Показват се публикациите с етикет иновации. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет иновации. Показване на всички публикации

05 април 2015

Когато е страхотно да си подривен

Вчера попаднах на интересен филм за няколко страхотни личности, които са променили своите пазари из основи, като са създадали нещо наистина различно. Disruptive-практиките (звучащи на български терминологично като "подривни") са страхотен пример за това как понякога трябва да тръгнеш срещу всичко познато, за да постигнеш големия успех.



"The Great Disrupters" е едно от специалните издания за 85-годишнината на Bloomberg Businessweek, като подборът е наистина интересен и аз лично открих няколко нови явления за себе си:
  • Андрю Лафер, който с една графика, нарисувана върху салфетка по време на вечеря с хора от администрацията на президента Джералд Форд в средата на 70-те, доказва закономерността между увеличаването на данъците и намаляването на данъчните постъпленията в бюджета;
  • Естер Дюфло и нейните партньори в J-PAL, които прилагат буквално методите на възможно най-качествените медицински изследвания (слепи, плацебо контролирани и т.н.) за изследване на бедността и начина на взимане на решения в условията на бедност. Наистина невероятно и струва ми се, брилянтно измислено.
Разбира се, във филма виждаме и добре познати лица - технологичната "половинка" на Стив Джобс в ранните години на Apple Стив Возняк, привнеслият след кратко пътуване в Италия пиенето на кафе като начин на живот Хауърд Шулц от Старбъкс и създалите индустрията на видеоигрите с Pong Нолан Бушнел и Тед Дабни от Atari (има такава старинно изглеждаща аркадна игра в Betahaus - попитай как да си я пуснеш).

И още - създаването на новинарската телевизия (CNN, как иначе), налагането на Супербоул като най-скъпото рекламно време в телевизията и т.н. Изгледайте!


Между другото, цялата класация е тук и ще се изненадате от "подривните идеи", които са подредени в челото.

О, и още - самият термин "подривни иновации" е дело на проф. Клейтън Кристенсен в книгата му "Дилемата на иноватора" от 1997 г. и е под 58 в списъка с подривни идеи :)
Прочети

01 януари 2015

Продължаваме напред - новото национално мото на българина

Бас държа, че тази нощ, по време на новогодишните наздравици, във всяка втора къща някой е казал едно полушеговито "Продължаваме напред" като пожелание. Макар обикновено да го ползваме иронично, това словосъчетание сякаш се превърна в новото национално мото.

Когато преди месец и половина Кубрат Пулев загуби от видимо превъзхождащия го Владимир Кличко в битката за световната титла по бокс, той вместо да признае загубата, започна да говори за корупция в бокса, за конспирации срещу малката ни страна и т.н.


Разбира се, всеки нормално мислещ човек ще прости на Кобрата изказаните в постнокаутово състояние патриотични и прочие недомислици. Но няма как да не признаем и безспорното попадение "Продължаваме напред", придружено от "Не съм доволен от себе си" - на практика доста ясно очертание на мотото, което всеки спортист трябва да има. (Разбира се, заради комбинацията с изреченията в стил kleta majka balgariq "българите сме велика нация" и това, че Кличко просто е имал късмет, изказването стана повод за доста споделяни меми като този долу)


Да продължаваме напред обаче е точно това, от което имаме нужда. Вероятно затова и влагаме солидна доза искреност при пожелаването му и го правим все по-често. След две слели се и общо взето изгубени политически и икономически години, е крайно време да си кажем "не сме доволни", да си седнем на задниците и да тръгнем по продължаваме-напред-пътя.

Имаме нужда да "равносмятаме" малко по-различни неща в края на всяка година - не колко последователи сме натрупали в социалните мрежи, а на колко души сме казали "Обичам те" по празниците; не колко скъп телефон или кола сме си купили, а колко нови култури и народи сме опознали; не колко са ни повишили заплатата, а колко клиенти сме направили по-доволни и щастливи през последните 12 месеца.

Имаме нужда да си подредим къщичката, да засилим бизнесите си, да се отдадем на малко повече култура, да бъдем една идея по-активни обществено, да направим поне едно голямо откритие. Ей така, като нация.

Хайде, тази ще е по-добра от предишните 2!

P.S. И да е жив и здрав Кобрата, да потренира още малко и след 2 години - пак на бой като претендент за световна титла.
Прочети

16 април 2012

Как се влюбих в Google

Ох, убий ме с камъни, почти винаги заглавията ми излизат fake, но все тая - почвам с една мисъл, свършвам с друга (обикновено за любов). Е, сега пак ще говоря за любов, въпреки че не робувам на марки обикновено...
Картинка: hnella.blogspot.com
В интерес на истината в Google-продуктите съм влюбен доста отдавна, но от Нова година насам все едно се влюбвам отново след 6-годишен брак...

Всичко започна в началото на 2006-та година с избора на Blogger като платформа за блога ми - и до ден днешен "Хайку за вълци", макар и под ново име и на собствен домейн, си се хоства безпроблемно на поддържаната от Google платформа за блогинг (и микроблогинг в зависимост от темплета). Малко след това прекарах няколко дни в усъвършенстване с Google-търсенето и доста месеци в складиране и категоризация на RSS-фийдовете на сайтовете и блоговете, които си заслужава да чета, в Google Reader. Не харесвах Gmail заради скорострелността, с която почти всички мои познати си направиха пощи там - бързите моди винаги ме отблъскват: или съм сред първите, или ме пиши "бегал". Google+ ми е много симпатичен и продължавам да го ползвам, въпреки празнотата, с която ме посреща винаги... (смятам обаче, че шеърването на всяка моя публикация или публикация за клиент си носи достатъчно ползи при google-търсене на съответното съдържание, затова +1 като действие ми е по-важно дори от Facebook Like)

И дойде време да си призная как се влюбих отново в Google, този път за още по-дълго и (дано не се случва) безвъзвратно - с взимането на телефон с Android, който ме принуди да си създам Gmail акаунт, с него да започна да преглеждам файловете без да ги свалям и по този начин да ги прехвърлям директно към Google Docs, където да бъдат съхранявани в прилично голям архив, в който мога да търся по най-лесния начин (все едно от Google-продукт може да се очаква нещо друго :), и отново ми се прииска да си взема един Chromebook, който няма твърд диск, но носи информацията навсякъде с мен през облака...

Нищо не разбра, нали? Ами, то и в любовта винаги така става. Обичам сам да си правя нещата, що се отнася до технологично отношение, и затова Android-чето на Google ми изглежда най-доброто, което ми се е случвало досега - Windows ми е нещо непоносимо, а Mac-ът ми създава достатъчно проблеми, за да съм сляп фен, както са повечето Mac-юзъри... Да кажем, че ми харесва фактът, че под Android мога да си сложа бързо и лесно която искам песен като ringtone и то съвсем интуитивно, докато с iPhone (тествано на 4S) би ми отнело доста време* + инвестиция за app...

Идеята на този дълъг преамбюл е, че от време на време ще споделям интересни приложения за Android, които ми помагат и бих се радвал и ти да имаш, ако ползваш такъв телефон и ти се наложи...

А дотогава: виж за какво си мечтая...


* Понеже това е действителен случай, ето прилично подробна публикация за това как да си сложиш собствена мелодия на звънене на iPhone (4S).
Прочети

27 ноември 2011

Какви са иноваторите?

Според професор Джеф Дайър, съавтор на книгата "Иноваторското ДНК", иноваторите се делят на няколко групи (вероятно влизат в поне една):

- Питащи - такива, които си задават въпроси за света около себе си, за нуждите на хората, и които след това отговарят на тези въпроси с определена иновация

- Изследващи - откриват нещо, влюбват се в него и после го пренасят обратно в своя свят, като го адаптират по иновативен начин

- Свързващи се - хора, които умеят да използват мрежите си от контакти, за да комбинират и превърнат микроидеите в макроявление

- Експериментиращи - които опитват всевъзможни странни комбинации от елементи и сред тях откриват начини за оптимизация на процеси, иновации на продукти и т.н.

Нещо, което ги свързва - те са Dreamreaders - могат да разчитат мечтите на хората и да ги правят реалност. Просто го правят по свой специфичен начин, а може би просто защото имат топки да го направят.

  • P.S. Видеоинтервю с Дайър в блога на HarvardBusinessReview - там той обяснява и как тези четири елемента могат да бъдат направени част от корпоративната култура и да движат всяка една компания напред.
  • Update 29.01.2011 - Друг от съавторите на "Иноваторското ДНК" - Клейтън Кристенсен е обявен за №1 сред "50-те най-влиятелни мениджмънт гурута" от HBR
Прочети