Показват се публикациите с етикет Аз чета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Аз чета. Показване на всички публикации

07 февруари 2016

10... Или точно третина от един живот


Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

  1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
  2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
  3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
  4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
  5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10
Прочети

02 ноември 2014

За "Читалище.то". Или най-добрият Ден на будителите

Учредяване на Читалище.то, 1 ноември 2014 г. (Снимка: Тихомира Методиева)
Имам много особени взаимоотношения с културните институции. Като малък баба Райна често ме водеше в селското читалище в Живково, където сред праха и тъмницата симпатична лелка (ту с турско, ту с българско име - сещаш се защо) ми даваше интересни книжки за четене. После в гимназията така и не се спогодихме с училищната библиотека - посещавах я само преди олимпиадата по литература и толкова. Чак в първи курс, когато интересът ми към журналистиката не беше още "опетнен" от реална представа за какво се ползват медиите у нас, започнах да прекарвам голяма част от дните си в Университетската библиотека на СУ, четейки сутрешните вестници.

Появи се и "Аз чета" и започнах да търся начини за популяризиране на дейностите на библиотеките в цялата страна, защото хората там го заслужават. И ето ме, няколко години по-късно, вече официално "Посланик на библиотеките", празнувам почти професионално Деня на будителите на всеки 1 ноември. А вчера - вчера взаимоотношенията ми с културните институции минаха на изцяло ново ниво, след като с немалка група ентусиасти и подкрепата на над 200 души, дошли в Аулата на Софийския университет, учредихме Читалище.то. Както се вижда от името, това ще е традиционната българска институция, но поддържана по съвременни методи и с напълно подходящ за 21. век набор от читалищни услуги. Най-добрият възможен начин да отпразнуваш Деня на будителите, нали?

Вчерашното учредително събрание бе плодът на над 3-месечна подготовка, много срещи и будувания "по нощите", за да налучкаме най-добрия формат. Много от инициаторите са членове на Протестна мрежа, но всички имаме една цел - нормално развитие на обществото и основа за добро бъдеще на децата ни в България. Да, едно читалище е идеалната форма, в която да допринесем за всичко това.

Истината е, че вчера бяхме прекалено развълнувани и вероятно доста разхвърляни, което се надявам да не е объркало хората. Искахме обаче всичко да се случи "по буквата на закона" - не проформа, както често се случва при основаването на подобни инициативи. Като резултат от гласуванията бе приет предварително подготеният и разгласен във Facebook-събитието устав на "Читалище.то" и бяха избрани членовете на Настоятелството, Проверителната комисия и Секретарят на самото Читалище. Последното се случи почти импровизирано - в последния момент решихме да не "даваме" един от най-ценните хора в екипа в Настоятелството, а да го помолим да си направи отвод от гласуването и да бъде предложен за секретар. Любо Авджийски бе избран единодушно за този пост, а уменията му като адвокат и организатор със сигурност ще са от първостепенна важност за институционализирането на Читалище.то в трудните първи месеци.

Аз лично бях избран за член на Настоятелството, като пред себе си поставям 3 основни приоритета - създаване на медийна грамотност, повишаване на финансовата грамотност и разбира се, засилване на функционалната грамотност при четене на художествена и нехудожествена литература. Грамотност. Къде другаде да се насърчава, ако не в Читалище(.то). След съвсем скорошното си местене съм подготвил и доста сериозен брой книги, които ще отидат като дарение за читалищната библиотека.

На практика Читалище.то ще даде възможност на "Аз чета" най-накрая да има свой офис (при намиране на добра сграда това ще може да се случва и за много други организации) и място за провеждане на много от инициативите, за които досега сме си мечтали. Това е и причината почти половината екип да бъде сред учредителите, а много от останалите ще се включат веднага щом е възможно.

Сега се заемаме за работа - сайт, Facebook страница, и-мейл комуникация с членовете, първи концепции - всичко това, което умишлено задържахме, за да има максимална прозрачност при подготовката и реализацията. Още сме в процес на търсене на физическо място за Читалище.то, защото големите ни планове изискват добра локация и подходящо пространство. С финансирането също ще е трудно, но писането на проекти до европрограми и донори не ни плаши.

На добър час на Читалище.то и всички заедно да вървим напред! Вярвам, че идеята е заразителна и скоро ще се мултиплицира в цялата страна.
Прочети