Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации

03 март 2022

За националния флаг като ценност, която обединява

На национални празници опитвам да формулирам собственото си разбиране за патриотизма - какво е и какво със сигурност не е. Днес обаче искам да споделя нещо за националния флаг. 

Винаги съм се възхищавал на американците за начина, по който обожават своите Stars and Stripes. Те символизират конкретни етапи от тяхната история. У нас това сякаш не е така - свобода, здраве и… простете пропуска в общата ми култура, не съм сигурен червеното за какво беше, може би нещо за юнашката кръв. 

И всеки път, в който развеем знамето, отнякъде се появява някой да обясни на кого дължим съществуването на това знаме. Всеки път, в който искаме да подкрепим нечие страдание, идва някой да пита “Ама защо не си закичиш българското знаме, а си сложил френското?”. Или по-актуалното “Какво е това украинско знаме, сложи българското!” (не са точни цитати) И знам, че сте го видели - всички онези, които са се окичили с руския флаг, защото… за да не са с “ония предатели, дето са с американците”.

Лесно ми е да обясня нещата с дългите години на комунизма, в които всичко интимно, което не е подчинено на Партията, е подтискано. В които няма как да развееш българското знаме, ако до него я няма червената кръпка със сърпа и чука. Която толкова сме ненавиждали, защото ни е била натресена, че в момента ни е срам за слагаме знамето на Европейския съюз, който е наш цивилизационен избор. Защото един режим не може да съществува, ако няма враг. Както Георги Марков пише, „Що за човек си ти, щом нямаш врагове? Ти не си наш младеж, ти не си наш гражданин, щом нямаш врагове!“.

Проблем със сигурност е и фактът, че всеки нов Спасител се кичи със знамето (и със заветите на Ботев, Левски, а напоследък и Таков), докато накрая става ясно, че зеленото в сърцето (а често и джоба) му всъщност е синьо. И това наистина боли, защото с толкова много лъжливи овчарчета важни ценности се изтъркват. 

А националният флаг е точно това - ценност. 

И ако изгубим ценностите си, всеки следващ wannabe император е спечелил войната още преди да е гръмнала първата пушка.

Честит празник! Без значение дали датата на националния празник ни харесва, изпълването му със смисъл зависи само и единствено от нас - поговорете си с родителите си за това, разкажете на децата си. Но нека го отбелязваме, заради самите нас.

Прочети

07 февруари 2016

10... Или точно третина от един живот


Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

  1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
  2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
  3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
  4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
  5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10
Прочети