Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...
Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...
Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."
А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...
Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".
Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.
Аз имам да ти кажа нещо:
Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...
Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.
Against Me! - Stop!
You’ve got to make a serious decision.
Against Me! - Stop!
Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...
Всеки е малка птичка, търсеща своята сила да полети... макар да летим в ято, самото научаване и полетът са лично наши, вътрешни изживявания.
ОтговорИзтриванеПроглеждам през очите на собствената си вяра към същия онзи Бог, изобразен на красивите икони в църквите, без да изпитвам честа нужда да отида и да се поклоня там, защото вярата е вътре. И любовта, и тя съществува, има я.
ОтговорИзтриванеДали някой ще ми каже какво се прави, когато искаш да вървиш по пътя редом с някого, а той те отхвърли само защото си му непознат?
Понеже дълбоко в себе си съм силно натуралистичен и дори.. простак:
ОтговорИзтриванеРиташ го в главата... И после му обясяваш, че не е хубаво да не може да познава любовта, дори когато го е ритнала в главата... Иначе и обикновен шамар върши работа.
Но така, животът е гаден. Важното е ти да си пич :) Така на живота му става кофти и след има-няма 80-тина години сам си тръгва :)
Think positive, after all...
Добре, де, стига с излишно и изкуствено негативните коментари. И нежността също помага да му помогнеш да завие в твоята посока. Опита ли?
ОтговорИзтриванеА, бе, забравих най-важния въпрос. Ха, забравих въпроса, заради който започнах да пиша този пост:
ОтговорИзтриванеКакво правиш за себе си?
Много ми хареса този пост :))) Ако беше линк във фейсбук щях да напиша like, like, like :) Браво!
ОтговорИзтриванеКогато шамарът не помогне какво идва на помощ? Продължаваш напред, бориш се, не вярваш, търсиш, искаш, желаеш. Никога не трябва да се предаваш, ако веднъж си повярвал, че е човекът, който те кара да "решаваш".
ОтговорИзтриване