събота, 17 август 2013 г.

Един (контра)протестен ден в центъра на София

Петък. Трудно ми е да спя. Часовникът е навит за 7.00, но в рамките на час преди това се събуждам около 3 пъти. Нервно ми е. Днес или ще ги смажем (морално), или те нас (физически). Това, което продължава вече повече от 2 месеца, е крайно време да спре.

Сутрешните подробности тук са наистина излишни, а в 8-без-нещо съм вече пред Парламента. Уговорките от предишните няколко дни - в интернет, по телефона и в лични разговори между стотици хора - са за 8 ч. пред сградата на Народното събрание и около храм-паметника "Св. Александър Невски".

Едва в четвъртък вечерта сме разбрали, че правителството готви изненада за т.нар. "Голямо посрещане" на депутатите - организирани екскурзии на привърженици на БСП и ДПС от цялата страна. Стотици, хиляди хора, които да дойдат "на Софията" и да подкрепят тегленето на 1 млрд. дълг и актуализация на бюджета. Наложеното вето от президента "по целесъобразност", което ще рече, че държавният глава не е открил "гаранции за прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем", така че депутатите са принудени да прекъснат ваканцията си и да прегласуват. Ние, протестиращите срещу тази актуализация и искащите оставка на правителството, ги чакаме. Те обаче също ни готвят изненада, става ясно от буквално изсипалите се в центъра на София десетки автобуси от цялата страна.

В 9 ч. насъбралите се пред Парламента и около "Александър Невски" са няколкостотин. Според предварителната информация някъде по това време трябва да започнат да пристигат "контрапротестиращите" в подкрепа на правителството, затова с приятел се отдалечаваме от ненужно широката "зона за сигурност" около парламента и се запътваме към Дондуков. Булевардът вече е задръстен от паркирани автобуси. СН. ОВ. ЕН. ВР. РВ. Полицаите наоколо са опрели по тротоара щитове и каски. Очаквайки неясно какво.



От Дондуков се отправям по посока ул. Раковски, защото разбирам, че познати имат проблем с полицията, която ги държи, неясно защо, на тротоара и не ги пуска да пресичат. Още няколко секунди и аз съм част от задържаната групичка, а след още няколко - с взета от полицай лична карта. Обяснение все още липсва. Минават минути - говорим с полицаите, искаме обяснения, аз снимам с видео с телефона си, за всеки случай. Полицай снима мен със своя телефон, обещавайки да качи снимката ми в сайт за запознанство. После, разбира се, изчезва. Жена ми го кани на вечеря - да се запознаят...

Много от "спрените" протестиращи получават документите си от държащия ги като тесте карти полицай и тръгват към следващия пункт. Тръгвам за нова бърза обиколка из "протестния" район на центъра. Между Невски и Московска (почти до Общината) кръстовището е затворено, а млад протестиращ "лумпен" чете фентъзи роман. Снимам го, а той обяснява, че на протеста обикновено си носи класика. Днес обаче му е малко по-екстремно.

Минути по-късно става ясно, че в 9.30 "контрапротестът" пред президентството - всички онези хора от автобусите и още подкрепящи правителството от София - тръгва по бул. Цар Освободител към храм-паметника "Александър Невски". "Импровизираната манифестация" на "трудови хора с напукани ръце, хора, които не вдигат глава от градината, от нивата, за да напълнят семейния си бюджет", все по думите на председателя на парламента Михаил Миков. Истината обаче ще стане ясно след по-малко от час.

Взимам под ръка VZ, която сякаш се крие в близък храст, а всъщност "предава" на броени метри от шествието. Твърди, че са хиляди. Поне 10 хиляди. Аз съм изпуснал "манифестацията".

Тръгваме след малка турскоговоряща групичка. Вътре има няколко мъже и жени на средна възраст и млади момчета и момичета. Мургави. Облечени "като за града". Говорещи си на турски. Очевидно са се изгубили, сега търсят начин да стигнат до контрапротеста. Един полицай ги обърква (нарочно?) и ги праща към парламента. "Ама там е другият протест, не можем да идем там", казва достолепна дама от групата и отново тръгват да търсят път.

С VZ вече имаме план за проникване. Ще се правим на двойка, дошла специално за контрапротеста. Тя е от Перник. Аз - от Шуменско. На подкрепящите правителството не им искат лични карти. Отличаваме сериозно по облеклото, но все пак влизаме. Метри след като сме пробили полицейския кордон, ограждащ контрапротестиращите и протестиращите от двете страни на "Александър Невски", едно от момичетата от групата-носител се обръща и ни сочи на приятеля/брат си. "Тези се промъкнаха с нас", вероятно. Той вдига рамене и продължават напред.

Прекарвал съм летата в ранното си детство в шуменско село, пълно с турци. Никога не съм имал проблем с тези хора. Един от най-добрите ми приятели в юношеска възраст беше циганин. И досега е сред малкото мъже, на които мога да кажа "Обичам те". Моля това да не бъде разбрано неправилно - брат се обича не по-малко силно.

В петък около обяд обаче влязох на "спонтанно-организирания-контрапротест-в-подкрепа-на правителството-на-Пламен Орешарски". Не повече от 1000 души. Още няколко хиляди явно се бяха изпарили. Или просто разпръснали. Български език не се чуваше много. Почти само турски. Хора над 50-те. Циганчета в тийнейджърска възраст. И шепа старци, искрено вярващи в правотата на БСП да се разпорежда с държавата като бащиния. Традиции от време оно.

Не чувствам да ме е гнус от тези хора. Гнус ме е от онези, които са ги докарали. Взимам си "контрапротестна" вода. Леново. От село Леново, община Асеновград. Жегата е почти непоносима. Докарването на всички тези хора на площад без особено сянка е равносилно на държането на полицаи на пост на почти денонощни смени. Виновниците - едни и същи.

Сядаме на сянка и VZ заговаря дама на около 65 години. Ще я кръстим Величка. Идва някъде около Враца. Познава Янаки Стоилов от 7-годишен. Преживял трагедия като малък, но изкарал висше. Преподавал в Софийския университет. Много учен. И техният наместник на село много учен, ветеринар. Назначил селски съвет - само от висшисти! И преди кметските избори, не взима на никого от селото пари за ветеринарската си дейност. Дори и на "герберите" - поглеждал ги в очите и им казвал: "Да израждам ли трите агънца или да ги оставя да умрат? Ама за кого ще гласуваш на изборите?" И така селото добрува с този кмет. То три агънца година хранят. Въпросът "Кой ни доведе дотук" не стои на дневен ред. Нали имаш 3 агънца и жива овчица.

След малко тълпата се раздвижва. Антон Кутев и Корнелия Нинова идват да поздравят. После Лютви Местан и Йордан Цонев. После ще изпуснем за минути Сергей Станишев и Михаил Миков. "Победа" викат червените, "Подкрепа" - лилавите поддръжници. Постепенно се е разгърнало 30-тинаметров трибагреник. Официално е 65-метров, колкото са и годините на сглобилия го дядо, дочух после. Петък е 65-ти ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.


После батерията на телефона свършва, жегата се увеличава, а ние решаваме да си тръгнем. Баба Величка е изчезнала от мястото си. Няма да мога да й кажа "Айде, лельо Величке, ще се видим догодина на Бузлуджа". "Ще се видим, живот и здраве", няма да ми каже тя. За сметка на това обаче конфискувам контрапротестен плакат. "Не ни разделяйте, г-н Плевнелиев".



Малко преди 14 часа парламентът гласува частичното вето на президента върху промените в Закона за държавния бюджет за 2013 г. И го отхвърля. 130 гласа "за", сред които и 11 от депутати на "Атака". Така ултранационалистическата партия тотално подменя вота на своите гласоподаватели, включвайки се в абсолютно безпринципна и отговорна нова Тройна коалиция. Волен Сидеров дори не си е направил труда да се появи в парламента.

Тогава усещам колко болно е всъщност това общество. Без желание за самокритичност, без желание изобщо да погледне към себе си, към своите грешки.

Но аз мога да виня само себе си. За избора да остана тук, да плащам редовно данъците си, да предизвиквам хората да четат повече, да отглеждам деца в България.

Някъде в този момент и ми се доплаква.

За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: