Е, вярно, заглавието е подвеждащо. Поне в първата си част. Но имам оправдание - от четене на Труд и 24 часа съм се поизкривил, даже почвам и да послъгвам явно малко. Ще си говорим за антиидеала ми за мъж и защо не искам да съм като него.35-годишен, плешив, със забелязващ се достатъчно отдалеко корем. И ако покрай него се увърта някоя млада и засукана сладуранка - страхотно. Как си е постигнал човекът перфектната за себе си форма, не знам. Точно защото не искам да я постигам.
И за да не се наричам с любимата ми квалификация "Дебелак", ходя да си тичкам. Веднъж или два пъти в седмицата - действа успокояващо, носи малко време за себе си и е полезно за добрия тонус. Резултатът едва ли ще е тяло като на Рони Колман, но и без това нямам мераци да ставам Мистър Олимпия. Важно ми е само да го няма тумбакът. Щото другата ми любима думичка е "тУмбак". И от известно време доста често ми се иска да си я изрека, докато се гледам в огледалото сутрин.
Но стоицизмът си е стоицизъм. Задействал съм се - лека промяна в диетата, повечко движение, редовно бягане. И така ще съм си ОК. Ако искаш да бягаме заедно - там съм. Но, ако не ти се бяга, внимавай да не достигаш "идеала ми за мъж" (особено ако си мацка).
Е, ще се видим след 14 години. А сега отивам да тичам.
0 коменара:
Публикуване на коментар