Безплатен всекидневник - да видим

От днес хората из София ще се разхождат рано сутрин с А4 вестник "без пари". 19 минути е заглавието на новата медия, която се оказа, че се издава от групата "Слава", собственост на АБ ООД. Групировката, която досега издаваше блудкавото жълто списание "Слава" (според мен с таргет - 12-18 и 55-70 години) и има няколко рекламни проекта с браншови организации, най-вече в сферата на туризма и инвестициите, вече е решила да се прехвърли към масовия сегмент и то с доста амбициозен проект като безплатна медия.



Предстои да видим дали ще излезе нещо смислено, но всъщност се оказа, че Слава печелят спора между Вестникарска група "България" и Икономедия за безплатно издание. Пазарът у нас е под дълбока лупа за информационни безплатни медии в последните 3 години, но досега никой не се решаваше на най-важната стъпка - пускането на подобен вестник.
Хората на Иво Прокопиев пуснаха ZaGrada.bg, което се сочеше за основна прелюдия към безплатен инфовестник, но българските ВАЦ-ови издания контрираха със заплахи да пуснат конкурентно издание, което не само да конкурира, а да възпрепятства издаването на подобен род медии у нас. И така се почна голямата българска издателска война - докато основните играчи се заплашваха директно, някои по периферията плюеха безплатните издания като цяло. Вече обче имаме първата безплатна информационна медия, остава да видим как ще потръгне и как ще се задействат останалите на пазара.
В същото време тенденциите по цял свят са към намаляване на тиражите, но поява на все повече безплатни печатни медии - в бум в Лондон в края на 2006 и сега в Лос Анджелис.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Битката за (реклама в) Биг Брадър 4 започна

Деян Донков и Стефка Янорова обикалят като луди, качват се и слизат по някакви стълби. Следят го безброй камери. Реклама на нова охранителна фирма, осигуряваща и CCTV-оборудване? Не. Това е теийзърът за Биг Брадър 4. Съквартирантите вече са ясни, а днес бяха пуснати и рекламните тарифи за спонсорските пакети на четвъртото издание на успешния риелити формат.

Общо взето, 350 хиляди лева за 11 седмици се равняват на около 3 страници с реклама едновременно в 24 часа и Труд през всяка от тези седмици, като се изчислят всички отстъпки.

Факт е, че новият продуцент от страна на SIA Advertising - Митко Митовски ще използва набраната от последните 5 Брадъра (Big и VIP) инерция и именно затова пакетите са толкова мащабни. Лошата новина обаче е напускането на Ники Кънчев, явно лоялен на Нико Тупарев, който пък ще прави друго reality - "Фремата". Ще видим дали Милен Цветков ще успее да се справи на мястото на обичания Ники, както и дали Венета Райкова ще бъде истински достойна "Малка сестра".

P.S. Който смята, че рекламата в Биг Брадър 4 няма да популяризира достатъчно бизнеса му, ето и рекламните тарифи за в. Шоу.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Обичай клиента си, за да те обикне и той

Спомняш ли си първата си целувка?*

Направи първия си спомен от нас с 20% по-запомнящ се!

* Спокойно, няма да те караме да се мръщиш или да изпадаш в сантименталности. Но сега, след като се регистрира, искаме да започнем връзката си с теб като ти дадем нещо топло за Добре дошли. Подаряваме ти 20% отстъпка за първия закупен от нас артикул.

По този забавен начин протича първоначалната комуникация на GettyImages с новорегистрираните потребители. Открих го, докато търсех снимки за материал в Екстериор. И тъй като ми се стори готино, се сетих за едно важно правило в маркетинга (а може и аз да съм го формулирал по този конкретен начин, въпреки че е слабо вероятно) - "Обичай клиента си, за да те обикне и той".

P.S. Адмирации за Гети-тата, но при мен не се получи - 270 долара за снимка? Айде, бе! Ще се обичаме, ама free love.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ще дойдеш ли с мен?

Там ли си?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Пожелах си... страхотен ден

Още като се събудих, знаех, че денят ще е вълнуващ. И така се получи.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).

Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Моралното удовлетворение от ходенето ми в Сърбия

Като изключим доста успешния репортаж в "Големият тандем", днес получих втора възможност да оползотворя присъствието си на националния протест в Белград миналия четвъртък. След като следобед качих снимката на сцената на митинга, направена с моя телефон, при останалите ми фотографии във Flickr.com, редакторите на NowPublic.com пожелаха да я публикуват като допълнение към техен материал.
Е, вече се изявих и като фоторепортер. Снимката не е нищо особено, но дано ти хареса и на теб. Скоро ще допълня още колекцията от документални кадри.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Най-накрая и аз на блогосреща

Доживях! След няколко пропуснати срещи на блогъри...


Гаден Блогър, затри ми текста. А бе, прати ми снимки, на които ме има, това е.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

But you'll never know that!

В Сърбия беше много хубаво. Починах си, понесох си негативите и позитивите. И сега затварям страницата. Недей да ме разпитваш, защото най-вероятно няма да ти разкажа много. В политическия ни блог съм ти разказал както ми се случи в Белград по време на националния митинг на 21.02. Скоро ще ти пусна и обещания текст за обмена.

"Kosovo je srce Srbije" или Alex on the hot spot

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Подари книга на любимата си библиотека

В началото на зимата Георги Господинов започна "лична" кампания "Подари книга за Коледа", под която отдалеко прозират комерсиалните причини. Сега и аз ще се комерсиализирам. Вчера си взех един много интересен сборник - "Лобиране и лобистки практики". В 3 екземпляра. На път за Института за икономическа политика се замислих колко празен всъщност е разделът за масова комуникация в Университетската библиотека. Затова взех един екземпляр и за там.

Днес отидх в библиотеката, подарих сборника и изрично подчертах, че книгата трябва да отиде в раздела за журналистика и масова комуникация. Надявам се, че ще ме послушат и повече хора ще имат възможност да се запознаят със същността на лобирането, което по света е често практикуван политически похват.

Ето какво ти предлагам сега:

На рождения си ден не прави подарък на себе си, а на любимата си библиотека - подари й любимата си книга, за да могат останалите като теб да й се наслаждават. И не само на рождения си ден, не само любимото си заглавие. Ако искаш, още сега излез и купи онази книга, която не е имало, когато ти е трябвала. Струва си, нали!?!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Как да си направим бомба?

Винаги съм вярвал в силата на интернет енциклопедията Уикипедия. И вече съм особено радостен, защото знам, че тя може да ме научи... как да си направя бомба, получавайки тротил. Жалко, че не подаряват безплатен детонатор при определен брой посещения на сайта.

!!!

Разбира се над описанието на получаване има надпис, който се предполага, че трябва да ме спре: "Изпълняването на описаните указания в тази статия е опасно за живота ви!!! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!!! УИКИПЕДИЯ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВАШИТЕ ДЕЯНИЯ!!!". Ало-о-о, това е все едно да дадеш на Осама бен Ладен рецепта как да си "забърка" атомна бомба и да му кажеш, че има вероятност да се нарани.

Честито, деца, вече нямате нужда от пиратки. Уики ще ви научи как да направите следващата Нова година много по-интересна откъм пиротехника.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Терзанията на Боратино Филизо – един месец по-късно

Боратино стоеше нервен на столчето си, хванал в дървената си ръчичка малката лула, която татко Карло му беше подарил за първия рожден ден. Предстоеше му да се изправи пред Страшния съд на дървосекачите. Започна да усеща как носът го сърби. Лош знак. Щеше да му се наложи да каже своята истина. Добре, че тя винаги беше правилната.

- Невинен съм! Не съм докосвал Палечка дори с пръст. Добре, де, поиграх си с косата й, но това си е човещинка. А аз нали ще стана човек съвсем скоро. Пак ви казвам, невинен съм! Сватбарите от панаира са ми поставили капан, знам ги! Аз съм просто едно дървено човече, помагам от време на време на татко Карло, докато си прави фигурките.

Опитват се да опетнят името ми! Аз работя на доброволни начала в Академията по дърворезбарство от толкова време, а чак сега някой се оплаква от мен, не е ли странно? И какво като съм канил Палечка да идва у нас да дялкаме заедно клончета от череша? Ами то колко играчки от Академията са идвали в моя кът в работилницата на татко Карло – и Мини Маус, и Барби, и Рапунцел. Пинокио дори! Ама какво лошо има в това, наистина не виждам нищо лошо. Я питайте Пинокио – ако ви каже, че сме си мерили чий нос става по-дълъг, когато лъжем, да не се казвам Боратино Филизо. А ако потвърди, значи лъже.

Носът на Боратино вече беше започнал да надвишава критичната граница от 15 сантиметра и това наистина го изплаши. За последен път подобно нещо му се бе случило, когато даваше обяснения пред татко Карло за случилото се. Тогава също му беше много странно, че се получава така, защото отново каза истината – въобще не е предлагал на Палечка да се виждат извън работилницата. Разбира се, татко Карло му бе повярвал и не го бе наказал, още повече, че малката непослушница не се бе оплаквала повече. Тогава й бе позволено да си тръгне от Академията и без проблеми да вземе лиценза си за дърворезбар. Дори като бонус получи разрешително за дървосекач.

Тогава... тогава обаче се появиха лошите Сватбари от панаира, които само си търсят повод да се напият и да се разсмиват над хората. Те преследваха дълго време Боратино и му показваха ножчето, с което Палечка тайно е дялкала от крачето му, за да може да използва след това дървения материал като веществено доказателство в подкрепа на своето измислено обвинение. И изведнъж целият панаир разбра за малката тайна на бедния Боратино. Той беше опозорен. Никога нямаше да стане директор на Института по ваяне на дребни фигурки в Академията по дърворезбарство. Животът му вече нямаше смисъл.

- Някой ми завидя! Не искаха да стана шеф на новия Институт и затова накараха Сватбарите да ми разбият живота. Как ще погледна сега Щурчето в очите? И Добрата фея така силно вярваше в мен. А сега – заради някаква пиклива кукла, която дори не заслужава да се нарича кукла, ще трябва да си остана обикновен дървен философ. Дори не мога да се виждам с любимите си играчки от Академията. Не ми дават вече да сядам и на любимото си столче в работилницата, където да си пуша лулата и да попийвам дървесен сок.

Сега Боратино вървеше към малкото си жилище. Вече никога нямаше да бъде близо до онези, които обича. Дори и до онези, които обичаше незаконно. Носът му беше вече 20 сантиметра и се закачаше във всеки клон по пътя. Знаеше си, че няма никакъв смисъл да опитва нови техники на дялане на клони точно с Палечка. Но пък не съжаляваше за това, което се е случило. Само го беше яд, защото беше невинен.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Критикът като Некритик"

Аве Иванова е български театрал, част от Обществото на независимите театрални критици. Наскоро ми попадна една публикация във в. Култура, която е нейно изказване на по време на семинар за проблемите на театралните критици, провел се в края на миналия век (звучи далечно, разбира се, но става въпрос едва за 1999 г.). Там Иванова говори за разликите между професионалния критик и "некритика", който според нея е по-скоро любител и именно затова дава по-обективно мнение. Аз лично си мисля, че по-точно би било да се изпише не(о)критик и така и ще го правя.
Това е хубав повод да ти покажа защо наистина съществува блогът "Аз чета" в този си формат. Вярно, че повечето от авторите в блога работят в сферата на комуникацията, но нито един от тях не е професионален критик, май никой няма и намерение да става. Пишем, защото обичаме да четем - има го в графичка в таблицата.
Мисля, че няма да ти е трудно да направиш прехвърлянето от театрална към литературна вълна.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо държа да те видя на Панаира...

Спомняш ли си всички онези събития, моменти, дати от живота си, за които цялото ти тяло е тръпнело в очакване? Всички онези неща, които не ти се е чакало да дойдат, защото това очакване те е изяждало отвътре? Е, такова събитие за мен е второто издание на Медийния панаир. (Да, аз правя този блог.) Тази нощ, предполагам, няма да си лягам. Просто защото не искам да заспивам - всеки сън би утежнил очакването... Познато ли ти е?
Няма значение какво ще се случи през тази една седмица. Въпреки че хубавите неща със сигурност ще са в пъти повече от лошите. Пък и кой помни лошите моменти в подобни случаи. (Аз лично никога не съм бил злопаметен - радвам си се, когато мога да се наслаждавам на хубавото, за да търся постоянно лошото. Извинявай за лирическото отклонение.) Но ще се увериш, че свършеното по Медиен панаир 2007 въобще не е малко...
И понеже това е Блогчо, ще кажа, че причината да има медиен панаир са студентите. Причината Медийният панаир да не е онова, което можеше да бъде, е нежеланието на много хора да повярват, че студентите могат да създадат нещо качествено. Освен когато същите тези хора експлоатират студентите по време на стажантските им програми. (Това обаче е въпрос на друг разговор.).
И макар този панаир да не е организиран от студенти, той се прави за студентите и е един от начините "големите" в медиите да се срещнат с онези, които много скоро ще работят с тях. Желанието, разбира се, е предимно от страна на младите. И тяхното време ще дойде обаче. Дано те не се отнасят по този начин с бъдещите си наследници.
Защо държа да те видя на Панаира... Защото благодарение на този панаир в момента познаваш този Александър, колкото и той да не ти харесва. (Той обаче се чувства добре.) Благодарение на миналогодишното издание на този панаир аз успях да убедя някого, че имам потенциал, който може да бъде развиван и използван. Миналата година бях някъде по средата на организационния процес - доброволец. Тази година мога да се накича с названието Организатор. И знам, че съм дал всичко от себе си, за да ти осигуря 5 невероятни дни. Заедно с останалите от екипа, който направи Медиен панаир 2007 реалност. Знам, че си струва. Знам, че онази половин година, в която чакам тази една седмица, ще бъде наистина оправдана. Знам, че дългите дни и нощи на подготовка си заслужават.
Медийният панаир - от 10 до 14 декември в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация. 5 дни, в които ще можеш да се срещнеш с всички онези, които пожелаха да се срещнат с теб. Да им кажеш "Аз мога". Защото "Ти можеш". Защото искам да изживея тези пет дни заедно с теб. Да споделя всички онези моменти, които никога няма да мога да забравя, защото знам, че са се случили отчасти заради моята работа. Може би не знаеш точно с какво се занимавам - ами... никой не знае. Защото от работата на такива като мен се вижда само резултатът. Сега можеш да го видиш, дори да не видиш мен. Може и да ти хареса.
Ето затова искам да те видя на Панаира! Откриването е утре в 11. И моята любима реплика "Тук съм цяла седмица!". Просто ела...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Май ще стоя гладен...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Журналистите търсят правата си?

По света журналистите ценят своята свобода. Но и навсякъде по света свободата на словото е тъпкана.
Това ни показва разразилият се с нови сили скандал с американския ТВ водещ Дан Радър. Вчeра Радър, който водеше предаването "60 минути" по CBS и е смятан за един от еталоните в разследващата журналистика, заяви, че ще съди CBS за 70 милиона долара, след като бе уволнен за изнесените през септември 2004 разкрития за военната кариера на Джордж Буш и опитите му за "скатаване" по време на войната във Виетнам. През март 2005 Дан Радър бе свален от ефир и като водещ на вечерните емисии на американката телевизия.
Искът на водещия е за 20 милиона за нанесени щети и пропуснати ползи и още 50 милиона, с които ще може да създаде "най-големия прецедент в американската история". Днес в шоуто на Лари Кинг по CNN, Дан Радър заяви, че е осъзнал ,че "Някой най-накрая трябва да се изправи и да каже, че демокрацията не може да оцелее под натиска на правителството и намесата му за сплашване на новините", и неговият иск е плод именно на това прозрение.

Моментът е хубав да си спомним, че Иво Инджев бе отстранен от поста си след подобен скандал. Водещият пусна в предаването си "В десетката" по бТВ непроверена информация за имоти на президента Първанов малко преди изборите и веднага бе смъкнат от ефир. По неговият случай обаче все още няма кой знае какво развитие.
Дали не е време и Вие, г-н Инджев, да потърсите правата си от медиата, чийто рейтинг държахте нависоко доста време?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Kакво се случи със сестрите?

Коментарите у нас как всъщност се развиха събитията и преговорите за освобождаването на сестрите от либийския затвор са разнопосочни, на моменти дори напълно противоположни. В блога си Александър Божков е публикувал видео от дискусия във Франция.
Материалът е от броя от 24 юли на предаването "Дебатът" на френския 24-часов информационен канал "France 24" с водеща Андреа Сенке, работила и за CNN. Дебатът е озаглавен "Тайните на едно освобождаване" и е с двойна българска следа - френският адвокат с български произход Антоан Алексиев от "Адвокати без граници" е гост в студиото, а Георги Готев, говорител на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и бивш зам.-главен редактор на вестник "Стандарт" се включва с телевръзка директно от Брюксел.
В студиото са още председателят на фондация "Робер Шуман" Жан-Доминик Жулиани и Жан-Пиер Милилие, експерт по близкоизточните въпроси и професор в парижкия Университет за политически науки, а отново по сателит се включва и Рийд Броуди от "Human Rights Watch".

Има доста неща, върху които човек може да се замисли, най-малкото откъм плурализъм на мненията и не-сервилничене на властта. Приятно гледане!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Влечуги зад зам.-гл.-редакторското бюро

От един дребен, черен и роден на село безименен подлец от интернет

Винаги съм обичал жълтите вестници. Изключително ме забавляват, когато няма с какво друго да си уплътня времето в тоалетната. Предимно там чета издания като Уийкенд , Шоу (тях скоро не съм ги чел, за съжаление), 24 часа и Труд (тия ги попрехвърлям на работа, няма как - задължения). За последните два отдавна твърдя, че са жълти и продължавам да стоя зад думата си. Интересно, даже и Дума го списват по-добре, като съм се заиграл със заглавията.
Понеже известно време бях предимно офлайн, тия дни разбрах, че съм изпуснал голямо СЪБИТИЕ в българското медийно пространство - материал на "първи заместник-главен редактор" на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Този симпатичен журналист (само че това е първият му материал, който чета, интересно що за журналист е...) е един от онези, които се водят авангарда на големите български медии - млад, амбициозен, обещаващ. Явно и доста комплексиран. Принципно не обичам да преценявам хората по външността, въпреки че се случва, но Зюмбюлев така си изглежда. За съжаление, така и пише - като комплексар.
Последният му голям анализ вече 2 седмици разбунва духовете в цялата родна блогосфера. Заемащият престижната 15 страница (и то цялата) материал, наречен "Влечуги зад компютъра" обяснява на българския народ що за хора стоят зад многобройните блогове и форуми. И за да не стане така, че да подходя като хората, които Зюмбюлев описва, няма да коментирам особено много. Не че подобно некадърно анализиране на блогосферата би могло да предизвика реакция различна от злобен присмех.
Интересни са хората, на които авторът се позовава - учени от чуждестранни университети (далеч не най-големите в областта на масовата комуникация), както и на един от най-големите родни капацитети - Мадлен Алгафари! Спокойно мога да кажа, че никой от цитираните няма представа за какво става въпрос в България и нейните форуми и блогове. Дори и Мадлен, която уж е българка. Най-интересното е, че Зюмбюлев пише за пране на пари и бивши служители на ДС. А кой, Зюмбюлев, е Нидал Алгафари?
Не е проблем, че някакъв псевдожурналист със съмнителен начин на изкачване по йерархическата стълбица пише за неща, които очевадно не познава. Лошо е, че го прави от трибуната на медиа, която покрива цялата страна и на която голямата част от народа вярва безусловно. Проблем е и това, че публикацията изглежда като грозна част от добре организирана кампания срещу родното е-общество. Факт е, че читателите на "24 часа" няма да се вдигнат на бунт, но блогърите го правят и ще продължават да протестират.
Защото ако нямаш зад гърба си гигантска медийна групировка, подмазваща се над властта и ползвана като неин репресивен инструмент (за съжаление ми се струва, че не преувеличавам), ти отговаряш с името си. Ако зад теб стои един от най-големите вестници в страната, превърнал се напоследък в средство за пускане на проправителствени ПР-материали, можеш да си позволиш пишеш за неща, от които не разбираш. И разбира се, чакаш само стола на главния редактор да се поразклати...
Случаят си има и хуабва страна. Вече и в интернет са чували за Борислав Зюмбюлев - само погледни резултатите за него в Google. А и той, радвайки се на огромната си популярност онлайн, ще успее да научи нещо повече за форумите и блоговете. Няма обаче да му е много приятно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Поканка

P.S. Автентичен х4о-дизайн. Именно затова се надявам още по-силно да те видя на представянето.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."

Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."
Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Раздадоха наградите "Пулицър" за 2007

Бордът, който присъжда ежегодните награди за журналистика, литература и музика "Пулицър", и тази година раздаде своите награди. Журито, съставено от известни редактори и учени от Щатите, обяви дългоочаквания списък с отличилите се. В него прави впечатление постижението на "Wall Street Journal", който единствен грабна две статуетки - за международен репортаж за отразяването на растежа китайската икономика в поредица от 10 части, озаглавена "Голият капитализъм на Китай", както и за обществено полезни репортажи - поредицата "Perfect Payday", която доведе след себе си сериозни разкрития за злоупотреби, разтърсили корпоративна Америка.
Тази година първенец при художествените романи е Кормак Маккарти с "Пътят", а "Естествен пазител" носи Пулицър за поезия на Наташа Трюдъуей. Специалните награди отидоха при фантаста Рей Бредбъри и при иконата в джаза Джон Колтрейн.

Пълният списък на наградените може да видите тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: