Напоследък си задавам много често един въпрос: Защо след като сме достатъчно културна нация и уж все повече напредваме в това отношение, още не сме се научили да контактуваме правилно по телефона. Много често в градския транспорт или когато сами се обаждаме на някого, чуваме прекрасната фраза "Кажи!". Да, хората са измислили "Моля" или поне "Ало", но за някои и "Какво?" върши работа.
Добре, въпрос на лична култура е. Когато не успееш да се свържеш с някого и той не ти се обади обратно, нямаш право да се сърдиш. Най-вероятно има причина, въпреки че обикновено става въпрос просто за нетактичност или недостатъчна толерантност при провеждането на телефонна комуникация. А когато не можеш да говориш, или затвори или изчакай телефона да спре да звъни. Но после върни обаждането! Особено ако имаш 2 или 3 поредни пропуснати повиквания. Изглежда като спешен случай.
Какво обаче правим, когато вдигането на телефона е професионално задължение? Случвало ли ти се е някой да се обади, да търси някого и нито да се представи, нито да каже по какъв въпрос се обажда? Да? В 80% от случаите! Друго си е да чуеш приятен женски глас да ти прошепне (но ясно и отчетливо) в слушалката "Здравейте, казвам се Надежда Димитрова от Сънрайз пропъртиз и търся арх. Тодоров във връзка с новия проект на нашата компания." например. Чак да ти стане хубаво да работиш с интелигентни хора.
Разбира се, съществува и вариантът да не желаеш да разговаряш с някого. Тогава просто показваш колко си пич, пращайки СМС, че не можеш да разговаряш в момента. Или може просто да игнорираш обаждането напълно. Важното е по някакъв начин да покажеш отношението си, било то и негативно.
Защото общуването по телефона е комуникация. Двустранна при това. И изисква взаимно уважение.
Е, ще ми върнеш ли обаждането следващия път? Благодаря.
