Протест или трагедия

Отдавна в 9.30 петък сутрин по цариградско шосе не е било толкова пусто. Едното платно е почти празно - движат се само автобуси от градския транспорт. От другата страна на движението пък отчкъслечно преминават автомобили.

Причината е една:

Протест на таксиметрови шофьори е блокирал една от най-важните пътни артерии в столицата. Свободният достъп на повече от половин милион души до работните им места и не само до тях е спрян след убийството на 51-годишен таксиджия в "Люлин" 5 тази нощ. Стотици таксита са спрени около Народното събрание, храм-паметника "Св. Александър Невски" и в района на Орлов мост.

Синдикатът на шофьорите на жълти автомобили отново показа зъбите си и светкавично реагира с ранно събиране на недоволни и разярени мъже, готови да смъкнат от власт "тези, за които са гласували". Точно това каза по-късно един от шофьорите, участващи в блокирането на Орлов мост*.
Никой от таксиметровите шофьори не смяташе, че нарушава правата на останалите граждани, а че всъщност им помагат. На друго мнение обаче беше вбесена столичанка*, която явно закъсняваше за работа, решила в тази ведра (но само откъм атмосферни условия) сутрин да ползва личния си автомобил. И естествено си навлече гнева на протестиращите пред безразличния поглед на полицаите, които предпочитаха да гледат без дори да се намесват, т.е. да следят за спазването на реда.
Така в ден, в който движението така или иначе ще бъде блокирано следобед, заради шествието в подкрепа на медиците ни в Либия, цялата столица осъмна без възможност за адекватно придвижване до работното място и без градски транспорт.
А амбициите на някои хора са денят да приключи със сваляне на правителството!


Не съм сигурен доколко това ще помогне нещо в тази държава да се оправи. Вярно, че в момента е по-голяма възможността едно правителство да падне от власт при спонтатен бунт, отколкото при дълго подготвяна акция. И все пак това е съвсем слабо вероятно.

По-лошото в случая е, че се пречи на стотици хиляди да се придържат към нормалния си график и начин на живот. ДА!, таксиметровите шофьори имат право да протестират след трагедията, сполетяла техен колега. Но НЕ, те нямат право да нарушават правата на други хора. Защото за гражданско неподчинение следва да се изтърпят съответните санкции - нещо, което в България много рядко се случва. И именно затова днес солидарността и организаността в действията е само едностранна. Както е и всеки път, когато има протести.

*Звуковият материал не е монтиран по обективни причини. Тук са всички снимки, които успях да нправя днес.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За КАТ и Australian open*

Ако героите на отминалата седмица в областта на тениса безспорно се казват Серина Уилямс и Роже Федерер, тук виждаш двама достойни техни наследници. "Неидентифицирани чакалещи обекти", както служителите на КАТ (поне у нас) са известни сред шофьорите, се забавляват явно изключително много от това си свое занимание. Най верояно и съжаляват, че по време на квалификациите за първия турнир от Големия шлем са били... дежурни.
Същността на проблема не е в това, че момчетата се развличат с игра на тенис, а след това спират поредната невинна жертва. Лошото е, че те меко казано обругават едни от най-ярките символи на властта - униформата и стоп-палката, както и в това, че го правят по време на дежурство. И въпреки че случката не се развива в България, обществена тайна е, че и у нас нещата не стоят много по-различно. Все още няма документални кадри (или поне на мен не са ми известни), които да удостоверяват с какво си запълват свободното време между две жертви родните пазители на сигурността по пътищата, но... не е трудно да разгадаем.

Да видим какви са предложенията:
1. Събират се два екипа и си правят гонка по автомагистрала "Хемус", а техни колеги от друга патрулка засичат с радара максималната скорост.
2. Нормалното занимание за студените зимни нощи - 66, Сантасе или просто Белот** - три имена за една и съща игра. А пък ако са изкарали и някой лев отгоре, защо да не стане по-напечено с игра "на вързано"?
3. Вземат се две сигнали електриковозелени жилетки и се обличат като пелерината на някой супергерой от комиксите. И понеже обикновено в патрулната кола са един офицер и един старшина, първият може да бъде КАТман, а вторият - Робин. Пускат се сирените и светлините на автомобила и се чака първият "злодей", който да бъде заловен. И когато той се появи, или го гонят с КАТмобила, или просто го спират и му казват: "Ей, Джокер, давай бързо документите за проверка!".

Сега сериозно: Искрено се радвам, че хората от видеото на са български граждани и държавни служители. Защото наистина не искам да вярвам, че данъците, които моите родители плащат, отиват за заплати на подобни лица.

P.S. Извинявам се, че ползвам услугите на YouTube, въпреки че съм обещал да ползвам родни източници, но просто нямах избор. Надявам се останалите пуристи и националисти да ми простят.

* Видеоматериалът е предоставен с любезното (полуспам) съдействие на Нели.
** Понеже на другото запознатите му викат Бридж белот. Не се бъркам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Виц

Кое е обратното на "онеправдан"?
- Ванко 1.














Снимка: Reuters

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

СУ се грижи за своите студенти!?!

Снимката, която виждате, е едно от малкото доказателства, че Софийският университет се грижи за своите студенти. В случая - за студентите си със затруднено придвижване. След като бе изграден паркинг, най-голямата ползва от който е разбуждането на дремещи студенти, щом алармата на някой от многото паркирани в двора автомобили се задейства, "СУ" явно се е сетил, че и студентите му имат нужда от удобства. А някои просто имат Нужди.


Та именно за тези Нуждаещи се е изградена тази рампа за инвалидни колички. Тя се намира в коридорчето на Университетската книжарница и както се вижда, е сравнително лесна за ползване - просто трябва да се премести вляво и количката на студента да бъде качена на горното ниво. Това обаче при положение, че има придружител.
Тук поне можем да сме спокойи - за разлика от ръководството на Университета, студентите в СУ са интелигентни и отговорни млади хора и на драго сърце биха помогнали на свой колега в неравностойно физическо положение. Край на дискриминацията!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Чувствам се изпързалян

Това е снимка от пързалката пред Народния театър. Направих я вчера, около 5 минути след като разбрах, че "пропуските" за представлението "Пушката ще гръмне след антракта" са "приключени". Малко преди това в Сълзата ми казаха, че и там няма билети за тяхното безплатно представление "Клюки от ада".
А бях решил да "получа" подаръка, който Министарски съвет ми осигури за това, че съм вече официално гражданин на Европейския съюз. Знаех за тази инициатива вече повече от месец и предполагам, че причината за пропуснатата възможност да бъда "почерпен" един театър си е единствено моя. Но пък у нас така или иначе първият по време не е първи по място. Вече предпочитам да разбирам за нещо последен и да мога да съм свидетел на случването му, отколкото да научавам месеци преди това и да стоя на последния ред. Както се случи с двата концерта на Сити радио и ТВ и много други мероприятия.
Не знам дали и Ти се чудиш колко "простосмъртни" са имали достъп до заветните "пропуски". Дали пък не са били раздадени по начина, по който обикновено се раздават подаръците?
Не подхождам черногледо - просто е факт, че в единствените дни, в които хората можеха да си резервират места за представления (друг е въпросът дали това бе начинът), касите на театрите бяха затворени. Похвала единствено за "199", чийто билетен център работеше и на 2 януари. За там безплатните пропуски обаче отдавна бяха свършили, което е закономерно, като се има предвид високата цена на билетите им по принцип.
И все пак се попързалях. Днес. Обиколих прекрасните национални галерии, които така или иначе си позволявам да посещавам малко по-често. Сам или с други хора.
Но по-добре сам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали ще се оправим най-накрая?

Ако човек се замисли колко изтъркана се превърна темата за членството ни в Европейския съюз само през последните 8 дни (да не говорим за преди това), просто могат да го побият тръпки. Ясно е, че всички надежди за добро бъдеще минават през интегрирането ни към западните държави и техните порядки (извинете за русизма), но постоянното говорене за едно нещо обикновено създава свръхочаквания. А след тях именно идват и най-големите разочарования.
Едва ли има нужда да повтарям мисълта на Гьобелс, че една истина, повторена стотина пъти, най-накрая се превръща в истина. Именно поради това има опасност цялото инфо, посветено на ЕС, с което ни заливат медиите, да създаде у "простосмъртните" впечатлението, че е станало кой знае какво, понеже, видате ли, сме официално еврочленове.
Нещото, което винаги съм искал да кажа по въпроса е, че всъщност Те ни извикаха. Те ни ухажваха и лъгаха достатъчно дългo, държейки козовете в своята ръка. ЕС нямаше по абсолютно никакъв начин да си позволи да изпусне възможността да присъедини България. И накрая се поддадохме, отказвайки се от едни от най-големите си символи - АЕЦ-а и безплатната домашна Грозданка.
Тази експанзия, оказала се съвсем доброволна и сякаш изпросена от наша страна, а подарена от еврообщността, носи със сигурност повече дивиденти за Съюза, отколкота за милата ни Родина. Но другата истина е, че просто нямахме избор. Иначе рискувахме Преходът ни да продължи вечно. Или поне докато братята руси дойдат отново да ни спасят. От каквото и да е.
Сега ни остава да се подпрем на сериозния "гръб", който би трябвало да получаваме за в бъдеще и да се опитаме да го използваме. Я за да спасим някоя и друга невинна душа из либийско, я за да си оправим най-сетне животеца, я за да се почувстваме вече като бели хора.

P.S. Не смятам, че само културата е това, което ни прави европейци. Защото ако е така, то аз съм сколен да твърдя, че ние трябва да интегрираме половината население на континента в културно отношение.
Ами, чакам да ми пращат покани за членство. Знаят ми адреса.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Не сте сами!

През изминалите няколко години външната политика на България бе и успешна, и неуспешна. Успехите й бяха успехи за Държавата - доведоха до присъединяването на страната към Европейския съюз, а неуспехите - за народа. Именно заради това сега в либийски затвор лежат българки, които ги очаква екзекуция.
Има едни хора, на които през определен срок от време гласуваме доверие и делегираме права да ни управляват. За последните 17 години (а и повече) те са едни и същи и винаги са доказвали, че не владеят изкуството, наречено политика. Заявявам го - в голяма степен вина да се стигне до това положение имат и родните политици.
Затова пак дойде време да покажем, че не оставяме никого да се подиграва с българския народ. И в крайна сметка ще трябва да се оправяме без дипломатите.
Тук ти поставям един линк, на който е най-подходящата картинка, с която да покажеш, че си съпричастен, да докажем, че всеички сме съпричастни. Можеш да я сложиш на сайта си, като подпис във форумите, да я изпратиш на някого - в България или чужбина. Текстът ще дойде от сърцето ти.

Да им кажем "Не сте сами!"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: