От 26 години насам съм възпитаван/отглеждан/обучаван/се саморазвивал в това да наблягам на позитивното отношение на нещата за сметка на негативизма (не, не в смисъла на онази концепция за "позитивното мислене", което кара нещата да се случват от само себе си). Когато видя нещо нередно, давам градивно предложение като алтернатива, преди да насипя негативното си отношение към него. И винаги аргументирам - ако нямам аргумент, мълча. Което, за съжаление, май ме прави доста различен от масата...
Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:
Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)
За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!
Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм...
Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"
Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри.
Жив и здрав да си и прощавай!
Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:
Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)
За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!
Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм...
Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"
Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри.
Жив и здрав да си и прощавай!