Показват се публикациите с етикет медии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет медии. Показване на всички публикации

12 април 2007

Отново за свободата на словото

От вчера медийната ни общественост е разтърсена от сериозен скандал, по средата на който стоят две добре известни фигури в тази сфера - иконата на българската журналистика Кеворк Кеворкян и "рекламният бос" (много добро клише) Красимир Гергов. Двамата се изправиха един срещу друг в пряк ефир в предаването "Коритаров LIVE" по Нова ТВ.
А всъщност този скандал въобще не е от вчера. Личният ми архив по въпроса датира още от края на миналия септември, а публикациите вътре са от в-к "Дума" от периода 17 юли - 2 август 2006 година. Предполагам обаче, че темата въобще не е оставена без продължение и в червения официоз има още материали по въпроса. Интересното в случая е, че "разследването" наистина е меко казано "червено" - води се от журналисти от двете медии, най-ярко клонящи към БСП - вестник "Дума" и телевизия ББТ. А както казва и Кеворкян, наближават избори, идва време за разпределение на медийното присъствие на партиите...
Това, което ме интересува, е защо не се зашумя толкова, когато скандалът избухна в "Дума", а едва година по-късно, когато Кеворкян (който, оказа се, имал стари сметки за разчистване с КГ) се появи при колегата си Коритаров, хванал под ръка платежно нареждане. Явно когато партийният печат опита да направи качествено разследване, макар и с не съвсем ясни подбуди, обществеността мълчи неодобрително. А сега всички са насочили вниманието се към титаничния сблъсък Кеворкян - Гергов само защото неговото ритуално начало бе поставено при бившия агент на ДС Георги Коритаров. Та се стигна до лобита, тошотошевци и други такива.
Най-вероятно всичко ще се завърти около имената на участващите в спора и до сериозни последствия няма да се стигне. Единият говори за свобода на словото, другият твърди,че постоянно го клеветят - можем да си се въртим до безкрай, както се увери ли лично агент Албърт. Но отново ще има много шум за нищо. Гарантирно!
Прочети

17 март 2007

Трагедия

Поредната жертва от автовойната по родните пътища (колкото и клиширан да е вече този израз), бе дадена тази сутрин по "Цариградско шосе". Кембъла загина при инцидент, който според първоначалните сведения е причинил сам. Жалко, че ни напусна може би единственият човек, който напоследък успяваше да ме разсмее искрено от телевизионния екран.

Тук е инфото от DarikNews и от Агенция "Фокус".
Прочети

13 март 2007

Дейвид Френд за "Vanity Fair': Едно от любимите търсения на Дик Чейни в Google е "saddam "al qaeda" bulgaria"

Малко повече от седмица след скандала със статията за Бойко Борисов в Кънгрешънъл Куотърли и няколко дни след изказването му, че заради нея вече е евентуална мишена на Ал Кайда, имаме нов удар по българската държавност (преформулирам изказване на президента Първанов).
Оказа се, че съм пропуснал нещо важно, докато съм чел януарския брой на Vanity Fair. Току-що попаднах на една много интересна закачка с американския вицепрезидент Ричард "Дик" Чейни - че едно от нещата, които най-често търси в Google, е връзка между България, "Ал Кайда" и Саддам Хюсеин. Материалът е тук, а аз този път ще си спестя коментара.

Само ще напомня една основна моя теза - че във всяка шега има голяма доза истина. Сега остава да открием извора на конкретната закачка.
Прочети

03 март 2007

Докъде стигна българската "сериозна" журналистика

Честит празник!

И дотук беше хубавата част. Защото нещата май съвсем не са в ред. Има нещо гнило... Къде ли? В родните журналистически среди.
Днес се уверих, че медиите ни тотално са ожълтели. И то не в истинския смисъл на термина, който Пулицър налага преди повече от век, а в нашия си, изпълнен с тъга смисъл. И което е по-лошото, оказва се, че да четеш Шок (Шоу или както му е там името) е доста по-рентабилно, отколкото останалите издания, претендиращи за качественост. И за да не остана голословен, показвам това, което ме ядоса тази сутрин:Това прекрасно банерче се появи на уеб-страницата на вестник Монитор преди десетина дни. Звучи обещаващо, нали: "национален флаг" или поне "знаме" на България. Днес обаче се уверих, че родината ни, според определен кръг журналисти, заслужава да бъде почетена и поздравена за празника си с... хартиено трибагрениче с размери 15х25 (приблизително) сантимтера. И дотук беше цялата грандиозност на "патриотичния" проект на хората на Блъсков да "събудят" народа. Всъщност, може би успяха. Али ако не са, до края на деня ще успеят, когато доста хора ще получат заедно с вестника си един "флаг".

Сигурно знаеш, че не чета 24 часа и Труд по субективни причини (споменах ли нещо за жълти вестници? За мен те са такива). Мисля съвсем скоро да увелича "черния" списък. Просто защото медии, които се подиграват по този начин с аудиторията си (какво като у нас не се печели от тираж!), не заслужават да бъдат на пазара.

И накрая: причината, поради която родната имитация на жълта преса е по-купувана - заради подобни жалки изпълнения като днешното на Монитор и поради факта, че грозният опит за увеличаване на продажбите с прикрепянето на DVD дискове към книжното издание при "жълтите" издания е доста е по-изгоден - две филмчета + солиден като обем "вестник" за 2.50, вместо вестник, пълен с обяви и некролози + "шедьовър на киното" за 3.50.

P.S. Добре, де, понякога в качествените български вестници има и "национален флаг"!
Прочети

27 февруари 2007

Крадци на мозъци

Днес получих една невероятна покана да спечеля едни "скромни" 2500 щатски долара. От мен се иска само да давам и давам идеи, които да бъдат ползвани от други хора, а ако благоволят - може и да ми дадат някой цент:

Dear Website Owner,

You're invited to enter the US$2500 Snap Preview Anywhere Extreme Makeover Contest.


We're reaching out to the 650,000 websites and blogs that use our technology and asking for YOUR ideas on how to make it better.

The top 3 ideas submitted on our blog will receive cash prizes:

1st Prize: US$2500
2nd Prize: US$1000
3rd Prize: US$500

But even if you don't have any ideas on improving Snap Preview Anywhere, please visit the contest and vote on the ideas you would like to see on your site. Your votes will help determine the winners.

And don't forget to leave comments. The two most compelling comments will receive US$500 each. And be sure to click the Add This link which will help promote the contest in Digg and other social media.

Best regards,

Team Snap


Винаги съм обичал да ме използват. Ама този път ще пропусна възможността. Някак хоу-хауто ми свиди да си го давам ей така.

P.S.
Оставям линковете активни, ако случайно ти се прииска да станеш дарител на мозъчни клетки.
Прочети

Карбовски с рулетка във ФЖМК

Мартин Карбовски започна малката си революция по промяната на статуквото в българската журналистика. И то срещу 1.40 лв. на час. Даден бе стартът на лекционния му курс "Теория на рамката" във Факултета по журналистика и масова комуникация. Той пристигна доста преди началото на занятието (не са особено много преподавателите във Ф-то, които го правят), изчака културно да се съберат хора и... остана изненадан от изключително ниската посещаемост.
Карбовски обаче показа професионализъм. Набързо представи себе си исвоите цели с този курс и започна да запознава студентите с материала. Изненадващо заяви, че ще държи на академичната обстановка и официалността на отношенията, поне в часовете. За почивките обеща разговорите и отношенията да са на "ти", понеже и за него било по-лесно така. (Това обаче не му пречеше да изпсува на няколко пъти и да си бъде вулгарен. Ще видим.)
Интересна ми бе мотивацията му да започне един вид преподаване във ФЖМК, след поредицата му изказвания за Факултета и хората, които излизат от него. (Както знаеш, това ми е болна тема и я следя сравнително отблизо.) Заявките са, че си търси съмишленици и че иска да немери обратна връзка с нормални хора. Е, може и да не му се вярва, имайки предвид горния линк, но най-вероятно именно във ФЖМК ще намери хора, с които да сподели и осъществи търсенията си.

P.S. Моментът, в който по средата на лекцията Карбовски започна да си играе с една рулетка, бе изключително симпатичен, но нямаше начин да го снимам. Затова и материалът е без картинка. Пусни въображението си в действие.
Прочети

15 февруари 2007

Живот под прицел или един аспект на войната

Новинарските емисии по целия свят всеки ден са изпълнени с току-що получени сведения за нови жертви на войната в Ирак. Някои организации пък се занимават с изчисляването на това колко струва въпросната война на бедния американски данъкоплатец. Истинското лице на сраженията обаче сякаш остава скрито зад безбройните данни и статистики.
Тук идва мястото да се намесят журналистите от мястото на събитието. По-големите медии могат да си позволят да пратят в горещите точки на събитията стрингъри (журналисти, които пътуват по мисии с войсковите части, след като са преминали специално обучение наравно с останалите войници). За малките обаче остават само кадрите от видеообмена, защото подготовката на един такъв специален пратеник и издръжката на екипа е доста солидна.
Постепенно обаче се появяват нов тип фрийленсъри, които работят сами - само с цифрова камера, лаптоп и интернет връзка (в повечето случаи чрез сателитен телефон в съответната военна база). Пращайки съвсем кратък текст и видео от порядъка на няколко минути, те показват пълните възможности на one-man журналистиката.


Сега ще ти разкажа за един такъв човек. Преди е бил мениджър и агент в Холивуд. Занимавал се е с делата на Стивън Содърбърг и Джордж Клуни. Днес обаче можем спокойно да го наречем журналист. В по-широкият смисъл на думата, разбира се. Журналистическото в неговата работа е това, че показва една нова точка от войната. Филмите му не са просто документи, а представят историята в реално време.

Това е Патрик Долард. От известно време неговите документални филми за войната в Ирак предизвикват обществото отвъд Океана, а и по целия свят. Често е обвиняван от левите политици в щатите, че с документалните си серии "Младите американци" прокламира про-военно отношение.

Днес "Vanity Fair" пуснаха за свободно гледане поредната проция от работите на Долард. Филмът е озаглавен "Living With Snipers" и проследява ежедневието на няколко американси военни в Ирак. Те са снайперисти и всекидневно трябва да се справят с опасностите, идващи от противниковите мерници. Това е една прекрасна картинка за местата, където американците (а и не само те) пращат своите деца - разбити от РПГ стени, полуразбити бронирани прозорци, постоянно профучаващи снаряди и куршуми. Гледката е наистина внушителна. А когато снаряд се взривява само на метри от камерата, всичко сякаш замръзва.

Войната в Ирак обаче скоро няма да бъде замразена. Не и докато GWB и неговият "пудел" демонстрират, че държат структурната сила.
Прочети

11 февруари 2007

Ново посегателство върху свободата на словото

В петък две мутри са опитали да се подиграят за пореден път с българската журналистика и свободата на словото. Те са заплашили журналистката от в. "Политика" Мария Николаева, че ще я залеят с киселина, ако пусне продължение на материал за апетити към парк "Странджа" от страна на БСП и ДПС (!?!). Препратка по случая има на първа страница на "Монитор" днес.

Така след атентатите срещу Ани Заркова и Васил Иванов идва следващата заплаха към български журналист. Оказва се, че играта наистина загрубява, защото в случая са преминати всякакви граници - да отидат двамата "парламентьори" направо в офиса на медиата е меко казано нагло, не мислиш ли!?! Но и вече не особено очудващо.
Какви обаче са индикациите за нередност? И този път става въпрос за земи и застрояване. След като кметът на Елин Пелин бе убит поради сходни причини (май все още е неофициална версия това, прости ми, ако в крайна сметка се окаже друго), едва ли ще се спрат пред нещо, само заради една журналистка.
Интересно е и друго - в материала се говори за интереси от страна на БСП и ДПС, а се появяват дебеловрати момци. Чувал съм, че те си ги създават, ама чак пък толкова явно да ги ползват. Не ми се мисли какво правят тайно...
Прочети

28 януари 2007

Променя ли ЦСКА начина на работа?*

Новите шефове на „Армията” намекват, че поставяните цели ще бъдат гонени не с всички средства, а с най-ефикасните. Това е изводът, който може да бъде направен след последното съвместно заседание на Надзорния и Управителния съвет в петък, където бяха обсъждани хода на зимната подготовка на отбора, както и политиката на клуба спрямо селекцията и детско-юношеската школа.
Самият факт, че Пламен Марков е доволен от хода на подготовката и новите попълнения говори, че има подкрепата на ръководството. Подкрепа, която много често липсваше при предишните управници на „армейците”, най-вече за привличането на играчите от „Most wanted” списъка на този, а и на предшестващите го треньори.
Ключовата промяна обаче е в отношението към ДЮШ. За никого не е тайна какви са условията, при които се тренира на „Червено знаме”. Не е тайна също, че те са на светлинни години от тези, които се предоставят в школата на Левски, а отскоро и на Славия. Въпреки всичко червените юноши се представят подобаващо в първенството и не отстъпват по нищо на съперниците си от Герена, които тренират и играят предимно на изкуствена настилка. Надеждата е новите два терена, които ще бъдат ползвани, да бъдат пригодени за нормален тренировъчен процес, за да се повдигне малко и самочувствието на подрастващите състезатели.
Крайно време беше ръководството на ЦСКА да заяви готовност да гласува доверие на играчи от ДЮШ, както и направи. Важното сега е да бъдат отчетени таланти като Юлиан Куртелов и Николай Чипев, вече доказали се в школата и чакащи шанс да се изявят и в първия състав. В противен случай остава рискът техните качества и средствата, вложени за тяхното развитие, да останат напразни. Както за съжаление напоследък се е получавало неведнъж.
Едно е сигурно – феновете са насочили поглед към действията на новото ръководство и бленуват най-накрая усилията на играчите да бъдат подкрепени от адекватно отношение на Томов и компания. Защото за истинските цесекари 30 титли все още са малко. А за спечелването на 31-та, към която се стреми новият курс на управление, има още един цял полусезон. Просто трябва картите да бъдат изиграни правилно.

* Материалът е ключ за влизането ми в редиците на "Тема:Спорт". Какво ми пожелаваш? А-а, късмет. Благодаря ти.
Прочети

27 януари 2007

Ден за интервюта от Vanity Fair

Наскоро ми попадна декемврийският брой на сп.Vanity Fair - нещо, което никога не съм си мислел, че ще ми се случи. Но пък Вера Джамбазова се опяви в подходящия момент и имах прекрасната възможност да се насладя на изданието, за което само бях чувал. А какъв брой бе декемврийският - на корицата с Брад Пит "по бели гащи". Буквално! Вътре пък има един прекрасен материал за Господарката на интервюто Ориана Фалачи.
И тази вечер, търсейки материали за новата фийд-програма, която си изтеглих (Да живее Вени Гюрова!), пак отидох на сайта на списанието. Няма го вече онзи декемврийски брой. Да, ама са сложили януарския. И гледам - най-хубавото интервю е с моя човек Норман Мейлър. Вечният младеж от барикадите край Белия дом и най-младият носител на "Пулицър" за дебюта си с "Голите и мъртвите". Както и една зашеметяваща колекция от фотоси: Годината, представена чрез снимки на едни от най-големите фотографи на нашето съвремие.

И като съм казал, че ще си говорим за интервюта... Февруарският брой вече е качен и на въпроси отговаря не кой да е, а великият сър Сидни Поатие.

P.S. Срамота е, че онлайн изданието няма RSS. Ама абонаментът му като е $25 на година, за какво му е на човек фийд. Айде, тичай към будката да си вземеш новия брой.
Прочети