13 февруари 2015

Блоговете и клозетната публицистика


От близо седмица мили хора ме поздравяват в LinkedIn за годишнината от създаването на този блог. Защото в книгите за дигитален маркетинг пише, че е редно да си сложиш допълнителна месторабота Blogger at MyWebsite.com в бизнес мрежата, ако си развиваш такова лично пространство. 9 години. 9 дълги и разнообразни години. Защото всичко започна, когато да имаш блог не беше модерно, а беше по-скоро нужда.

В моето начало, преди почти 10 години, блогове имаха двама-трима политици. За изборите през 2009-та вече бяха десетки. През 2013-та почти всеки кандидат за депутат или местен управник имаше и блог, и фейсбук страница. Единствените, които оставаха живи след всяка кампания, бяха блоговете, създадени да разхвърлят интриги - политически и обществени. Мартин Димитров имаше страхотен блог, после стана лидер на СДС, мина на нов домейн и накрая го изостави. Същото се случи с блога на Николай Младенов на български (но пък той вече списва такъв на английски). Единствено Радан Кънев продължава да стои в добрия стар Blogger от 2007-а насам.

Има си причина за това и тя е чисто технологична - блоговете вече западат. Заради популярността на Facebook и заради това, че е много по-лесно да достигнеш през страницата си в социалната мрежа до своите последователи, отколкото да ги придърпващ да влязат в блога. Push срещу pull комуникация.

Затова и днес повечето (новосъздавани) блогове са по-скоро средство да монетизираш. Да монетизираш популярност, комерсиалност, а най-вече политическата си нищета. Бареков си направи блог, вероятно посъветван от свой близък другар политолог, с когото имаха нещо-като-съвместен хостинг бизнес, в първия момент, в който реши да стъпва на политическата сцена. И там, разбира се, той громеше всички свои противници, докато трупаша маса "абонати" за популистките си текстове и след това за бюлетината с хиксче. След това и Бойко Борисов не остана назад. Само преди месец-два пък друг стожер на политическото статукво е подал заявка за престижната значка "блогър", точно толкова лесно, колкото близо две години раздава значки "протестер" с възможно най-негативната конотация в онлайн бухалката си с роботизирани броячи за посещенията.

И както Бареков опитваше да убива бизнеси и да проваля избори в "блога си", сега и трибуквеният бард ще разпространява клозетната си публицистика и в блогосферата. Ще четем за платени всякакви, за това по колко много сестри имат, ще разбираме за всичките им ненаправени грехове, та и ще се дивим на пищния и талантлив език, пуснат във вентилатора.

Ясно е докога - докато свършат парите. Само не ми стана ясно защо темплетът на блога не е кафяв...
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коменара:

Публикуване на коментар