Това - да, това - не

Напоследък много си говорим за copy-paste-а. За това, че медиите (дори и печатните) са се превърнали в "информационни агенции", които само препубликуват взети от други места материали; че често наградите за журналистика отиват именно при такива медии/журналисти, може би като стимул да продължават в същия дух; че хората до такава степен са влезли в това русло и предпочитат да четат/споделят/коментират само изпразнено от собствен облик "съдържание" - мъдри мисли, приписвани на имена от историята, котенца/кученца, четящи книжки бебенца...

И в тези условия се налага да правиш избор...

Ако си доставчик на съдържание за медиите (да кажем, че правиш нечии връзки с тях), можеш да се надяваш, че ще новината ти ще мине непроменена сред всички останали копипейстнати текстове и да се радваш. Ако не стане и те пренасочат към рекламния отдел, без значение от значимостта - следващия път...

Ако си доставчик на съдържание за аудиторията (което напоследък невинаги е равно на медия в журналистическия смисъл на думата, за съжаление), пак можеш да избираш - да пускаш всичко 1:1 с намеса по най-малката допирателна, лишавайки се от собствен почерк, или да избираш най-интересното за твоята аудитория, да го персонализираш (буквално) спрямо нейните разбирания и очаквания и да я пазиш от... хм, плявата.

Винаги съм предпочитал да действам на принципа "Това - да, това - не". Да, прави медията ти по-малко четена и с по-малко налична информация. Но пък я превръща в източник, на който хората вярват и се доверяват. Винаги съм съветвал хората, с които работя, да не спират да влагат себе си в своите материали, дори да рискуват да ги направят прекалено лични - подписват се под своите текстове, все пак. А и усилието си струва.

Всеки обаче може да прави избор сам за себе си. Ти какво избираш?