Показват се публикациите с етикет скандали. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет скандали. Показване на всички публикации

20 март 2010

Живеем ли в политическа педофилия?

В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.

За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)

От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...

Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?

Да видим обаче нещо интересно:



Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.

Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:

Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.


И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.




В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.

P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.
Прочети

09 декември 2009

Въпросчета

В замяна на какво Костов получи заместник-министерски пост в лицето на Косьо Димитров?
И дали Тагарински няма да започне да гласува заедно с ГЕРБ и Синята коалиция?
А дали новият външен министър няма да е син?

Просто си размишлявам на глас за неща, които вероятно не разбирам...
Прочети

30 юни 2009

Спортната империя на Ирена Кръстева – от тотошеф до (евентуален) собственик на футболния шампион

Цялата българска общественост е скандализирана от едно име през последните няколко години. Първо бе обвинена в опити да приватизира спортния тотализатор, после, синът й бе уволнен и после назначен отново на поста зам.-министър в министерството на бедствията и авариите. Сочена е за човек на ДПС, а в последните месеци сериозно се е захванала да прави сметки с правителството за привлекателни имоти в столицата. Имаше апетити към пловдивските „Ботев“ и „Спартак“, а най-накрая и към шампиона на България „Левски“ (София). Притежава сериозна част от медиите в България и е икономическо страшилище за българския бизнес. За всеки, който е живял поне седмица в България не е много трудно да се досети, че става въпрос за Ирена Кръстева.
Тази разработка има за цел да проследи, без претенции за пълнота, развитието на спортната империя на Ирена Кръстева от шеф на Български спортен тотализатор до евентуален бъдещ собственик на шампиона на България по футбол – ПФК „Левски“ София. И дали всъщност Кръстева не е надминала очакванията, с които е било натоварено нейното назначение за шеф на БСТ, за да се превърне в медиен могул 7 години по-късно.
Ще бъдат разгледани някои от последните големи спорни сделки и опити за сделки на Кръстева, за да видим защо все още не е успяла да купи „Левски“ София. Всичко това, през погледа на българските спортни медии и отдели.

Началото: Кой вкара Ирена Кръстева в играта?

Ирена Кръстева влиза в спортните среди без никакъв опит, но пък на сериозен ръководен пост. Според публикация в бизнесседмичника „Капитал“ „четиридесет и шест годишната филоложка е назначена на 20 септември 2001 г. за изпълнителен директор на “Олимпика”, едно от търговските дружества на ДАМС. Нейното име дотогава бе напълно непознато в средите, които се занимават с управление и маркетинг на спорта. По същото време синът й Делян Пеевски, който е едва на 21 години, става председател на управителния съвет на държавната фирма “Пристанище Варна” ЕАД. Според съдебния регистър Пеевски е и председател на “Национално младежко движение Симеон Втори”, а негов заместник е Росен Дичев, син на пресаташето на царя Галя Дичева. Пеевски е и парламентарен секретар в Министерството на транспорта.“ На 26 февруари 2002 година Ирена Крустева вече е шеф на Бъгларския спортен тотализатор, след като бившият председател Неделчо Прошков е свален след рекордна като печалби за тотализатора година.
Тази публикация всъщност развенчава първия мит за произхода на финансите на Кръстева – докато в момента продължава да се смята, че е свързана с икономическите кръгове около Движението за права и свободи, тази публикация насочва вниманието и към връзките на сина й с НДСВ по времето когато царската партия е все още на власт в истинския смисъл на думата. В публикацията се правят още връзки с разместване в делодържателите на „Еврофутбол“ и евентуалните нарастващи печалби на частния тотализатор, който компанията на Васил Божков – Черепа се очаква да пусне. „Дали назначението на Ирена Кръстева не е част и от оформянето на новата политическа номенклатура“, питат се Нора Тарандова (тогава Гунчева) и Станил Йотов. Разбира се, прогнозите им се сбъдват.
Големият удар за Кръстева идва обаче в края на 2005 г., когато е изхвърлена от ръководната позиция в БСТ от новия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. На 24 ноември прясноназначената за спортен шеф олимпийска сребърна медалистка по спортна стрелба от Сеул '88 подписва заповедта за освобождаването на Кръстева и всъщност отваря нов път за развитие на завършилата и журналистика бъдеща медийна императрица. Ирена Кръстева веднага започва медийна война срещу Лечева, твърдейки, че уволнението й е следствие от бизнесинтересите на съпруга на спортната шефка Манол Велев. (Най-странното в случая е, че Кръстева ползва като довод същата тази нова спортна игра на „Еврофутбол“). Само година и половина по-късно тя вече може да си позволи война срещу всеки, след като от 24 юли 2007 г. нейната фирма „Нова българска медийна група“ е собственик на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, купувайки ги от журналистическия гений Петьо Блъсков. Освен това, синът й вече има пост и в правителството на Станишев, като според Медиапул „той поставил услугите си на разположение на ДПС и от тази позиция се е опитвал да се меси в работата на Държавния резерв“.

Медиен могул или спортна императрица?

„Чрез Ирена Кръстева ДПС контролира медийно 2/3 от страната“, пише Елица Елефтерова в електронния портал Money.bg ден след като ставя ясно, че ДАНС ще проверява откъде идват парите на Кръстева. Проверката на спецслужбата не показа нищо, но е факт, че днес тя е собственик на редица медии: телевизиите ТВ7 и ББТ, вестниците „Експрес“, „Меридиан мач“, „Марица“, „Борба“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Носят се слухове, че вече е купила и „Стандарт“ и „Пари“.
Горе-долу по времето на публикуване на материала в бизнессайта започва и новата спортна офанзива на Ирена Кръстева. В края на 2008 г. започва да се върти новината, че скандалният шеф на пловдивския „Ботев“ Димитър Христолов е намерил купувач за „канарчетата“ и всъщност става въпрос за амбиции на младия Делян Пеевски, който си бил харесал жълто-черните. На 22 декември обаче става ясно, че сделката няма да се състои и семейство Кръстеви тръгва да търси друга спортна жертва за себе си и финансовия покровител Кооперативна търговска банка. Това от своя страна разочарова напълно играчите на „Ботев“, които явно са имали последни надежди за измъкване от мизерията в лицето на инвеститорското семейство.
Всякакви интриги около продажбата на „Ботев“ обаче остават на заден план, когато на 28 януари най-големият български спортен ежедневник „7 дни спорт“ гръмва със заглавието „ДПС иска да купи Левски?“. До края на деня всички електронни медии в страната говорят за това, че Ирена Кръстева е направила официално предложение на адвокат Тодор Батков за закупуването на „сините“ и вестник „Стандарт“. Според електронното издание Медиапул „самият Батков не отрича, че търси инвеститор, който да помогне финансово на футболния клуб. На общото събрание на акционерите на клуба в края на декември е била отчетена годишна загуба от 300 хил. лв. Това се случва за първи път в историята на "Левски".“ Истерията е подхваната и от сайта на в. Сега, където се обяснява, че няколко дни по-рано кметът на София Бойко Борисов е обвинил „в принадлежност към ДПС именно този кръг около Кръстева, Василев и съвместната им фирма "Си Ди Дивелопмънтс", която в момента вече държи ИПК "Родина"“. Изданието допълва, че „в политическите среди се разпространява версията, че хората на Доган всъщност проправят път в България на известен холдинг от Турция. Холдингът притежава част от най-важните медии в Турция - вестници, списания и тв-канали“. Повечето медии цитират и самия Батков, който отрича да продава „Левски“, но признава, че не би отказал финансова помощ, ако някой друг иска да съфинансира клуба.
Две седмици по-късно отново тръгват съобщенията за мераците на Кръстева и син, този път към пловдивския „Спартак“. Според информацията на сайта „Нов спорт“ тя е преговаряла за футболния клуб преди да се среща с Димитър Христолов за „Ботев“ и сега отново се връща на тема „Спартак“. Изданието съобщава, че „Втородивизионният клуб представлява сериозен интерес, тъй като стадион „Тодор Диев", на който играе, е взет на концесия. Съоръжението се намира на едно от най-оживените места в града на тепетата, в близост до централна гара, две автогари и популярен хипермаркет. На 5 март общинският съвет ще отпусне още 3 декара към стадион „Тодор Диев", след което шефовете на Спартак (Пд), Ирена Кръстева и КТБ ще седнат на масата за финални преговори“.
Това обаче се оказва малко затишие пред буря, тъй като в началото на април отново се появяват спекулации, че Кръстева иска да купи „Левски“. Много е вероятно това да цели разконцентрирането на футболистите преди най-важната част от шампионата, още повече, че е примесено и със слухове за закупуването на... пловдивския „Ботев“. Безплатният вестник „19 минути“ отново хвърля бомбата, пускайки материал, твърдящ „Продадоха "Левски" и в. "Стандарт"?“. Това обаче се оказва поредната изкуствено създадена шумотевица, предвид способността на сензационната медия да публикува стари информации и липсата на навик да цитира източниците си.
Последната вълна около сагата „Ирена Кръстева – собственик на „Левски“ се завъртя на 17 юни, когато Тодор Батков пред няколко медии заяви за пореден път, че няма да продава шампионите. Носителят на орден „Стара планина“ „се кълне: Няма да пусна ДПС в "Левски", цитиран от вестник „Новинар“. Дали обаче това „отричане“ бе случайно или някой има голяма тайна?

Истината или се осмеляваш?

Историята около Ирена Кръстева и нейните имотно-спортни завоевания изглежда наистина епична. А купуването на „Левски“ би я коронясало наистина като спортната императрица на България. И би донесло дивиденти на икономическите кръгове около нея, разбира се. Тепърва предстои да видим дали Батков наистина няма да й продаде българския шампион. Всички следим темата в медиите с интерес...
Прочети

04 януари 2008

Терзанията на Боратино Филизо – един месец по-късно

Боратино стоеше нервен на столчето си, хванал в дървената си ръчичка малката лула, която татко Карло му беше подарил за първия рожден ден. Предстоеше му да се изправи пред Страшния съд на дървосекачите. Започна да усеща как носът го сърби. Лош знак. Щеше да му се наложи да каже своята истина. Добре, че тя винаги беше правилната.

- Невинен съм! Не съм докосвал Палечка дори с пръст. Добре, де, поиграх си с косата й, но това си е човещинка. А аз нали ще стана човек съвсем скоро. Пак ви казвам, невинен съм! Сватбарите от панаира са ми поставили капан, знам ги! Аз съм просто едно дървено човече, помагам от време на време на татко Карло, докато си прави фигурките.

Опитват се да опетнят името ми! Аз работя на доброволни начала в Академията по дърворезбарство от толкова време, а чак сега някой се оплаква от мен, не е ли странно? И какво като съм канил Палечка да идва у нас да дялкаме заедно клончета от череша? Ами то колко играчки от Академията са идвали в моя кът в работилницата на татко Карло – и Мини Маус, и Барби, и Рапунцел. Пинокио дори! Ама какво лошо има в това, наистина не виждам нищо лошо. Я питайте Пинокио – ако ви каже, че сме си мерили чий нос става по-дълъг, когато лъжем, да не се казвам Боратино Филизо. А ако потвърди, значи лъже.

Носът на Боратино вече беше започнал да надвишава критичната граница от 15 сантиметра и това наистина го изплаши. За последен път подобно нещо му се бе случило, когато даваше обяснения пред татко Карло за случилото се. Тогава също му беше много странно, че се получава така, защото отново каза истината – въобще не е предлагал на Палечка да се виждат извън работилницата. Разбира се, татко Карло му бе повярвал и не го бе наказал, още повече, че малката непослушница не се бе оплаквала повече. Тогава й бе позволено да си тръгне от Академията и без проблеми да вземе лиценза си за дърворезбар. Дори като бонус получи разрешително за дървосекач.

Тогава... тогава обаче се появиха лошите Сватбари от панаира, които само си търсят повод да се напият и да се разсмиват над хората. Те преследваха дълго време Боратино и му показваха ножчето, с което Палечка тайно е дялкала от крачето му, за да може да използва след това дървения материал като веществено доказателство в подкрепа на своето измислено обвинение. И изведнъж целият панаир разбра за малката тайна на бедния Боратино. Той беше опозорен. Никога нямаше да стане директор на Института по ваяне на дребни фигурки в Академията по дърворезбарство. Животът му вече нямаше смисъл.

- Някой ми завидя! Не искаха да стана шеф на новия Институт и затова накараха Сватбарите да ми разбият живота. Как ще погледна сега Щурчето в очите? И Добрата фея така силно вярваше в мен. А сега – заради някаква пиклива кукла, която дори не заслужава да се нарича кукла, ще трябва да си остана обикновен дървен философ. Дори не мога да се виждам с любимите си играчки от Академията. Не ми дават вече да сядам и на любимото си столче в работилницата, където да си пуша лулата и да попийвам дървесен сок.

Сега Боратино вървеше към малкото си жилище. Вече никога нямаше да бъде близо до онези, които обича. Дори и до онези, които обичаше незаконно. Носът му беше вече 20 сантиметра и се закачаше във всеки клон по пътя. Знаеше си, че няма никакъв смисъл да опитва нови техники на дялане на клони точно с Палечка. Но пък не съжаляваше за това, което се е случило. Само го беше яд, защото беше невинен.

Прочети

21 септември 2007

Журналистите търсят правата си?

По света журналистите ценят своята свобода. Но и навсякъде по света свободата на словото е тъпкана.
Това ни показва разразилият се с нови сили скандал с американския ТВ водещ Дан Радър. Вчeра Радър, който водеше предаването "60 минути" по CBS и е смятан за един от еталоните в разследващата журналистика, заяви, че ще съди CBS за 70 милиона долара, след като бе уволнен за изнесените през септември 2004 разкрития за военната кариера на Джордж Буш и опитите му за "скатаване" по време на войната във Виетнам. През март 2005 Дан Радър бе свален от ефир и като водещ на вечерните емисии на американката телевизия.
Искът на водещия е за 20 милиона за нанесени щети и пропуснати ползи и още 50 милиона, с които ще може да създаде "най-големия прецедент в американската история". Днес в шоуто на Лари Кинг по CNN, Дан Радър заяви, че е осъзнал ,че "Някой най-накрая трябва да се изправи и да каже, че демокрацията не може да оцелее под натиска на правителството и намесата му за сплашване на новините", и неговият иск е плод именно на това прозрение.

Моментът е хубав да си спомним, че Иво Инджев бе отстранен от поста си след подобен скандал. Водещият пусна в предаването си "В десетката" по бТВ непроверена информация за имоти на президента Първанов малко преди изборите и веднага бе смъкнат от ефир. По неговият случай обаче все още няма кой знае какво развитие.
Дали не е време и Вие, г-н Инджев, да потърсите правата си от медиата, чийто рейтинг държахте нависоко доста време?
Прочети

21 юли 2007

Кой и как ни управлява?

Разглеждайки блога на Димитър Аврамов, проследих линка до сайта на Президентството, който води до фотокопието на досието на агент "Гоце". И ми стана интересно. Много интересно. Цели 24 страници! Има доста за гледане.
Сега ще си говорим с цитати и ще си правим изводи. Няма да призовавам никого да смъква Президента от власт и да нарушава конституционния ред, за да не ме "цензурират" заради разпространяване на "призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред" по чл 40., ал. (2) от конституцията на Република България. (Шегувам се, но две неща са факт - напоследък е модно блогърите да обясняват как има възможност да ги "привикат" и второто, което е по-лошо - привикват ги!).

На мен лично ми стана ясно, че скандалът ще бъде потулен, въпреки че искрено се надявам това да не се случи. Помислих си го още миналото лято, когато Президентът заговори за своето досие и каза нещо от рода на това, че не е знаел, че е разработван и вербуван. По това време бях на медийна среща в Гърция и очаквах гръцките колеги да започнат да злорадстват, имайки предвид как не ни обичат особено като народ. Нищо обаче не се чу в южната ни съседка по въпроса.

Днес обаче открих няколко много интересни съвпадения, които ме накараха да се замисля и ме "загрижиха". Първанов е разработван (най-късно) от началото на 1989, когато обстановката на страната е така или иначе предреволюционна. Той обаче е вербуван заради познанията си по Македонския въпрос. Странно как се е съгласил да разработва човек, който също е агент на ДС, според протоколите. И ми е интересно най-вече защо на нов човек се дава агент като първа "жертва".

Добре изглеждат и листите, на които с машина е попълнена цялата информация за Георги Седефчов Първанов, а единствено неговите имена са написани на ръка. Да сме готвили промяна на самоличността? Или може би сме пренаписвали биографията нещо? Много филми гледам май.

Явно Първанов, който най-вероятно е привлечен заради обещаващото си CV, не е бил много активен. А може и да не са харесали работата му по "Комитата" и да са решили да не го ползват нататък. Досието му е предложено за сваляне в архив през 1993 г., а е свалено чак през 1996. Малко преди да стане председател на ВС на БСП. Чудничко!

Сега искам да знам защо цялата тази информация бе крита досега? Какво срамно има в това да си бил "сътрудник на ДС"? А, имало. Ами защо тогава допуснахме един такъв човек да ни бъде сложен (буквално) за държавен глава?

Кое ме притеснява най-вече от случая? Това, че тук не става въпрос за човек като Георги Коритаров - бил служил за ДС. Ами да, той е журналист - кой журналист едно време не е сътрудничел по някакъв начин - нали трябва да могат да излизат спокойно от страната, кой ще ги остави иначе. И дори тия дни някой (високопоставен) най-нагло призна, че е обществена тайна, че всички дипломати са кажи-речи шпиони. Това си е обществена тайна от 100 години, която и децата знаят.

И друго - не искам да живея в полицейска държава. Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Не съм! Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата доевечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна. Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.

Ако ме разработваш, свържи се с мен, аз да ти изпратя тази публикация в PDF-формат, по-лесно ще я принтираш за прилагане към досието ми.


* Използваните изображения са взети от фототипен документ, публикуван в сайта на Президента на Република България. Поставени са единствено с илюстративна цел. Те не се отнасят към конкретната публикация.
Прочети

17 юли 2007

Краят на фарса?


Преди няколко часа в медиите изтече информацията, че либийският ВСС заменя смъртните присъди с доживотен затвор. Сега ще последват множество коментари и анализи кой какво не е свършил и как сестрите да бъдат прибрани в България, където да бъдат смекчени по някакъв начин присъдите. Казва се, че решението не е от най-розовите, но, хей, какво трябваше да очакваме - че след продължил почти десет години фарс ще последва развързване на случая за 10 дни? Просто няма как да стане. Дори и не си мисля, че всичко е свършило.
Какво обаче ме притеснява? След произнасянето на последната съдебна инстанция през миналата седмица почти всички бяха убедени, че ВСС ще отмени присъдите, защото процесът в крайна сметка се превръща в политически. И защо, по дяволите, д**едавците, наречени български управници, не се сетиха по-рано, че това в крайна сметка ще се случи?!? И ако са се сетили, защо беше всичкото това мълчание и "дипломатичност".
Ивайло Калфин казва: "Голяма крачка в положителна посока.". Аз казвам: Крачка, която можеше да е факт много по-рано. Само някой трябваше да почне да симулира активност преди няколко години. Един политически натиск, задействан няколко години по-рано, би спестил доста мъки и на сестрите, и на целия български народ. Така или иначе всички са знаели, че думата на ВСС ще бъде крайна. Ние обаче "вярвахме в справедливостта на либийската правна система".

* сн. Ал Джазира
Прочети

12 април 2007

Отново за свободата на словото

От вчера медийната ни общественост е разтърсена от сериозен скандал, по средата на който стоят две добре известни фигури в тази сфера - иконата на българската журналистика Кеворк Кеворкян и "рекламният бос" (много добро клише) Красимир Гергов. Двамата се изправиха един срещу друг в пряк ефир в предаването "Коритаров LIVE" по Нова ТВ.
А всъщност този скандал въобще не е от вчера. Личният ми архив по въпроса датира още от края на миналия септември, а публикациите вътре са от в-к "Дума" от периода 17 юли - 2 август 2006 година. Предполагам обаче, че темата въобще не е оставена без продължение и в червения официоз има още материали по въпроса. Интересното в случая е, че "разследването" наистина е меко казано "червено" - води се от журналисти от двете медии, най-ярко клонящи към БСП - вестник "Дума" и телевизия ББТ. А както казва и Кеворкян, наближават избори, идва време за разпределение на медийното присъствие на партиите...
Това, което ме интересува, е защо не се зашумя толкова, когато скандалът избухна в "Дума", а едва година по-късно, когато Кеворкян (който, оказа се, имал стари сметки за разчистване с КГ) се появи при колегата си Коритаров, хванал под ръка платежно нареждане. Явно когато партийният печат опита да направи качествено разследване, макар и с не съвсем ясни подбуди, обществеността мълчи неодобрително. А сега всички са насочили вниманието се към титаничния сблъсък Кеворкян - Гергов само защото неговото ритуално начало бе поставено при бившия агент на ДС Георги Коритаров. Та се стигна до лобита, тошотошевци и други такива.
Най-вероятно всичко ще се завърти около имената на участващите в спора и до сериозни последствия няма да се стигне. Единият говори за свобода на словото, другият твърди,че постоянно го клеветят - можем да си се въртим до безкрай, както се увери ли лично агент Албърт. Но отново ще има много шум за нищо. Гарантирно!
Прочети