
Когато излязох около 11 да си хвана автобус към центъра, на спирката беше любовта. Имаше поне десетина двойки, гушнали се нежно под чадърите. И вярвай ми, не чадърите ги пазеха от дъжда.
Цял ден срещам красиви жени по пътя. Срещам ги всеки ден, но днес повечето се бяха постарали особено да изглеждат още по-красиви. А знам, че за 8 март ще направят и невъзможното, за да са неповторимо красиви. И това е техният начин да изживеят своята любов.
На път за вкъщи минах покрай училището на ул. Шипка. Там се случи нещо, което отдавна не бях виждал и много съжалявам, че нямах батерии в апарата, за да го споделя с теб. Един възрастен мъж събираше от междучасие децата с училищен звънец от онези романтични времена. Надявам се това да се случва всеки ден.
Защото тези деца са плод именно на любовта. И виждайки радостта и емоцията, с която се втурнаха към класните стаи, спокойно мога да кажа, че този звънец символизира тяхната любов към живота и училището.
Има обаче нещо, което винаги съм твърдял и с което бих искал да завърша - всеки ден е 14 февруари и 8 март. Трябва само да го чувстваш. Честит празник!
0 коменара:
Публикуване на коментар