Това е прототипът на най-големия блог за книги в България “Аз чета”. Представлява тетрадка от около 20 страници, а на етикета отпред пише “Читателски дневник на Александър Кръстев, V “в” клас”. Вътре има кратко описание на 22 книги – никакъв текст, само подробности за автора и книжното издание. Годината е 1997, а някоя от учителките ми явно здраво е решила да затегне примката с четенето на задължителната литература. (Нещо, което преподавателката ми по литература така и не успя да направи в гимназията. Сега едва ли ще ми повярва, като кажа какво представлява “Аз чета”.).За разлика от дневниците на другите, моят имаше скала с 5 нива, с които давах оценка на прочетените току-що книги – от “Прочетете я непременно!” до “Не си струва времето”. Още тогава си личи опитът да насърчавам другите да четат, препоръчвайки им заглавия, които са ми допаднали. За щастие един от най-добрите ми приятели от детството беше също толкова влюбен в четенето и прекарвахме дълги часове в разлистване на пожълтели вече страници на класически произведения (предимно приключенски).
Малката зелена тетрадка със схематично инфо за двайсетина приключенски книги се е превърнала в мащабен интернет-блог с повече от 50 автори и над 300 публикации. Досега не се бях замислял, че от тези пет реда, на които самоуверено съм изредил петте степени на харесване на книгите, всъщност се създаде една микрообщност на влюбени в четенето хора. И искрено вярвам, че зелената тетрадка направи много хора щастливи – сега ще прозвучи много странно – давайки им шанса да се докоснат до нови сенки на незнанието, но изпълваща ги с жажда да прогонят тези сенки, прочитайки още неколкостотин страници.
Къде обаче съм 12 години по-късно?!? Предстоят ми няколко изключително тежки и съдбоносни месеци, с които очаквам да се сборя с нетърпение. Налага ми се да “работя” на 4 места - едно истинско и 3, които смятам за лично мои проекти като будала, въпреки че знам, че са абсолютно нерентабилни и контрапродуктивни. Те обаче ме правят щастлив и чрез тях аз правя други хора щастливи.Къде са всички останали 12 години по-късно?!? Управляват ни някакви самозабравили се наглеци, които харчат и крадат парите на хората, игнорирайки напълно обществения натиск отвътре и извън държавата. Страната ни е вероятно едно от най-опасните места с мирен статут на света. Младите хора вижеят в абсолютна апатия, възрастните – в безпомощност да променят каквото и да било. Всички опитват да избягат.
Аз не обичам да бягам. Аз се изправям очи в очи с проблема и го преборвам. Или той ме преборва. Обичам да се сблъсквам с реалността. През цялото останало време “Аз чета”.
И все пак има оптимизъм и вярвам, че дори този пост сега допринася някой да повярва в реализирането на някоя хубава идея като тази с Аз чета. А иначе е интересно, колко много може да промени една тетрадка и колко важна може да се окаже за нас, а и дори за съвсем далечни хора. Няма по-красиво и приятно чувство от това да правиш другите щастливи. А аз вярвам, че всичко ще бъде успешно, не само защото си ти, а защото е истински хубаво да се случват тези проекти!
ОтговорИзтриванеОбожавам думите ти, всяка една е пропита с адски много емоция и спомени. Важното е човек да запази импулса и вярата, за да кара нещата да вървят напред и нагоре.
ОтговорИзтриване:)) У дома имаме около 3000 книги. Купувани по мой, и на баща му, избор. Сигурно е чел повечето от тях, не зная /той се развива самостоятелно от бебе :)/. Истината обаче е, че това, което чете сега много бих искала и аз да прочета. Винаги попрехвърлям четивото му за пътуване, но понеже си иде рядко, видно от горната му публикация, съм мнооого ощетена.
ОтговорИзтриванеМоом, не трий този пост, обичам те!