Показват се публикациите с етикет 3 март. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 3 март. Показване на всички публикации

03 март 2022

За националния флаг като ценност, която обединява

На национални празници опитвам да формулирам собственото си разбиране за патриотизма - какво е и какво със сигурност не е. Днес обаче искам да споделя нещо за националния флаг. 

Винаги съм се възхищавал на американците за начина, по който обожават своите Stars and Stripes. Те символизират конкретни етапи от тяхната история. У нас това сякаш не е така - свобода, здраве и… простете пропуска в общата ми култура, не съм сигурен червеното за какво беше, може би нещо за юнашката кръв. 

И всеки път, в който развеем знамето, отнякъде се появява някой да обясни на кого дължим съществуването на това знаме. Всеки път, в който искаме да подкрепим нечие страдание, идва някой да пита “Ама защо не си закичиш българското знаме, а си сложил френското?”. Или по-актуалното “Какво е това украинско знаме, сложи българското!” (не са точни цитати) И знам, че сте го видели - всички онези, които са се окичили с руския флаг, защото… за да не са с “ония предатели, дето са с американците”.

Лесно ми е да обясня нещата с дългите години на комунизма, в които всичко интимно, което не е подчинено на Партията, е подтискано. В които няма как да развееш българското знаме, ако до него я няма червената кръпка със сърпа и чука. Която толкова сме ненавиждали, защото ни е била натресена, че в момента ни е срам за слагаме знамето на Европейския съюз, който е наш цивилизационен избор. Защото един режим не може да съществува, ако няма враг. Както Георги Марков пише, „Що за човек си ти, щом нямаш врагове? Ти не си наш младеж, ти не си наш гражданин, щом нямаш врагове!“.

Проблем със сигурност е и фактът, че всеки нов Спасител се кичи със знамето (и със заветите на Ботев, Левски, а напоследък и Таков), докато накрая става ясно, че зеленото в сърцето (а често и джоба) му всъщност е синьо. И това наистина боли, защото с толкова много лъжливи овчарчета важни ценности се изтъркват. 

А националният флаг е точно това - ценност. 

И ако изгубим ценностите си, всеки следващ wannabe император е спечелил войната още преди да е гръмнала първата пушка.

Честит празник! Без значение дали датата на националния празник ни харесва, изпълването му със смисъл зависи само и единствено от нас - поговорете си с родителите си за това, разкажете на децата си. Но нека го отбелязваме, заради самите нас.

Прочети

03 март 2017

Патриотизмът е поглед, насочен към бъдещето


Разговорът на 3 март е винаги насочен към миналото. Да си патриот (или родолюбец) обаче означава много повече отвсякога да си насочен напред във времето.

Патриотизъм е да искаш да направиш нещо за това родното ти място да е по-добро за живеене за теб, семейството ти и твоите съграждани.

Родолюбие е това да искаш страната ти да се развива, без да е подвластна на чужди интереси, но и да базираш мнението си по темата върху факти, а не върху недоказани твърдения.

Патриотизъм е и това да искаш да учиш в чужбина, за да вземеш най-добрите познания, които ще ти дадат възможност да се върнеш тук и да създаваш по-добра среда на живот.

Родолюбие е да реализираш мечтите си в собствената си страна.

Патриотизъм е да уважаваш собствения си език, без да настояваш той да е единственият легитимен начин за комуникация. Защото патриотизмът означава да признаваш и правото на идентичност на всички останали.

Родолюбие е да се прекланяш пред паметниците от историята на своята страна, но и след това да събереш всичкия боклук, който си оставил по пътя натам.

И патриотизмът, и родолюбието се състоят в твоя поглед, насочен към бъдещето - във всичко, което искаш да направиш за България. Не някой друг - ти!
Не вярвай на политиците, които те учат от телевизора какво е патриотизъм.  
Вярвай на сърцето си и прави това, което то ти казва. Това също е патриотично.

Честит 3. март!
Прочети