05 юни 2006
04 юни 2006
29 май 2006
19 май 2006
Nostalgy...
21.30.Свечерява се. В ушите ми (през слабите слушалки с надпис Sony, които само след 17 часа ще спрат да работят) звучи меланхоличното и носталгично "Landing in London" на 3 Doors Down. Бързият влак за Кардам и Силистра потегля. Някак странно впечатление ми прави надписът София , който се отдалечава заедно с гарата, която обозначава.
Помислям си:"Да не би това да започва да ми липсва?!?". Неизбежно ми идва на ума, че съм (своеобразен) блогър. Добре че имам под ръка тефтер, пълен с откъслечни лекции и репортажи от футболни мачове, и химикал от рециклирана хартия (Recycle, please).
И все пак... Напускам своя подреден вече свят. Явно наистина съм изградил миниатюрен макет на един нормален човешки живот: ходя на задължителна работа всеки ден (е, добре, малко преувечличих, става въпрос за лекции); имам за хоби това, което ми харесва (и което всъщност е действителната ми работа); получавам заплата (скромен хонорар, но засега съм доволен); имам прекрасни приятели (с единия вече живея, с другите се разбирам чудесно, дори отивам на бал на двамата, с които сме прекарали четири неразделни години); живея в що-годе нормална среда (кой казва, че в Студентски град е зле?!?)... Жалко само, че още явно не съм узрял за брак (!?!)...
А сега... Сега съм странник, герой-нарушител, разбиващ своя космос, за да се завърне към корените си...
"Посъбуждам" се, оставям химикалката и се оглеждам. Мамка му, едва сме минали София-Север...
Помислям си:"Да не би това да започва да ми липсва?!?". Неизбежно ми идва на ума, че съм (своеобразен) блогър. Добре че имам под ръка тефтер, пълен с откъслечни лекции и репортажи от футболни мачове, и химикал от рециклирана хартия (Recycle, please).
И все пак... Напускам своя подреден вече свят. Явно наистина съм изградил миниатюрен макет на един нормален човешки живот: ходя на задължителна работа всеки ден (е, добре, малко преувечличих, става въпрос за лекции); имам за хоби това, което ми харесва (и което всъщност е действителната ми работа); получавам заплата (скромен хонорар, но засега съм доволен); имам прекрасни приятели (с единия вече живея, с другите се разбирам чудесно, дори отивам на бал на двамата, с които сме прекарали четири неразделни години); живея в що-годе нормална среда (кой казва, че в Студентски град е зле?!?)... Жалко само, че още явно не съм узрял за брак (!?!)...
А сега... Сега съм странник, герой-нарушител, разбиващ своя космос, за да се завърне към корените си...
"Посъбуждам" се, оставям химикалката и се оглеждам. Мамка му, едва сме минали София-Север...
18 май 2006
Хабитуриентити...
Драги мои,
няма значение, че се обръщам така смешно към вас. Искам само да ви кажа, че следващата седмица ще е една от най-вълнуващите във вашия живот! И въпреки че единственият начин да не се разочаровате е да не залагате големи надежди, най-вече от вас зависи дали всичко ще бъде перфецтно. Защото животът започва именно сега...
С много обич ви пожелавам да изкарате перфектни бални вечери, изпълнени с вълшебни преживявания. И от догодина да се виждаме вече всеки ден из Студентски град...
Еx-senior, Al-x4o!
няма значение, че се обръщам така смешно към вас. Искам само да ви кажа, че следващата седмица ще е една от най-вълнуващите във вашия живот! И въпреки че единственият начин да не се разочаровате е да не залагате големи надежди, най-вече от вас зависи дали всичко ще бъде перфецтно. Защото животът започва именно сега...
С много обич ви пожелавам да изкарате перфектни бални вечери, изпълнени с вълшебни преживявания. И от догодина да се виждаме вече всеки ден из Студентски град...
Еx-senior, Al-x4o!
