Показват се публикациите с етикет интернет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет интернет. Показване на всички публикации
27 октомври 2008
06 октомври 2008
Ask издуха Google с умопомрачителен дизайн
.gif)
Няма никакво съмнение, че и ти като мен използваш Чичо Гошо за спрявка по всякакви спорни въпроси. Разликата между теб и мен обаче е, че аз често използвам и алтернативни търсачки (различни от diri, примерно). Предимно AltaVista заради преводаческата й услуга BabelFish, както и хитовата напоследък Аsk.От днес обаче Ask определено ми е фаворит като интерфейс - за разлика от Google не стои от 8 години с един и същи дизайн и беше обновяван на няколко пъти през последните години. Вече например можеш да си сложиш собствен фон, който да отразява настроението ти. Функционалността също е увеличена - можеш да търсиш не само между сайтове, блогове, снимки, но има и разделено търсене в новинарски канали, въпроси и отговори, автомобили, събития, телевизионни програми... 
За съжаление резултатите на български са отчайващо малко, която прави търсачката много хубава, ама за някоя друга географска ширина.P.S. Бисер днес е пуснал дългоочакваният от мен материал за очите в рубриката си за Нервнолингвистичното програмиране, така че внимавай - знаеш, че винаги те гледам в очите!
06 септември 2008
Да! или Не! на анонимността в интернет
"Ънанимъс" синдромът в интернет е много любим на всички, които казват уж важни и силни думи, а всъщност ги е страх да се легитимират като техни автори. Аз лично предпочитам да използвам псевдонимчето Al-x4o, но пък никак не е трудно да се открие кой стои зад него. Anonymous коментарите ги мразя адски много и винаги се извинявам, ако случайно пусна такъв.
В момента има две паралелни инициативи - Не на анонимността в интернет (от Лъчо Ангелов и Марто Линков) и Да на анонимността в интернет, започната от Румен Дамянов. Аз заставам някъде по средата - пишеш, каквото си искаш, подписваш се отдолу и си търпиш последствията после. (Няма да напомням какво ми се случи след публикацията за стипендията миналия месец.)
Въпреки че анонимните послания в нета са адски дразнещи, никой няма право да гони потребителите заради информацията, която разпространяват. Нещо, което обаче ДАНС си позволява да прави. Тия дни пак е имало случай, подобен на онзи с Мишел, спрели са онова безсмислено нещо, наречено Опасните.Нет (линкът вече не е активен, затова препратката е само кеш). Обаче отново имаме ПРИВИКВАНЕ И ПИСАНЕ НА САМОПРИЗНАНИЯ.
Пичове, айде да спрем, а? Комунизмът си отиде. И е време да го запомните. Лошото е, че много от агентите в ДанС са млади момчета, но дали в Симеоново, дали "батковците" им, са ги приучили на старите номера.
В момента има две паралелни инициативи - Не на анонимността в интернет (от Лъчо Ангелов и Марто Линков) и Да на анонимността в интернет, започната от Румен Дамянов. Аз заставам някъде по средата - пишеш, каквото си искаш, подписваш се отдолу и си търпиш последствията после. (Няма да напомням какво ми се случи след публикацията за стипендията миналия месец.)
Въпреки че анонимните послания в нета са адски дразнещи, никой няма право да гони потребителите заради информацията, която разпространяват. Нещо, което обаче ДАНС си позволява да прави. Тия дни пак е имало случай, подобен на онзи с Мишел, спрели са онова безсмислено нещо, наречено Опасните.Нет (линкът вече не е активен, затова препратката е само кеш). Обаче отново имаме ПРИВИКВАНЕ И ПИСАНЕ НА САМОПРИЗНАНИЯ.
Пичове, айде да спрем, а? Комунизмът си отиде. И е време да го запомните. Лошото е, че много от агентите в ДанС са млади момчета, но дали в Симеоново, дали "батковците" им, са ги приучили на старите номера.
03 септември 2008
Автоматът в електронната поща
Много си говорим за спама и май други неща, свързани с електронната поща, остават недоизказани.
Днес например шефката ми изпрати напомнящ линк, че въпреки наличието на електронен подпис на мейла, човек е хубаво да се подпише след дежурното "Поздрави," най-малкото с името си.
Току-що обаче получих и много забавен auto-reply от Pressekretariat i vruzki s obshtestvenostta на sdrujenie "NACIONALNO OBEDINENIE SUHRANI BULGARSKOTO", след като учтиво ги бях помолил да спрат да ми изпращат спам за подписката за проекта "Севтополис" на 3 пощи по 7 пъти на ден:
Blagodarim Vi za pismoto. To shte bude razgledano v srok ot 48 chasa, ako e pristignalo blagopoluchno.
Въпросче: Каква е вероятността да получа автоматичен отговор, ако писмото не е "pristignalo blagopoluchno".
Трябва да мислим малко повече понякога. Или просто да мислим въобще.
Днес например шефката ми изпрати напомнящ линк, че въпреки наличието на електронен подпис на мейла, човек е хубаво да се подпише след дежурното "Поздрави," най-малкото с името си.
Току-що обаче получих и много забавен auto-reply от Pressekretariat i vruzki s obshtestvenostta на sdrujenie "NACIONALNO OBEDINENIE SUHRANI BULGARSKOTO", след като учтиво ги бях помолил да спрат да ми изпращат спам за подписката за проекта "Севтополис" на 3 пощи по 7 пъти на ден:
Blagodarim Vi za pismoto. To shte bude razgledano v srok ot 48 chasa, ako e pristignalo blagopoluchno.
Въпросче: Каква е вероятността да получа автоматичен отговор, ако писмото не е "pristignalo blagopoluchno".
Трябва да мислим малко повече понякога. Или просто да мислим въобще.
28 август 2008
От рийдъра
Прекалено дългата почивка ми се отрази много добре. Починах, поработих сравнително успешно върху няколко странични проекта, резултатите от които съвсем скоро ще станат ясни. И въпреки че това лято имам само 5 дни на море (без да се брои работният престой в началото на сезона), ваканцията ми беше наистина прекалено дълга и именно затова прекарах последната седмица... на работа - в офиса.
Всъщност, подготвям си новия работен сезон. Освен че се аклиматизирам в така или иначе стилната обстановка, събирам информация и още източници за работния процес (когато отново се включа на МАХХХ, както се казва). Отново почнах да обръщам внимание на RSS-четеца си, който беше позахвърлен за около 2-3 месеца по обективни причини. Отново там са всички възможни български медии (чиято информация не е "златна" и може да бъде четена от "простосмъртни" през фийд), много специализирани сайтове за международна политика и икономика, блогове и портали за маркетинг и комуникация и т.н.
Реших от новия сезон да направя и лека промяна в дизайна на блога. Няма да сменям темплейта, но ще подменя леко банерите отстрани и почти напълно начина, по който изглеждат публикациите. Вече ще ползвам графични акценти като онзи горе, за по-приятно четене. Сложих и джаджа за споделяне на фийд-новини в страничното меню. Така ще можеш да хвърляш по едно око на най-интересните неща, на които съм се натъкнал в мрежата. Вече ще го наричам "Информационно хайку", за да се вписва в цялостната концепция на Блогчо.
Публикациите от сега нататък така или иначе ще бъдат по-дълги заради акцентите, просто прехвърляш страницата надолу и намираш последните 10 най-интересни неща, които съм споделил.
Всъщност тази (полу)програмна публикация излиза днес, защото довечера заминаваме за Слънчев бряг за участието на АТВ на 30-ти - Васи, Генади, Росен и аз. Прекрасен край на лятото с подарък за именния ми ден. А като си помисля какво ни чака за "сбора" - Тиесто. След рок-началото идва и транс-краят. Компанията е обещаваща, а както се казва, купонът е такъв, какъвто си го направиш!
Всъщност, подготвям си новия работен сезон. Освен че се аклиматизирам в така или иначе стилната обстановка, събирам информация и още източници за работния процес (когато отново се включа на МАХХХ, както се казва). Отново почнах да обръщам внимание на RSS-четеца си, който беше позахвърлен за около 2-3 месеца по обективни причини. Отново там са всички възможни български медии (чиято информация не е "златна" и може да бъде четена от "простосмъртни" през фийд), много специализирани сайтове за международна политика и икономика, блогове и портали за маркетинг и комуникация и т.н.Реших от новия сезон да направя и лека промяна в дизайна на блога. Няма да сменям темплейта, но ще подменя леко банерите отстрани и почти напълно начина, по който изглеждат публикациите. Вече ще ползвам графични акценти като онзи горе, за по-приятно четене. Сложих и джаджа за споделяне на фийд-новини в страничното меню. Така ще можеш да хвърляш по едно око на най-интересните неща, на които съм се натъкнал в мрежата. Вече ще го наричам "Информационно хайку", за да се вписва в цялостната концепция на Блогчо.
Публикациите от сега нататък така или иначе ще бъдат по-дълги заради акцентите, просто прехвърляш страницата надолу и намираш последните 10 най-интересни неща, които съм споделил.Всъщност тази (полу)програмна публикация излиза днес, защото довечера заминаваме за Слънчев бряг за участието на АТВ на 30-ти - Васи, Генади, Росен и аз. Прекрасен край на лятото с подарък за именния ми ден. А като си помисля какво ни чака за "сбора" - Тиесто. След рок-началото идва и транс-краят. Компанията е обещаваща, а както се казва, купонът е такъв, какъвто си го направиш!
14 август 2008
Hack attack
Днес няколко пичове, легитимирали се като linuXploit_crew хакнаха сайта на Върховния касационен съд. Роско е обещал да блогне веднага щом има повече инфо за случая. Жалко, че Явор Колев няма блог.
Всъщност най-вероятно става въпрос за бразилска група хакери, които са вилнели по доста сайтове наскоро - по информация от хакерския портал Zone-H.org, linuXploit_crew имат близо 7000 хаквания за последните 3 месеца.
Обичай клиента си, за да те обикне и той
Спомняш ли си първата си целувка?*
Направи първия си спомен от нас с 20% по-запомнящ се!
* Спокойно, няма да те караме да се мръщиш или да изпадаш в сантименталности. Но сега, след като се регистрира, искаме да започнем връзката си с теб като ти дадем нещо топло за Добре дошли. Подаряваме ти 20% отстъпка за първия закупен от нас артикул.
По този забавен начин протича първоначалната комуникация на GettyImages с новорегистрираните потребители. Открих го, докато търсех снимки за материал в Екстериор. И тъй като ми се стори готино, се сетих за едно важно правило в маркетинга (а може и аз да съм го формулирал по този конкретен начин, въпреки че е слабо вероятно) - "Обичай клиента си, за да те обикне и той".
P.S. Адмирации за Гети-тата, но при мен не се получи - 270 долара за снимка? Айде, бе! Ще се обичаме, ама free love.
Направи първия си спомен от нас с 20% по-запомнящ се!
* Спокойно, няма да те караме да се мръщиш или да изпадаш в сантименталности. Но сега, след като се регистрира, искаме да започнем връзката си с теб като ти дадем нещо топло за Добре дошли. Подаряваме ти 20% отстъпка за първия закупен от нас артикул.По този забавен начин протича първоначалната комуникация на GettyImages с новорегистрираните потребители. Открих го, докато търсех снимки за материал в Екстериор. И тъй като ми се стори готино, се сетих за едно важно правило в маркетинга (а може и аз да съм го формулирал по този конкретен начин, въпреки че е слабо вероятно) - "Обичай клиента си, за да те обикне и той".
P.S. Адмирации за Гети-тата, но при мен не се получи - 270 долара за снимка? Айде, бе! Ще се обичаме, ама free love.
23 февруари 2008
Най-накрая и аз на блогосреща
Доживях! След няколко пропуснати срещи на блогъри...
Гаден Блогър, затри ми текста. А бе, прати ми снимки, на които ме има, това е.
Гаден Блогър, затри ми текста. А бе, прати ми снимки, на които ме има, това е.
08 февруари 2008
.gif&description=Н яма никакво съмнение, че и ти като мен използваш Чичо Гошо за спрявка по всякакви спорни въпроси. Разликата между теб и мен обаче е, че а...){kind=link}
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2008/09/blog-post_06.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEisQpau-lQKIb6_52G8G8qi6sLoKyXXWmWC5Cwz1YMJTMNbVi2ejIs13A4rzcE862KNSgh2sBsT-ANsEDXnb97v6rsScIqeOsEXx7C2AcuL6JOMowOhqPtjulfZCbtEiDFKf3xV/s72-c/Picture+2.png&description="Ъ нанимъс" синдромът в интернет е много любим на всички, които казват уж важни и силни думи, а всъщност ги е страх да се легитими...){kind=link}
21 януари 2008
Великолепната LP седморка
Ето един прекрасен начин да генерираме посещения за своите блогчета. Правилата са прости, цитирам:
:) Всеки участник цитира тези правила
:) Цитира този пост; - един линк повече за Човека от сребърната планина. Блогчето му е хубаво, лошо няма.
:) Цитира този, който го е посочил - Све-то. Още един линк за как ти - там пък е задължително посещението.
:) Изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си
:) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.
Дотук добре. Сега почвам с тормоза. Някои неща мога да ти дам да ги изслушаш, ако вече не съм ти ги пратил. Лично аз предпочитам да карам в хронологичен ред, по блоговата хронология - т.е., от последния албум към първия.
7. Д2 - 6 - Няма какво да говорим. С Дидо вече са съвсем различна група. Задължителни тук са Moonshadows, И пак вали, както и лиричният финал In the begining.
6. P.I.F. - Passion In Fact - няма друг албум, който така да съм чакал, без дори сам да го осъзнавам. "Всеки ден" е акцентът, "Лебед" пък е специален поздрав.
5. Rob Thomas - Something To Be - Нещо наистина жадувано. Едно време се зарадвах на Део, когато каза: "Не разбирам Енрике Иглесиас - как може да живее с Анна Курникова, а все да пее за нещастна любов!". Е, жената на Роб също е изключително красива, а той пее най-красивите песни на света.
4. 3 Doors Down - Away From The Sun - Първото нещо, което си изтеглих на любимата ми рокгрупа. Съдържа съдбоносното за мен Here Without You, извиняващото Changes и страхотното I Feel You.
3. Ricky Martin - Ricky Martin - Може би най-силното от Рики. Поне най-силното, преди да почна да усещам как всичко се комерсиализира силно. Tук She's All I've Ever Had е просто върхът, дуетът с Мадона предупреждава нежно да внимаваш с чуждите сърца, а Spanish Eyes е за най-красивото и най-истинското у човека - очите.
2. Carlos Santana - Supernatural - Няма такава китара. Дори и аз не свиря толкова добре. Всичко, свързано с жицата, започва за мен с този албум. Metallica-та на брат ми не се брои, тя е друга категория. (После пък се оказа, че "червената касета", която представлява рокнаследството на семейство Кръстеви, е първият албум на проекта Phenomena, носещ като заглавие името на формацията. И тя не попада, но пък е емблематична за моето възпитание.) Та... тук открих Роб Томас, за когото ти казах вече горе, има добро парче с Евърласт (любимото ми), както и своеобразен battle с Ерик Клептън. Най-добрият албум на 1999-а с около 1 милион Грами-та.
1. Britney Spears - Baby... One More Time - Всяка сутрин гледах пилотния сингъл на кака ти Бритни и му се наслаждавах. Прекрасно чудо на музикалния мениджмънт. Купих си албума още първия ден, след като го пуснаха у нас. Сигурно е между първите 100 продадени в България. Сега тази "реликва" е у Петко, на когото я подарих. Той поне остана истински фен докрай. Аз се отказах още след събирането й с Джъстин. Не можах да преживея, че няма да съм първия мъж в живота на Бритни Спиърс...
Няма нужда да ти казвам, че това е нищожен списък. Просто защото много добре знаеш, че аз живея с музиката и без нея съм празен. Това също го има в любима моя песен. Останалите 48963497324 любими тави ще ги запазя за себе си. Или ще ти ракажа за тях лично.
Тъй като, както всички знаем, х4о е пич, ще си позволя да тегля дълъг пас към 4-ма души. Следващите по веригата са Летящата Малинка, Кракерчето, Елина и Чочка. Айде, "ин'жой"!
P.S. В момента ме омайва Майкъл Болтън, ама след като ми досвидяха парите да ида на концерта му в НДК миналата година, нямам достатъчно смелост да го включа в списъка.
:) Всеки участник цитира тези правила
:) Цитира този пост; - един линк повече за Човека от сребърната планина. Блогчето му е хубаво, лошо няма.
:) Цитира този, който го е посочил - Све-то. Още един линк за как ти - там пък е задължително посещението.
:) Изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си
:) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.
Дотук добре. Сега почвам с тормоза. Някои неща мога да ти дам да ги изслушаш, ако вече не съм ти ги пратил. Лично аз предпочитам да карам в хронологичен ред, по блоговата хронология - т.е., от последния албум към първия.
7. Д2 - 6 - Няма какво да говорим. С Дидо вече са съвсем различна група. Задължителни тук са Moonshadows, И пак вали, както и лиричният финал In the begining.
6. P.I.F. - Passion In Fact - няма друг албум, който така да съм чакал, без дори сам да го осъзнавам. "Всеки ден" е акцентът, "Лебед" пък е специален поздрав.
5. Rob Thomas - Something To Be - Нещо наистина жадувано. Едно време се зарадвах на Део, когато каза: "Не разбирам Енрике Иглесиас - как може да живее с Анна Курникова, а все да пее за нещастна любов!". Е, жената на Роб също е изключително красива, а той пее най-красивите песни на света.
4. 3 Doors Down - Away From The Sun - Първото нещо, което си изтеглих на любимата ми рокгрупа. Съдържа съдбоносното за мен Here Without You, извиняващото Changes и страхотното I Feel You.
3. Ricky Martin - Ricky Martin - Може би най-силното от Рики. Поне най-силното, преди да почна да усещам как всичко се комерсиализира силно. Tук She's All I've Ever Had е просто върхът, дуетът с Мадона предупреждава нежно да внимаваш с чуждите сърца, а Spanish Eyes е за най-красивото и най-истинското у човека - очите.
2. Carlos Santana - Supernatural - Няма такава китара. Дори и аз не свиря толкова добре. Всичко, свързано с жицата, започва за мен с този албум. Metallica-та на брат ми не се брои, тя е друга категория. (После пък се оказа, че "червената касета", която представлява рокнаследството на семейство Кръстеви, е първият албум на проекта Phenomena, носещ като заглавие името на формацията. И тя не попада, но пък е емблематична за моето възпитание.) Та... тук открих Роб Томас, за когото ти казах вече горе, има добро парче с Евърласт (любимото ми), както и своеобразен battle с Ерик Клептън. Най-добрият албум на 1999-а с около 1 милион Грами-та.
1. Britney Spears - Baby... One More Time - Всяка сутрин гледах пилотния сингъл на кака ти Бритни и му се наслаждавах. Прекрасно чудо на музикалния мениджмънт. Купих си албума още първия ден, след като го пуснаха у нас. Сигурно е между първите 100 продадени в България. Сега тази "реликва" е у Петко, на когото я подарих. Той поне остана истински фен докрай. Аз се отказах още след събирането й с Джъстин. Не можах да преживея, че няма да съм първия мъж в живота на Бритни Спиърс...
Няма нужда да ти казвам, че това е нищожен списък. Просто защото много добре знаеш, че аз живея с музиката и без нея съм празен. Това също го има в любима моя песен. Останалите 48963497324 любими тави ще ги запазя за себе си. Или ще ти ракажа за тях лично.
Тъй като, както всички знаем, х4о е пич, ще си позволя да тегля дълъг пас към 4-ма души. Следващите по веригата са Летящата Малинка, Кракерчето, Елина и Чочка. Айде, "ин'жой"!
P.S. В момента ме омайва Майкъл Болтън, ама след като ми досвидяха парите да ида на концерта му в НДК миналата година, нямам достатъчно смелост да го включа в списъка.
07 януари 2008
Как да си направим бомба?
Винаги съм вярвал в силата на интернет енциклопедията Уикипедия. И вече съм особено радостен, защото знам, че тя може да ме научи... как да си направя бомба, получавайки тротил. Жалко, че не подаряват безплатен детонатор при определен брой посещения на сайта.
!!!
Разбира се над описанието на получаване има надпис, който се предполага, че трябва да ме спре: "Изпълняването на описаните указания в тази статия е опасно за живота ви!!! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!!! УИКИПЕДИЯ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВАШИТЕ ДЕЯНИЯ!!!". Ало-о-о, това е все едно да дадеш на Осама бен Ладен рецепта как да си "забърка" атомна бомба и да му кажеш, че има вероятност да се нарани.
Честито, деца, вече нямате нужда от пиратки. Уики ще ви научи как да направите следващата Нова година много по-интересна откъм пиротехника.
!!!
Разбира се над описанието на получаване има надпис, който се предполага, че трябва да ме спре: "Изпълняването на описаните указания в тази статия е опасно за живота ви!!! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!!! УИКИПЕДИЯ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВАШИТЕ ДЕЯНИЯ!!!". Ало-о-о, това е все едно да дадеш на Осама бен Ладен рецепта как да си "забърка" атомна бомба и да му кажеш, че има вероятност да се нарани.
Честито, деца, вече нямате нужда от пиратки. Уики ще ви научи как да направите следващата Нова година много по-интересна откъм пиротехника.
27 ноември 2007
Малко за постоянството...
Наскоро се замислих дали има смисъл човек да прави разни проектчета за себе си. Имам предвид, да са некомерсиални и да ги прави за удоволствие. Дори със Симион онази вечер поразсъждавахме около въпроса. Не излязохме на едно мнение, но и за двамата имаше поуки.Тук ще поговоря малко за "Аз чета".
Започнах го преди около година и половина с ясното съзнание, че подобен проект в българската блогосфера няма. Или поне не такъв некомерсиален блог, поддържан от любители, който да се отличава измежду рекламните сайтове за книги и останалите блогове тип "личен дневник", пълни с безспорно интересни моменти от нечий живот (но лично на мен изглеждащи ми доста воайорски). И наистина нямаше... Точно в този момент през очите ми (понякога наистина ги съжалявам и искам да намеря начин да им дам почивка от книги и компютри) преминаваха страшно много заглавия, почти като на конвейер. И всяко от тях си заслужаваше да бъде споделено, защото оставяше някаква следа.
Блогът се роди. Започнаха да го посещават доста хора, някои поискаха и да пишат. Първо бяхме приятели и познати, а след това и други, запалени по играта "четене със споделяне". След етапа "Блогосфера"@ Дневник.bg кръгът се разшири много. Започнах да се чувствам наистина горд от това, което съм постигнал като своеобразен маркетинг на блога и до известна степен като консолидация на този тип медийни потребители. Разбира се, най-важното беше, че се запознах с още много други запалени "книго-четящи-споделящи" - наистина интересни хора, повечето от които много далеч от професионалния книгоиздателски бизнес.
Защо всъщност ти говоря всички тези неща?
Първо, миналата седмица открих, че "Аз чета" въобще не първият групов блог с подобна тематика у нас. (В този момент официално се извинявам, ако съм присвоявал някога тази титла). Това донякъде разми едната ми мечта да съм пионер в нещо, но мисля, че вече съм го преживял.
Второто обаче е истинската причина да те тормозя с този принципно лишен от смисъл текст. (Утре заповядай пак на гости на Блогчо!). Само ден по-късно обаче дойде истинското признание за качество - в момента, в който получих писмото от Яна Бюрер Тавание, главен редактор на Capital Light, с молба екипът на "Аз чета" да се включи в подготовката на следващ(ия) брой, се почувствах... все едно съм получил писмо от Мила Бехар, с което ме уведомява, че блогът е обявен за Superbrand на годината.
Въпреки че "Казвала ли съм ти някога, че се гордея с теб?" от подходящия човек свърши също толкова работа. Дори повече.
В крайна сметка си мисля, че все пак си струва. Да знаеш, че има нещо, което си започнал сам с много любов. Показал си постоянство. Привлякъл си още ентусиасти за каузата. Направили сте нещо наистина голямо, колкото и малко да изглежда на фона на останалите неща от живота.
Мда, думата "живот" тук дойде съвсем естествено и много на място... Защото чрез "Аз чета" и споделянето чувствам, че вдъхвам живот на книгите, които отдавна са превзели ежедневието ми...
22 ноември 2007
Мда... Вече има и спам на български...
Прочети този текст:
Predlozhenie za angazhiment, brak Navyn
sys men v Paris, otgovor ako e interesuvan
na anglijski ezik, frenski, ispanski, germanski,
az ne govorja bylgarin (kirillicheskij)
i avtomatichen onlajn translator no
to ne e syvyrsheno .. .
Roberto (Paris)
Reply back if interested in my proposal
of commitment abroad with me in Paris
in your actual life.
My letter:
http://mae.blogsarena.com/328/en.html
Текстът е от подател с име Roberto и subject Моето дете. Е, интерет вече не е същия - имаме си спам и за българи...
