Смъди, боли, кара те да крещиш от болка... Ето пет начина да избягаш от болката*
5. Стоиш в Skype и чакаш някой да ти пише и да те разсее. Няма смисъл, никой няма да сподели болката ти, нито да те разбере. А повечето искаш да ги изриташ в главата... И не пипвай блога, никой няма да прочете както трябва публикацията.
4. Пускаш си музика и се разтанцуваш. Ехо, сладурче, какво си мислиш, че правиш? Музиката спря преди няколко часа. И спри да клатиш глава - това не е танц, от умората е.
3. Отиваш в кухнята и се набухваш с всичко, което намираш в хладилника. Цъ, пак не позна. Ако не усещаш, стомахът ти е свит на топка. И супата, която сготвяш набързо, също не е вкусна. Мамка му, торбичкта с любимата ти подправка е пробита. Както е пробито и онова туптящо (поне досега) нещо в лявата част на гръдния ти кош.
2. Решаваш да се разходиш навън, студеният западен вятър малко да поодуха и да ти проветри мозъка. По пътя обаче се усещаш, че си без шапка. Нищо, де, тя и главата ти не си е точно на мястото.
1. Обаждаш се на когото трябва и болката спира. А сега, де. Ами ако те изпревари? Айде, гледайте само да не оплескате пак нещата, както го направихте само преди няколко часа...
* Нали знаеш, че няма смисъл да опитваш? Не си тийнейджър, а това не ти е измислен тийн-вестник с рубрика на чичко доктор. В живота тия неща не се получават. И да, болката понякога може да ти пръсне главата, както е сега...