Показват се публикациите с етикет журналистика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет журналистика. Показване на всички публикации

02 април 2014

Има един правилен начин за правене на журналистика - без страх

Тук можеше да има снимка на плачещата Генка сред втория пореден палеж над автомобила й. На снимката обаче тя се усмихва, точно както трябва да се усмихва всеки професионалист, когато е свършил добре работата си. И то трябва да се случва без никакъв страх
Мечтаех да стана журналист от малък - търсиш истината, често решаваш проблеми, имаш по-лесен достъп до други светове, които можеш да показваш. Поради редица причини, сега достъпът ми до голямата журналистика се изразява в приятелство с чудесни и пробивни професионалисти от бранша и работа с тях на ежедневна база като PR практик, но желанието ми да виждам правенето на качествена журналистика не е станало нито пункт по-малко.

За тези 7 години, откакто смених мечтаната професия, България падна от 51-во до 87-мо място в индекса за свобода на медиите на "Репортери без граници". Журналистите не правят по-слаби материали, макар болшинството от репортерстващите в различните медии да не заслужават докрай названието "журналист", но пък зависимостта им расте постоянно. На този фон през последните години се случваха и нападения над личността на водещи журналисти - побои, взривявания и подпалвания на автомобилите им, а заплахите за саморазправа често се случват вече дори пред камера.

Тази нощ Генка Шикерова стана жертва на палеж за втори път в рамките на около половин година. Дали това е сплашване от поръчител от политическия или престъпния свят (ако приемем, че това са два отделни свята), едва ли ще разберем, след като още нямаме арестувани за случая с първия палеж.

Разкриха ли кой взриви колата на Сашо Диков? Разкриха ли кой запали автомобила на Генка през есента? Разкриха ли кой преби с метални прътове Огнян Стефанов? Отговорът е не. Симптомът обаче е следният: безнаказаност - докато полиция липсва, докато държава липсва, медиите ще бъдат подлагани на натиск от подобен тип. Достойните журналисти обаче, сигурен съм, ще продължат да си вършат добре работата по единствения правилен начин - без страх.

И понеже редовно си плащам данъците и съм свикнал да съм взискателен гражданин, когато някой държавен чиновник не си върши работата, държа да си поеме последствията:
Другарю вътрешен министър, ще си подадете ли най-накрая оставката?

Прочети

21 ноември 2013

Наръчник за четене на жълта преса



Преди известно време ми попадна текст на английски, превод от статията "Манипулативни тактики към народа в плуралистична медийна среда" на някой си Пьотр Давиденко, оказал се част от екипа за създаване на пропагандни тактики на КГБ. Текстът е писан в последните месеци от съществуването на СССР, като не е ясно човекът колко важна фигура в стратегиите на репресивния апарат на Съюза е бил и дали "тактиките" са били предназначени за вътрешнодържавно ползване или за изнасяне в преки и косвени сателити (като България, например).

Понеже достигнах до текста в научен архив през няколко препратки, вече ми е трудно да го открия. Пазя обаче записките си, които ще нахвърлям набързо - можете да ги приемате като наръчник за четене на жълта преса (или на медии бухалки, в общия случай е едно и също):
  • Внимавайте кои факти липсват в даден материал - често използван похват от жълтите медии, когато се дели злепоставянето на някого, е да се постави лицето в даден контекст. Той обаче никога не е изчерпателен - винаги внимавайте кои факти точно липсват от съответния контекст и какви биха могли да са причините за "тактичното" им пропускане
  • Внимавайте кои имена липсват в даден материал - също както при пропускането на факти, обикновено при злепоставяне на някого се пропускат и имената на основните му противници, сред които обикновено са и поръчителите на текста
  • Следете средната възраст на хората, за които пише на конкретната страница - ако тя е много различна от вашата, значи вероятно не сте изобщо търсена аудитория от редакторите на изданието. Сменете го с някой по-нормален
  • Мислете защо в този момент четете точно тази тема - често се случва жълтите медии да подменят обществения дневен ред с вторични теми, които да изместват вниманието от сериозните проблеми 
  • Не се хващайте на номера с обективната журналистика - такова чудо няма. Дори начинът на подреждане на фактите в една новина е начин за субективизирането й, което не е задължително лошо. Често прас-прес медиите закачат съвсем леко някои теми само и само за да се наложи да дадат думата на "другата страна", която в общия случай се оказва правилната страна
В крайна сметка, винаги имайте едно наум за нещата, които четете. Особено в медии, които така и не успяват да спечелят трайно доверието ви.

P.S. И докато си пишем мистификации за пропагандата, в България все пак има достойни журналисти!

Снимка: blog.radikal.com.tr
Прочети

17 септември 2013

5W на българската политика

В медиите има едно правило, по което се построява журналистическият текст. По света е познато като 5W (понякога и "5W+H", ако става въпрос за аналитични текстове), а у нас - като 5К+3.


Приема се, че ако текстът отговаря на тези 5-6 основни въпроса - Кой? Какво? Кога? Къде? Защо? Как? - читателят/зрителят/слушателят би трябвало да е що-годе информиран след края му. Конструкциите може да са различни според случая и търсеното внушение, това в случая не е от значение, но на практика всеки качествен журналистически текст трябва да отговаря на тези въпроси.

И когато се прави интервю от актуален тип ("проблемно"), тези въпроси винаги се задават. До откат, ако не получават отговори.

Понеже напоследък управляващите много сериозно държат да учат медиите как да си вършат работата (че и техните марионетки - "контрапротестиращите", които настояват властта да учи медиите как да функционират), с риск да бъда зачеркнат и да полетят камъни върху ми, предлагам този бърз справочник на това какви въпроси трябва да бъдат задавани на властта от медиите. Всеки ден. При всяко тяхно медийно участие.
  1. Кой предложи Пеевски? 
  2. Какво толкова правите (или все още подготвяте), че стискате кокала на всяка цена?
  3. Кога това правителство ще си подаде оставката?
  4. Къде е достойнството Ви, с което да се изправите пред хората, които искат да си тръгнете, а не да бягате като мишка през боклуджийските изходи?
  5. Защо Ви е страх толкова много да си признаете, че правите грешка след грешка, че чак сте впрегнали пропагандната машина да чисти след Вас?
  6. Как спите нощем, господа?
Прочети