Докторска градина - 01.02.2008 @ 14.18


*Captured via my Nokia 6300.
Прочети

04 януари 2008

Терзанията на Боратино Филизо – един месец по-късно

Боратино стоеше нервен на столчето си, хванал в дървената си ръчичка малката лула, която татко Карло му беше подарил за първия рожден ден. Предстоеше му да се изправи пред Страшния съд на дървосекачите. Започна да усеща как носът го сърби. Лош знак. Щеше да му се наложи да каже своята истина. Добре, че тя винаги беше правилната.

- Невинен съм! Не съм докосвал Палечка дори с пръст. Добре, де, поиграх си с косата й, но това си е човещинка. А аз нали ще стана човек съвсем скоро. Пак ви казвам, невинен съм! Сватбарите от панаира са ми поставили капан, знам ги! Аз съм просто едно дървено човече, помагам от време на време на татко Карло, докато си прави фигурките.

Опитват се да опетнят името ми! Аз работя на доброволни начала в Академията по дърворезбарство от толкова време, а чак сега някой се оплаква от мен, не е ли странно? И какво като съм канил Палечка да идва у нас да дялкаме заедно клончета от череша? Ами то колко играчки от Академията са идвали в моя кът в работилницата на татко Карло – и Мини Маус, и Барби, и Рапунцел. Пинокио дори! Ама какво лошо има в това, наистина не виждам нищо лошо. Я питайте Пинокио – ако ви каже, че сме си мерили чий нос става по-дълъг, когато лъжем, да не се казвам Боратино Филизо. А ако потвърди, значи лъже.

Носът на Боратино вече беше започнал да надвишава критичната граница от 15 сантиметра и това наистина го изплаши. За последен път подобно нещо му се бе случило, когато даваше обяснения пред татко Карло за случилото се. Тогава също му беше много странно, че се получава така, защото отново каза истината – въобще не е предлагал на Палечка да се виждат извън работилницата. Разбира се, татко Карло му бе повярвал и не го бе наказал, още повече, че малката непослушница не се бе оплаквала повече. Тогава й бе позволено да си тръгне от Академията и без проблеми да вземе лиценза си за дърворезбар. Дори като бонус получи разрешително за дървосекач.

Тогава... тогава обаче се появиха лошите Сватбари от панаира, които само си търсят повод да се напият и да се разсмиват над хората. Те преследваха дълго време Боратино и му показваха ножчето, с което Палечка тайно е дялкала от крачето му, за да може да използва след това дървения материал като веществено доказателство в подкрепа на своето измислено обвинение. И изведнъж целият панаир разбра за малката тайна на бедния Боратино. Той беше опозорен. Никога нямаше да стане директор на Института по ваяне на дребни фигурки в Академията по дърворезбарство. Животът му вече нямаше смисъл.

- Някой ми завидя! Не искаха да стана шеф на новия Институт и затова накараха Сватбарите да ми разбият живота. Как ще погледна сега Щурчето в очите? И Добрата фея така силно вярваше в мен. А сега – заради някаква пиклива кукла, която дори не заслужава да се нарича кукла, ще трябва да си остана обикновен дървен философ. Дори не мога да се виждам с любимите си играчки от Академията. Не ми дават вече да сядам и на любимото си столче в работилницата, където да си пуша лулата и да попийвам дървесен сок.

Сега Боратино вървеше към малкото си жилище. Вече никога нямаше да бъде близо до онези, които обича. Дори и до онези, които обичаше незаконно. Носът му беше вече 20 сантиметра и се закачаше във всеки клон по пътя. Знаеше си, че няма никакъв смисъл да опитва нови техники на дялане на клони точно с Палечка. Но пък не съжаляваше за това, което се е случило. Само го беше яд, защото беше невинен.

Прочети

03 януари 2008

"Критикът като Некритик"

Аве Иванова е български театрал, част от Обществото на независимите театрални критици. Наскоро ми попадна една публикация във в. Култура, която е нейно изказване на по време на семинар за проблемите на театралните критици, провел се в края на миналия век (звучи далечно, разбира се, но става въпрос едва за 1999 г.). Там Иванова говори за разликите между професионалния критик и "некритика", който според нея е по-скоро любител и именно затова дава по-обективно мнение. Аз лично си мисля, че по-точно би било да се изпише не(о)критик и така и ще го правя.
Това е хубав повод да ти покажа защо наистина съществува блогът "Аз чета" в този си формат. Вярно, че повечето от авторите в блога работят в сферата на комуникацията, но нито един от тях не е професионален критик, май никой няма и намерение да става. Пишем, защото обичаме да четем - има го в графичка в таблицата.
Мисля, че няма да ти е трудно да направиш прехвърлянето от театрална към литературна вълна.
Прочети

29 ноември 2007

A Foreign(er) Impression

Музика. Звезди. Foreigner. Тълпа. Герои. Музикална кутия. Тъмнина. Звезди. Синьо. Очи. Звезди. Герой. Джубокс. Сърца. Туп-туп. Китара. Звезда. Кафяво. Очи. Тъмнина. Далечина. Герой. Самота...

"He's a JukeBox Hero
Got stars in his eyes!"
Прочети

22 ноември 2007

Мда... Вече има и спам на български...


Прочети този текст:

Predlozhenie za angazhiment, brak Navyn
sys men v Paris, otgovor ako e interesuvan
na anglijski ezik, frenski, ispanski, germanski,
az ne govorja bylgarin (kirillicheskij)
i avtomatichen onlajn translator no
to ne e syvyrsheno .. .

Roberto (Paris)

Reply back if interested in my proposal
of commitment abroad with me in Paris
in your actual life.

My letter:

http://mae.blogsarena.com/328/en.html

Текстът е от подател с име Roberto и subject Моето дете. Е, интерет вече не е същия - имаме си спам и за българи...
Прочети

04 октомври 2007

Колко трябва да съм тъп, за да ми дадат да стана полицай!?!

Прибирам се през Докторската градина след срещата с френския президент Никола Саркози. Група ученици (защо не са на училище тия деца?!? А-а-а, забравих, стачка...;) скачат на воля по старинните камъни в долната част на градинката. "Оборище" е отцепена в отсечката между "Сан Стефано" и "Евлоги Георгиев". Приближавам се към групичка полицаи...
- Извинете, но ония младежи там някак рушат паметниците, казвам аз, държейки да изпълня гражданския си дълг, за да могат хората да живеят в някак по-нормална столица.
- А, какви паметници са това...
- Старинни, казвам, един вид паметници на културата. Няма да е лошо някой ваш колега да им направи поне забележка.
- Е, нали не ги трошат. (???!!!???)

Та... няма да коментирам, само още веднъж ще кажа какво ми се завъртя в главата още в момента, в който се обърнах и продължих към офиса:

Ужас, колко ли трябва да си тъп, за да ти позволят да станеш полицай?!?
Прочети

24 септември 2007

Кого храни държавата?*

Ранна следработна вечер. Студентският стол почти е затворил. Посещаваме го за да си вземем нещо за вечеря. Дебел и наистина мазен циганин крещи отзад "К'о има тъз' вечер, како?!?". Почти ми се отяжда, но умирайки от глад вземам порцията и се запътвам към мизерната си студентска стая... Ежедневие.
Защо стол ли? Не защото не мога да си позволя друго, а защото родителите ми плащат данъци, а от тях държавата ми "дава" 3 лева на ден издръжка. 3 лева дневно за всеки студент държавна поръчка, които никой не вижда и които вероятно отиват за издръжка именно на столовете. В КОИТО ОБАЧЕ СЕ ХРАНЯТ МАЗНИ И МИРИШЕЩИ УЖАСНО ЦИГАНИ, ВЕРОЯТНО ИДВАЩИ ОТ СЪСЕДНИ СТРОЕЖИ. Малцина от тях имат основно образование, какво остава за това да са студенти.
Освен с безхаберието си и безразличието към проблемите на цялото общество, в частност висшето образование и неговите "възпитаници", Държавата явно се отчита и с добра грижа за малцинствата. Интересно защо част от парите, които ни се полагат (уж), не бъдат пренасочени към общежитията, чиито такси се вдигат постоянно, постоянно се увеличават и "допълнителните" такси за преразход.
Защото определено не е моя грешката за това, че от субсидиите, предназначени за мен и останалите студенти, се възползват черни "братя". Трябва да се сменят някои абсурдни правила, а хората, имащи тази власт, са там, на жълтите павета, само на стотина метра от институцията, с която се подиграха преди месец. Евентуално са виновни и леличките в стола, които продават храна на "нестуденти" на същата цена, но пък вероятно вече им е писнало да я изхвърлят.
Тук обаче има и един друг клон на въпроса: през последните няколко години Студентски град се е превърнал в строителна площадка. Освен че всички го наричат "българския Лас Вегас", кампусът се е превърнал и в гето, в което живеят всички строители на множащите се с всеки изминат ден строежи. А именно за тези строежи немалка заслуга има кметът на район Студентски Венцислав Дудоленски, чието име в края на миналата година беше спрягано за (забележи!) поста на зам.-кмет на София по строителството и инвестициите. Той засега разчита на частни инвестиции. Заради които обаче мястото, в което би трябвало да живеят предимно, ако не само студенти, в момента е пълно с клубове, чалготеки, кръчми и казина.

Идват избори. Местни. Едно от нещата, което искам новият кмет на район Студентски да направи, е да спре роящите се нови и нови строежи, бълващи мургави работници и минигета. Защото освен че в Студентски град не остана зелена площ, циганията вече наистина е до шия.

* Ако материалът ти се струва обиден или некоректен спрямо човешкото достойнство, най-отгоре има паник бутон, може спокойно да го натиснеш.
Прочети

25 август 2007

Демокрация

Същността на демокрацията е в това всеки да изразява мнението си за управлението на държавата, в която живее, и да взема участие в него. Понякога обаче подобни инструменти са по-подходящи за оказване на съпротива срещу некадърността на управляващите.


Това разбира се е гласът на пиещата част от народа, за която позитивите от вдигането на акцизите на цигарите и алкохола не са особено ясно, както и сигурно плоския данък. Докато комуникационните стратегии на правителствата не осигуряват яснота на простолюдието обаче реакциите ще са подобни.


"Не щем ний Европа,
Не щеме ний пари!
Искаме ракията на старите цени."*

*Надпис в подлеза на ЖП гарата в Шумен.
Прочети

22 юли 2007

Влечуги зад зам.-гл.-редакторското бюро

От един дребен, черен и роден на село безименен подлец от интернет

Винаги съм обичал жълтите вестници. Изключително ме забавляват, когато няма с какво друго да си уплътня времето в тоалетната. Предимно там чета издания като Уийкенд , Шоу (тях скоро не съм ги чел, за съжаление), 24 часа и Труд (тия ги попрехвърлям на работа, няма как - задължения). За последните два отдавна твърдя, че са жълти и продължавам да стоя зад думата си. Интересно, даже и Дума го списват по-добре, като съм се заиграл със заглавията.
Понеже известно време бях предимно офлайн, тия дни разбрах, че съм изпуснал голямо СЪБИТИЕ в българското медийно пространство - материал на "първи заместник-главен редактор" на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Този симпатичен журналист (само че това е първият му материал, който чета, интересно що за журналист е...) е един от онези, които се водят авангарда на големите български медии - млад, амбициозен, обещаващ. Явно и доста комплексиран. Принципно не обичам да преценявам хората по външността, въпреки че се случва, но Зюмбюлев така си изглежда. За съжаление, така и пише - като комплексар.
Последният му голям анализ вече 2 седмици разбунва духовете в цялата родна блогосфера. Заемащият престижната 15 страница (и то цялата) материал, наречен "Влечуги зад компютъра" обяснява на българския народ що за хора стоят зад многобройните блогове и форуми. И за да не стане така, че да подходя като хората, които Зюмбюлев описва, няма да коментирам особено много. Не че подобно некадърно анализиране на блогосферата би могло да предизвика реакция различна от злобен присмех.
Интересни са хората, на които авторът се позовава - учени от чуждестранни университети (далеч не най-големите в областта на масовата комуникация), както и на един от най-големите родни капацитети - Мадлен Алгафари! Спокойно мога да кажа, че никой от цитираните няма представа за какво става въпрос в България и нейните форуми и блогове. Дори и Мадлен, която уж е българка. Най-интересното е, че Зюмбюлев пише за пране на пари и бивши служители на ДС. А кой, Зюмбюлев, е Нидал Алгафари?
Не е проблем, че някакъв псевдожурналист със съмнителен начин на изкачване по йерархическата стълбица пише за неща, които очевадно не познава. Лошо е, че го прави от трибуната на медиа, която покрива цялата страна и на която голямата част от народа вярва безусловно. Проблем е и това, че публикацията изглежда като грозна част от добре организирана кампания срещу родното е-общество. Факт е, че читателите на "24 часа" няма да се вдигнат на бунт, но блогърите го правят и ще продължават да протестират.
Защото ако нямаш зад гърба си гигантска медийна групировка, подмазваща се над властта и ползвана като неин репресивен инструмент (за съжаление ми се струва, че не преувеличавам), ти отговаряш с името си. Ако зад теб стои един от най-големите вестници в страната, превърнал се напоследък в средство за пускане на проправителствени ПР-материали, можеш да си позволиш пишеш за неща, от които не разбираш. И разбира се, чакаш само стола на главния редактор да се поразклати...
Случаят си има и хуабва страна. Вече и в интернет са чували за Борислав Зюмбюлев - само погледни резултатите за него в Google. А и той, радвайки се на огромната си популярност онлайн, ще успее да научи нещо повече за форумите и блоговете. Няма обаче да му е много приятно.
Прочети

06 юли 2007

Фотонаблюдател*


Някой обещава да ми плаща паркинга в Синята зона около паметника "Левски"? А да ми купи кола дали ще иска?
Подозирам, че е някоя от шефките във Вивател, защото само третият мобилен оператор не предлага услугата SMS-паркиране. Все пак и те трябва да са в играта!
Ако обаче е СЕО-то им Ричард Шиърър, ще трябва да откажа.

* Истинският Фотонаблюдател е от Симион Патеев.
Прочети

01 юни 2007

Да внимаваме, а?

"Ти гониш" е един филм, който гледах на закриването на тазгодишния София Филм фест и който ме плени истински. "Лентата" (или в случая "стриймингът") е студентска дипломна работа на Николай Мутафчиев в НАТФИЗ и е спечелила конкурс на Фонда на ООН за населението (ФНООН).
Вътре се разиграва драмата на несподелената любов, виждаме и фигурата на лошия плейбой, който в края получава разплатата си. Тук обаче тя е жестока - СПИН. Силно донякъде е и актьорското присъствие - в главната мъжка роля е Владо Карамазов, а Деян Донков раздава напитки в дискотеката. Музиката към късометражния филм е на Димо Стоянов от P.I.F., a саундтракът е в изпълнение на Спенс, който дори се появява в края на лентата.
"Ти гониш" е анти-HIV акция, която си заслужава да видиш. Затова ти я пускам:



Видоефайлът можеш да си изтеглиш от тук.
Прочети

07 май 2007

Гето ли е Студентски град?

Аз живея в ето този блок. Води се семеен, но семействата в него не са особено много. Поне не и в моя вход. Леко е поизлющен, но това е от годините. Старата любов ръжда не хваща ръжда, казват. Но това явно не се отнася до старите панелки.

Това пък е домът на моите съседи. Мисля, че имам много съседи, но тези са по-специални. Те живеят в... трансформатор.
Едно време исках да ида на гости на семейството, което живее над нас, за да видя бебенцето. Отказах се, защото майка му крещи всяка сутрин, когато дребосъчето се разплаче. (Постоянно се чудя дали тя не огладнява някога, за да разбере какво му е на него.) Сега обаче ми се иска да отида на гости на комшиите от трансформатора. Вярно, че са роми, но какво пък. И циганите са хора, и на тях не им е лесно (паразитният живот също е труден, предполагам).

Това са съседите отсреща. Мисля, че са строители, понеже спят във фургон. Ама май живеят по-добре от мен. Аз се "ширя" в студентска стая 3.5 на 4.5 метра с още един съквартирант. На тях им е по-тясно. Аз обаче нямам сателитна цифрова телевизия.

Ако не си ми идвал/а още на гости, няма смисъл. Ще видиш съвсем нормална стая. И все пак, ако дойдеш, ще се направя на габровец - ще те заведа у комшиите. Те живеят по-интересно.

P.S. ЧРД на другия щастлив обитател на 115 стая в 55б - Роско.
Прочети

19 април 2007

Success story

Не пиша този пост, за да ми завидиш. Пиша го, защото времето му отдавна е дошло. Приеми появата му чак сега като изчакване на истинския звезден момент. Това е публикация за начина, по който изобретателните и идейни хора могат да надскочат себе си, да надскочат и решетките, с които ги обгражда малкият град, да игнорират всички пречки, за да изпълняват бавно, но сигурно целите, които някога са си поставили. На твоя блог едва ли би се появил материал за успехите на майка ти. В моя свят обаче има герои.

Дамата,

което ще ти представя, е Марияна Кръстева, председател на УС на фондация "СПАСЕНИЕ-97" - гр. Стражица. Най-големите два триумфа се казват Калоян и Александър. Те обаче отдавна са излезли от нейната юрисдикция (или само така си мислят), за да се появи нов успешен "проект" - поредното за България НПО, но неповторимо за ареала, в който действа. Фондация "СПАСЕНИЕ-97" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Стражица за последните две десетилетия.
Въпреки че е на 10 години,

Фондацията

започва работа в по-големи мащаби едва през 2001 година, когато с решение на Общинския съвет за председател на Управителния съвет е избрана Марияна Кръстева. Тя предприема подготовка за сериозни проекти с няколко обучения, които посещава, за да се запознае с реалностите в неправителствения сектор в този период. От там идват и първите контакти, започва и търсенето на външно финансиране, осъществяват се връзки с потенциални партньори по бъдещи проекти. "Фондацията е като логото си, казва Марияна, тя е чадър за хората с потребности"
Веднага си проличава и усетът на Кръстева към

мениджмънта.

За една година към Фондацията се присъединяват трима доброволци - млади хора с познания в различни области и най-важното - с огромен потенциал, който планират да се развие именно в работата им за организацията. "Доброволците в моята организация са по-скоро доброзорци", допълва марияна, подсказвайки за огромните изисквания, които има към хората, с които работи. За неч обаче те трябва да са високи, колкото амбициите за постигане на успех във всяко начинание.
Какво би следвало да направи един разумен мениджър, след като е успял с HR ходовете си - да инвестира в новите си помощници. Следват обучения за доброволците в лидерство, подготовка и осъществяване на проекти. Същевременно новоусвоените познания се реализират под формата на изпълнение на акции и кампании с по-тесен обхват, насочени към основните целеви групи - малцинствените общности в района и хората в риск.

"С малки стъпки..."

Първите програми с външно финансиране са насочени към безработните и младежите със завършено средно образование, които трудно могат да си намерят работа в момент, в който Община Стражица е с едно от най-високите нива на безработица в страната. Постепенно се натрупва портфолио от осъществени проекти, което по-лесно "развръзва кесиите" на донорите и спомага за по-бързото намиране на финанси, благодарение на постоянно увеличаваните контакти. Така "С малки стъпки към върха" (както се казва и един от осъществените проекти) се набавят средстава за закупуването на техника и осигуряването на офис. Съвсем в реда на нещата идва и участието на Фондацията като съучредител в Асоциацията на неправителствените организации от малките населени места.
След последвало краткотрайно затишие се стига до

поредния голям проект,

финансиран от Фонд “Социална отговорност на Първа инвестиционна банка”. “ДОВДЛРГ* - наша обща отговорност” е на стойност над 6000 лева, което е голяма сума за мащабите на Община Стражица. "За мен този проект е по-скоро полезен, отколкото голям. Но е наистина важен".
И тук е поредното откритие на Кръстева - контролът от страна на донорите (както и спечелването на тяхното доверие за нови съвместни проекти) би могъл да бъде осъществяван най-добре с редовни доклади под формата на... публикации в

блог.

След като заедно със своите доброволци през годините е развивала познанията си за медиите и силата на онлайн пространството, тя е улавя точния момент, в който да използва силата на разрастващата се блогосфера. Така се ражда и официалната страница на проекта, където могат да бъдат проследени всички дейности по изпълнението му. Всъщност, ако знаех и малко английски, блогът и другите неща щяха да са върха, завършва Марияна Кръстева. И с усмивка на уста уверява, че през лятото ще се захване сериозно с този чуждоезичен пропуск.


-----------------------------------------------------------------------------------------------
* ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи
Прочети

17 април 2007

Раздадоха наградите "Пулицър" за 2007

Бордът, който присъжда ежегодните награди за журналистика, литература и музика "Пулицър", и тази година раздаде своите награди. Журито, съставено от известни редактори и учени от Щатите, обяви дългоочаквания списък с отличилите се. В него прави впечатление постижението на "Wall Street Journal", който единствен грабна две статуетки - за международен репортаж за отразяването на растежа китайската икономика в поредица от 10 части, озаглавена "Голият капитализъм на Китай", както и за обществено полезни репортажи - поредицата "Perfect Payday", която доведе след себе си сериозни разкрития за злоупотреби, разтърсили корпоративна Америка.
Тази година първенец при художествените романи е Кормак Маккарти с "Пътят", а "Естествен пазител" носи Пулицър за поезия на Наташа Трюдъуей. Специалните награди отидоха при фантаста Рей Бредбъри и при иконата в джаза Джон Колтрейн.

Пълният списък на наградените може да видите тук.
Прочети

12 март 2007

Старият пуловер на брат ми, документалното кино и Маги Малеева

Като малък, когато трупах първите си познания за околния свят, брат ми носеше един пуловер, на който бе изписано Al Gore. Дълго време се чудих кой всъщност е този Ал, че чак името му е изписано на батко ми на блузата. Днес най-накрая осъзнах, че това е било част от кампанията на Гор за избирането му за американския сенат в края на 80-те. Не питайте как блузата е попаднала у дома.
А това ми се изясни, докато гледах фолма за Гор, озаглавен "An Inconvenient Truth". Прожекцията бе осигурена от ПроОптики и Маги Малеева (и за нея ще обясня по-късно). Най-важното, което ми остана в главата, е, че нещата не вървят особено добре - замърсяването расте, температурите се вдигат, ледовете се топят, белите мечки се дават (особено сърцераздирателно - понеже ледът се топи, те нямат къде да почиват по време на пуването си и изходът е летален ;( ), както и че всичко е въпрос на политика. Може би ще има отзиви, че това е началото на поредния поход на Ал Гор към Белия дом, но засега това е далеко от нас. Цялото инфо за филма е на официалния му сайт.
Нещото, което в тази прекрасна вечер със Симион ни свърза с Магдалена Малеева (едва ли има нужда да обяснявам коя е, но все пак - виж тук), е нейното участие в Горичка.БГ и помощта и за това филмът да дойде у нас. Помолихме я да ни съдейства за нещо около филма и много скоро се надяваме да имаме изненада за теб. И то голяма.
Прочети

14 февруари 2007

Back to basics

Мисля, че светът отново е полудял. След години на разделяние и войни, когато вече си мислех, че нещата са утихнали, се оказа, че много съм се лъгал. Току-що "Монитор" пуснаха онлайн новия брой и там видях една прекрасна статия от Гуин Дайър, озаглавена "Светът гради разделителни стени".
Явно много държави строят предпазни стени, за да се предпазят от нежелана миграция. Фактически те представляват огради, но обективно погледнато са стени, символизиращи отчуждеността на целия свят. Никак не ми се иска да вярвам, че се връщаме към древността и средновековието, но явно това се случва.

Тук ти слагам три картинки на начина, по който е изглеждал светът, когато високи стени са предпазвали отделни народи от евентуални варварски и "неприятелски" нашествия. Някои от стените съществуват досега, други - до съвсем скоро:

Това са българските земи през VI-VII век. Хан Аспарух вече настъпва от североизток. Славяните отдавна са готови със своите защитни стени. Те разбира се ги пазят най-вече от византийците, но това в случая е без значение.








Сега преминаваме към Великата китайска стена. Знаеш, че това е един от малкото обекти на Земята, които се виждат от открития космос с невъоръжено око. Тук няма да коментирам повече. Ще оставя сам да си прецениш.






Берлинската стена пък е друго чудовищно изобретение на световния "архитектурен" гений. В един прекрасен момент на 1961 година тя разделя хиляди семейства, буквално разбива милиони животи. Тя "умря" на 9 ноември 1989 г., но духът й е все още жив.




В ерата на електронните комуникации, когато голяма част от контактите ни се осъществяват дистанционно, светът ни е достатъчно обграден от стени. Нека не
се получава така, че тези стени да бъдат изградени допълнително. Този път наистина от тел и бетон.
Прочети