неделя, 14 април 2019 г.

Езикът като цивилизационен избор: Защо думите, които ползваме, са важни

14 април 2019 г., неделя
"Ако си мислите, че ни управлява Бойко Борисов, лъжете се - управляват ни Каракачанов, Джамбазки и Валери Симеонов. Да сте чули Бойко да е въвел нови думи в българския език?"
Използвах тази шега, граничеща с жестоката истина, на няколко пъти през последните седмици. Понякога получава неразбиращи погледи, понякога ѝ отвръщат с тъга, понякога - с кимащо съгласие. Зад нея обаче се крие причинно-следствената връзка за това обществото ни да е постоянно разтърсвано от скандали и медийни димки.

Конкретният пример тук сочи реториката на националистическите партии в парламента, включително активната им кампания срещу Истанбулската конвенция и вкарването на думата "д*енд^ри" (съжалявам, под достойнството ми е да я напиша) като обидно нарицателно за хора с различна сексуална ориентация или за такива, за които сексуалната ориентация на другите не е болка за умиране.

Всъщност езикът винаги е бил и ще бъде един от основните начини за управление на екипи, организации или цели държави. Помислете за вътрешнокорпоративната комуникация, но и за пропагандата и за "новговор" от "1984" на Оруел. Няма дума за нещо, то не съществува, има често ползвана дума за нещо - то е много важно и евентуално опасно. За демагогия и лицемерие няма нужда да си говорим, сред политиците те са прекалено често срещани, но ние, като личности, можем спокойно да си ги спестяваме.

Освен всичко друго, нашето отношение към езика показва собственото ни отношение към самите нас - дали се взимаме достатъчно насериозно, за да имаме богат речник и да ползваме красиви, дори цветисти изрази в ежедневната си реч.

През изминалата седмица бях обучител в 4-дневен лагер по медийна грамотност за ученици от цялата страна и едно от момчетата ме попита
"Какво значи "лингвистика"?"
Обясних му, че това е науката за езика и изследва начина, по който ползваме думите. Разказах му също, че един от най-великите учени на ХХ век Ноам Чомски (прочети това интервю с него от 2006 г., един от първите текстове в блога) всъщност е лингвист и през последните десетилетия прекарва немалка част от времето си да анализира езика на американските политици и съответно да ги критикува за действията им и разминаванията по оста "обещано-извършено".

Аз лично отделям много голямо влияние на езика си. Той ми дава възможност да се отличавам от хората, които го ползват, за да сеят омраза и разделение - истински цивилизационен избор. Ползваш ли тяхната реторика, техните изрази, ставаш точно като тях... Същевременно се възхищавам не на общите авторитети, а на хора, които умеят да правят вълшебства с езика - за писателите е ясно, но сред онези, с които си говоря всекидневно, също има подобни вълшебници.

Особено в момент, в който грамотността става все по-голям проблем (по-скоро липсата ѝ), връщането ни към средновековните зависимости от мираж се превръща в съвсем реална заплаха. През настоящата година ще гласуваме (най-малко) два пъти, което означава, че ни очаква силно замърсяване на езиковата среда - политиците ще започнат с празните си обещания, маскирани като красиви лозунги, ще се активизират тролските ферми и е много вероятно да се появят големи скандали, базирани на реч на омразата.

Струва ми се, че точно сега е правилният момент да си дадем сметка колко важни са думите, които ползваме, и да започнем да даваме пример на останалите с езика си.

P.S. Разбира се, има и подходяща TED лекция по темата. Отдели ѝ няколко минути.

За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коментара:

Публикуване на коментар