Показват се публикациите с етикет наръчници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет наръчници. Показване на всички публикации

21 ноември 2013

Наръчник за четене на жълта преса



Преди известно време ми попадна текст на английски, превод от статията "Манипулативни тактики към народа в плуралистична медийна среда" на някой си Пьотр Давиденко, оказал се част от екипа за създаване на пропагандни тактики на КГБ. Текстът е писан в последните месеци от съществуването на СССР, като не е ясно човекът колко важна фигура в стратегиите на репресивния апарат на Съюза е бил и дали "тактиките" са били предназначени за вътрешнодържавно ползване или за изнасяне в преки и косвени сателити (като България, например).

Понеже достигнах до текста в научен архив през няколко препратки, вече ми е трудно да го открия. Пазя обаче записките си, които ще нахвърлям набързо - можете да ги приемате като наръчник за четене на жълта преса (или на медии бухалки, в общия случай е едно и също):
  • Внимавайте кои факти липсват в даден материал - често използван похват от жълтите медии, когато се дели злепоставянето на някого, е да се постави лицето в даден контекст. Той обаче никога не е изчерпателен - винаги внимавайте кои факти точно липсват от съответния контекст и какви биха могли да са причините за "тактичното" им пропускане
  • Внимавайте кои имена липсват в даден материал - също както при пропускането на факти, обикновено при злепоставяне на някого се пропускат и имената на основните му противници, сред които обикновено са и поръчителите на текста
  • Следете средната възраст на хората, за които пише на конкретната страница - ако тя е много различна от вашата, значи вероятно не сте изобщо търсена аудитория от редакторите на изданието. Сменете го с някой по-нормален
  • Мислете защо в този момент четете точно тази тема - често се случва жълтите медии да подменят обществения дневен ред с вторични теми, които да изместват вниманието от сериозните проблеми 
  • Не се хващайте на номера с обективната журналистика - такова чудо няма. Дори начинът на подреждане на фактите в една новина е начин за субективизирането й, което не е задължително лошо. Често прас-прес медиите закачат съвсем леко някои теми само и само за да се наложи да дадат думата на "другата страна", която в общия случай се оказва правилната страна
В крайна сметка, винаги имайте едно наум за нещата, които четете. Особено в медии, които така и не успяват да спечелят трайно доверието ви.

P.S. И докато си пишем мистификации за пропагандата, в България все пак има достойни журналисти!

Снимка: blog.radikal.com.tr
Прочети

07 юли 2012

Наръчник на националния състезател

Българските спортисти са малко особени - гледат батковците си от чужбина и се объркват; прекарват повечко време по увеселителните заведения и се бъркат още повече; понякога ги "трансферират" в чужбина и започват съвсем съвсем да се объркват...

Това тяхно объркване се случва най-често около участията им в националните отбори, така че им предлагам един кратък наръчник за национални състезатели, с който да са подготвени за този голям "шок", наречен покана за националния отбор:

  1. Научи химна на страната си. Никой фен по света не го прощава на националните спортисти, освен може би испанците. Но те си имат обективна причина.

  2. Гони целта си докрай. Всяка топка, всеки метър е важен, така че, ако не ти се мърда много-много, взимай пример от германците и англичаните, които гонят целта до последната възможност. (И не, онази топка НЕ излизаше в аут!)



  3. Никога не си позволявай да симулираш игра пред родна публика. Преструвките и сметките на дребно може да вършат работа, когато националният отбор гостува и състезанието се предава само по телевизията, но никой в залата или на стадиона няма да ти прости размотаването по терена и лекото пресягане, когато трябва да скачаш и да се бориш като лъв.

  4. Съдията не ти е виновен. Да, научи това - треньорът ти в първенството може да си позволи да праща поздрави на съдиите след всеки мач на клубния ти отбор, но твоята работа е да изпълняваш решенията му на терена и да си играеш играта.

  5. Феновете не се интересуват от парите, които взимаш. Поне това не интересува голяма част от хората, които застават със затаен дъх пред телевизора, всеки път, когато има национални състезатели на игрището. Така че ще трябва да потичаш още няколко минути 5-6 пъти тази година.



  6. За страната си трябва да играеш със сърце. Което прави отказването на покана за националния отпор нещо като грях. Да, знам, че е нечестно, но иди обяснявай на някакви си милиони фенове... Пък и какво - не искаш ли да си като Меси, който винаги играе за националния си отбор без значение от десетките мачове за Барселона всеки сезон?!




Искрено се надявам това кратко наръчниче да достигне до когото трябва, та да спрем с примадонските изпълнения. Когато става въпрос за националния герб, сърдити няма как да има.
Прочети