Култът към личността като маркетингов похват

Вероятно си мислиш, че всичко, което се случва около теб проактивно, а не като случайност, е нечий маркетингов трик. И вероятно ще си на прав път, с едно изключение - в маркетинга няма "трикове", защото никой не опитва да те излъже, а просто да ти... продаде. В най-лошия случай.

Няма да се отплесваме от темата, но ще кажа, че без маркетинговите отдели на големите (и по-малки) компании много хубави неща може би нямаше да съществуват (Коледа?), а доста други щяха просто да си преминават ей-така. А колко легенди нямаше да бъдат създадени?

И като си говорим за легенди, сигурен съм, че първото, което ти е дошло на ума, са кинозвездите. Или спортните легенди. (Ами да - хляб и зрелища...) И така стигнахме до основната причина за този пост - най-голямата футболна звезда в момента - Лео Меси, който от известно време насам има своя добре организиран фенклуб на световно ниво - Team Messi.

Наблюдателните веднага ще забележат логото на adidas и дисклеймъра за получаване на промоционални съобщения от потребителите. Ами, ето я истината - Team Messi е проект на спортния гигант и това може само да ни радва. И веднага обяснявам защо.

Това е любимият ми тип ситуации "печеля-печелиш" - феновете получават възможност тяхната любов към идола им да бъде постоянно подхранвана и разнообразявана с всякакви щуротии, а adidas получават футболен бог, на който се кланят милиони и който е тяхно рекламно лице. Нещо като маркетингов култ към личността. В общия случай, дори няма да се налага на компанията да прекалява с продуктовото позициониране. Всичко друго е въпрос на бюджетиране.

Team Messi е обявен официално на 1 март 2013-та, подкрепен от ето това готино клипче.

Общността има много готино лого, има и своята "Меси мантра", която феновете вероятно много бързо ще научат - видя я да се появява ред по ред между кадрите в самото видео.

Когато продаваш продукт, искаш той да се свързва с нещо положително в главите на потребителите. Искаш той да отразява "радостта от играта", дори референцията да не е директно към спорта. Само на най-добрите им се получава. А може и да не е чак толкова трудно?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кой е силният пол всъщност?

Тия дни съм съща феминистка. Чета Шерил Сандбърг и нейното оглавяване на модата на т.нар. "изпълнителен феминизъм" с книгата "Lean In" и ходя на конференции, в които се говори как жените са "нежната сила на бизнеса". И някак ме кефи.

Неведнъж съм казвал, че за мен жените са силният пол. Най-малкото защото не познавам много жени, чиито колене да се подкосяват при вида на красив мъж, докато... знаем колко са ни слаби ангелите на нас, мъжете. И отвъд сексуалното, искрено завиждам на десетките делови жени, които успяват да извършат всички еквилибристики между домакинството и работата. И то "успяват" е в случая произхожда от "успех", а не от "сколасване", както е остарелият израз.

Все пак се подвизавам в предимно дамска професия (то май все повече и повече са такива), където обаче все още има май повече мъже собственици, отколкото жени*. Макар 90% от експертния "състав" да са жени. Общо взето, навсякъде се оказва, че жените са много повече в долните нива, но все поради причини до върха оредяват редиците... Нещо като социална психология.

Аз обаче искам да знам, че жена ми няма да се чувства ограничена в професионалното си израстване, нито ще се чувствам аз смачкан, ако изкарва повече пари от мен или буквално е по-успяла. Искам тя да няма спирки пред кариерното си израстване, да няма проблем да поиска увеличение на заплатата и повишение на позицията си, нито пък да се обади в 6.30 и да каже "Ще направиш ли ти вечерята?". Просто вече правя достатъчно много и вкусни неща ;)

Това е 21-ви век, човече - шибан матриархат!

* Знаеш, че обикновено ползвам думата "дами", но в бизнес етикета подобно отношение е дискриминационно. Скоро ще обясня защо :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо грешим?*

Хубаво е да се греши. Ужасно полезно, ако след всяка грешка си взимаш бележки и правиш всичко възможно да не я повтаряш.

На мен ми се случва да стоя с часове и да размишлявам върху дадена грешна стъпка именно с тази цел - да извлека максимално полезен опит от нея и да опитам да не я правя отново. Разбира се, много грешки повтарям, но това е свързано най-често с вярата ми в това, че хората са добри (това няма как да е грешка!).

И така, след поредното главоблъскане, стигнах до формирането на

Първи закон на Кръстев: 
Колкото по-голям перфекционист си, толкова по-тежко ти е, когато виждаш хора, които не се поучават от грешките си.

Защото... доста неприятно е да виждаш едни и същи грешки, повтарящи се многократно. Те не са от онези, които променят света.

Ти как ги чувстваш тия работи?

* "Защо грешим?" е заглавието на книга, която все отлагам, но май е следващата в редичката.

Credit: Картинката е от www.empowernetwork.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

НЕ, ти няма да проспиш и тази неделя

Първи референдум. Ти си нямаш грам идея защо всъщност те баламосват, след като уж имаше взето политическо решение да НЕ се строи пустото БелеНЕ. А и те така се овъртяха, че сега управляващите всъщност са си в опозиция, а червеното (еНЕргийното) лоби се чувства напълно в свои води срещу адски НЕподготвените експерти на ГЕРБ. Че и срещу ресорния министър...

Обаче това НЕ трябва да те притеснява. Да, идват големите избори и те ще си стягат редиците, ОК е това и пределно ясно. Всъщност, не е ОК, но е предлно ясно. Сега обаче ти можеш да им кажеш просто skip that shit и да отидеш да гласуваш на референдума, защото е важно. Някак подозирам, че инвестициите в купени гласове няма да са толкова големи този път и твоят глас ще ИМА ЗНАЧЕНИЕ, ако по принцип си мислиш, че няма.

Аз ще гласувам за:
- по-малко мазни самодоволни усмивки от Р.Овч.
- по-малко псевдоневинни изказвания от уж любителя по темата, а всъщност инвеститор във ВЕЦ Курумбашев
- спиране на малоумната история с цената на Белене, която при всички случаи означава дългове и дългове години наред
- силен шамар за всички полютици, които мислят народа за прост

Така че, ако обичаш... Важното е да гласуваш с главата си.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш

Веднъж се съзрява, вероятно би казал народът, ако съзряването у нас беше наистина толкова важно, колкото е важно да се отпразнува. Понеже на мен общо взето това съзряване ми се случва от около десетина години - и вероятно няма да спре да ми се случва, както впрочем на всички останали - съм си набелязал 4-5 неща, които ползвам като маркери. Ето ги и тях - 5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш:

1. Научи се да се оглеждаш - колкото и да ти е странно, не си сам на света. Колкото по-рано и по-добре се научиш да ползваш периферното си зрение - в пряк и преносен смисъл - толкова по-добре ще си "взаимодействаш" със заобикалящата те среда, ще спестяваш ненужни "сблъсъци" за себе си и за останалите, ще действаш по-бързо и безпроблемно.

2. Оценявай труда на останалите - особено ако е доброволен и на практика е помощ към някого. Невинаги парите са нужен начин да покажеш, че оценяваш нечие дело, понякога е достатъчно да го изразиш ясно с действия и евентуално с думи.
2.1. Некачествено свършеният труд не влиза в тази категория. Понякога кофти свършената услуга може да се окаже по-скоро лоша услуга, така че не е добре да се толерира. Което води и до...

3. Толерирай незнаещите, не толерирай нежелаещите да се научат - бъди добър към тези, които сега започват да се учат и правят грешки - те обикновено могат да бъдат поправени. Тези обаче, които проявяват немарливост и тенденция към едни и същи прегрешения, може би все пак заслужават нечий гняв - ако си в позиция, може би и твоя гняв. Общо взето, всеки заслужава втори шанс, трети - много малко хора. Нежеланието да се усъвършенстваш не е сред най-харесваните качества в 21. век.

4. Задължително благодари, когато има повод - благодарността е важно нещо. У нас не е в култ, както е например прошката - явно сме си наясно по презумпция, че повече ще грешим отколкото да правим безвъзмездно добро, но винаги прави добро впечатление, когато благодариш. И задължително с усмивка - иначе не изглежда достатъчно искрено. Сори.

5. Не е срамно да плачеш - сълзите не са начин да покажеш слабост, те са по-скоро начин да изкараш болката извън себе си, за да продължиш по-лесно напред. И забрави за трика с "убеждаването чрез плач" - не, не работи вече. Не и откакто не си на 8.

А кои са твоите 5?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: