Показват се публикациите с етикет Бойко Борисов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бойко Борисов. Показване на всички публикации

14 април 2019

Езикът като цивилизационен избор: Защо думите, които ползваме, са важни

14 април 2019 г., неделя
"Ако си мислите, че ни управлява Бойко Борисов, лъжете се - управляват ни Каракачанов, Джамбазки и Валери Симеонов. Да сте чули Бойко да е въвел нови думи в българския език?"
Използвах тази шега, граничеща с жестоката истина, на няколко пъти през последните седмици. Понякога получава неразбиращи погледи, понякога ѝ отвръщат с тъга, понякога - с кимащо съгласие. Зад нея обаче се крие причинно-следствената връзка за това обществото ни да е постоянно разтърсвано от скандали и медийни димки.

Конкретният пример тук сочи реториката на националистическите партии в парламента, включително активната им кампания срещу Истанбулската конвенция и вкарването на думата "д*енд^ри" (съжалявам, под достойнството ми е да я напиша) като обидно нарицателно за хора с различна сексуална ориентация или за такива, за които сексуалната ориентация на другите не е болка за умиране.

Всъщност езикът винаги е бил и ще бъде един от основните начини за управление на екипи, организации или цели държави. Помислете за вътрешнокорпоративната комуникация, но и за пропагандата и за "новговор" от "1984" на Оруел. Няма дума за нещо, то не съществува, има често ползвана дума за нещо - то е много важно и евентуално опасно. За демагогия и лицемерие няма нужда да си говорим, сред политиците те са прекалено често срещани, но ние, като личности, можем спокойно да си ги спестяваме.

Освен всичко друго, нашето отношение към езика показва собственото ни отношение към самите нас - дали се взимаме достатъчно насериозно, за да имаме богат речник и да ползваме красиви, дори цветисти изрази в ежедневната си реч.

През изминалата седмица бях обучител в 4-дневен лагер по медийна грамотност за ученици от цялата страна и едно от момчетата ме попита
"Какво значи "лингвистика"?"
Обясних му, че това е науката за езика и изследва начина, по който ползваме думите. Разказах му също, че един от най-великите учени на ХХ век Ноам Чомски (прочети това интервю с него от 2006 г., един от първите текстове в блога) всъщност е лингвист и през последните десетилетия прекарва немалка част от времето си да анализира езика на американските политици и съответно да ги критикува за действията им и разминаванията по оста "обещано-извършено".

Аз лично отделям много голямо влияние на езика си. Той ми дава възможност да се отличавам от хората, които го ползват, за да сеят омраза и разделение - истински цивилизационен избор. Ползваш ли тяхната реторика, техните изрази, ставаш точно като тях... Същевременно се възхищавам не на общите авторитети, а на хора, които умеят да правят вълшебства с езика - за писателите е ясно, но сред онези, с които си говоря всекидневно, също има подобни вълшебници.

Особено в момент, в който грамотността става все по-голям проблем (по-скоро липсата ѝ), връщането ни към средновековните зависимости от мираж се превръща в съвсем реална заплаха. През настоящата година ще гласуваме (най-малко) два пъти, което означава, че ни очаква силно замърсяване на езиковата среда - политиците ще започнат с празните си обещания, маскирани като красиви лозунги, ще се активизират тролските ферми и е много вероятно да се появят големи скандали, базирани на реч на омразата.

Струва ми се, че точно сега е правилният момент да си дадем сметка колко важни са думите, които ползваме, и да започнем да даваме пример на останалите с езика си.

P.S. Разбира се, има и подходяща TED лекция по темата. Отдели ѝ няколко минути.

Прочети

16 февруари 2015

Всички говорят за... Петдесет нюанса сиво, Емил Конрад и колесника на Бойко

Малии, отдавна си мисля да направя в блога една рубрика изказване по важни теми, та най-накрая се престрашавам. Вече е официално - във "Всички говорят за..." ще се изказвам по темите от последните няколко дни, по които вече така и така всички са се изказали. Хайде да видим, започваме с филма по книгата "Петдесет нюанса сиво", малко за влогърът-не-писател Емил Конрад и с кръжащия над София полуфалкон на правителството.



Започваме с "Нюансите". Единственото, което знам за тази книга, освен имената на главните герои и наличието на връзване и бой по време на секс, е, че всякакви хора са луди по нея. Едно време си я четяха тайно, сега с гордост си я купуват в книжарниците. Всъщност, филмът освен дългоочакван, едва ли е нещо повече, предвид всички отзиви досега. Но какво пък - малко guilty pleasures за всички нас. Да, гледаше ми се още в петък вечер, но не, няма да дам пари за тази бозица. Ще се гледа вкъщи в добра компания (не обещавам, че компанията няма да е завързана ;) ).

Стигаме до немилия недраг Емил Конрад, чийто най-голям грях тази седмица бе достигането на петцифрен тираж на дебютната му "не-литературна" книга с есета за живота в училище. Направо се поцепиха хората да обсъждат момчето - как бил пошло поп явление, според едните, но пък бил герой на децата, според другите. А междувременно същите тези деца се трупат с опашки със стотици, заради едното селфи с Емо.

Face it, тези два примера са две страни на едно и също явление - хората са хора, защото имат нужди, без значение от възрастта си. Застаряващите дами имат нужда да изживеят фантазията си за доминиращия богаташ, който ги пляска от време на време. Дребосъците пък искат да имат приятел от "големите", който да им говори с простички думи нещата, с които така и така се сблъскват всяки ден. И ако тези две книги ще им помогнат утре да гледат една идея по-оптимистично на живота - аз съм ОК с това. Ако случайно някой пита.

Завършваме с баш майстора - негово височество (заради непредвиденото реене над столицата миналата седмица) - льо премиер ББ. Почти сигурен съм как всички в самолета са си брояли последните мигове - не си е работа да кръжиш над собствената си къща без парашут :( Но вярвам, че това е ясен сигнал, че отлитането му от властта може и да не е чак толкова далеко. Вече 100 дни е пак начело, но промяна няма никаква и държавата продължава да стои в плен на КОЙ. И реакциите не закъсняха, разбира се.

Ще ми е интересно да разбера какво мислите и вие по тези три темички. 


Прочети