Има ли българска мечта? Да, България!

Пълната зала на Модерен театър по време на обявяването на проекта на 9 декември 2016 г.

Обичам да се оглеждам. Всеки ден, възможно най-много пъти, за възможно най-много неща, най-вече надежда. Иска ми се да откривам искрицата на по-доброто бъдеще във възможно най-много хора, да чувам идеите им, да виждам как ги реализират. Оглеждам се за 20-годишни момчета и момичета, които имат не само мечти, но и потенциал на 30 да са действащи gamechanger-и. И ги виждам, о, виждам толкова много от тях!

Разбира се, важни са ми и онези хора в активна възраст, които не се отказват, които искат да променят средата и които успяват да спечелят доверието ми с последователността в действията си. С доста такива човека преди 2 години създадохме Читалище.то, а част от тях тази седмица ме поканиха на полутайно събитие в Модерен театър. Получавайки 6 различни покани от хора, на които вярвам, знаех, че се готви нещо важно, нещо голямо.

Оказа се вдъхновяваща петък вечер - с десетки хора, с които съм се запознал през последните 5 години, с които сме осъществили множество важни инициативи, а поводът - обявяването на политическия (а скоро и партиен) проект "Да, България" с основни лица Мануела Малеева, Христо Иванов и Кристиан Таков.

Атмосферата в залата, липсата на излишен патос, ясно определените цели и обраността на говоренето дадоха добра заявка, а присъстващите на събитието - още по-добра. И трите основни приоритета, които са и в моя списък - работеща правосъдна състема, борба с корупцията и работеща образователна система.

Тук ключово отново е доверието и фактът, че много пъти съм бил рамо до рамо с повечето от инициаторите без да бъда разочарован, че гледаме в една посока, ме успокоява. Защото за мен те са олицетворение на "българската мечта". Защото знам, че вече имам кого да подкрепя на следващите избори, без да правя компромис със себе си, както отчасти се наложи преди месец заради фактора "Реформаторски блок" в кандидатурата на Трайчо Трайков. (Е, в Модерен театър имаше и хора, които не трябваше да са там - точно тези лица от РБ, които в момента би трябвало да са се скрили някъде, но ще видим доколко ще успеят да се прикачат)

Няма нужда да казвам повече, просто изгледайте видеото от обявяващото събитие на  "Да, България" и имайте надежда. Защото това са хора, които наистина са доказали искреността си.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Толкова много въпроси, само един отговор: Бъдещето

Започвам този текст от чисто вътрешни, по-скоро автотерапични подбуди. Ужасът и объркването в главата ми са толкова големи, а въпросите без отговор - толкова много, че дори не съм сигурен дали ще успея да го завърша...

Ужасът е от това на какво е способна група хора, която няма уважение към нищо, абсолютно нищо. Объркването от това да осъзнаеш по най-болезнения начин, че наученото от родителите ти "хората са различни" всъщност може да означава, че някой някъде може да живее с единствената цел да носи разрушение. Въпросите - десетки: Каква е крайната цел? Колко по-далеч могат да стигнат? Толкова малко ли струва човешкият живот? Можеш ли през 2015-та година все още да живееш в Средновековието? Религията или отчаянието е това, което може да накара едно човешко същество да погуби десетки други? Трябва ли да се отговори на насилието с насилие? И още, и още - толкова много, че съзнанието ти дори да не може да ги формулира...

Това, което не искам да допускам в главата си, е страх. Той няма място тук, защото е основният търсен резултат. Вярвам, че той ще бъде избегнат, а основният получен резултат ще бъде една още по-силна Европа и категорична реакция срещу терористите. Страхът е понятие от миналото, бъдещето няма да позволи той да премине напред. Нещо, върху което се градят всички религии, апропо - а религията във всички нейни разновидности е философия, остаряла с около хиляда години.

ISIS claimed responsibility for the Paris attacks, calling them “the first of the storm” https://t.co/cb5m9JJhW9 pic.twitter.com/k9ywd5AsSv

— The New York Times (@nytimes) November 14, 2015

Миналото е да рушиш хилядолетни паметници, да преминаваш всички граници (в прекия и в преносния смисъл) и... да нямаш респект към самото минало. Бъдещето е да създаваш технологии, да заличаваш границите и да правиш живота на всички по-лесен, по-безопасен, по-добър.

И лошата новина за терористите е, че технологиите са по петите им. Всъщност, на врата(та) им:

How a 'deviant' philosopher built Palantir, a CIA-funded data-mining juggernaut http://t.co/YmCxNG2Od3 pic.twitter.com/XxTMJpHcMP

— Forbes (@Forbes) August 15, 2013

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Hate Unlimited - за "хейтенето" като начин да те приемат

От 26 години насам съм възпитаван/отглеждан/обучаван/се саморазвивал в това да наблягам на позитивното отношение на нещата за сметка на негативизма (не, не в смисъла на онази концепция за "позитивното мислене", което кара нещата да се случват от само себе си). Когато видя нещо нередно, давам градивно предложение като алтернатива, преди да насипя негативното си отношение към него. И винаги аргументирам - ако нямам аргумент, мълча. Което, за съжаление, май ме прави доста различен от масата...

Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:

Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)

За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!

Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм... 


Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"


Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри. 


Жив и здрав да си и прощавай!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какви са иноваторите?

Според професор Джеф Дайър, съавтор на книгата "Иноваторското ДНК", иноваторите се делят на няколко групи (вероятно влизат в поне една):

- Питащи - такива, които си задават въпроси за света около себе си, за нуждите на хората, и които след това отговарят на тези въпроси с определена иновация

- Изследващи - откриват нещо, влюбват се в него и после го пренасят обратно в своя свят, като го адаптират по иновативен начин

- Свързващи се - хора, които умеят да използват мрежите си от контакти, за да комбинират и превърнат микроидеите в макроявление

- Експериментиращи - които опитват всевъзможни странни комбинации от елементи и сред тях откриват начини за оптимизация на процеси, иновации на продукти и т.н.

Нещо, което ги свързва - те са Dreamreaders - могат да разчитат мечтите на хората и да ги правят реалност. Просто го правят по свой специфичен начин, а може би просто защото имат топки да го направят.

• P.S. Видеоинтервю с Дайър в блога на HarvardBusinessReview - там той обяснява и как тези четири елемента могат да бъдат направени част от корпоративната култура и да движат всяка една компания напред.
• Update 29.01.2011 - Друг от съавторите на "Иноваторското ДНК" - Клейтън Кристенсен е обявен за №1 сред "50-те най-влиятелни мениджмънт гурута" от HBR

Innovator dna

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Multitasking-поколението

Всички са мълчаливи тази вечер...

Събота вечер е, а хората са онлайн. Значи не е от дискотеката. Явно е от многото задачи, с които всички се занимаваме едновременно (или да, може би четат). 

Вероятно голяма част от нас са dreamreaders, които опитват да живеят, за да правят другите щастливи. Би трябвало да ни прави интересни, но не е ясно колко и дали.

Ние сме някакво pre-multitasking поколение. Ако се занимаваме само с едно нещо, това ни убива. Обикновено сме със слушалки/хендсфри на ушите, четем книга и ръчкаме нещо по телефона. Не говорим много, защото мозъкът мисли с няколко хода напред. Това сигурно ни прави скучни. 

Малко ме е страх за истинското multitasking-поколение.

Снимка: seniorark.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

От блогър нагоре

Тия дни съм само избори и политически блогове. И накрая ми дойде музата да взема едно среднощно интервю. С кого ли?
Докато представях някои характеристики на българската политическа блогосфера на блогкампа-а през април, една дама ми опонираше съвсем аргументирано. А сега, 2 месеца по-късно, е кандидат-депутат за 41 Народно събранив от листата на Синята коалиция в Перник.

Това е Мария Ненова, автор на блога за преводи и чужди езици "Метафрази".
Ето как отговаря тя на въпросите, чиито отговори ще включа в дипломната си разработка за политическите блогове като средство за печелене на избори.

Какво може да накара един блогър да се захване с политика?
Занимаването с политика или дори с една обикновена гражданска инициатива може да се случи само ако човек наистина се вълнува от дадена кауза и е готов да даде за нея свободното си време, труда си, съня си. Аз лично реших, че политиката е начинът да се боря за нещата, които най-много ме вълнуват и че щом мога физически, то е просто задължително да го направя.

А успешна ли е тази мисия?
Гърците имат една хубава поговорка за подобни въпроси :) „Ще покаже аутопсията“ :)

Всъщност, повече като политик или като блогър се възприемаш?
Блогър. За да почна да се наричам политик, ще трябва да придобия още знания и опит.

Приложим ли е в България моделът “Обама” като начин на водене на предизборна кампания?
Всичко е приложимо. Въпросът е какъв ще е крайният резултат, а аз не се наемам да предположа какъв би бил той днес в България.

Може ли един блог да повиши изборния резултат на един политик и при какви условия?
Да го повиши забележимо - едва ли. Но със сигурност има положително влияние за дългосрочната добра репутация на един политик. Жалко, че не съм мажоритарен кандидат, но дори и като втора в листата на Синята коалиция за град Перник, пак ще може да се види дали онлайн присъствието ми е свършило работа за спечелване на гласове в родния ми град, или просто е повдигнало духа при убедената, а защо не и при колебаещата се съществуваща онлайн аудитория на партията ми.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: