събота, 25 юли 2015 г.

Да срещнеш врага достойно очи в очи


Има едно основно нещо, което различава хората от приматите и останалите животни - възможността им да водят целенасочена и членоразделна комуникация с ясна цел и измерими резултати. Еленът би нападнал почти веднага с рога опонента за дадена територия, човекът, вместо това, би използвал мозъка си и би опитвал да преговаря, давайки разумни аргументи в своя полза до достигане на целта.

За два дни бяха изразени много мнения за това дали хора, които са протестирали повече от 400 дни срещу Местан и подопечното му (нему и на господарите му - нали не си мислим друго?) правителство на "Орешарски", трябва да седнат на една маса с него - без значение от формата и темата. Много "да" и много "не". Истината е, че всеки от присъстващите е бил доброволно там, включително и председателят на ДПС, чиято парламентарна група преди броени дни беше получила покана за среща Инициативата "Правосъдие за всеки".

Факт - Местан е чудесен политически комуникатор, много трудно може да бъде изведен извън зоната си на комфорт. Но и това му се случи неведнъж по време на разговора. Имаше моменти, в които да обясни спокойно аргументите на своята партия, след което получаваше въпроси и контрааргументи - това му се случва прекалено рядко, нали така?

Какво и как всъщност се случи в четвъртък сутрин, можете да се уверите сами от цялото, немонтирано видео на срещата на представители на Инициативата "Правосъдие за всеки", Протестна мрежа и други протестиращи с Лютви Местан:

 

Резултатът от неколкоседмичните обсъждания на съдебната реформа ще стане ясен в близките няколко дни, но много рядко в съвременната българска история е правена реформа с толкова активно гражданско участие и натиск. На практика, въпреки манипулативните и низки опити да се генерира изкуствана съпротива срещу съдебната реформа с участието на неориентирани непълнолетни, статуквото получи много силен удар: прозрението, че срещу себе си има не просто голям брой хора с реална цел, а мислещ враг, който не се страхува.

Защото да срещнеш врага очи в очи е достойно.
Прочети

вторник, 14 юли 2015 г.

Защо съдебната реформа наистина има значение и защо Цацаров трябва да подаде оставка



Все още ми е трудно да забравя голяма част от нещата, които Моника Маковей каза в края на май. И най-вече това, че дори един човек е достатъчен, за да се случи промяната, за да бъде сложен лост в неспиращото да се върти колело на корупцията. За румънците тя е точно този лост, който се заема със съдебната реформа преди десетина години, а в момента там всеки месец има знакови дела за корупция с влизащи в сила ефективни присъди срещу висши политици, чиновници и магистрати. Ние все още търсим своя смелчага, но хората са все по-малко примирими към случващото се в съдебната система.

Защо има нужда от реална реформа едва ли е нужно да обсъждаме - могат да го потвърдят редица пострадали от наглеци, които после подкупен прокурор или съдия е прикрил; чужди или български предприемачи, които една сутрин са се събудили без да са собственици на бизнеса си; изобщо хора, за които Темида се е оказала мащеха. Ако всичко се промени и всеки започне да получава справедливост за делата си, страхът у следващите ще е още по-голям и ще действа като спирачка пред безчинствата им.

Цацаратурата не работи. Самият Цацаров достатъчно пъти е доказвал, че първоначалните съмнения за неговата зависимост от Борисов, Пеевски и различни путиноориентирани фактори на Задкулисието, не са били никак случайни - дори напротив. Сега се питаме защо няма дела срещу Пеевски, защо няма наказани за източването на КТБ, защо цели медии с редица материали с реч на омразата остават ненаказани, защо сигналите на едни се игнорират, а други са поощрявани да скалъпват доноси под фалшиви имена, само и само да има причини за започване на разследване. Той твърди - аз работя. Но резултат няма, а престъпните деяния продължават.

Докога? България вече не е държавата на безнаказаността. #Оставка, Питър Грифин! 14 юли 2015, 18.30, Съдебна палата
Прочети

неделя, 12 юли 2015 г.

Късметология - защо лотариите изведнъж отново са на мода


Според много спортни фенове, ако един играч отбележи няколко поредни попадения, то той е в "серия" и е много вероятно да вкара и следващия удар (познато в баскетбола и като hot hand). Ричард Талер и Кас Сънстейн описват това като "евристиката Представителност" в своята книга "Побутване" и на практика отричат със съвсем научни факти това вярване. То обаче е характерно и за съвсем обикновените хора, които попадат в капаните на хазарта - няколко малки печалби от различните лотарийни игри, после са доволни, че са "почти на нула", и са лоялни дълго време.

Не разказвам това, за да обясня, че няма такова нещо като късмет. Може и да има, но някой чувал ли е за "късметология"? Е, аз вярвам в науката и в собствените сили на човек и от тази гледна точка постоянното участие в "игри на късмета" е символ на безпомощност. И тъй като напоследък у нас лотариите отново са на мода - това означава ли, че обществото ни е в етап на силна безпомощност? Да видим.

Преди 20-тина години, в зората на "прехода" (вече го пиша с малка буква и в кавички, защото сериозно се съмнявам в съществуването му) и навлизането на свободния бизнес, телевизионните състезания, които разчитат на късмета, процъфтяваха. Хората имаха все по-малко пари, но все повече бяха залъгвани от възможностите големи печалби, показвани "на телевизора". И съм сигурен, че и до днес купуването на билет от тотото е част от семейната традиция в много български домове.

После игрите на късмета бяха изместени от игри за мозъка, които съвсем логично създаваха своите идоли (двама мои чудесни приятели са многократни победители от "Минута е много", например, и то в новата история на предаването). В някакъв момент и държавният тотализатор позападна, а чичковците с картончетата и билети на Държавната лотария постепенно изчезнаха от улиците. Да, някъде по време на управлението на Ирена Кръстева.

Но сега - бум! Лотариите се завърнаха, с множество реклами и с дълги и скъпи предавания в национален ефир. Залъгвайки хората - като например Националната лотария, която всъщност е частна компания и няма нищо общо с държавните игри, и дори нарушавайки закона - спорните новини по една от големите частни телевизии редовно завършват с новината колко пари са или не са спечелени в една от лотариите, а в емисиите рекламата е забранена. Нетърпеливи играчи, предимно от малцинствата, чакат пред клоновете на монополиста Lafka, за да гледат как анимираният Стоичков ще ритне топката за следващото изтеглено число. Десетки билбордове в цялата страна пък обещават милиони.

Всичко това си има обяснение, дори може би две. Знаем добре, че когато една общност е в дългосрочно затруднение и не намира изход, в безпомощността си тя се обръща към месия или нова философия/религия. И понеже с месиите все не ни се получава - ходят много повече по върха на популизма, отколкото по водната повърхност - остава ни да си намерим нова религия за успокоение. Лотарийните игри: зрелища, които биха ни дали дори хляб. Йей!

А и след многократните промени в Закона за хазарта, инспирирани най-вече от ДПС-депутата Йордан Цонев-Данчо Ментата, организаторите на тото и лото игри дълго време се облагаха само с корпоративен данък от 10% - двойна златна мина в ръцете на малко играчи с прякори. Ами така е - може да сте "срещу мафията", но ако поне веднъж в седмицата даваш по 2-3 левчета на хората, които си плащат, за да променят законите в техен интерес, заставаш от една страна с тях.

Сигурен съм, че е страхотно да гледаш как някой печели от телевизионна игра, да си щастлив за него и да мечтаеш за същото. Искрено обаче предлагам да се съсредоточиш в такива игри, в които хората печелят от собствените си познания или умения. Това са истинските герои, останалите са просто жертви на хазартния маркетинг, а парите им отиват право в джоба на мафията.

В крайна сметка, дано ни излезе късметът. Защото на много "лотарийни" милионери никак не им излиза.

Прочети