Трафик

Вторник @ 18.20. Краят на работния ден в средата на седмицата.
Пресечката на ул. Шипка и бул. Евлоги Георгиев. Обикновено кръстовище по Софийските улици, редовно предизвикващо задръствания по и без това слабо организираната софийска инфраструктура.
Задръстване. Съвсем обикновен и нормален за тази част от деня traffic jam.
Претъпкано 280. Един проблем, за чието решаване студентите се борят открай време.
Бял автомобил, шофиран от жена. Един проблем, за чието решаване мъжете се борят открай време, а жените все повече доказват, че това въобще не е проблем.
Сблъсък. Отнето предимство или обикновено невнимание. Както и де е. Много и излишни нерви.
Бесен шофьор на автобус и изплашена шофьорка на бяла Застава. И пак... Както и да е... Той буквално издърпа не чак толкова повредената кола далеко от автобуса (е, помогнаха му двама-трима от пътниците, които не бяха тръгнали към следващата спирка) и след това Тя „отпраши”. Довиждане!
(Полу)празно 280. Няколко търпеливи пътници останаха (останахме ;). И се возихме седнали по целия дълъг път до СГ (абревиатурка, х4о-ва, за непросветените: означава Студентски град) – нещо, което се случва твърде рядко, за съжаление.

Изводи:
Хубаво е, когато работният ден свърши.
Изберете си по-спокоен път до дома.
И най-добре е да походите пеша, ако не живеете на повече от 20-тина минути път.
Уважаеми господа и дами от СКГТ, посетете www.prekarani.info и обръщайте повече внимание на пътниците си, защото са ви клиенти и ви плащат заплатите. Запомнете го.
Адмирации за еманципацията, провеждаща се на пътя. Не познавам много шофьори, които да могат да карат по-добре от майка ми. (Татко няма как да чете това. Мечка, не му казвай!!!)
Карайте внимателно, бе, хора. Особено в София и то в пиковите часове.
Хубаво е, когато инцидентите не завършват с бой. Мда...
Когато един автобус запуши основна пътна артерия, не е особено разумно да се чака следващия, защото той просто няма как да дойде, ако няма от къде да мине. Simple…