петък, 10 април 2015 г.

Магията на филмовия саундтрак

Снимка: guysgab.com

Не си падам по класическите филмаджийски ленти, нито по европейското кино. Разчитам на книгите да ме карат да се замислям, а на филмите оставям развличането и пренасянето в нови визуални вселени (ами да - визуализирането при четене е ограничено от личните способности да фантазираш).

Кинолентите, разбира се, не са само визуалност. И да благодарим на... звуковите инженери и композиторите, че това е така. За мен има три типа OST-та:
- такива, които те карат отново и отново да искаш да гледаш филма;
- такива, които заради самия филм искаш отново и отново да слушаш;
- такива, които така и не искаш да чуваш, защото не успяваш да запомниш с нищо.

Сега ще ви разкажа за три любими примера, които са ме карали да искам да се наслаждавам на филмите отново и отново и заради които съм се чувствал страхотно, докато гледам.

С излизането си през 2006-та Miami Vice ме дръпна към себе си с живей-на-ръба приключенията на Сони и Рикардо. А и да си го кажем честно - Колин Феръл и Джейми Фокс в комбинация не е нещо, което можеш да изпуснеш. Това, което ме караше да се връщам обаче доста пъти по-късно, беше саундтракът. Малко неща са по-вълнуващи от това да слушаш "A-500" на Клаус Баделт и Марк Батсън в самолета или "One Of These Mornings" на Моби на моторна яхта. Прекалено малко.



После пък Томас Нюман се беше раздал толкова силно за саундтрака на "Skyfall" (2012), че гледайки филма, след като повече от 2 седмици бях слушал музиката, бях през цялото време на нокти. След това, при няколкото допълнителни гледания на филма (единствения, който съм гледал два пъти на кино!) музиката разкриваше още и още за гледане. Ето защо:



Тия дни се радвам на друг саундтрак, заради който може би ще се усмихнеш широко. Fast and Furious 7. Да "седмичката" на един от най-продаваните филмови франчайзи, който според много хора е трябвало да спре някъде след първата част. Аз обаче си го харесвам.

И макар в седмия сезон определено да са пресолили манджата със сцените в самия филм, саундтракът си е за аплодисменти - нови тракове според мястото на развитие, песни от предишните филми за припомняне на определени сцени, добро разнообразие от стилове. А как се сбогуват с Пол Уокър - едно от най-добре изпипаните киноклишета so far, благодарение и на музиката.


Разбира се, могат да се споменат много класически комбинации за филмова музика, като например "Стената" или много от нещата на Ханс Цимер. Аз обаче си хайпвам по мои си открития :)

Добрият филмов саундтрак определено е изкуство. И магия също.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: